Р Е Ш Е Н И Е
№ 49
Гр. Перник, 06.02.2023 година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и пети януари
през две хиляди двадесет и трета година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при съдебния секретар Е.В.**
и с участието на прокурор А.А.** от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа
докладваното от съдия Мария Христова КАНД № 259 по описа за 2023 г. на
Административен съд – Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на Л.С.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***,ул. „**“ №
102, чрез адвокат Т.Б. ***, негов пълномощник, против решение № 91 от
24.10.2022 г., постановено по АНД № 201 по описа за 2022 г. на Районен съд – Р.**.
С
обжалваното решение е изменено наказателно постановление (НП) № 7769 от 20.07.2022 г.,
издадено от началник на Отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ (ОКРПМ)
към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ (ДАРОК), при Агенция „Пътна
инфраструктура“ (АПИ), с което на Л.С.К. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 4 000 лв. за
извършено административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл.
второ от Закона за пътищата (ЗП) във вр. с чл. 8, ал. 1 и ал. 2, чл. 37, ал. 1,
т. 1, предл. първо от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (по-нататък Наредба № 11 от
3.07.2001 г.) във вр. с чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. второ от ЗП, като първоинстанционният съд е намалил
размера на наложеното административно наказание на 1 000 лв. (хиляда
лева).
Касаторът
твърди, че постановеното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени решението, предмет на касационна
проверка и реши делото по същество, като отмени издаденото наказателно
постановление. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В проведеното
съдебно заседание на 25.01.2023 г., касационният жалбоподател – Л.С.К., редовно
призован, не се явява, представлява се от адвокат Б., която поддържа жалбата по
изложените в същата и в представени писмени бележки съображения. Претендира
присъждане на разноски съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.
144 от АПК.
В проведеното
съдебно заседание на 25.01.2023 г., ответникът по касационната жалба – началник
на ОКРПМ към ДАРОК при АПИ, редовно призована, не се
явява, представлява се от главен юрисконсулт
Милена М.**, неин пълномощник. Оспорва жалбата, моли съда да остави в
сила решението на Районен съд – Р.**. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В
проведеното съдебно заседание на 25.01.2022 г., представителят на Окръжна
прокуратура – Перник счита касационната жалба за неоснователна и предлага
решението на Районен съд – Р.** да бъде оставено в сила, като правилно и
законосъобразно.
Настоящият
касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост, обсъди доводите в жалбата и провери служебно
валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното
решение, намери следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която
решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е допустима за разглеждане.
В
пределите на извършената касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК
настоящият състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като
постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима
жалба.
По
същество съдът намира касационната жалба за неоснователна по следните
съображения:
С НП № 7769 от 20.07.2022 г., началникът на ОКРПМ към ДАРОК при АПИ, наложил на Л.С.К.
административно наказание „глоба“ в размер на 4 000 лв. за това, че на
22.06.2022 година, в 12:20 часа, на път I-6, км 71+500,
на отбивна площадка „***“, в посока гр.
П. – гр. Б.***, управлява тежко пътно превозно средство (ППС) по смисъла на чл.
3, т. 2 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г., а именно: съчленено ППС с
5 оси – моторно превозно средство (МПС) с 2 оси, марка „**“, модел „Р 500“, с
рег. № **, и полуремарке с 3 оси, с рег. № **, като извършва превоз на товари –
биомаса, без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на
пътищата (разрешително), съгласно изискванията на чл. 8, ал. 2 във вр. с чл. 8,
ал. 1 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г., тъй като при
направено измерване с техническо средство, електронна мобилна везна за
измерване на маса и поосово натоварване и ролетка е констатирано, както следва:
натоварване на задвижващата (2-ра) единична ос на ППС е 14.105 т при максимално
допустимо натоварване на оста 11.500 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ от
Наредба № 11 от 3.07.2001 г., като
превишаването е с 2.605 т; при
измерено разстояние между осите 1.34 м, сумата от натоварването на ос (на
тройната ос) на полуремаркето е 29.830 т, при максимално допустимо натоварване
на тройната ос 24.000 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от
3.07.2001 г., като превишаването е 5.830 т. Деянието е квалифицирано като административно
нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. второ от ЗП във вр. с чл. 8,
ал. 1 и ал. 2, чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. първо от Наредба № 11 от 3.07.2001
г., във връзка с чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. второ от ЗП.
Със
съдебно решение № 91 от 24.10.2022 г., постановено по АНД № 201 по описа за 2022
година на Районен съд – Р.**, наказателното постановление е изменено, като
първоинстанционният съд е намалил размера на наложеното наказание от 4 000 (четири
хиляди) лева на 1 000 (хиляда) лева.
За да
постанови решението си първоинстанционният съд е събрал като доказателства по
делото свидетелски показания и писмени доказателства, приобщени по реда на чл.
283 от НПК. Въз основа на тях и след направен анализ поотделно и в тяхната
съвкупност приел от фактическа страна, че в случая контролните органи безспорно
са констатирали, предвид установеното от фактическа страна в АУАН и НП, което
съдът приел за доказано с оглед събраните в хода на производството гласни
доказателства, както и писмените такива, включително получените стойности при
измерване натоварването на осите на ППС, че касаторът е управлявал „тежко“ ППС
по смисъла на Наредба № 11 от 3.07.2001 г., над допустимите максимални размери
съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ и чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредбата, без
от друга страна в хода на съдебното следствие жалбоподателят да е ангажирал
доказателства, установяващи че измерванията направени от контролните органи на
управляваното от него ППС са неточни и непълни и не отговарят на посочените в
АУАН и НП стойности.
При
извършване на дължимата служебно цялостна проверка законосъобразност на
производството, първоинстанционният съд е достигнал до правен извод, че при
издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения,
включително ограничили правото на защита на наказаното лице, същите съдържат
пълно, точно и ясно описание на нарушението и обстоятелствата по неговото
извършване, както и доказателствата, които го подкрепят, а наказващият орган
ясно и точно е конкретизирал цифрово и буквено нарушените правни норми както на
законовия - ЗП, така и на подзаконовия нормативен акт – Наредба № 11 от
3.07.2001 г., съответно точно и ясно посочена е и санкционната норма на чл. 53,
ал. 1, т. 2, предл. второ от ЗП.
Въз
основа на установеното по делото от фактическа страна в решението е прието, че НП
е съответно и на материалния закон, тъй като правилно и законосъобразно
административнонаказателната отговорност на Л.С.К. е ангажирана за
административно нарушение по
чл. 26, ал. 2, т. 1, б „а“ от ЗП във връзка с разпоредбите на чл. 8, ал.
1 и ал. 2 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г., наказуемо на основание чл. 53, ал.
1, т. 2 от ЗП.
Касателно
вида и размера на наложеното административно наказание, съдът е счел същото за
съответно по вид, но определено от наказващия орган в прекомерен размер, с
оглед предвидените в закона граници от 1 000 до 5 000 лева, без ясни мотиви на
какво основание санкцията е определена в размер на 4 000 лв., несъответен
на липсата по делото на данни за наличие на отегчаващи отговорността
обстоятелства, които да обосновават налагането на санкция над законоустановения
минимум от 1 000 лева. Счел, че размер на глобата от 1 000 лв. се явява
достатъчен за постигане на целите на наказанието и доколкото по делото не са
налице основания за налагането на глоба в по-висок размер, обжалваното НП е
изменено от първоинстанционният съд с намаляване на административното
наказание.
Решението
е правилно.
Пред
настоящата касационна инстанция не са представени писмени доказателства за
установяване на касационните основания.
Съобразно
чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените
в касационната жалба оплаквания, като следи служебно за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Съдът намира
обжалваното решение за валидно и допустимо.
Съобразно
чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установена от Районен съд – Р.**,
фактическа обстановка, като напълно кореспондираща на събраните по делото и в
пълнота доказателства. При субсидиарното действие на НПК, районният съд е
изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин,
който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при
точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствената съвкупност, като не е допуснал нарушения на
съдопроизводствените правила. Районният съд е извършил и прецизен анализ на
всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, а
приетите от съда фактически констатации се подкрепят от доказателствата по
делото.
Настоящата
касационна инстанция напълно споделя и направените от районния съд правни
изводи отнесено към установената фактическа обстановка, а именно, че в хода на
производството по издаване на обжалваното НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, материалният закон е приложен правилно, но размерът на
наложеното административно наказание не съответства на целта на закона,
съответно счита за правилно решението на решаващия първоинстанционен състав да
измени процесното наказателно постановление. Първоинстанционният съд е
постановил решението си след пълен, точен и обективен анализ на събраните
доказателства, изпълнил е задължението си преди да разгледа делото по същество да
провери спазени ли са процесуалните правила в хода на административнонаказателното
производство, съответно извършена и в пълнота, е и проверка за приложението на
материалния закон. Касационният състав счита, че не следва да повтаря направените
правни изводи, а изложените в жалбата доводи: за наличие на несъответствие
между правните квалификации, дадени в АУАН и НП на описаното нарушение и за
неприложимост на разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП, ще се
отхвърлят като неоснователни с препратка към мотивите на първоинстанционния
съдебен акт на основание чл. 221, ал. 1, изр. второ от АПК.
Предвид
горното не е налице основание за отмяна на решението на Районен съд – Р.** в
хипотезата на чл. 348, ал. 1, т. 1, във връзка с ал. 2 от НПК, във връзка с чл.
63в от ЗАНН, в каквато посока се прецениха доводите в касационната жалба. По
изложените съображения решението на Районен съд – Р.**, валидно и допустимо и
постановено при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.
Относно
разноските:
С оглед
изхода на делото и съобразно разпоредбите на чл. 63д, ал. 4, във връзка с ал. 1
от ЗАНН, основателно е искането на ответната страна по касационната жалба за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, в
полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се
присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани
от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение, съгласно чл. 58д, ал. 5
от ЗАНН, не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Последната норма предвижда съобразяване на възнаграждението с
вида и количеството на извършената дейност. Съдът, като съобрази фактическата и
правна сложност на делото намира, че в полза на ответната страна следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер на 80 лева,
съобразно предвиждането на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ.
Мотивиран
от гореизложеното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, настоящият
съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 91 от 24.10.2022 г., постановено по АНД № 201 по описа за 2022 г. на Районен съд – Р.**.
ОСЪЖДА Л.С.К., с ЕГН: **********,
с адрес: гр.
К.**, община К.**, област С., ул. „**“ № 102, да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура“, с код по БУЛСТАТ: **, седалище и адрес на управление: гр. С.**,
район „**“, бул. „**“ № 3, съдебни разноски в размер на 80.00 (осемдесет) лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ:/П/ /П/