№ 18746
гр. София, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В.Т.Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20231110101297 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „ЗД „Бул Инс“ АД, чрез
юрк. Г. И., срещу С. В. П., с която е предявен иск с правно основание чл. 411, изр. 1 КЗ за
осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата в общ размер на 340,35 лева,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение в размер на
315,35 лева и ликвидационни разноски в размер на 25 лева по застраховка „Каско” по щета
№ **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума.
В исковата молба се твърди, че на 15.02.2020 г., в гр. София, ж. к. „Люлин“ пред
магазин „Билла“ водачът С. В. П., управляваща лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“, с
рег. № ******** и притежаваща задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите в ответното дружество, виновно реализирала ПТП с лек автомобил марка
„Опел“, модел „Астра“, с рег. № *******, собственост на И.Х.А. и застрахован по
имуществена застраховка „Каско” при ищцовото дружество с полица с № Е19990012637,
валидна към датата на застрахователното събитие. Вследствие настъпилото ПТП на лекия
автомобил, за който имало сключена застраховка „Каско”, били причинени щети, заведени
при ищеца под № **********. С доклад по щетата било одобрено и изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 315,35 лева. По данни от Информационния център
към Гаранционния фонд към датата на настъпване на събитието за автомобила, управляван
от ответницата, нямало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск.
Претендира направените по делото разноски, включително за заплатено адвокатско
възнаграждение.
1
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответницата С. В. П. за
отговор, като в след изтичане на срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата.
Ответницата признава предявения иск и представя доказателства за заплащане на
претендираната сума в пълен размер. Моли производството да бъде прекратено.
В съдебно заседание ищецът „ЗД „Бул Инс“ АД, редовно призован, се представлява от
адв. Г. И.. Процесуалният представител поддържа исковата молба, като потвърждава
извършеното от ответницата плащане, с което била погасена главницата в пълен размер. Тъй
като обаче задължението било заплатено след завеждане на делото, претендира направените
по делото разноски за внесена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение. В
хода на устните състезания моли съда да постанови решение с оглед събраните по делото
доказателства. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по
чл. 80 ГПК.
В съдебно заседание ответницата С. В. П., редовно призована, се явява лично.
Ответницата поддържа депозирания отговор. В хода на устните състезания се признава за
виновна и моли съда да вземе предвид признанието при разпределяне на отговорността за
разноски по делото.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Страните не спорят по фактите по делото. Ответницата е признала изложената от
ищеца в исковата молба фактическа обстановка, като на 19.07.2024 г. (в хода на настоящия
процес) дори е извършила плащане на главницата и законната лихва. Последното се
признава от ищцовото дружество. Направените от страните признания на фактите по делото
съдът намира на основание чл. 175 ГПК за установени по безспорен начин от събрания
доказателствен материал. Доколкото по процесната щета ответницата е заплатила регресната
претенция в пълен размер, то искът с правно основание чл. 411, изр. 1 КЗ следва да бъде
отхвърлен изцяло.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е направил искане за присъждане на
направените по делото разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК. Ответницата е
направила искане при разпределяне на отговорността за разноски съдът да вземе предвид, че
е заплатила задължението в пълен размер и че е признала иска. Настоящият съдебен състав
намира, че в случая е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Съгласно цитираната
разпоредба, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако
признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. По делото не се твърди, а и липсват
каквито и да било данни, че преди образуване на настоящото дело ищецът по някакъв начин
е поканил ответницата да заплати претендираната сума. Застрахователят не е положил дори
най-елементарни усилия да провери дали към датата на настъпване на застрахователното
събитие за управлявания от ответницата автомобил е имало валидна задължителна
2
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, да се свърже с водача и да го
уведоми надлежно за съществуването на регресното вземане, което е препятствало
извънсъдебното уреждане на спора между страните и реално е довело до образуване на
настоящото производство. От представените по делото писмени доказателства се
установява, че ответницата е научила за претенцията на ищеца за първи път с получаване на
препис от исковата молба и е погасила същата във възможно най-кратък срок, като изцяло е
признала предявения от застрахователя иск. Съгласно съдебната практика в случаите, когато
застрахователят е предявил регресен иск срещу делинквента, без преди това да го е
уведомил за извършеното плащане на застрахователно обезщетение, е налице първата
предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК (вж. Определение № 646 от 07.11.2017 г. по ч. т. д. №
2565/2017 г., ІІ Т.О., ВКС и цитираната в същото съдебна практика). Настоящият съдебен
състав споделя изцяло изразеното становище и намира, че ответницата не е дала повод за
завеждане на делото. Освен това съдът намира, че е налице и вторият елемент от състава на
чл. 78, ал. 2 ГПК, а именно ответникът да признае иска. В настоящия случай С. П. не само е
признала претенцията на ищеца, но и е заплатила претендираната сума в пълен размер. С
оглед изложеното съдът намира, че ищецът няма право на разноски.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителните директори С.С.П. и К.Д.К., със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Лозенец”, бул. „Джеймс Баучер” № 87, срещу С. В. П., ЕГН **********, с адрес гр.
София, АДРЕС, иск с правно основание чл. 411, изр. 1 КЗ за осъждане на ответницата да
заплати на ищеца сумата в общ размер на 340,35 лева, представляваща регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 315,35 лева и ликвидационни разноски
в размер на 25 лева по застраховка „Каско” по щета № **********, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
дължимата сума, поради извършено в хода на процеса плащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3