Р Е Ш Е
Н И Е
№ 98
град Велико Търново, 16.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на единадесети
март две хиляди и двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. д. № 782/2019 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 215 от Закона за устройство на
територията (ЗУТ).
Образувано е
по жалба на Р.Г.Л. и Л.П.Л. с адрес ***, Д.Г.Д. и В.Т.Д. с адрес ***, „МСД-98“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул.
„Георги Измирлиев“ № 3, ет. 3, ап. 15, представлявано от управителя Д.Х.М. и ЕТ
„Н.К.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново,
ул. „Гео Милев“ № 37, ет. 2, представлявано от Н.Д.К., срещу Заповед № РД
22-1251/23.06.2016 г., издадена от кмета на община Велико Търново. С оспорената
заповед е одобрен проект за частично изменение на ПУП – ПРЗ на УПИ-ІІ „за
производствени и складови дейности“, кв. 170 по плана на гр. Велико Търново.
Заповедта се
оспорва като нищожна, алтернативно като незаконосъобразна. Жалбоподателите
излагат доводи, че процесната заповед не им е била съобщавана, въпреки че са
заинтересовани лица по смисъла на ЗУТ. Поддържат, че не са налице условията за
изменение на ПУП, посочени в чл. 134, ал. 2 вр чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ,
като в нея не се съдържат факти и обстоятелства, които да обосновават наличието
на това условие. Твърдят, че в административното производство не са участвали
всички лица, които са собственици на недвижими имоти, засегнати от изменението
на плана. Жалбоподателите не са давали съгласие за провеждане на процедурата, а
проектоплановете не са били обявявани. В съдебно заседание процесуалният им
представител излага допълнителни възражения за противоречие на заповедта с
разпоредбите на чл. 108, ал. 2, ал. 3 и ал. 5 от ЗУТ, както и че не са спазени
правилата на Наредба № 8/2001 г. за обема и съдържанието на устройствените
планове и чл. 148 от Наредба за планиране и проектиране на комуникационната
транспортна схема на урбанизираните територии. Допълнителни доводи излага в
писмена защита. Претендират се направените по делото разноски.
Ответната
страна - кметът на Община – Велико Търново, чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата като недопустима, а по същество – като неоснователна, по съображения,
изложени в писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованата
страна „Фабер-принт“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Велико Търново, ул. „Ген. Сава Муткуров“ № 8, ет. 2, представлявано от Н.Г.Г. и
Г.Н.Г., оспорва жалбата като неоснователна.
Заинтересованата
страна Н.Г.Г. с адрес *** оспорва жалбата като неоснователна.
Заинтересованата
страна Г.Н.Г. с адрес *** оспорва жалбата като неоснователна.
Заинтересованата
страна Н.В.К. с адрес *** не взема становище по жалбата.
Заинтересованата
страна Д. *** не взема становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в
административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установено от фактическа страна следното:
Предмет
на обжалване е Заповед № РД 22-1251/23.06.2016 г., издадена от кмета на община
Велико Търново, с която на основание чл. 44, ал. 1, т. 13 и ал. 2 от ЗМСМА, чл.
129, ал. 2 от ЗУТ, чл. 134, ал. 2 от ЗУТ вр. чл. 134, ал. 1, т. 1, и решение №
25 от Протокол № 3/20.04.2016 г. на ОЕСУТ е одобрен проект за частично
изменение на подробен устройствен план, както следва: 1. план за регулация за
урегулиран поземлен имот ІІ – „за производствени и складови дейности“ в кв. 170
по ПУП на гр. Велико Търново, а именно разделяне на УПИ ІІ „за производствени и
складови дейности“ на два нови урегулирани имота: УПИ ІІ - „за производствени и
складови дейности“ и УПИ ХVІІІ - „за производствени и складови дейности“,
съгласно отразените върху проекта със зелен цвят щриховки, цифри и надписи;
удължаване на съществуваща улица-тупик ОТ 454а – ОТ 454б – ОТ 454в – ОТ 454г –
ОТ 454д, като новопредвидената улица е за сметка на собствениците на
обслужващите имоти, съгласно чл. 81, ал. 4 от ЗУТ и за нея не се дължи
обезщетение. 2. План за застрояване – УПИ ХVІІІ - „за производствени и складови
дейности“ – определят се следните градоустройствени показатели: височина – до 12 м., плътност на
застрояване – max 80%,
коефициент на интензивност – 2,5, озеленяване min 20 %, начин на застрояване –
свободно, линии на застрояване – ограничителни.
По делото е безспорно, че
заинтересованата страна „Фабер-принт“ ООД е съсобственик на УПИ ІІ в кв. 170 по
плана на гр. Велико Търново. Производството по издаване на оспорената заповед е
инициирано от дружеството, което на 11.12.2015 г. е подало заявление за
разрешение за изработване на частично изменение на ПУП – ПРЗ за процесния имот.
Към заявлението е приложена скица от 18.11.2015 г. на СГКК – Велико Търново,
според която собственици на УПИ ІІ са община Велико Търново, Н.В.К., „Мегатрон
65“ ЕООД, „Трапезица“ АД, Д.Й.Д., „Фабер принт“ ЕООД и Н.Г.Г.. Със заявлението
са представени нотариално заверени декларации от управителя на „Мегатрон 65“
ЕООД, Н.Г.Г., управителя на „Трапезица“ АД, Н.В.К. и Д.Й.Д., с които лицата са
дали съгласие за провеждане на необходимите процедури по реда на ЗУТ, свързани
с допускането и одобряването на проект за ЧИ на ПУП – ПРЗ за УПИ ІІ с цел
разделяне на имота на два урегулирани поземлени имота с предназначение „за
производствени и складови дейности“.
Със Заповед № РД-22-290/28.01.2016
г. на кмета на Община В. Търново на основание чл. 135, ал. 3 вр. ал. 4, т. 1 от ЗУТ, въз основа на положително становище на главния архитект по чл. 135, ал. 4
от ЗУТ, по заявлението на „Фабер принт“ ООД е разрешено проектирането на
частичен ПУП - ПРЗ. От изпратените от ответника доказателства е видно, че заповедта
не е съобщавана на нито едно от заинтересованите лица, съответно в нея не е
посочена възможността да бъде обжалвана.
Въз основа на тази заповед
„Фабер-принт“ ООД е поискало одобряване на проекта за изменение на ПУП – ПР със
заявление от 26.02.2016 г. Изготвено е писмо от 18.03.2016 г. на кмета на
община В. Търново на основание чл. 128, ал. 3 от ЗУТ за изработения проект за
ЧИ на ПУП на процесния имот, което е връчено на представител на общината, на П.К.Т./представляващ
„Мегатрон 65“ ЕООД/ и на Н. Г.Г.. Писмото е изпратено и до Д.Н.Б., като
пратката е върната с отбелязване „непотърсена“. На 31.05.2016 г. служители в
община Велико Търново на основание чл. 124б, ал. 2 от ЗУТ са поставили
обявление в сградата на общината за изработения проект за ЧИ на ПУП – ПРЗ.
Съгласно констативен протокол от 20.06.2016 г. не са постъпили възражения. С
Решение № 25 от Протокол № 3/20.04.2016 г. на Експертен съвет по устройство на
територията (ЕСУТ) при община Велико Търново е приет проекта за частично
изменение на ПУП – ПРЗ.
В резултат на извършените
и описани процедурни действия е издадена и оспорената в настоящото производство
Заповед № РД 22-1251/23.06.2016 г. на кмета на община
Велико Търново, неразделна част към която е проекта за изменение на
подробния устройствен план, съставляващ графичната част на заповедта.
Издадената заповед е
съобщена на заинтересуваните лица, както следва: на 29.06.2016 г. на
представител на общината, на 13.07.2016 г. на Н.В.К., на 06.07.2016 г. на
„Трапезица“ АД, на 01.07.2016 г. на Н.Г.Г. – в лично качество и като
представляващ „Фабер принт“ ООД. Пратката, адресирана до представляващия „Мегатрон
65“ ЕООД е върната с отбелязване „непотърсена“.
В хода на съдебното
следствие от жалбоподателите са представени копия на нотариални актове, а от
ответната по спора страна е представена административната преписка по издаване
на оспорения индивидуален административен акт. Изискана е информация от СГКК –
В. Търново, според която към 24.01.2020 г. собственици на процесния УПИ са
жалбоподателите и заинтересованите страни.
Съобразно приетото за
установено от фактическа страна настоящият съдебен състав прави следните правни
изводи:
По допустимостта на
жалбата: Ответникът възразява, че жалбата е недопустима, тъй като към датата на
издаване на оспорената заповед жалбоподателите не фигурират като собственици,
носители на ограничени вещни права или концесионери за УПИ ІІ, кв. 170. Съдът
намира това възражение за неоснователно. От приложените към жалбата нотариални
актове от 2000 г., 2003 г., 2004 г., и договор от 01.10.1998 г. е видно, че
жалбоподателите Р.Г.Л. и Л.П.Л. /в режим
на съпружеска имуществена общност/, Д.Г.Д. и В.Т.Д. /в режим на съпружеска
имуществена общност/, „МСД-98“ ООД и ЕТ „Н.К.“ са придобили отделни обекти в
процесния УПИ ІІ, кв. 170, както и идеални части от правото на собственост от
имота преди започване на административното производство, приключило с
издаването на процесната заповед. Кръгът
на заинтересованите лица с право на жалба срещу заповедите за одобряване
изменение на ПУП са посочени в чл. 131 ЗУТ. Това са собствениците и носителите
на ограничени вещни права според данните от имотния регистър, а до неговото
въвеждане - по данни от кадастралния регистър, както и лицата, на които е
предоставена концесия, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от
предвижданията на плана. В ал. 2 на същата разпоредба са посочени и кои са
непосредствено засегнатите имоти. В настоящия случай жалбоподателите се
легитимират като съсобственици на имот, непосредствено засегнат от изменението
на ПУП – ПРЗ – чл. 132, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Обстоятелството, че към този момент
жалбоподателите не са били вписани като собственици в имотния или кадастралния
регистри не може да ги лиши от активната легитимация да обжалват акт, който
засяга правата им като собственик, категорично удостоверени с приложените по
делото доказателства. Изискването на чл. 131, ал. 1 от ЗУТ не следва да се
абсолютизира и правото на собственост може да бъде установено и с валиден
документ на собственост, какъвто е нотариалния акт, удостоверяващ правото на
собственост върху даден обект, с каквито актове разполагат жалбоподателите. В
този смисъл е и константната съдебна практика – напр. Определение № 10312 от
7.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4495/2017 г., Определение № 900 от 23.01.2014
г. на ВАС по адм. д. № 16114/2013 г., Определение № 4601 от 11.04.2018 г. на
ВАС по адм. д. № 3939/2018 г., Определение № 10159 от 5.07.2013 г. на ВАС по
адм. д. № 8586/2013 г., Определение № 1377 от 31.01.2018 г. на ВАС по адм. д. №
14663/2017 г. и др.
На следващо място,
процесната заповед безспорно не е била съобщена на жалбоподателите, при което
за тях не е започнал да тече срокът по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, а освен това по
аргумент от чл. 149, ал. 5 от АПК искането за обявяването на нищожността на
административния акт може да се направи без ограничение във времето.
Предвид изложеното съдът
намира подадената жалба за процесуално допустима, като подадена в
законоустановения срок от заинтересовани лица, процесуално легитимирани да
подават жалби, съгласно чл. 131, ал. 1, вр. с ал. 2, т. 1 от ЗУТ.
Съгласно разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на
проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че жалбата е основателна, като
съображенията за това са следните:
Съгласно
разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ЗУТ
/доп., бр. 82
от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г./, подробният устройствен план в обхват до
един квартал, а в Столичната община и в градовете с районно деление - в обхват
до три квартала, както и за поземлени имоти извън границите на населени места и
селищни образувания, се одобрява със заповед на кмета на общината в 14-дневен
срок след приемането на проекта за подробен устройствен план от общинския
експертен съвет. Според тази законова регламентация, кметът на община Велико
Търново е компетентният да издаде оспорената заповед орган, тъй като в случая
се касае до изменение на ПУП в обхват до един квартал. Заповедта е издадена и в съответната писмена
форма, като са спазени изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В нея е
извършено позоваване на направеното от „Фабер принт“ ООД искане за процедиране
изменение на ПУП и на становището на ЕСУТ във връзка с това искане, като са
описани и част от извършените действия и от издадените актове в хода на
процедурата по изработването на проекта. Както съдебната практика константно
възприема, няма пречка мотивите на даден административен акт да се съдържат в
относими към издаването му доказателства, вкл. в друг документ, съставен в хода
на административното производство, след като същите са част от
административната преписка и са приложени по делото, а в акта си органът се е
позовал на тях, като допустимостта на това разрешение се извежда и от Тълкувателно
решение № 16/31.03.1975 г., ОСГК на ВС. Липсват особено съществени процесуални
нарушения, които да водят до нищожност на административния акт, а последният е
издаден на въз основа на съществуващи правни норми. С оглед на това съдът
намира за неоснователно бланкетното възражение на жалбоподателите за нищожност
на процесната заповед.
Заповедта обаче е издадена
при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяната
на административния акт на самостоятелно основание без спорът да се разглежда
по същество.
Не се спори, че
процедурата по изменение на одобрения ПУП-ПРЗ е започнала по инициатива на „Фабер
принт“ ООД. Съобразно нормата на чл.135, ал. 3 от ЗУТ компетентният орган по
ал. 1 в 14-дневен срок от постъпване на заявлението разрешава или отказва да се
изработи проект за изменение на плана. Със Заповед № РД-22-290/28.01.2016 г. на
кмета на Община В. Търново на основание чл. 135, ал. 3 от ЗУТ е допуснато
изработването на проект за ЧИ на ПУП-ПРЗ за УПИ ІІ. Мотивираното предписание по
чл. 135, ал. 3 от ЗУТ да се изработи проект за изменение на ПУП е индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 214, т. 1 от ЗУТ и подлежи на съдебен контрол, като в
този смисъл е съдебната практика /напр. Решение № 1365 от 30.01.2018 г. на ВАС
по адм. д. № 7522/2017 г., Определение № 1153 от 30.01.2017 г. на ВАС по адм.
д. № 13326/2016 г., Решение № 11901 от 7.11.2016 г. на ВАС по адм. д. №
2097/2016 г. и др./. Мотивираното предписание по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ е
задължителна предпоставка за изработване и съответно - за одобряване на
изменение на ПУП-ПРЗ, и за да породи своето правно действие, същото следва да е
влязло в законна сила. Това обстоятелство в случая не е налице. Предписанието,
оформено с цитираната заповед на кмета на общината, не е съобщено не само на жалбоподателите,
които безспорно са заинтересувани лица като собственици на имот, засегнат от
предвижданията на плана, но и на останалите съсобственици на имота, вписани към
този момент в кадастралния регистър. Разпоредбата на чл. 131 ЗУТ има за цел
осигуряване на участие на действително заинтересованите лица, за да се гарантира
правилното му прилагане. Следва да се посочи, че в община Велико Търново би
следвало да е налице информация за жалбоподателите като съсобственици на имота,
най-малко защото същите са платили местен данък при сключването на сделките
съгласно приложените нотариални актове. Въпреки това процедирането на
изменението на плана е завършено с издаването на оспорената пред съда заповед.
Неспазването на изискването за допускане изработването на изменение на ПУП-ПРЗ
с влязъл в сила административен акт, каквото е мотивираното предписание по чл.
135, ал. 3 от ЗУТ, представлява нарушение на административнопроизводствените
правила от категорията на съществените, което има за последица отмяната на
издадения административен акт за одобряване на изменението на плана /така и Решение
№ 4442 от 22.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 523/2015 г., Решение № 8071 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. №
5323/2013 г., Решение № 14431 от 23.11.2018 г. на
ВАС по адм. д. № 6666/2018 г. и др./. На следващо място, изработеният проект за
изменение на ПУП-ПРЗ също не е бил съобщен съгласно чл. 128, ал. 3 от ЗУТ на
жалбоподателите, а само на част от останалите съсобственици на имота.
Също така следва да се
посочи, че макар и разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ да не фигурира
като основание за издаване на процесната заповед, в мотивите на същата органът
се е позовал на нотариално представените декларации от съсобствениците в имота.
Безспорно обаче жалбоподателите не са представили такива декларации с изразено
съгласие относно исканото изменение на ПУП-ПРЗ.
Изложените по-горе
съображения налагат извод за основателност на жалбата с оглед наличието на
допуснати съществени нарушения при процедиране и одобряване на процесния ПУП. Съдът следва да съобрази разпоредбата на чл. 168, ал. 5
от АПК, след изменението, публикувано в ДВ бр. 77 в сила от 01.01.2019 г.
Според нея, когато съдът установи наличието на съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, той отменя акта без да проверява
основанията по чл. 146, т. 4 и 5 от АПК. Като съществено законодателят
регламентира в чл. 168, ал. 4 от АПК нарушението на задължението за уведомяване
на гражданин или организация, в следствие на което са лишени от възможността да
участват като страна в производството по издаване на административния акт.
При този изход на делото в
полза на жалбоподателя Д.Г.Д. следва да се присъдят направените по делото
разноски в размер на 660 лв.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
|
ОТМЕНЯ Заповед № РД 22-1251/23.06.2016 г., издадена от кмета на
Община Велико Търново, с която е одобрено частично изменение на Подробен
устройствен план-План за регулация и застрояване за УПИ-ІІ „за производствени
и складови дейности“, кв. 170 по плана на гр. Велико Търново. ВРЪЩА преписката на административния орган – кмет на Община Велико
Търново за изпълнение на законовите изисквания съгласно мотивите на
настоящото решение. ОСЪЖДА Община Велико Търново да заплати на Д.Г.Д., ЕГН **********, с адрес ***, разноски по делото в размер на 660 лв. /шестстотин и шестдесет лева/ |
Решението може
да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: