№ 30474
гр. София, 11.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110133154 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба на А. Н. Н., ЕГН – ********** срещу „*******“
АД, ЕИК ********, която отговаря на изискванията за редовност, а предявеният с нея иск е
допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Следва да се приемат като допустими, относими и необходими представените от
ищеца и ответника писмени доказателства.
Искането на ищеца за задължаване на ответника да представи оригинал на всички
налични документи, свързани с Договор за кредит № ******/17/01/2018 г., Договор за
кредит № *****/03/04/2018 г., Договор за кредит № ******/14/05/2018 г. и Договор за
кредит № *****/08/06/2018 г., включително и свързаните с тях Стандартни европейски
формуляри за предоставяне на информация за потребителските кредити, Погасителни
планове и Общи условия, следва да се остави без уважение, доколкото липсва необходимост
от представянето им в оригинал.
Ищецът е направил искане по чл. 190 ГПК за задължаване на ответното дружество да
представи справка от счетоводството си за всички извършени плащания по договорите за
кредит, което с оглед допуснатата от съда експертиза следва да се остави без уважение.
Искането на ищеца по чл. 192 ГПК за задължаване на трето неучастващо по делото
лице - „Изипей“ АД, да представи официална справка за извършени плащания от лицето А.
Н. Н. към „*******” АД за периода 17/01/2018 г. до настоящия момент, също следва да се
остави без уважение с оглед допуснатата от съда експертиза.
Следва да се допусне изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която след като
се запознае с находящата се при ответника документация по договорите за кредит, да даде
отговор на формулираните в исковата молба въпроси.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 23.02.2023г. от 10.20часа, за когато да се
1
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и
препис от отговора на исковата молба.
ПРИЕМА представените от ищеца и ответника писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която след като се
запознае с цялата находяща се при „*******“ АД, ЕИК ******** документация по
договорите за кредит, да даде отговор на въпросите, поставени от ищеца в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 350 лв., платим от ищеца в едноседмичен срок от
връчване на настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Л.Б.Б., който да се призове след представяне на
доказателства за внасяне на определения от съда депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на ответника да
представи оригинал на всички налични документи, свързани с Договор за кредит №
******/17/01/2018 г., Договор за кредит № *****/03/04/2018 г., Договор за кредит №
******/14/05/2018 г. и Договор за кредит № *****/08/06/2018 г., включително и свързаните
с тях Стандартни европейски формуляри за предоставяне на информация за потребителските
кредити, Погасителни планове и Общи условия.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на
ответника да представи справка от счетоводството си за всички извършени плащания по
договорите за кредит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 192 ГПК за задължаване на
трето неучастващо по делото лице - „Изипей“ АД, да представи официална справка за
извършени плащания от лицето А. Н. Н. към „*******” АД за периода 17/01/2018 г. до
настоящия момент.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Предявени е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 25,00 лева, предявена като частична претенция от
сума в общ размер на 404,29 лева и представляваща недължимо платени суми по
потребителски кредити, ведно със законната лихва, считано от дата на депозиране на
исковата молба до окончателно изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 17.01.2018 г. между страните е сключен договор за
потребителски кредит № ******, по силата на който ответникът предоставил заем в размер
на 400 лева. Срокът на договора бил 30 дни, ГЛП в размер на 41 %, ГПР 49,670 %, а общата
сума, която следвало да върне ищецът възлизала на 413,67 лева. На 03.04.2018 г. страните
сключили Анекс № ****** към Договора, съгласно който се споразумели кредитодателят да
предостави на кредитополучателя нов кредит в размер на 350 лева, с която сума да се
погасят неизплатените суми по договора за кредит, т.е. сумата от 350 лева не била реално
усвоена. Съгласно сключения Анекс, ищецът погасил по договора за потребителски кредит
следните суми: 50 лева главница, 13,67 лева възнаградителна лихва и 100,05 лева неустойка.
Едновременно със сключването на Анекса, бил сключен и нов договор за потребителски
кредит № ***** от 03.04.2018 г., в който било посочено, че сумата по отпуснатия заем е в
размер на 350 лева, срокът на договора – 30 дни, ГЛП 41 %, ГПР 49,660 %, а общата сума,
която следва да се върне – 361,96 лева. Заявява, че сключеният Анекс № ******_А от
03.04.2018 г. и новият договор за потребителски кредит № ***** от 03.04.2018 г. имат
идентичен предмет и касаят една и съща сума в размер на главница от 350 лева, която не
била реално усвоена. На 15.05.2018 г. страните сключили Анекс № *****_А към договор за
потребителски кредит № *****, съгласно който се споразумели, кредитодателят да
предостави на кредитополучателя нов кредит в размер на 350 лева, с която сума, да се
погасят неплатените суми по договор за кредит № ***** и сумата не била реално усвоена.
2
По силата на сключения Анекс № *****_А, ищецът погасил към ответника по договора за
потребителски кредит № ***** следните суми: 250 лева главница, 11,96 лева
възнаградителна лихва и 90,19 лева неустойка. Едновременно със сключването на Анекса,
бил сключен и нов договор за кредит № ****** от 14.05.2018 г., в който било посочено, че
сумата по отпуснатия заем е в размер на 100 лева, срокът на договора – 30 дни, ГЛП 41 %,
ГПР 49,710 %, а общата сума, която следва да се върне – 103,42 лева. Заявява, че сключеният
Анекс № *****_А от 14.05.2018 г. и новият договор за потребителски кредит № ****** от
14.05.2018 г. имат идентичен предмет и касаят една и съща сума в размер на главница от
100 лева, която не е реално усвоявана. На 08.06.2018 г. страните сключили нов договор за
потребителски кредит № ******, в който било посочено, че сумата по отпуснатия заем е в
размер на 300 лева, срокът на договора 30 дни, ГЛП 41 %, ГПР 49,650 %, а общата сума,
която следва да се върне – 310,25 лева. По силата на сключен договор за потребителски
кредит № ****** от 14.05.2018 г. на същата дата, ищецът погасил по договор за
потребителски кредит № ***** следните суми: 100 лева главница, 3,42 лева
възнаградителна лихва, 26 лева неустойка. На 20.12.2017 г. ищецът погасил изцяло сумата
по сключен договор за потребителски кредит № ***** от 08.06.2018 г., в общ размер на 359
лева, от които 200 лева главница, 10,25 лева възнаградителна лихва и 148,75 лева неустойка.
С оглед изложеното се твърди, че Договор за потребителски кредит № ***** от 08/06/2018
г., Договор за потребителски кредит № ****** от 14/05/2018 г. и Договор за потребителски
кредит № ***** от 03/04/2018 г. имат характер на удължаване на срока на Договор за
потребителски кредит № ****** от 17/01/2018 г., като ищецът реално е получил от
„*******” АД единствено сумата в размер на 600 лева, върху която са начислени
възнаградителна лихва в общ размер на 39,30 лева и неустойка в общ размер на 364,99 лева.
Сочи, че в т. 1.7. от договорите е посочено, че в срок най-късно до края на следващия ден,
считано от сключване на конкретния договор за кредит, кредитополучателят е длъжен да
предостави на кредитодателя обезпечения по кредита: Банкова гаранция или поръчителство
на поне две физически лица. В т. 1.8. от договорите били уговорени подробни условията за
предоставяне на банкова гаранция като обезпечение, а в т. 1.9. от договорите били
уговорени условията относно предоставянето на поръчителство като обезпечение. В т. 3.3.
от договорите било посочено, че в случай че кредитополучателят не предостави в срок
съответното обезпечение, дължи неустойка в размер на 3,45 лв. на ден за първия ден от
периода и 3,45 лв. за всеки следващ ден по договор за потребителски кредит № ******,
съответно неустойка в размер на 3.11 лв. на ден за първия ден от периода и 3,11 лв. за всеки
следващ ден по договор за потребителски кредит № *****, неустойка в размер на 1,04 лв. на
ден за първия ден от периода и 1,04 лв. за всеки следващ ден по договор за потребителски
кредит № ****** и неустойка в размер на 2.59 лв. на ден за първия ден от периода и 2.59 лв.
за всеки следващ ден по договор за потребителски кредит № *****. Неустойката следвало да
се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения в
договора за кредит погасителен план. На ищеца била начислена неустойка в общ размер на
364,99 лева по трите договора. Счита, че договорите са нищожни на основание чл. 22 ЗПК
вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като противоречат на императивни правила; на основание чл. 10,
ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма. Развива
съображения в насока, че не е спазена процедурата, уредена в ЗПФУР и ЗЕДЕУУ относно
сключването на договори от разстояние. Във връзка с последното излага, че ответникът не е
предоставил преддоговорна информация, не е получил валидно съгласие на потребителя за
сключването и изпълнението на договорите, както и за условията, при които последният
може да се откаже от тях. Счита, че всички разменени електронни съобщения не отговарят
на императивните изисквания на ЗЕДЕУУ, както и че ответното дружество е приело за
сключени договорите в нарушение на предвидените императивни правила. Смята, че е
нарушено изискването договорите да са написани по ясен и разбираем начин. Твърди, че
договорите са нищожни, тъй като не е налице съществен елемент от тяхното съдържание -
3
ГПР. Развива съображения в насока, че ГПР е посочен единствено като процент без изрично
да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване. Поддържа,
че във всеки договор е посочен само фиксиран лихвен процент, без да става ясно как тази
стойност се съотнася към ГПР. Сочи, че описаните в договорите такси и разходи ( в това
число възнаградителна лихва и неустойка) водят до различен размер на ГПР от посочения.
Твърди, че в договорите е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв е
над максимално установения праг. Във връзка с клаузите от договорите, предвиждащи
предоставяне на обезпечения излага, че е налице изначална невъзможност да се осигури в
толкова кратък срок банкова гаранция или поръчители, отговарящи на всички изисквания,
посочени в договорите. Развива подробни съображения в насока, че клаузите предвиждащи
заплащане на неустойка, са нищожни поради накърняване на добрите нрави и заобикаляне
на закона. Сочи също и че непредставянето на обещани обезпечения е основание да се иска
незабавно цялото задължение, съгласно чл. 71 ЗЗД. Поддържа, че клаузите са неравноправни
и нищожни на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължавали потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Сочи, че
клаузите не са индивидуално уговорени. Излага, че ответникът в нарушение на чл. 19, ал. 1
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не е включил в ГПР разходите за заплащане на „неустойка“ в общ
размер на 364,99 лева, която по своята същност представлявала печалба за кредитора,
надбавка към главницата, която се плаща периодично. Доколкото е налице нарушение на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, счита, че договорите са нищожни в цялост.
Излага, че посочването в договорите на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в
отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика“. Поддържа,
че клаузите, уреждащи възнаградителната лихва, също са нищожни, поради противоречие с
добрите нрави, като в тази връзка сочи и че размерът на лихвата надвишава трикратния
размер на законната лихва. Във връзка с последното излага, че нищожността на тази клауза,
води до нищожност и на целите договори. Друго основание за нищожност на договорите
твърди, че е липсата на съществен елемент от тяхното съдържание, а именно наличието или
липсата на право на отказ на потребителя от съответния договор, срока, в който това право
може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително
информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата
съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден.
Евентуално и в случай, че се приеме, че договорите са валидни и действителни, сочи, че са
нищожни поради нарушение на закона и добрите нрави, както и поради неравноправност,
отделните клаузи. Излага, че ответното дружество е отпуснало заем в общ размер на 600,00
лева, като впоследствие ищецът погасил и превел изцяло сумата в общ размер на 1004,29
лева. Поддържа, че съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК „Когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита“. С оглед
изложеното счита, че платената над главницата сума, подлежи на връщане, т.е. претендира
разликата от 404,29 лева. При тези твърдения моли съда да уважи предявения частичен иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва. Ответникът не оспорва, че между страните са сключени
договори за кредит. Излага, че всичките договори са сключени чрез средствата за
комуникация от разстояние, при спазване на ЗПФУР, ЗЗД, ЗЕДЕУУ, като подробно излага и
каква е процедурата по сключване. Сочи, че на ищеца е предоставена преддоговорна
информация под формата на стандартен европейски формуляр. Подробно аргументира, че
писмената форма на договорите е спазена, т.к. са съставени електронни документи при
спазване изискванията на ЗЕДЕУУ. Поддържа, че в договорите изрично е записан ГЛП и
условията за прилагането му, както и че размерът е съобразен със законовите изисквания.
Сочи също и че размерът на ГПР е изчислен съгласно формулата, посочена в Приложение 1,
4
както и че в ОУ към договорите е посочен начинът на изчисляване на ГПР. Поддържа, че в
ОУ към договорите, както и в СЕФ, е посочено, че кредитополучателят има право да се
откаже от договора. Развива подробни съображения в насока, че в случая неустойката се
дължи, поради непредоставяне на обезпечение, както и че ГПР има цел да информира
относно разходите при надлежно изпълнение на задълженията, а не да включва други
компоненти, поставени под условия от неизпълнение на задължения по договора. Подробно
аргументира, че клаузата уреждаща неустойката е действителна, както и че е индивидуално
уговорена. Оспорва всички твърдения на ищеца за нищожност на договорите и отделните
клаузи. В заключение поддържа и че непредоставянето на обезпечение поражда право, а не
задължение за кредитора да обяви предсрочна изискуемост. Оспорва твърдението, че целта
на неустойката е неоснователно обогатяване за сметка на длъжника и сочи, че целта е да се
компенсират вредите от това, че кредитът остава необезпечен. Моли съда да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на договори за кредит с
посочените клаузи за лихви и неустойка, начина на разсрочване на кредитните задължения,
извършването на плащане в общ размер от 1004,29 лева.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че получената разлика над
чистата стойност на кредитите (600 лв.) до пълния размер на погашенията (1004,29 лв.) е
получена въз основа на валидни и равноправни клаузи от договорите.
Безспорни между страните обстоятелства, които не подлежат на доказване: че
между страните са сключени договори за кредит № ****** от 17.01.2018 г.; № ***** от
03.04.2018 г.; № ****** от 14.05.2018 г. и № ***** от 08.06.2018 г. при посочените в
исковата молба клаузи и условия; че ищецът е извършил погашения на обща стойност
1004,29 лв.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта
процесуални представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5