№ 133
гр. Перник, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря Даниела Т. Асенова
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20211720105223 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на Т. П. Д. срещу „Теленор България“ ЕАД.
В исковата молба и уточненията към нея твърди, че ответното дружество е
изпратило до ищцата уведомление от 08.08.2014 г. чрез упълномощен посредник –
„Кредитреформ България“ ЕООД, с което съобщавало, че ищцата има просрочено
задължение на стойност 1550,44 лв. към „Космо Мобайл България“ ЕАД /„Теленор
България“ ЕАД/. След датата на получаване на уведомлението не са били предприемани
други действия по събиране на задължението. Ищцата поддържа, че няма такова задължение
към ответника, в уведомлението не било ясно от какво произтича същото, като
същевременно навежда и правопогасяващо възражение за изтекла 5-годишна давност на
вземането. С тези доводи ищцата отрича претендираното вземане, като моли да бъде
постановено съдебно решение в същия смисъл.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната страна признава предявения иск.
Алтернативно поддържа, че за ищеца липсва правен интерес от настоящото производство,
доколкото с поведението си ответникът не е станал повод за завеждане на делото. В този
смисъл, моли да бъде приложена разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК при определяне
отговорността за разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК, за отричане на съществуващо в полза на ответника на право на
1
принудително изпълнение и притезания, посочените в исковата молба суми, поради
погасяването им по давност. В хипотеза на предявен отрицателен установителен иск в
доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от търсената
искова защита. В тежест на ответната страна е да установи че в нейна полза съществува
изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти, водещи до
прекъсване на давността за вземането.
Изпращането на покани за изпълнение от ответното дружество или негов
пълномощник по повод оспорените вземания, свидетелства за правния интерес от
предявяване на отрицателния установителен иск. Длъжникът има интерес от иск за
несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда
(процесуална или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на
иска.
Предявеният иск е процесуално допустим като подаден от надлежна страна срещу
материално легитимирано лице.
В процесния случай, признати са изцяло обстоятелствата относно правопораждащите
юридически факти – че ответното дружество е изпратило уведомление за текущо
задължение в размер на 1550,44 лв. на 08.08.2014 г. чрез дружество-посредник; че не са
предприемани други действия във връзка със събирането на сумата; че сумата от 1550,44 лв.
не е дължима от ищцата. Сочените факти изрично се признават с отговора на исковата
молба и същите са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване с доклада по
делото.
Налице е изрично признание на така предявения иск, който извод следва от анализа
на депозираното по делото становище от ответника. В него той е признал както иска по
смисъла на чл. 237 ГПК, така и всички правно релевантни за спора факти, посочвайки, че са
се осъществили така, както е изложено в исковата молба.
Не са налице отрицателните предпоставки, посочени в разпоредбата на чл. 237, ал. 3
от ГПК, доколкото признанието в процесния случай не касае право, което да противоречи на
закона и добрите нрави, като същевременно с това в правомощията на страните е да се
разпореждат с признатото право. Признанието на иска е осъществено от упълномощен от
ответника адвокат, преупълномощен за соченото процесуално действие и е в обема на
учредената му от ответника представителна власт – арг. чл. 34, ал. 3 ГПК /л. 38/.
Основавайки се на признанието на иска по смисъла на чл. 237, ал 2 ГПК и изричното
искане на ищеца за постановяване на решение по този ред, съдът счита, че следва да го
уважи отрицателните установителни искове, без да излага мотиви относно тяхната
основателност.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор ищецът поначало има право на разноски. В
процесния случай обаче са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, която изключва
отговорността за разноски на ответната страна.
Първата материална предпоставка по чл. 78, ал. 2 ГПК е налице, доколкото
ответникът е признал иска.
На следващо място съдът намира, че и втората предпоставка е налице, доколкото с
извънпроцесуалното си поведение ответната страна не е дала повод за завеждане на делото.
Исковата молба е депозирана на 06.10.2021 г., а в уточнението към нея от 27.10.2021 г. се
посочва, че след получаване на известието за задължение към ответника на 11.08.2014 г., т.е.
в период над 7 години, от страна на ответника не са били предприемани никакви други
действия за събиране на задължението. Макар в с.з. процесуалният представител на ищцата
да е заявил, че върху ищцата бил упражняван психически тормоз от страна на колекторски
фирми, доказателства в тази посока не са ангажирани.
2
Ответникът не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул,
възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяването на
иска. Ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на
делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да
получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен
интерес на ищеца, като направи признанието, какъвто е и процесният случай. При такова
поведение и доколкото не разполага с изпълнителен титул и не е предприемал
извънпроцесуални действия по повод вземането, той не дължи разноски.
В горния смисъл е и трайната практика на ВКС, обективирана в Определение № 474
от 7.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3063/2019 г., IV г. о., ГК, Определение № 468 от
18.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4586/2018 г., III г. о., ГК, Определение № 318 от
25.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2828/2018 г., III г. о., ГК, Определение № 95 от 22.02.2018
г. по ч. гр. д. № 510/2018 г., ВКС, IV г. о.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Т. П. Д., ЕГН ********** със
съдебен адрес гр. ****, чрез адв. А.З. срещу „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. ***, искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
че в полза на „Теленор България“ ЕАД не съществува изпълняемо право (право на
принудително изпълнение) спрямо Т. П. Д. за сумата в размер на 1550,44 лв. към „Космо
Мобайл България“ ЕАД /„Теленор България“ ЕАД/ за ползвани услуги, за което е изпратено
уведомление, реф. № 6574401/08.08.2014 г., поради погасяването й по давност.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
3