№ 2983
гр. София, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20221100506262 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 16.03.2022 г., гр.д. 33116/19 г., СРС, 60 с-в отхвърля
предявените от „Т.С.” ЕАД срещу И. И. С.
кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл.
ЗЕ за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на
вземане на ищеца за сумата в общ размер на 2 364,39 лева – главница, от
която сумата 2 333,77 лева, представляваща стойността на доставена
топлинна енергия през периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г. и сумата
30,62 лева, представляваща стойността на услугата дялово разпределение за
периода от 01.02.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума; както и иск с правно основание
чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо
ответницата съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на
339,29 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
1
30.03.2016 г. до 25.02.2019 г., които вземания са били предмет на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.03.2019 г., издадена
по ч. гр. д. № 14488 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, Второ
гражданско отделение, 60-ти състав, като осъжда ищеца да заплати на
ответницата 500 лева - разноски.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД.
Счита, че ответницата като носител на ограничено вещно право на ползване
върху имота е потребител на топлинна енергия, а не фактическия ползвател.
Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважат
исковете.
Въззиваемата - ответницата по исковете И. И. С. оспорва жалбата.
Третото лице помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД не изразява становище.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна
страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1
ЗЗД вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение. В настоящото производство не са представени нови
доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани
на препращане към мотивите на първоинстанционния съд, срещу които има
оплаквания.
В отговор на оплакванията в жалбата, въззивният съд приема следното:
2
По силата на договор за дарение от 18.05.2007 г., обективиран в нот. акт
№ 181, том І, рег. № 3192, нот. д. 113/2007 г., н-с рег. № 262 НК, ответницата
по исковете И. И. С., заедно със своя съпруг и съсобственик С.С.И.,
прехвърлят на дъщеря си Н.С. С. топлоснабдения имот, като единият дарител
– ответницата, си запазва пожизнено правото на ползване.
Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия. Принципно, при
конкуренция между гол собственик и титуляр на ограниченото вещно право,
именно вторият от тях е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря
за разходите относно потребена топлинна енергия. Това е така, защото
правомощията владение и ползване на собственика, се упражняват
единствено от ползвателя, чрез служене и получаване на доходите – чл.56,
ал.1 ЗС. Затова чл.57, ал.1 ЗС в негова тежест възлага разходите, свързани с
ползването, включително данъците и другите такси, наред с поддържането на
вещта. Диспозитивната разпоредба, уреждаща отношенията между гол
собственик и ползвател, е съобразена с предположението за фактическо
използване на веща от ползвателя.
Според разясненията в ТР № 2/17.05.2018 г., тълк.д. 2/2017 г., ОСГК на
ВКС, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно на
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно
с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице
придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов
клиент“ по смисъла на т. 2а, § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка
на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не
се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
3
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като
клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно.
В случая, се установява именно различно от обичайното фактическо
положение в топлоснабдявания имот през процесния период, свързано с
установено владение не от носителя на вещното право на ползване, нито от
голия собственик, а от трето лице. В тази насока е обстоятелството, че
партидата за топлоснабдения имот с абонатен № 098799 е на името на С.С.И.
- другият бивш съсобственик и прехвърлител на имота, който не си запазва
правото на вещно ползване. Същото трето за спора лице фигурира като
клиент във всички издадени от ищеца фактури за исковия период, както и в
съответните изравнителни сметки, изготвени от подпомагащата го страна в
процеса. В подкрепа са и свидетелските показания, че след дарението,
ответницата напуска имота и с нейно съгласие там остава да живее бившият й
съпруг С.И..
Съдът намира, че ангажирането на отговорността на ответницата като
вещен ползвател, във връзка с разходи за топлинна енергия, каквато не е
потребила, а същевременно облигационна обвързаност за доставка на
топлинна енергия, по силата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ възниква между ищеца и
С.И., би довело до неоснователно разместване на имуществени блага, в
нарушение на забраната за неоснователно обогатяване. Исковете за
признаване дължимост на вземанията спрямо вещния ползвател, следва да се
отхвърлят като неоснователни.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК
следва да се потвърди.
Пред настоящата инстанция въззиваемата установява разноски от 500
лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение, които се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение от 16.03.2022 г., гр.д. 33116/19 г., СРС, 60 с-
в.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, гр.София, ул. ******* да заплати на И. И. С.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, район „Триадица“, ул. ******* сумата
500 лв. – разноски за въззивна инстанция.
Решението е постановено с участие на трето лице помагач на ищеца –
„Т.С.“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5