Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 28.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
четиридесет и девети
състав, в
открито съдебно заседание, проведено на първи септември през
две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д.
ДИМИТРОВ
при участието на секретаря МИЛЕНА УЗУНОВА, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. №3922/2020 година на ВРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от И.Т.И., ЕГН: **********,
чрез адв.Д.П.Й., адвокат при ВАК, съдебен адрес:***.****,
против Прокуратурата на Република България, искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ за осъждане
ответникът да заплати на ищеца сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева,
представляваща причинени неимуществени вреди, изразяващи се в трайно
негативното отражение върху личността на ищеца, върху неговата психика, отношенията му в семейството, с близки, познати и
приятели, претърпени в резултат от повдигнатото срещу него обвинение в
извършването на престъпление от общ характер по чл.343, ал.3, пр.6,
б.“А“, пр.2, вр.ал.1, б.“Б“, пр.2 от НК, по което е
образувано ДП № 3045/2015 г. на 04 РУ ОД на МВР – Варна, приключило с Решение №1494/28.06.2016г. постановено по ****, по описа на
ВРС, III -ти с-в. с което ищецът е признат за виновен в извършване на
предявеното му обвинение и на основание чл.78а, ал.1 от НК, е ОСВОБОДЕН от
наказателна отговорност и му НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на
1000.00 /хиляда/лева и на основание чл.78а, ал.4, вр.
чл.343г от НК е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок
от шест месеца.
с Решение №10/26.01.2017г. постановена по
-ВНАХД№1128/2016г. по описа на ОС-Варна, Решението на ВРС е отменено и
подсъдимия е оправдан, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на увреждането -
14.04.2016г./привличане в качеството на обвиняем/, до пълното изплащане на
присъдените суми. Претендират се и сторените по делото разноски.
Твърди се в исковата молба, че с постановление за
привличане на обвиняем ищецът И.Т.И. е привлечен в качеството на обвиняем по
ДП№3045/2015г. по описа на IV-то РУ-ОД-МВР-Варна за това, че на 11.02.2015г. в ****,
обл.Варна при управление на МПС - лек автомобил „****"
с рег****е нарушил правилото за движение по чл.46(2)
от ППЗДП и с това по непредпазливост причинил средна телесна повреда на ****,
изразяваща се в закрито счупване на диафизата на
лявата бедрена кост обусловило трайно затруднение на движенията на левия крак
за период от около 9-10 месеца при обичаен ход на оздравителния процес и деецът
е избягал от местопроизшествието, престъпление по чл.343, ал.З, пр.6,
б."А", пр.2, вр.ал.1, б."б" пр.2
от НК. Твърди се, че в хода на производството от страна на разследващите органи
са извършени множество процесуално следствени действия сред които разпит на
свидетели, очни ставки, разпознаване на лица, СМЕ и САТОЕ. Отнето е ловното
оръжие на обвиняемия по време на наказателното производство. Твърди се, че на осн. чл. 247, ал.1, т.1 от НПК, материалите по
разследването са внесени от ВРП за разглеждане от Районен съд Варна предвид
което е образувано ****, по описа на ВРС Ш-ти с-в., като наказателното
производство срещу И.Т.И. приключва с Решение №1494/28.06.2016г. постановено по
****, по описа на ВРС, III -ти с-в., с което И.Т.И. е признат за виновен по
повдигнатото му обвинение, като на основание чл.78а, ал.1 от НК, е освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в
размер на 1000.00 /хиляда/лева, както и на основание чл.78а, ал.4, вр. чл.343г от НК му е наложено наказание лишаване от право
да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца. Твърди се, че
след депозирана въззивна жалба с Решение
№10/26.01.2017г. постановена по -ВНАХД№1128/2016г. по
описа на ОС-Варна
подсъдимият е оправдан а
Решение №1494/28.06.2016г. постановено по ****, по описа на ВРС е отменено.
Твърди се, че след привличането на И. в качеството на
обвиняем и по време на целият наказателен процес воден срещу него, той е търпял
неоснователно, последиците от действията на прокуратурата с всички произтичащи
от това негативни за него страни. В продължение на две години живял в състояние
на силен страх, стрес и безпокойство, предвид неизвестността относно евентуално
налагане на наказание за престъпление, което не е извършил, респ. от
неоснователно реализиране срещу него на наказателна репресия. Твърди се, че
изживяното през посоченият период от момента на повдигане на обвинението до
влизане в сила на оправдателната присъда е дало негативното си отражение в
личен, житейски, професионален и психо-емоционален
план, като особено емоционално е изживял периода след осъждането му от ВРС до
постановяване на оправдателна присъда. Твърди се, че осъдителната присъда на първоинстанционният съд го е тормозела неимоверно много,
тъй като той е с чисто съдебно минало и нито той, нито семейството му са имали
досег със следствени или полицейски органи. Изтъква се, че е човек на възраст с
не много добро здравословно състояние и с безупречна репутация в обществото до
този момент. Твърди се, че продължителността във времево отношение на
поставянето му под качеството на обвиняем, в последствие на подсъдим е причина
и за това към настоящият момент последния да свързва периода със силен
психически и емоционален стрес. Затворил се е в себе си, паднал е духом,
започнал е да страни от приятелите и познатите си, започнал е да се притеснява
и страхува за бъдещето на семейството си и за това как околните интерпретират
проблемите му с правосъдието, предвид обстоятелството, че това е станало
достояние на определен кръг от обкръжението му - приятели, роднини, колеги.
Твърди се, че повдигнатото обвинение и в последствие с осъдителната присъда на
ВРС е довело до накърняване на доброто му име, достойнство и репутация сред
колеги и общество, като порядъчен гражданин, който до този момент не е имал
проблеми с правозащитните органи и не е бил осъждан, като особено емоционално е
преживял отнемането на правото да съхранява и носи личното и ловно оръжие е и
бил принуден да го предаде в служба КОС, като това го е препятствало да
упражнява хобито си да ходи на лов. Твърди се, че обстоятелство, че му е
повдигнато обвинение и в последствие осъден е станало достояние на членовете на
ловната дружинка и на разширеният приятелски кръг и
това е било повод за обсъждане, коментари и подигравки, които са поставили в
негативна светлина доверителят ми, който ги е приел изключително болезнено,
накърняващи честта и достойнството му.
Твърди се, че в него се е зародила депресивна реакция,
обоснована с оглед непрестанното напрежение на което е бил подложен по време на
разследването и съдебният процес, като няколко дни преди всяко открито съдебно
заседание, общо шест пред двете съдебни инстанции на които е участвал лично е
изпитвал силно безпокойство и тревога. Спирал е да се храни и да спи. Вдигал е
кръвно и получавал сърцебиене. Затварял се е в себе си и не е контактувал с
околните. Приемал е успокоителни. Не е бил пълноценен за семейството си. По
време на съдебният процес е отслабнал с около 15кг. Затваряйки се в себе си,
ищецът значително ограничил, съответно и изгубил редица от приятелските и
социалните си контакти.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който искът се
оспорва като неоснователен, като недоказан по основание и по размер. Сочи се,
че изложеното
в обстоятелствената част на исковата молба
сочи на иск
по чл.2 ал.1 т.3 от
ЗОДОВ, но в същото време
липсват
доказателства, в подкрепа на твърдението за претърпени неимуществени
вреди от ищеца, тъй като наличието
на действително търпяни вреди е елемент от фактическия
състав на отговорността по чл. 2 ЗОДОВ, а ищецът
не е ангажирал доказателства за претърпените неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Приема се, че ищецът
бланкетно сочи, че от незаконното
обвинение спрямо него са настъпили
отрицателни последици в емоционален и социален план, изразяващи се в преживяни стрес, безпокойство, постоянно напрежение, довело до трайно
негативно отношение върху личността и психиката му, в ограничаване на социалните контакти и в засягане на честта,
достойнството и репутацията
му, като не представя доказателства за твърдяните вреди и за съществуващата пряка причинна връзка между тях
и дейността на Прокуратурата на Република България. Изтъква се, че отнемането на разрешението да съхранява и
ползва оръжие е извършено не от Прокуратурата от службите на МВР. Изтъква се,
че на практика той е бил привлечен към наказателна отговорност много след
пътно-транспортното произшествие – 14.04.2016г. Продължителността на наказателното преследване спрямо ищеца в двете фази на
процеса е около 9 месеца, спрямо последния е взета най-леката мярка за неотклонение
и няма данни да са прилагани
други мерки на процесуална принуда. Възразява за погасяване по давност на част от претендираните лихви. Моли се искът да бъде отхвърлен. Алтернативно моли в случай, че иска
бъде уважен, да бъде присъдено обезщетение в по-малък от претендирания размер от 10
000 лева, който приема за завишен и несъобразен с разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД и съдебната практика в аналогични случаи.
В с.з. ищецът лично и чрез
процесуален представител поддържа исковите претенции.
Ответната страна приема
исковете за неоснователни.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235
от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
В хода на съдебното производство бяха приложени и приети
следните писмени доказателства: Решение № 1494/28.06.2016 г. и мотиви
постановени по АНД № 2197/2016 г. по описа на ВРС, 3 –ти.състав, изисканото АНД
№ 2197/2016 г. по описа на ВРС, 3 – ти. състав, решение № 10/26.01.2017 г.
постановено по ВНАХД № 1128/2016 г. по описа на ОС – Варна.
С Постановление от 14.04.2016
г. ищецът И.Т.И. е привлечен като
обвиняем в извършване на престъпление от общ характер по ДП№3045/2015г. по описа на IV-то РУ-ОД-МВР-Варна за
това, че на 11.02.2015г. в ****, обл.Варна при
управление на МПС - лек автомобил „****" с рег****е
нарушил правилото за движение по чл.46(2) от ППЗДП и с това по непредпазливост
причинил средна телесна повреда на ****, изразяваща се в закрито счупване на диафизата на лявата бедрена кост обусловило трайно
затруднение на движенията на левия крак за период от около 9-10 месеца при
обичаен ход на оздравителния процес и деецът е избягал от местопроизшествието,
престъпление по чл.343, ал.З, пр.6, б."А", пр.2, вр.ал.1,
б."б" пр.2 от НК.
С Постановление от 27.04.2016
г. е изготвено предложение от наблюдаващия прокурор за освобождаване на ищеца
от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по реда на
чл.78а от НК, като е образувано ****
с Решение №1494/28.06.2016г. постановено по ****,
по описа на ВРС, III -ти с-в. ищецът И.Т.И. е признат за виновен по
повдигнатото му обвинение, като на основание чл.78а, ал.1 от НК, е ОСВОБОДЕН от
наказателна отговорност и му НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на
1000.00 /хиляда/лева, както и на основание чл.78а, ал.4, вр.
чл.343г от НК му е наложено наказание лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от шест месеца.
С Решение №10/26.01.2017г. постановена по ВНАХД
№1128/2016г. по описа на ОС-Варна първоинстанционният
съдебен акт е отменен изцяло, подсъдимият е признат за невинен и на основание
чл.304 от НПК е оправдан по така възведеното му обвинение по чл.343, ал.3,
пр.6, б."А", пр.2, вр.ал.1, б."б"
пр.2 от НК.
В проведеното открито съдебно заседание бяха събрани
гласни доказателства в полза на ищеца.
Свидетелят Станка Великова Иванова /съпруга на ищеца/ излага, че през м.февруари месец 2015 г. ищецът е участвал в
ПТП и след това се водило съдебно дело в съда. Първоначално е бил осъден, но след тва бил
оправдан. Твърди, че воденето на делото го изнервило. Той бил стресиран, започнал да вдига кръвно налягане, макар, че и преди това имал
високо кръвно.
Най-много бил стресиран от това, че било отнето оръжието
му през това време, тъй като бил ловец от 1968 г. Заявява, че без пушка не можело да се ходи на лов, но след това уточнява,
че всъщност в началото като станал ловец, той също ходел на лов без пушка. След
като му върнали пушката и правото да управлява МПС се успокоил. Изтъква, че към
момента на ПТП и присъдата ищеца е пенсионер по болест, заради сърдечни заболявания, диабет и тромбове
в
краката.
В показанията си св. Георги Желязков Георгиев /без родство и дела със страните/ заявява, че с ищеца са приятели от над 30 години. Знае за пътния инцидент и воденото срещу ищеца наказателно производство,
което първоначално приключило с осъдителна присъда, но след това бил оправдан.
Преди това се виждали много често, но след инцидента ищецът се отдръпнал, получил някаква депресия. Изживял случващото се емоционално. Твърди, че след инцидента ищеца започнал
често да посещава личния лекар, получил
високо кръвно и му се увеличила
захарта. Заявява, че ищеца
е
ловец от много години от
68 - 69 г., като това наказателно производство се отрази на
това негово хоби. В ловните дружинки се разбрало за наказателното
дело. На ищеца било отнето оръжието, но не помни колко време е бил без оръжие.
Въпреки това ищецът излизал на лов с ловната си дружинка,
но без оръжие и не толкова често. Заявява, че неговото лично отношение към
ищеца не се променило след наказателното производство. Свидетелят заявява, че
не знае преди ПТП ищеца да е страдал от заболявания.
Сега бил
пенсионер по инвалидност, тъй като някаква сачма го ударила в окото и с едното око не вижда.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление съгласно разпоредбата на чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ.
Ангажирането
на отговорността на държавата в
тази хипотеза обуславя наличието на причинени вреди, настъпили в резултат от
незаконното обвинение, които следва да бъдат установени от ищеца при условията
на главно и пълно доказване.
От събраните по делото доказателства и приобщените за
послужване материали по досъдебно производство и наказателното
производство се установява, че спрямо
ищеца за периода 14.04.2016г. – 26.01.2017г. се е водено наказателно
преследване за извършено престъпление от общ характер по чл.343, ал.3, пр.6,
б.“А“, пр.2, вр.ал.1, б.“Б“, пр.2 от НК, което е
приключило с оправдателна присъда.
Предвид непредставянето на каквито и да са писмени
доказателства /съгл.чл.58, ал.1, т.2, предл. второ, вр. чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ отнемането се извършва с
решение на началника на съответното РУМВР/, съдът приема за недоказани
твърденията на ищеца за отнемане на разрешението му да притежава, съхранява и
ползва огнестрелно/ловно/ оръжие.
От събраните по делото гласни доказателства се
установява, че след започване на наказателното преследване спрямо него, ищецът
изпитал осезателни притеснения за своето бъдеще. Станалото придобило гласност в
мястото където живее. Задълбочили се здравословните му проблеми. Разказаното от
свидетелите обуславя извод, че вследствие на воденото наказателно производство
ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в емоционален стрес, дискомфорт,
притеснения, влошаване на здравословното му състояние. Станал избухлив и
раздразнителен, което се отразило негативно основно в семейството.
В същото време следва да бъде взето предвид, че и към
момента на ПТП и привличането му към наказателна отговорност, ищецът е страдал
от редица заболявания/повишено кръвно налягане, диабет и н./, които са довели
по твърдения на съпругата му, до освидетелстването му от ТЕЛК. Към този момент
той е бил пенсионер.
Съгласно чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, обезщетение се дължи
за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като
обезщетението за неимуществени вреди се определя в съответствие с принципа на
справедливостта, залегнал в чл.52 ЗЗД, като се отчитат всички обстоятелства по
делото – продължителността на незаконно предприетото наказателно преследване;
характера и тежестта на престъплението, в извършването на което лицето е било
незаконно обвинено; личността на увредения; данните за психическото състояние и
негативните последици, претърпени от лицето. Изхождайки и от указанията, дадени
в ППВС № 4/1964 год., обезщетението следва
да е съразмерно с вредите и да отговаря, както на конкретните данни по
делото, така и на обществените представи за справедливост. То трябва да
удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други
случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта им вреди, така
че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди по-високо
обезщетение, а за по-леките – по-ниско.
От съществено значение при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди от деликта
по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е продължителността на наказателното
производство, взетите мерки за неотклонение,
както и вида на причинените вреди.
Наказателното преследване спрямо ищеца е продължило в
рамките на девет месеца, т.е. производството е с нормална продължителност като е приключило в рамките
на по-малко от една година. Този срок в неговата цялост не би могъл да бъде
определен като неразумен съгласно чл. 6, §1 от КЗПЧОС. Незаконното обвинение
безспорно е увреждащо действие, тъй като засяга личния живот и достойнство на
пострадалия, но въздействието върху ищеца е значително ограничено като обем и
не се доказват големи по вид и интензитет увреждащи последици от незаконното
обвинение. Липсват доказани проявления в здравословното и емоционално състояние
на пострадалия по-големи от обичайните, които неизбежно съпътстват
наказателната репресия. Отчитайки периода на воденото срещу ищеца наказателно
производство, предвиденото в закона
наказание за престъплението, по което му е било повдигнато обвинение и вида на
претърпените неимуществени вреди, съдът намира, че сумата в размер на 500 лева
справедливо обезщетява претърпените от ищеца вреди.
По акцесорната претенция за
присъждане на законната лихва:
Според дадените задължителни указания с ТР № 3/2004 год.
на ОСГК на ВКС, т. 4 отговорността на държавата за вреди от незаконни действия
на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на акта за
прекратяване на наказателното производство, като от този момент държавните
органи изпадат в забава, съответно дължат лихва върху размера на присъденото
обезщетение. С оглед горното съдът приема, че обезщетението за забава следва да
се присъди от датата на постановяване на
решението от въззивната инстанция - 26.01.2017г. до
окончателното изплащане на сумата.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, направеното своевременно искане
и представените доказателства, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сторените по делото разноски за заплатена държавна такса в размер на 0,50 лева и сумата от 50лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете,
на осн. чл.10, ал.3 ЗОДОВ. Адвокатско възнаграждение
не се дължи предвид липсата на доказателства за изплащането му от страна на
ищеца.
Воден от горното съдът:
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България, ****, представлявана от Главния
прокурор на РБ да заплати на И.Т.И., ЕГН:********** с адрес *** сумата от 500
(петстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие на незаконното му привличане като обвиняем по обвинение за извършване на престъпление от
общ характер, за което ищеца е оправдан с влязло в сила Решение № 10/26.01.2017
г. постановено по ВНАХД № 1128/2016 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което
е отменено Решение №1494/28.06.2016г. постановено по ****, по описа на
Варненски районен съд, III-ти състав, ведно със законната лихва върху
главницата считано от 26.01.2017 г. до окончателно изплащане на сумата, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата до пълно предявения размер от 10000 лева, на осн. чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, ****, представлявана
от Главния прокурор на РБ да заплати на И.Т.И., ЕГН:********** с адрес ***
сумата от 0,5 лева (петдесет стотинки),
представляваща сторени по делото разноски за заплатена държавна такса, както и
сумата от 50лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 10,
ал.3 ЗОДОВ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: