Р
Е Ш Е
Н И Е №
140
гр. Габрово, 01.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският
окръжен съд, в открито съдебно заседание на шести юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ТОПАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА ДИМОВА
СИМОНА МИЛАНЕЗИ
при секретаря Весела Килифарева, като разгледа докладваното от съдията Димова в.гр.д. № 135 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника в
първоинстанционното производство Застрахователна компания "УНИКА" АД,
ЕИК *********, чрез юрисконсулт К.З., с която се атакува Решение № 78 от 21.02.2019
г., постановено по гр.д. № 1330/2018 г. по описа на Габровски районен съд.
С обжалваното решение Габровски районен съд е осъдил
ЗК "Уника" АД да заплати на Ф.М.Ф., ЕГН **********, чрез В. К.В., в
качеството му на пълномощник, застрахователно обезщетение за причинени
имуществени вреди в размер на 9031,20 лв., на основание чл. 405 КЗ, ведно със
законната лихва, считано от увреждането на 17.12.2015 г. до окончателното
изплащане, на основание чл. 86 във вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Осъдил е на
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
В жалбата са изложени твърдения за допуснати
материални и процесуални нарушения, обуславящи незаконосъобразност на
постановеното решение.
Твърди се, че възстановяването на автомобила е
извършено с нови неоригинални части със средна стойност на един ремонтен част
18,00 лв. по Наредба № 24, съгласно приетата съдебно автотехническа експертиза.
Ищецът не е представил документи за извършването на ремонти дейности на
автомобила, нито е твърдял да са извършвани такива. Вещото лице е посочило
алтернативно като възстановителна стойност на автомобила сумата от 9 031,20
лв., но при положение, че се влагат оригинални части в ремонта. Съдът
неправилно е взел предвид възстановителната стойност на автомобила само и
единствено с оригинални части. Твърди, че ремонт на автомобила изобщо не е бил
извършван и не са влагани оригинални или неоригинални части. Не са представени
фактури или други разходо -оправдателни документи. Твърди, че при влагането на
неоригинални части, пострадалия се обогатява за сметка на застрахователя от
разликата в цената на оригиналните и неоригиналните части. Счита, че съдът
неправилно е възприел заключението на вещото лице относно действителната
възстановителна стойност на увреденото имущество и неправилно е посочил
стойност в размер на 9 031,20 лв., вместо установената 3 861,92 лв. по Наредба
№ 24. Алтернативно посочва, че действителната стойност на увреденото имущество
е в размер на 9 031,20 лв., то стойността на автомобила към датата на ПТП е в
размер на 9 105,00 лв. или че щетите са близо 100% от стойността на целия
автомобил. Това означава, че е налице тотална щета, което не е съобразено от
съда. При наличие на тотална щета, съгласно КЗ и застрахователния договор се
възстановява стойност до 70 % то застрахователната сума, а запазените части и
останките остават собственост на увреденото лице. Автомобилът е следвало да
бъде дерегистриран като претърпял тотална щета, а останките предадени за скрап,
като стойността им се приспадне от увреждането. Счита, че решението е
неправилно и в частта за мораторната лихва и съдът неправилно е приел, че лихва
се дължи от датата на увреждането. Моли да се отмени първоинстанционното
решение и да постанови друго, с което да се отхвърлят исковете изцяло, а в
случай че се приеме, че те са основателни да се уважат до размера на приетата
експертиза, намираща, че действителната стойност на увреденото имущество при
възстановяването му с годни алтернативни части е в размер на 3 861,92 лв., а за
разликата над този размер да се отхвърли главния иск. Моли да се произнесе
въззивния съд и по акцесорния иск за лихва и началния му момент. Претендира
разноски и за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за процесуално представителство на ответната страна.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК
от ответната страна по въззивната жалба е постъпил писмен отговор, чрез адв. С.Б.
от ГАК. Моли да се отхвърли предявената въззивна жалба, като неоснователна и да
се потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Твърди, че
изложените във въззивната жалба твърдения са неверни. Позовава се на приетото
заключение, според което възстановяване на автомобила с нови оригинални части,
на цени съгласно представените Проформа фактури, при ремонтни дейности със
средна стойност на заплащане на един ремонтен час 18,00 лв. в региона към 2016
г. е на стойност /с ДДС/ - нови части, материали, боядисване - 18 935,89 лв. и
стойност на ремонтно възстановителните - 1 182,60 лв. бояджийки дейности
/демонтаж/монтаж, АТУ, боядисване/ или всичко - 20 118,49 лв. Възстановяването
на автомобила с нови, оригинални части възлиза на 9031,20 лв. Средната пазарна
цена на лекия автомобил към 17.12.2015 г. е 9105,00 лв., а стойността на
аналогичен лек автомобил като нов за 1999 г. се определя на 134 792,00 лв. При постановяване на решението
съдът изцяло се е съобразил с практиката на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Правилно съдът е приел, че за действителна се смята стойността срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за
възстановителна - цената за възстановяване на имуществото от същия вид, в това
число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка. Твърди, че ответникът отговаря спрямо ищеца за
обезщетение за причинените имуществени вреди за възстановяване на повреденото
при ПТП имущество без прилагане на обезценка - остатъчна стойност, овехтяване и
др.подобни и за възстановяването му във възможно най-близко състояние до
производственото, тъй като преди ПТП процесния автомобил не е имал увреждания в
процесите части. Размерът на дължимото от ответника обезщетение следва да
определи като се съобрази разпоредбата на чл. 208 КЗ /отм./ и установената
съдебна практика на ВКС по чл. 290 от ГПК. Посочва редица решения на ВКС,
според които застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на
действително претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в
застрахователната полица застрахователна сума.
Ответникът по въззивната жалба е депозирал
становище, с което поддържа отговора и излага съображения по съществото на
спора, като претендира разноски.
В открито съдебно заседание, въззивното дружество
не се представлява от представител по закон или пълномощие.
Габровски окръжен съд, като обсъди доводите на
страните и прецени събраните по делото, в хода на производството пред районен
съд и пред настоящата въззивна инстанция доказателства и доказателствени
средства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е
постъпила в законоустановения срок, отговаря на изискванията, визирани в
нормите на чл. 260
и чл. 261 ГПК,
подадена е от субект, разполагащ с правен интерес от атакуване срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, чрез постановилия го съд.
След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение
е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен
състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена
форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.
Решението с оглед пределите на атакуване, очертани
с въззивната жалба е и допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал
допустим иск- предявен от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с
право на иск, надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.
Въз основа на събраните доказателства и
доказателствени средства в хода на производството пред районния съд, доколкото
във въззивната фаза на процеса не са представени такива, настоящия съдебен
състав приема за установено от фактическа страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1
от КЗ /отм./, с който се иска да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата
от 5 970,00 лв. Цената на иска е увеличена на 9 031,20 лв. с протоколно
определение от 19.02.2019 г.
В исковата молба се твърди, че в резултат на ПТП
от 17.12.2015 г. около 17,40 ч. на път 552 км.30 в гр. Габрово, водача на лек
автомобил "Фолксваген Голф" с рег. № ЕВ 7957 АА - С.В. при движението си
навлиза в дясна за водача крива, като не съобразява скоростта си с релефа на
местността и пътните условия /мокър път/, губи контрол над автомобила, навлиза
в насрещното движение и реализира ПТП с управлявания от В.В. лек автомобил
"Мерцедес С 430" с рег. № 85ОН394, който за да избегне по-силен удар
излиза извън платното за движение и се удря в камък. В следствие на това
автомобил "Мерцедес С 430" е претърпял имуществени вреди. За автомобил "Фолксваген
Голф" с рег. № ЕВ 7957 АА има
валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност" при ответника
ЗК "УНИКА" АД.
За щетата е била образуване ликвидационна преписка
№ 15410380009. Видно от разменената кореспонденция, застрахователят е отказал
да изплати застрахователно обезщетение.
В отговора на исковата молба, застрахователят
оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП, касаещо
вината на участниците в него. Оспорва и протокола от ПТП, като счита, че не се
ползва с официална удостоверителна сила в тази му част. Оспорва, че "Мерцедес С 430" е претърпял някакви вреди в резултат на ПТП. Твърди,
че липсва виновно и противоправно поведение на застрахован в ЗК
"УНИКА" АД. Липсва пряка - причинно следствена връзка между
твърдяното ПТП и уврежданията на автомобил "Мерцедес
С 430". Твърди, че ищецът е
допринесъл за настъпилите при ПТП вреди- необосновано и рязко е изменил
посоката си на движение, излязъл е от пътното платно и е самокатастрофирал, с
което сам е причинил вредите по управлявания от него автомобил "Мерцедес С 430". Оспорва валидността на застраховката "Гражданска отговорност"
за автомобил "Фолксваген Голф" с рег. № ЕВ
7957 АА, поради което липсвало
застрахователно правоотношение между сочения за виновен в исковата молба водач
и ЗК "УНИКА" АД. На последно място възразява, че при твърдяното ПТП
автомобилът, собственост на ищеца да е бил увреден от водач, застрахован в ЗК
"УНИКА" АД по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност".
С оглед на изложените твърдения от страните и
разпределената доказателствена тежест, съдът е допуснал изготвянето на съдебно
автотехническа експертиза, прилагането на преписката във връзка с протокол за
ПТП № 1482345/17.12.2015 г. и изслушването на един свидетел.
Съгласно приетата експертиза и показанията на
вещото лице в съдебно заседание се установява, че от техническа гледна точка, с
оглед уврежданията, колата е възстановима до технически изправна. Към настоящия
момент в България могат да се влагат части, които са оригинални, съответстващи
на съответната марка като оригинални резервни части и такива, които се водят
"афтър маркет" части, т.е също нови, но на производство без
гарантиран източник, различен от оригиналния производител. Според представените
доказателства по делото, вещото лице е приело, че с сумата от 20 118,49 лв. ще
се възстанови автомобила с оригинални части, от лицензиран производител, без да
се прилага Наредба № 24. Ако се приложи Наредба № 24 цената с оригинални части
е в размер на 9 031,20 лв. При възстановяване на автомобила с нови, не
оригинални части, при действие на Наредба № 24, цената е 3 861,92 лв.
Въз основа на събраните по делото доказателства
първоинстанционния съд е приел, че ответникът отговаря спрямо ищеца за
обезщетение за причинените имуществени вреди за възстановяване на повреденото
при ПТП имущество без прилагане на обезценка - остатъчна стойност, овехтяване и
др. подобни и за възстановяването му в във възможно най-близко състояние до
производственото, тъй като преди ПТП процесния автомобил не е имал увреждания в
процесите части. Съдът е приел, че ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди на лек
автомобил марка "Мерцедес
С 430" във връзка с настъпилото
на 17.12.2015 г. ПТП в претендирания размер от 9031,20 лв., ведно със законната
лихва, считано от увреждането на 17.12.2015 г. до окончателното изплащане. Съдът
е приел, че лихва се дължи съобразно правилата на ЗЗД, тъй като отговорността
на застрахователят е същата като на делинквента по чл. 45 ЗЗД.
При така установената по делото фактическа
обстановка от правна страна съдът намира следното:
Решението се атакува изцяло и алтернативно в
частта, с която е уважен иска за имуществени вреди на МПС -"Мерцедес С 430" с
рег. № 85ОН394 за сумата над 3 861,92
лв., ведно със законната лихва, считано от датата на настъпване на събитието, в
която част се иска отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск.
Основното оплакване на въззивника е, че
първоинстанционният съд не е определил размера на обезщетението съобразно този
вариант от заключението на съдебно-автотехническата експертиза, по който
възстановителната стойност е определена на база влагане на неоригинални части,
при приложение на Наредба № 24.
Реализираното ПТП е станало на 17.12.2015 г.,
поради което следва да се приложат правилата на чл. 208, ал. 3 от КЗ /отм./.
Разпоредбата на чл. 208, ал. 3 от КЗ /отм./предвижда, че обезщетението трябва
да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното
събитие, като доказването на вредата е в тежест на застрахования. Обезщетението
не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната
/при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е стойността
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото
качество /чл. 203, ал.2 от КЗ /отм.//. При представяне на доказателства от
застрахования за причинени в резултат на
застрахователно събитие вреди на застрахования автомобил и за извършен в специализиран
сервиз ремонт за тяхното поправяне, застрахователя не може да откаже изплащане
на застрахователно обезщетение в размер на дължимите за ремонта средства при
условие, че те не надхвърлят уговорената застрахователна сума и отразяват
реалната възстановителна стойност по смисъла на чл. 203, ал. 3 от КЗ/отм./. В
този случай Методиката по Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН не намира
приложение, тъй като действителния размер на вредата, релевантен за размера на
дължимото застрахователно обезщетение, подлежи на определяне на база
представените застрахователни разходни документи за извършен ремонт /Решение №
209 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г., ІІ т.о. на ВКС, постановено по
реда на чл. 290 ГПК/.
По въпроса за приложението на Методиката е
създадена задължителна практика на ВКС, обективирана в постановени по реда на
чл. 290 ГПК решения - решение № 52/08.07.2010 г. по т.д. № 652/2009 г., решение
№ 109/14.11.2009 г. по т.д. № 870/2010 г. и решение № 153/22.12.2011 г. по т.д.
№ 896/2010 г. В тези решения е прието, че Методиката по Наредба № 24/08.03.2006
г. на КФН не задължителна, а съставлява указание относно начина на изчисляване
на размера на щетата на МПС от застрахователя в случаите, когато на същия не са
представени надлежни доказателства /фактури/ за извършен ремонт на МПС в сервиз
и когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. Това
разрешение важи за исковете предявени както по реда на чл. 226 КЗ /отм./, така
и по чл. 213 от КЗ /отм./
По делото не са представени доказателства, а и
ищеца не твърди, че за възстановяване на увредения автомобил са били използвани
оригинални части, в оторизиран сервиз, за които има представена фактура, за да
се обуслови изплащането на обезщетение в по-висок размер, а именно 9031,20 лв.
Има представени два броя проформа фактури, които са непълни и които не доказват
направения разход.
ВКС изрично е посочил, че Методиката /чл.4 от нея/
се прилага като минимална долна граница в случаите, когато не са представени
надлежни доказателства /фактури/ за извършен ремонт на МПС в сервиз и за
случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка.
Според приетата експертиза, възстановяването на
автомобила с нови части, не оригинални части, при ремонтни дейности със средна
стойност на заплащане на един ремонтен час 8,00 лв. по Наредба
№ 24/08.03.2006 г. на КФН, което
включва: нови части, материали боядисване - 3 336,32 лв. и стойност на ремонтно
възстановителните и бояджийските дейности /демонтаж/монтаж, АТУ, боядисване -
525,60 лв. или общо 3 861,92 лв.
Във връзка с горното, съдът приема, че
обезщетението, което следва да се присъди не може да надвишава минималната
долна граница по чл. 4 на Приложение № 1, когато не са представени фактури за
извършен ремонт на МПС в сервиз. Вещото лице е изчислило, че това
възстановяване е в размер на 3 861,92 лв. и именно до този размер следва да
бъде уважен предявения иск, а в останалата част да се отхвърли.
На следващо място е направено възражение във
въззивната жалба е, че съдът неправилно е определил момента, от който се дължи мораторната
лихва, което настоящата инстанция намира за неоснователно. Съгласно трайно
установената практика, обезщетенията за забава при плащания, възникнали на
друго основание, предвидената нормативно в чл. 84, ал.3 ЗЗД законна лихва има компенсаторен характер от момента на
увреждане, подобно на паричното обезщетение за самото увреждане, поради което в
установената при действието на КЗ (отм.). съдебна практика искането за
присъждане на лихви преди сезиране на съда, от момента на самото увреждане не
се третира като отделен иск, а като акцесорно искане, основано на императивно
правило (в т. 14 от ППВС № 7/77 г. Решение № 72 от 30.04.2009 г. на ВКС по т.
д. № 475 /2008 г., II т. о., ТК, Решение № 45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008
г., ІІ ТК; Решение № 126 от 2.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 290/2009 г., II т.
о., ТК) и съответно не се налага очертаването му като отделна претенция,
заявена като размер и основание, а се присъжда при поискване ведно с
обезщетението за вредите като законна лихва.
Съгласно изхода на спора разноски се присъждат
както следва:
За ищеца- пред първата инстанция са направени
разноски за 1 630,00 лв., а пред втората инстанция за 1 000,00 лв., за което
има представени договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по
чл. 80 от ГПК, поради което следва да му се присъдят разноски в размер на 1
125,00 лв. за двете инстанции. Съдът намира за неоснователно възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение пред въззивната инстанция, тъй като
в Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е
определен само минимума, под който не следва да бъде договаряно адвокатското
възнаграждение, а договарянето между страните е свободно. Видно от представения
договор, възнаграждението е платено напълно и в брой.
Съобразно отхвърлената част от иска на ответника следва
да се присъдят разноски по реда на чл. 25 от НЗПП във връ. С чл. 78, ал. 8 ГПК,
като му се определят разноски в размер от по 100,00 лв. за всяка инстанция,
като съразмерно отхвърлената част от иска се присъждат разноски в размер на 115,00
лв. за двете инстанции.
По делото е постъпила молба от процесуалния
представител на ищеца, в която се посочва нова б. сметка, по която да бъдат
преведени сумите, в случай че решението бъде потвърдено изцяло или отчасти: IBAN ***. С.Б. Василева,
за което прилага удостоверение за б. сметка.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 78 от 21.02.2018 г., постановено по
гр.д. № 1330/2018 г. по описа на Габровски районен съд, В ЧАСТТА с която е
присъдена сумата над 3 861,92 лв. до предявения размер от 9 031,20 лв., както и
в частта за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Ф.М.Ф.,
ЕГН **********, чрез В. К.В., ЕГН ********** *** в
качеството си на пълномощник, съгласно нотариално заверено пълномощно рег. № 6215 от
03.12.2015 г. на Нотариус С.В., рег. № 093 на Нотариалната камара против ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ "УНИКА"
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
"Тодор Александров" № 18, представлявана от Д.Т.- изпълнителен
директор и Н.Г.- главен изпълнителен директор за разликата над 3861,92 лв. /три хиляди осемстотин шестдесет и един лева и
92 ст./ до претендирания размер от 9031,20 лв. /девет хиляди и тридесет и един
лева и 20 ст./, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ "УНИКА" АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Тодор
Александров" № 18, представлявана от Д.Т.- изпълнителен директор и Н.Г.-
главен изпълнителен директор да заплати на Ф.М.Ф., ЕГН **********,
чрез В. К.В., ЕГН ********** *** в качеството си на пълномощник, съгласно
нотариално заверено пълномощно рег. № 6215 от 03.12.2015 г. на Нотариус С.В.,
рег. № *** на Нотариалната камара сума в размер на 1 125,00 лв. /хиляда сто
двадесет и пет лева/ - разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Ф.М.Ф., ЕГН **********, чрез В. К.В., ЕГН **********
*** в качеството си на пълномощник, съгласно нотариално заверено пълномощно
рег. № 6215 от 03.12.2015 г. на Нотариус С.В., рег. № *** на Нотариалната
камара да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ "УНИКА" АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. "Тодор Александров" № 18, представлявана от Д.Т.-
изпълнителен директор и Н.Г.- главен изпълнителен директор сума в размер на 115,00
лв. / сто и петнадесет лева/ - разноски, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл. 280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.