№ 1483
гр. Варна, 13.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско дело №
20223100100018 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
На осн. чл.140 и чл.146 ГПК съдът съобщава следния проект на доклад:
Предмет на делото е иск на В. АП. В., ЕГН**********, с адрес гр.
Варна, ул. „А. ......“ №22, ет.6, ап.23, с правно основание на иска чл.21, ал.4 от
СК, за признаване за установено в отношенията между страните, че отв. Р.
ИВ. В., ЕГН**********, с адрес гр.Варна, ул.„ББ. ..........“ №101, ет.6, ап.93, не
е собственик на апартамент №23 в гр. Варна, ул. „А. ......“ №22, ет.6,
съставляващ самостоятелен обект с идентификатор №.................., по КК и КР
на гр. Варна, одобрени със Заповед №РД-18-98/10.11.2008г. на изп. д. на
АГКК-Варна, при граници както следва: на същия етаж: ид. №............. и ид.
№................., под обекта: ид. №...................; над обекта: ид. №............, ведно с
прилежащите избено помещение №23 и съответните идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, поради
пълна липса на съвместен принос в придобиването на имота, придобит
по време на брака между страните, с договор за издръжка и гледане, отразен в
НА №28/ 17.12.1992г., том 32, нот. дело №9376/1992г. на н-с при ВРС, по
който в полза на праводателя София Стаматова Димитрова бил престирал
само ищеца.
Обстоятелства, от които произтича претендираното право:
Ищецът твърди, че страните по делото са бивши съпрузи, сключили
брак (втори) през 1990г., който бил прекратен с развод през 2021г. Твърди
още, че през брака, с договор за издръжка и гледане, отразен в НА №28/
17.12.1992г., тогавашните съпрузи са придобили от С.С.Д. майка на ищеца,
правото на собственост върху процесния апартамент №23 в гр. Варна, ул. „А.
......“ №22, ет.6, срещу задължение за издръжка и гледане.
Въпреки законовата презумпция на СК обаче ищецът твърди, че имотът
е бил придобит само от него, защото само и единствено той престирал лична
1
и материална издръжка в полза на праводателката. Обратното – ответницата
не е участвала изобщо в гледането и издръжката, не е полагала каквито и да
било грижи, както с финансови средства, така и с труд, по отношение на
майката и праводателка, които грижи да са израз на съвместен принос в
придобиването на апартамента, по смисъла на чл.21 ал.2 СК. Твърди, че от
1992г. до 1995-6г. отношенията между майката и съпругата на ищеца били
хладни и те почти не общували, а след 1995-6г. ответницата заминала за
Гърция, дезитересирала се от семейството и тогава на практика настъпила
фактическата раздяла. От този момент ответницата не предоставяла никакви
лични или финансови грижи за семейството, особено за майката на ответника,
с която не поддържала контакт дори и по телефона. Така и презумпцията на
чл.21 ал.2 СК счита за оборена, а собствеността на ответницата на база тази
презумпция – моли за отричане на осн. чл.21 ал.4 СК, с присъждане и на
съдебни разноски.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
В срока по чл.131 от ГПК ответницата депозира писмен отговор, с
който оспорва допустимостта на иска с оглед решението по гр.д. №149/2004г.
на ВРС.
По фактите не оспорва, че страните са бивши съпрузи, сключили брак
(втори) през 1990г., който бил прекратен с развод през 2021г.; че през брака, с
договор за издръжка и гледане, отразен в НА №28/ 17.12.1992г., тогавашните
съпрузи придобили от С.С.Д. майка на ищеца, правото на собственост върху
исковия апартамент №23 в гр. Варна, ул. „А. ......“ №22, ет.6, срещу
задължение за издръжка и гледане.
Оспорва обаче всички останали твърдения, както и основателността на
предявения иск. Оспорва категорично обвиненията за дезитересираност както
към семейство, така и към майката на ищеца и праводателка по договора.
Още възразява ищецът да е полагал сам лични и финансови грижи за майка
си, като твърди, че той не е полагал изобщо никакви грижи. Излага подробни
твърдения, че човекът, който се е грижил за всички нужди на семейството и
на майката на ищеца, е била именно ответницата. Р.В. е осигурявала
постоянно храна и лична помощ на София Димитрова; постоянно е чиситла,
поддържала и дори ремонтирала дома й, за да се чувства Димитрова добре;
основно В. плащала сметките за битови услуги за дома на семейството; двете
са имали близки и добри отношения. След като заминала за Гърция през 1995-
1996г. пак Р.В. осигурявала изцяло материалната издръжка на семейството и
на майката на ищеца, като постоянно пращала пари, докато В.В. не работел и
не изкарвал никакви средства. Така съпругата, а не синът й, София
Димитрова възприемала като спокойния и сигурен човек в семейството, дори
и когато Димитрова се оплаквала от недоброто държание на В.В. към нея.
Всичко това Р.В. правела с отговорност и отношение като за нейна майка, а
В.В. не участвал с нищо в грижите. Поради това и спорният апартамент №23
в гр. Варна, ул. „А. ......“ №22, бил придобит с грижи само на съпругата. За
същото сочели и мотивите на решението по гр. д. №149/2004г. на ВРС, с
2
предмет искове по чл.26 ЗЗД, чл.30 ЗН и чл.87 ЗЗД.
Посочва още подробно работните си места във времето, със средствата
от заплата от които ответницата се грижела за семейството си, докато
съпругът не работил нищо и разчитал само на нейната заплата. Оспорва и
фактическата раздяла да е била 1995-6г., счита че тя настъпила през 2009г.
след неморални действия на ищеца към сина им Апостол. Поддържа, че
единствената цел на предявения иск е да бъде осуетена съдебната делба на
процесния апартамент, предмет на висящото и спряно в момента гр. дело
№7792/2021г. на ВРС, образувано по нейна искова молба.
Моли за отхвърляне на предявения иск и за съдебни разноски.
Съдът, на основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ищеца, че
следва да докаже пълно и главно: всички положителни твърдения, на които
основава иска си, в това число: полаганите само от ищеца лични и
материални грижи за праводателя на страните по договора за издръжка и
гледане от сключването му и до смъртта на праводателя; полаганите само от
ищеца лични и финансови грижи за дом, деца и семейство през същия период;
за абсолютната липса на принос и участие на ответната страна при
придобиване собствеността върху исковия имот; всички - на база въведените
фактически твърдения за тези групи обстоятелства.
Съдът, на осн. чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ответника, че следва
да докаже: всички положителните твърдения, на които основава
възраженията си; в това число: полаганите само от ответната страна лични и
материални грижи за праводателя на страните по договора за издръжка и
гледане от сключването му до смъртта на праводателя; полаганите само от
ответната страна лични и финансови грижи за дом, деца и семейство през
същия период; за абсолютната липса на принос и участие на ищеца при
придобиване собствеността на имота; всички - на база въведените твърдения
за тези групи обстоятелства.
Съдът на осн. чл.146, ал.1, т.3 ГПК обявява за безспорно по делото :
че страните по делото са бивши съпрузи, сключили брак (втори) през 1990г.,
който бил прекратен с развод през 2021г.; че през брака, с договор за
издръжка и гледане, отразен в НА №28/ 17.12.1992г., тогавашните съпрузи
придобили от С.С.Д. майка на ищеца, правото на собственост върху исковия
апартамент №23 в гр. Варна, ул. „А. ......“ №22, ет.6, срещу задължение за
издръжка и гледане.
Спори се по останалите предпоставки на иска.
По допустимостта: Възраженията на ответницата не се споделят, защото
е видно от представения препис от решение по гр. дело №149/2004г. на ВРС,
че то е с предмет искове по чл.26 ЗЗД, чл.30 ЗН и чл.87 ЗЗД, поради което
СПН по предявения иск по чл.21, ал.4 СК няма как да има. Действието на
мотивите на това решение е въпрос по основателност на настоящия иск. Но
3
има спор за вещните права върху процесния имот. Поради това искът е
допустим.
По доказателствата: Представените от страните писмени доказателства
следва да бъдат допуснати до прилагане по делото.
На двете страни следва да се допуснат по двама свидетели при режим
на водене, за доказване, съответно опровергаване, на обстоятелствата относно
изпълнението на задълженията за издръжка и гледане към праводателя им на
исковия апартамент по договора от 1992г., в това число финансовите и
личните грижи към семейството и към майката на ищеца от 1992г. до смъртта
й.
Доколкото изобщо не е посочено кои конкретни свидетели какви
различни конкретни обстоятелства биха доказвали спрямо други от
свидетелите, но няма причина за допускане на повече от по двама свидетели
на страна.
Други доказателствени искания няма към момента.
Предвид редовност на процедурата по размяна на книжа, делото следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Воден от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за о.с.з на 23.06.2022г. от
11.10ч., за които дата и час да се призоват страните, чрез приложение №1,
ведно с настоящото определение. На ищеца да се изпрати и препис от
отговора.
* ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ по делото представените досега от
страните писмени доказателства.
* ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на двете страни да водят по двама свидетели
в о.с.з., за доказване и съответно за опровергаване на обстоятелствата относно
изпълнението на задълженията за издръжка и гледане към праводателя им на
исковия апартамент по договора от 1992г., в това число финансовите и
личните грижи към семейството, респ. и към майката на ищеца, от 1992г. до
смъртта й.
Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане
на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред
който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
произвоство по реда на основание чл.140 от ГПК. При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца.
4
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и
безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава
с редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор
и възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително
по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен
процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „А. ......" №12. Участие в медиация страните
могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като могат да
поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
5