Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2205
гр. Пловдив, 29.11.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно
заседание на 28.11.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 7198/2019 г. по описа на ПРС, I наказателен
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на ЕКОТРАНСФАКТОР ООД против Наказателно постановление №
36-0000495, издадено от и.д Началник
ОО-Пловдив на ИААА, с което на ЕКОТРАНСФАКТОР ООД е наложена имуществена
санкция в размер на 3 000 лева за нарушение на чл. 7а,ал. 2, пр.
3 ЗАвт.Пр
С
жалбата се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и
се моли за неговата отмяна. Сочат се пороци при описание на нарушението и на
приложимата правна норма. Счита се, че извършваната от жалбоподателя дейност по
сметоизвозване не попада в приложното поле на сочената като нарушена норма.
Въззиваемата страна взема становище за
неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана
страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се
явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по
делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери
правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за
неговата отмяна по следните съображения:
В АУАН и НП
нарушението е описано по следния начин:
На 08.11.2018 г. около 06:01 часа в гр.
*********** - седалище и адрес на управление на фирмата, ЕКОТРАНСФАКТОР
ООД като превозвач, притежаващ лиценз №
08583, валиден до 20.11.2019 г. за превоз на товари на територията на Р.
България, извършва следното нарушение: Допуска
извършването на превоз на товари с товарен автомобил ГАЗ 5312 с per. №
*******, управляван от водача С.Й.А.с ЕГН: **********, без същият да отговаря
на изискванията за психологическа годност.
Съдът намира, че при този начин на описание
на нарушението съществено са нарушение чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН задължителен
реквизит, както на АУАН, така и на НП е посочване на точното време, място и
обстоятелства, при които е извършено нарушението. Трайна е съдебната практика,
че нарушението следва да бъде описано по такъв начин, че у нарушителя и съда да
не възниква никакво съмнение: 1)какви
са фактическите параметри на вмененото нарушение и 2) каква е правната квалификация на същото.
В процесния случай този критерий на яснота
не е достигнат. От съдържанието на посочената като нарушена норма на чл. 7а,
ал.2, пр.3 ЗавтПр е видно, че основните факти, които следва да са установени,
за да е съставомерно деянието са: извършване
на превоз на товари и водачът на товарния автомобил да не отговаря на поне едно от
изискванията за психологическа годност на водачите.
Действително както в АУАН, така и в НП в
частта описваща нарушението от фактическа страна са изложени правните изводи на контролния орган, че на
процесното място и час е извършен „превоз на товари“ и че водачът не отговаря
на изискванията за психологическа годност.
Липсва
обаче изложение на факти,
от които да се направи проверка за правилността на тези правни изводи.
Легална дефиниция на понятието „превоз на
товар“ се съдържа в параграф 1, т.2 от ДР на ЗавтПр, която гласи, че
"Превоз на товари" е дейност на физическо или юридическо лице,
регистрирано като търговец, извършващо превоз на стоки срещу заплащане със
собствени или собствени и наети превозни средства, включително и на лизинг,
независимо дали са натоварени или не.
В конкретния случай с непосочването, нито в
АУАН, нито в НП на вида на
превозваното, съдът се поставя в невъзможност да провери дали
осъществяваната от наказания субект дейност действително се субсумира под
понятието „превоз на товари“ В конкретния случай нарушението е още по съществено,
доколкото един от основните аргументи в жалбата е, че превозваното с процесния
камион, а именно „отпадъци “
не представлява стока и респективно деянието не може да се квалифицира като
превоз на товар.
Кои са изискванията за психологическа
годност на водачите на МПС е посочено в
Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност
и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати
за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на
председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация
за извършване на психологически изследвания. В чл. 3, ал. 2- ал. 4 от Наредбата
са изброени и конкретните изисквания, за да се счете, че лицето отговаря на
изискванията за психологическа годност,
като е видно, че се касае за
значителен на брой фактически изисквания. От това следва, че
порока при описанието на нарушението е
особено съществен, тъй като ако беше предвидено само едно изискване за
психологическата годност, би могло да се приеме, че жалбоподателят е наясно
какво изискване се твърди да не е изпълнил.
В конкретния случай предвид множеството изисквания, на които
следва да отговаря водача, жалбоподателят се поставя в пълно неведение какви са фактическите
параметри на вмененото нарушение, нещо повече съдът се поставя в
невъзможност надлежно да очертае предмета на доказване.
Посочените пороци при описание на
нарушението от фактическа страна са безусловно основание за отмяна на НП. Така
изрично Решение № 1563 от 04.07.2018 г. по к. адм. н. д. № 1569 / 2018 г. на
XIX състав на Административен съд – Пловдив, постановено при напълно идентични
фактически положения.
Допуснатите пороци при описание на
нарушението в АУАН и НП не могат да се санират от съда на фаза съдебно следствие,
чрез събиране на доказателства за съставомерни обстоятелства, които не са
надлежно описани в сезиращите съда документи.
Безспорно е и в теорията и практиката, че
АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на
обвинителния акт в наказателното производство, който определя предмета на вмененото нарушение и
предмета на доказване в процеса. АУАН очертава нарушението, с неговите
съставомерни признаци от обективна и субективна страна, както и фактите, сочещи
на връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител. Срещу
тези факти нарушителят трябва да се брани. В този смисъл посочването на всички съставомерни признаци на вмененото нарушение
в АУАН, съответно в НП се явява същностен елемент от правото на защита на нарушителя.
Гарантирането на правото на защита на нарушителя изисква същия да бъде запознат
с фактическите рамки на нарушението още в началото на
административно-наказателното производство, т.е към момента на съставяне на
АУАН. Очертаването на тези фактически
рамки на по-късен етап- на етапа на събиране на доказателства в хода на
започнало съдебно следствие не санира пропуска тези обстоятелства да бъдат
предявени на нарушителя с АУАН, доколкото наказаното лице се поставя в положение да разбира за кои факти се
наказва, след като наказанието вече е наложено.
На следващо място, както вече се посочи
АУАН очертава предмета на доказване в административно наказателния процес,
което означава, че административно наказателната отговорност на лицето, сочено
като нарушител може да бъде ангажирана, само ако обстоятелствата посочени в
АУАН се докажат в хода на съдебното следствие и могат да се субсумират под
състава на определено нарушение. От сочения принцип следва, че отговорността на
нарушителя не може да бъде ангажирана
въз основа на обстоятелства, които са разкрити в хода на съдебното следствие,
но които не са посочени в АУАН,
защото те не са надлежно предявени на нарушителя и респективно са извън
предмета на доказване.
В тази връзка следва да се
съобрази и трайната практика на Административен съд-Пловдив, чл. 53, ал.2 ЗАНН е неприложим при
процесуални пороци, свързани с неизлагане в АУАН и НП на всички факти, които
обуславят съставомерност на деянието, доколкото в противен случай
напрактика би се обезсмислило изготвянето на АУАН и цялата законово уредена
процедура по неговото издаване- така Решение №
468 от 01.03.2016 г. по н. д. № 3356 / 2015 г. на Административен съд –
Пловдив, Решение № 1151 от 08.06.2015 г. по н. д. № 904/2015 г. на
Административен съд – Пловдив, Решение № 2294 от 24.10.2013 г. по н. д. №
1863/2013 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.
На следващо
място съгласно трайната съдебна практика нормата на чл. 7а, ал.2, пр.3 от
ЗавтПр е бланкетна. Тя не въвежда
конкретни изисквания за психологическа годност на водачите, а препраща
към съответната подзаконова нормативна база. В този смисъл изискването за посочване в АУАН и НП на съответните
нарушени норми ще е изпълнено, само когато надлежно е индивидуализирана
нарушената препращаща норма, но освен това са
посочени и конкретните подзаконови правила за поведение, които запълват
бланкета. В този изричен смисъл Решение № 1185 от 11.06.2015 г. по н.
д. № 900/2015 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 1563 от 04.07.2018 г. по к. адм. н.
д. № 1569 / 2018 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.
В конкретния
случай, както в АУАН, така и в НП липсва каквото и да е посочване на
конкретните подзаконови норми, които запълват законовия бланкет, поради което и
не може да се приеме, че е изпълнено изискването нарушителя да бъде запознат с
правните рамки на вмененото му нарушение.
На следващо място дори и да не бяха налице
процесуални пороци при издаване на НП, то се явява незаконосъобразно и на материално правни основания.
От разпита на актосъставителя в съдебно
заседание се установи, че е счел, че шофьорът С.А.не отговаря на изискванията
за психологическа годност, доколкото не притежава Удостоверение за това. От
систематичното тълкуване на алинеите на чл. 36 и 37 от Наредба № 36 от 15.05.2006 следва, че
удостоверението представлява свидетелстващ документ, който удостоверява
констатираната в рамките на нарочно производство психологическа годност. Издаването на удостоверението е дейност
последваща изследването на психологическата годност и констатацията от
компетентните лица за нейното наличие. От гореизложеното следва, че
удостоверението представлява документ
с доказателствено значение, но не е условие за придобиване на психологическа
годност.
В този смисъл липсата на удостоверение,
само по себе си, за което свидетелства
актосъставителя не може да се приравни на неотговаряне на изискванията за
психологическа годност, които както вече се изясни по-горе са подробно и
изчерпателно изброени в чл. 3, ал.2-4 от Наредба № 36 от 15.05.2006.
На следващо място следва да се сподели
доводът в жалбата, че вида на извършваната дейност не се определя от
притежаваните от лицето лицензи, а от естеството на конкретната дейност. По
делото няма спор, че жалбоподателят притежава лиценз за превоз на товари. От
приложения по преписката пътен лист № 046026 се установява обаче, че на
процесната дата с описания в АУАН и НП товарен автомобил е извършван не превоз
на товари, а транспортиране на отпадъци от село Церово до
сметище. Дейността по превоз на отпадъци има специална уредба в глава
Трета от Закона за управление на отпадъците, озаглавена Третиране и
Транспортиране на Отпадъци, която специална уредба, изключва общите правила на
Закона за автомобилните превози. От гореизложеното следва, че неправилно е
приложен материалния закон, доколкото към процесните обществени отношения е
приложена уредба, разписана в погрешен нормативен акт.
Не на последно място налице е порок и при
прилагане на санкционната норма. В НП е посочено, че приложима норма е чл. 96г,
ал.1, предл.1 ЗавтПр, която урежда назначаването на работа на лице, което не
отговаря на изискванията за психологическа годност, докато в обстоятелствената
част, както на АУАН, така и на НП се сочи друга, различна форма на
изпълнителното деяние- допускане на извършване на превоз на товар. Прилагането
на несъответна санкционна норма е самостоятелно основание за отмяна на НП.
Само за пълнота на изложението следва да се
отбележи, че дори и НП да беше процесуално и материално законосъобразно, то
отново са налице условия за отмяна на НП, доколкото според настоящия състав
конкретното нарушение е маловажен случай.
Настоящия състав споделя изцяло трайно
утвърдените в практиката принципни
съображения, че при липса на изрична законова дефиниция на понятието маловажен
случай в ЗАНН, то на основание чл. 11 ЗАНН субсидиарно приложение следва да
намери НК, според чл. 93, т.9 на
който маловажен случай е налице когато с оглед липсата или незначителността на
вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието
представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от съответния вид.
Стъпвайки на тази законова дефиниция,
практиката е извела правилото, че за да се счете, че случая е маловажен следва
да се констатира, че степента на обществена опасност както на деянието, така и
на дееца е по-ниска от обичайните за подобни нарушения.
Според настоящия състав конкретното
нарушение е именно такова, което разкрива по-ниска обществена опасност на
деянието и дееца от типичния случай на нарушения с тази правна квалификация.
На първо място следва да се отбележи, че по
административната преписка не се съдържат твърдения и доказателства наказаното лице да има други
нарушения по ЗавтПр.
По важното обаче е, че по делото е налично
писмено становище, представено от жалбоподателя, като становището е подписано лично от бившия изпълнителен директор на
ИААА К.К., в което изрично е посочено, че дейността по сметосъбиране и сметоизвозване не се подчинява на
режима на ЗавтПр, а на специалните правила на Закона за управление на
отпадъците.
По изложените съображения според настоящия
състав за ръководството на наказаното лице е било налице основание
добросъвестно да смятат, че изискванията за психологическа годност по ЗавтПр са
неприложими спрямо извършваната от дружеството дейност по транспорт на
отпадъци.
Действително отговорността на ЮЛ е
обективна, безвиновна, но посочената добросъвестност според настоящия състав
намалява обществената опасност на извършеното до степен да не оправдава
използване на административно-наказателна репресия.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление
№ 36-0000495, издадено от и.д Началник ОО-Пловдив
на ИААА, с което на ЕКОТРАНСФАКТОР ООД е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева за нарушение на чл.
7а,ал. 2, пр. 3 ЗавтПр
Решението подлежи на обжалване пред
Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала.
С.
Д.