Присъда по дело №590/2022 на Районен съд - Харманли

МОТИВИ

към присъда № 33 от 15.12.2022г. по НОХД № 590/2022 г. на РС-
Харманли от 15.12.2022 г.

С внесения обвинителен акт Районна прокуратура Хасково, ТО
Харманли е повдигнала обвинение против подсъдимият Д.В.Н. от град
Харманли за това, че: На 25.07.2022г. в гр.Харманли, обл. Хасково в джоб на
панталона си, без надлежно разрешително по Закона за контрол на
наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ държал високорисково
наркотично вещество по смисъла на § 1, т.11 от Допълнителните разпоредби
на ЗКНВП, съгласно Приложение № 1 от Наредба за реда за класифициране
на растенията и веществата като наркотични, включено в Списък I по чл.3 т. I
от Наредбата, а именно коноп /марихуана, канабис/ с нетно тегло 0,27 грама
със съдържание на активен наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол 4,4% /тегловни проценти/ на стойност 1,62 лева, като
деянието представлява маловажен случай – престъпление по чл. 354а ал.5, вр.
ал.3 т.1 от НК.
В съдебно заседание подс. Д.В.Н. от град Харманли и защитника му
адв. Й.Х. от АК - Хасково заявяват, че подсъдимия признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като дава съгласието
си в хода на съдебното следствие да не се събират доказателства за тези
факти.
Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и изразява
становище за липса на процесуални пречки делото да бъде разгледано по реда
на глава ХХVІІ от НПК /чл. 371, т. 2/– съкратено съдебно следствие.
На основание чл. 372, ал. 1 от НПК съдът разясни правата на
подсъдимия по чл. 371 от НПК и го уведоми, че съответните доказателства от
досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл. 371,
т. 2 от НПК ще се ползва при постановяване на присъдата.
Подс. Д.В.Н. от град Харманли заяви, че разбира в какво е обвинен и
че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като е съгласен да не се събират доказателства за тези
факти.
На основание чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК, съдът, след като
взе предвид, че самопризнанието на подсъдимият се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства, с Определение обяви, че ще ползва
самопризнанието му, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на Обвинителния акт.
Прокурорът поддържа обвинението по отношение на фактическата
обстановка, изложена в обвинителния акт и пледира за признаване на
подсъдимия за виновен по така повдигнатото от прокуратурата обвинение,
1

като излага подробни мотиви в тази насока. По същество считам, че по
отношение на подсъдимия Н. са налице предпоставките за приложение на
разпоредбата на чл.78а НК, поради което предлагам да го признаете за
виновен в извършване на престъпление по чл.354а ал.5, вр. ал.3 т.1 НК и да му
наложите административно наказание „Глоба“ в размер, определен от съда,
като предлагам да отчетете наличието на смекчаващото вината
обстоятелство, а именно направеното от него самопризнание в досъдебното
производство, което той поддържа и в хода на съдебното производство.
Защитникът на подсъдимия – адвокат Й.Х. пледира съда да приеме,
случаят за маловажен, като бъде освободен от наказателна отговорност и
съдът да му бъде наложено административно наказание, като размера на
глобата бъде определен от съда.
Подсъдимият Д.В.Н. от град Харманли се придържа се към
становището на защитника си по същество. В правото си на последна дума,
същият изразява съжаление за сторенето.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните и проверени в хода на
съдебното следствие доказателства, обсъждайки и доводите на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Д.В.Н. от град Харманли е роден на ****. в гр.
Харманли, българин, български гражданин, неженен, безработен, със средно
образование, с адрес гр. Харманли, ул. ****, с ЕГН **********, неосъждан.
Подсъдимият Д.В.Н. живеел постоянно в град Харманли. Същият
бил известен на органите на РУ-Харманли като лице съпричастно към
държане на наркотични вещества, като срещи него били образувани
полицейски преписки за евентуално извършени деяния по чл. 354а НК.
На неустановен ден в периода от 23.07.2022 година до 24.07.2022
година, обв. Н. закупил от неустановено лице, 1 брой цигара с марихуана, за
лична употреба. След като закупил цигарата с марихуана, подс.Н. я поставил
в празна кутия от цигари „ Карелия“ след което поставил кутията от цигари в
джоб на панталона си.
На 24.07.2022 година свид. Е.Г. подал сигнал в РУ-Харманли за това
че портфейла му бил изчезнал. Проверката на достоверността на сигнала била
възложена на свид. М.,на свид. Х.Р. и на свид. М.И.- тримата служители в РУ-
Харманли, които били на работа за времето от 20,30 часа на 24.07.2022
година до 08.,30 часа на 25.07.2022 година. Свид. Р. и свид. М. веднага
предприели оперативно-издирвателни мероприятия за установяване на лица
съпричастни към подадения сигнал, като на 24.07.2022 година, около 23,50
часа, установили свид. Р.Р. и обв.Н., които се намирали в град Харманли в
дома на свид. Р..
На 25.07.2022 година, около 00,10 часа, подс. Д.В.Н. и свид. Р. били
отведени в сградата на РУ-Харманли, намираща се в град Харманли на пл.“
****. На свид. Р. и на обв. Н. им били снети писмени обяснения във връзка с
2

подадения от свид. Е.Г. сигнал, в които обяснения подс.Д.В.Н. и свид.Р.
написали каквото им е известно по случая.
След като сторили това, свид. М.И. попитал подс. Д.В.Н. дали държи
вещи и предмети забранени от закона. На зададения въпрос, подс. Д.В.Н.
отговорил положително, като заявил че има в джоба на панталона си 1 брой
цигара с марихуана, след което на 25.07.2022 година в 01,00 часа, предал на
свид. Иванов, 1 брой кутия от цигари „ Карелия“ с намиращата се в нея 1 броя
цигара със суха листна зелена растителна маса / марихуана/.
Предадената от подс. Д.В.Н. 1 брой цигара съдържала високорисково
наркотично вещество- суха листна зелена растителна маса представляваща
коноп /марихуана, канабис/ с нетно тегло 0,27 грама със съдържание на
активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 4,4%
/тегловни проценти/.
Стойността на държаната от подс. Д.В.Н. марихуана била в размер
на 1,62 лева.
На така предадените веществени доказателства бил извършен оглед
и назначена физикохимическа експертиза за установяване по безспорен начин
на съдържимото вещество по вид и количество.
От заключението на изготвената физико-химическа експертиза с
Протокол №Х – 475/24.08.2022 година се установява, че представената за
изследване суха зелена растителна маста представлява коноп /марихуана,
канабис/ с общо нетно тегло 0,27 грама със съдържание на активен
наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 4,1 тегловни
процента.
За анализа е изразходвано цялото количество коноп от 0,27 грама,
без остатък.
Съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г за определяне
на цените на наркотични вещества за нуждите на съдопроизводството -
Приложение № 2 стойността на 1 грам "марихуана" е определена на 6 лева т.
е. стойността на предмета на деянието – 0,27 грама "коноп" (марихуана,
канабис) е прието, че възлиза на 1,62 лева.
От направената справка за съдимост в Районен съд гр. Харманли се
установява, че подс. Д.В.Н. с Решение №49/24.04.2018г. по НАХД №
78/2018г. на РС – Харманли,влязло в сила на 09.05.2018г. е освободен от
наказателна отговорност с налагане на адм. наказание по реда на чл. 78а от
НК на глоба в размер на 1000 лева.
Съгласно ТР№2/28.02.2018г. по т.д. №2/2017г. на ОСНК на ВКС в т.
7 е посочено, че институтът на чл. 78а от НК е приложим повторно по
отношение на лице, което вече е било освобождавано от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, ако не е заплатило
наложената глоба и за събирането й е образувано изпълнително
производство, но вземането е погасено по давност. В този случай, освен
3

давностния срок, следва да е изтекъл и срок, равен на този по чл. 86, ал. 1, т. 3
от НК. За събиране на глобата по наложеното наказание „ глоба” в размер на
1000,00 лева е образувано изпълнително производство № 145/2018г. при
ДСИ при РС – Харманли, като същата не е заплатена от подс. Н.. Правото на
повторно освобождаване от наказателна отговорност на основание чл. 78а от
НК е признато в т. 4 от ППВС № 7/85 г., като се приема, че възниква след
изтичане на една година от изпълнение на наложеното административно
наказание. Съображенията са в смисъл, че лицата, по отношение на които
вече е приложен чл. 78а от НК, са неосъждани и не следва да бъдат поставяни
в по-тежко положение от осъдените на глоба по НК, за които след изтичане
на срока по чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК настъпва реабилитация и възможност за
повторно освобождаване от наказателна отговорност по този ред. В
постановлението не е разгледана хипотезата на неизпълнено
административно наказание глоба, наложено на основание чл. 78а от НК
поради изтекла давност, но няма пречка при допълнителното тълкуване да се
приложи същият подход. Поначало освобождаването от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание е институт, в чийто
обхват попадат случаите с по-ниска степен на обществена опасност на
деянието и дееца в сравнение с тези, при които глобата е наложена като
наказание по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 4 от НК. Изхождайки от тази
принципна позиция, съдът е длъжен да съблюдава лицата, неизплатили глоба,
наложена им като административно наказание, да не бъдат поставяни в по-
неблагоприятно положение от лицата, неизплатили глоба, наложена им като
углавно наказание, включително и при преценка на предпоставките за
повторно освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от
НК. След като осъдените, чието наказание глоба не е изпълнено поради
изтекла давност, могат да бъдат реабилитирани, то те могат да бъдат и
освободени от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание. Фактът на неизтърпяване на наказанието в този случай не
съставлява отрицателна предпоставка по чл. 78а, ал. 1, б.“б“ от НК, поради
което не би следвало да е такава и за неосъжданите, но вече освобождавани
от наказателна отговорност по същия ред. С оглед възприетото в т. 1 на
настоящото решение приравняване на неизпълнимото поради изтекла давност
наказание с изтърпяно такова следва да се приеме, че необходима
предпоставка за повторно освобождаване от наказателна отговорност на
основание чл. 78а от НК е последователното изтичане на давността за
изпълнение на глобата и едногодишния срок. Доколкото глобата, налагана на
основание чл. 78а от НК, представлява административно наказание,
давностните срокове, с изтичане на които се погасява възможността за
принудителното й изпълнение, са уредените в ЗАНН,т.е срокът по чл.82, ал.1,
б”а” от ЗАНН е в размер на 2 години. Съгласно чл.82, ал.3 от ЗАНН,
независимо от спирането или прекъсването на давността, административното
наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора
срока по ал. 1, като съгласно ал.4 на чл.82 от ЗАНН разпоредбата на алинея 3
4

не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал.
1 е образувано изпълнително производство. От доказателствата по делото се
установява, че изпълнително производство № 145/2018г. при ДСИ при РС –
Харманли е образувано през 2018г., т.е. в срока по чл.82,ал.1,б”а” от ЗАНН.
Подс. Д.В.Н. е реабилитиран, тъй като Решение № 49 / 24.04.2018г.
по НАХД № 78/2018г. на РС – Харманли, влязло в сила на 09.05.2018г. и са
изтекли последователно срокът по чл. чл.82, ал.1, б”а” от ЗАНН и срокът по
чл.86, ал.1,т.3 от НК, /3 години/, които са изтекли на 09.05.2021г., а
инкриминираното деяние по настоящото дело е извършено на 25.07.2022г.
Съгласно изготвената характеристична справка на подсъдимия се
установява, че същият не е криминално проявен. Не е нарушавал
обществения ред, няма налагани адм. наказания, не е осъждан по УБДХ и
няма данни да злоупотребява системно с алкохол или други упойващи
вещества.
От Декларацията за семейно и материално положение и имотно
състояние на подсъдимия се установява, че същият не е семеен, също така не
работи и не получава доходи, не притежава движимо и недвижимо имущество
на свое име.
Разпитан в хода на ДП подсъдимият се признава за виновен по
предявеното му обвинение като дава обяснения по случая, което обяснения
напълно кореспондира с останалите по делото доказателства.
С оглед процедурата по която бе разгледано самото съдебно
производство, самата фактическа обстановка, както и извършеното
престъпление от страна на подсъдимият се доказа по безспорен и категоричен
начин от всички събрани и приобщени по делото писмени и гласни
доказателства, които съдът кредитира, като логични, последователни,
вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи се помежду си. При анализа на
събраните доказателства обсъдени поотделно и в съвкупност и въз основа на
които съдът постанови присъдата, които съдът възприе като непротиворечиви
и логични въз основа на събраните гласни доказателствени средства, чрез
разпита на свидетелите М.А.И.,Р.Х. Р., М.Д. М., Е.М.Г., обективирани в
Протоколи за разпит на свидетели; справка за съдимост; характеристична
справка; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние;
справка за съдимост, протокол за извършена експертиза № №Х –
475/24.08.2022 г.
Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са
събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са
безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. Липсват противоречия, които да
налагат, обсъждането им от съда, извън вече изложения аргумент за
безпротиворечивостта им. Поради изложеното и съдът прие, че направеното
от страна на подсъдимият признание относно всички релевантни факти по
обвинението, кореспондира и се подкрепя от събраните безпротиворечиви
5

доказателства, като на основание императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 и
ал. 3 от НПК, ползва това самопризнание за изграждането на фактически и
правни изводи при постановяване на Присъдата.
Съдебният състав, възприема изцяло и кредитира заключението по
извършената физико химеска експертиза, тъй като е извършена от вещо лице–
специалист с необходимата квалификация и знания, като липсват индиции за
предубеденост, а от формална страна изготвеното писмено Заключение
обективира необходимите данни и фактически констатации, поради което се
явява обосновано и аргументиранио, в съответствие и кореспондиращо с
фактите по делото и останалите доказателства, с оглед което не възникват
каквито и да е съмнения за неговага правилност. Липсват и обратни
доказателства, опровергаващи констатациите и заключението на вещото лице,
поради това съдът намира за обосновано, аргументирано и правилно
заключението на експертизата и ползва същата при формирането на
фактическите и правните си изводи.
А относно стойността на наркотичното вещество – инкриминираната
" марихуана /коноп, канабис /с нетно тегло 0,27 грама със съдържание на
активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 4,4 % /
тегловни проценти /, доколкото е нормативно определена - установена в ПМС
№ 23 от 29.01.1998 година изм. в ДВ. бр. 14 от 18.02.2000 година, за
определянето й не са необходими специални знания.
Всички доказателства и доказателствени средства в своята
съвкупност установяват по категоричен начин времето, мястото и начина на
извършване на престъплението, както и авторството на подсъдимият.
Показанията на всички свидетели са непротиворечиви и се покриват напълно
с фактическата обстановка, такава каквато е описана в обвинителния акт.
Всички тях съдът намира за незаинтересовани и непредубедени свидетели,
като показанията им съдът кредитира изцяло.
Следва да се отбележи, че подсъдимият се признава за виновен и
признава всички изложени факти и обстоятелства в обвинителния акт, като в
съдебно заседание изразява съжаление за случилото се. Кореспонденцията на
така направеното от подсъдимите признание на тази част от инкриминираната
фактология със заявеното от свидетелите, окончателно потвърждава извода за
доказаност на инкриминираното държане на процесното наркотично вещество
на датата визирана в обвинителния акт, осъществено от подсъдима /така
както е посочено в обвинителния акт/ и липсата на необходимост от подробна
аргументация относно доказателствената обезпеченост на този фактически
сегмент от подложените на доказване събития. Съобразявайки събраните
доказателства по делото и вземайки предвид реда по който премина
съдебното следствие, съдът прие че деянието осъществено от подсъдимият по
начина описан в обвинителният акт и се доказа по безспорен и категоричен
начин.
От така изложената по-горе фактическа обстановка настоящият
6

съдебен състав направи следните правни изводи:
Въз основа на така установената по горе фактическата обстановка,
съдът намира за безспорно доказано, че подсъдимият с деянието си е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК, а именно, че на 25.07.2022г. в
гр.Харманли, обл. Хасково в джоб на панталона си, без надлежно
разрешително по Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите
/ЗКНВП/ държал високорисково наркотично вещество по смисъла на § 1, т.11
от Допълнителните разпоредби на ЗКНВП, съгласно Приложение № 1 от
Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, включено в Списък I по чл.3 т. I от Наредбата, а именно коноп
/марихуана, канабис/ с нетно тегло 0,27 грама със съдържание на активен
наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 4,4% /тегловни
проценти/ на стойност 1,62 лева, като деянието представлява маловажен
случай – престъпление по чл. 354а ал.5, вр. ал.3 т.1 от НК .
Държането в случая се осъществява в установяване и упражняване
на фактическа власт по отношение на предмета на престъплението и следва да
се разграничава като форма на изпълнителното деяние от придобиването, а
така също и от притежаването, но за тях така или иначе не е формулирано
съответно обвинение, за да се налага интерпретация по въпроса осъществено
ли е някое от тях. НК няма легална дефиниция на термина "държане".
Изпълнителното деяние "държане" е упражняване на фактическата власт
върху тях без надлежно разрешение. За осъществяване на тази форма на
изпълнително деяние не се изисква веществото да е използвано от дееца.
Достатъчно за съставомерността на деянието, извършено от подсъдимия е
това, че е упражнявал фактическа власт върху предмета на престъплението, с
ясното съзнание, че няма надлежно разрешение за това. Според Решение №
676/01.10.2007 година по к. н. д. № 225/2007 година, І н. о. "за да е налице
държане в наказателноправен смисъл, не е необходимо веществото да е у
дееца, за да упражнява той фактическа власт върху него, а е достатъчно
деецът да разполага с възможност във всеки един момент да осъществи
контрол върху съдбата на това вещество, включитерно да се разпореди с
него." Без значение за съставомерността е времетраенето на фактическата
власт върху предмета на деянието. Законът не свързва елемента "държане" с
неговата продължителност.
В случая от доказателствата по делото съдът намира за безспорно
доказано, че подсъдимия е държал процесната марихуана в себе. На
зададения въпрос от свид. М.И., подс.Н. отговорил положително, като заявил
че има в джоба на панталона си 1 брой цигара с марихуана, след което на
25.07.2022 година в 01,00 часа, предал на свид.Иванов, 1 брой кутия от
цигари „Карелия“ с намиращата се в нея 1 броя цигара със суха листна зелена
растителна маса / марихуана/. Предадената от подс. Д.В.Н. 1 брой цигара
съдържала високорисково наркотично вещество- суха листна зелена
растителна маса представляваща коноп /марихуана, канабис/ с нетно тегло
7

0,27 грама със съдържание на активен наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол 4,4% /тегловни проценти/.Стойността на държаната от
подс. Д.В.Н. марихуана била в размер на 1,62 лева.
Налице е съставомерно деяние по този текст от наказателния закон и
авторството на същото се установява категорично, от писмените
доказателства и еднопосочните показания на свидетелите свидетелите
М.А.И.,Р.Х. Р., М.Д. М., Е.М.Г., от самопризнанията на подсъдимия, така
също и от заключенията по физико –химическата експертиза, протокол за
доброволно предаване и т. н., които анализирани в кореспондираща връзка
помежду си и взаимно допълване, в съвкупността си безпротиворечиво
доказват релевантните по делото факти, изложени в постановлението на РП.
Обективно е вярно, като доказано несъмнено от събраните
доказателства, че подс. Д.В.Н. е имал в своя фактическа власт и упражнявала
такава върху процесното количество марихуана/ коноп, която е държал в себе
си до доброволното предаване на полицейските органи, които обстоятелства
са категорично доказани по делото. С тези си фактически действия
подсъдимия е осъществил и една от изпълнителни форми на престъплението
по чл. 354а, ал. 3 НК –"държане", като държането в обективно проявление се
изразява в упражняването на фактическа власт върху предмета на
престъплението, която деецът е установил от своя страна, даващо му
възможност да се разпорежда с него.
За съставомерността на деянието е ирелевантна продължителността –
времетраенето на фактическата власт, нито се предполага физически и
непрекъснато да се държи, достатъчно е да е демонстрирано своенето и
наличието на възможност за последващо разпореждане с обекта. В
конкретиката на обстоятелствата, всички тези обективни признаци на
държането, са консумирани предвид факта на съхранението на наркотичното
вещество –в себе си на процесната марихуана и признанието му пред
полицейските служители, че наркотичното вещество е негово. Поради
изложеното, съдът приема че е от обективна страна е осъществено
изпълнителното деяние държане, по смисъла на чл. 354а, ал. 3 НК.
Категорично доказани, по способа на експертизата са вида на
предмета на престъплението, точното негово количество и качеството му на
наркотично вещество – с конкретен състав и концентрация. Приобщаването
им по делото като веществено доказателство също е законосъобразно –
приобщените посредством протокол за доброволно предаване.
В случая държаното наркотично вещество, установено е въз основа
на експертизата, че представлява марихуана /коноп, канабис / с нетно тегло
0,27 грама със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент
тетрахидроканабинол 4,4 % / тегловни проценти / и е включена в Приложение
№ 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични във вр. чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗКНВП като растение с висока степен
на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях,
8

забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина.
Марихуаната /коноп, канабис / представлява наркотично средство
което няма легална употреба, пазар и производство и е под контрола съгласно
Единната Конвенция на ООН за психотропни вещества, ратифицирана от
България, както и съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите.
Предвид характера на процесното наркотично вещество,
подсъдимият не е притежавал надлежно разрешително за придобиването и
държането му, а и не би могъл да притежава доколкото в чл. 30 ЗКВНП
установена е изрична забрана за това, вкл. за съхранението, използването,
производството, вносът и т. н. за растенията, наркотичните вещества от
списъка по чл. 3, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗКНВП.
При това положение, съдът приема, че от обективна страна,
подсъдимият е държал високорисково наркотично вещество в горепосоченото
количество и съдържание, без да има надлежно разрешително за това, за
което липсва спор между страните.
Същевременно подсъдимият е съзнавал, че няма надлежно
разрешение да държи /притежава фактическата власт/, което означава, че е
разбирал общественоопасния характер на деянието и е искал настъпването на
общественоопасните последици.
Досежно стойността на предмета на престъплението, също няма
спор, правилно е определена съобразно цената- нормативно регламентирана в
подзаконов актнормативно тъй като цената е нормативно регламентирана в
подзаконов акт - ПМС № 23/29.01.1998 г. за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, на което
основание и правилно е определена на тази база, съобразно предвидената
цена за грам.
Поради гореизложеното, съдът намира че по безспорен и по
несъмнен начин е доказано в настоящото производство, че подсъдимия на
25.07.2022г. в гр.Харманли, обл. Хасково в джоб на панталона си, без
надлежно разрешително по Закона за контрол на наркотичните вещества и
прекурсорите /ЗКНВП/ държал високорисково наркотично вещество по
смисъла на § 1, т.11 от Допълнителните разпоредби на ЗКНВП, съгласно
Приложение № 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични, включено в Списък I по чл.3 т. I от Наредбата, а
именно коноп /марихуана, канабис/ с нетно тегло 0,27 грама със съдържание
на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 4,4%
/тегловни проценти/ на стойност 1,62 лева, като деянието представлява
маловажен случай, с което свое деяние той е осъществил от обективна страна
признаците на престъпния състав на чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК.
При преценка на наличието на маловажен случай по чл. 93, т. 9 от
НК се обсъждат и обстоятелствата относно обществената опасност на
9

деянието и на дееца. От доказателствата по делото може да се направи
обоснован извод, че в конкретния случай от обективна и от субективна страна
деянието представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, тъй
като представлява по–ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от този вид, по следните съображения:
Съгласно Решение № 34/08.04.2015 година по дело № 1914/2014 на
ВКС, НК, III н. о., в съдебната практика трайно и последователно се приема,
че въпросът когато случаят е маловажен, се решава съобразно нормата на чл.
93, т. 9 о т НК, в която е указано, че маловажен случай е този, при който
извършеното престъпление с оглед незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления
от съответния вид. От това съдържание на закона следва, че маловажността
на случая е в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от
наличието на други смекчаващи обстоятелства. Така че, за да се приеме
случаят за маловажен, се изхожда преди всичко от размера на вредните
последици, но от значение остават и другите смекчаващи обстоятелства (в
този смисъл ТР № 23/1981 година на ОСНК). Преценката дали едно деяние
представлява маловажен случай се извършва на основата на фактическите
данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на
деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за
личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за
степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното
(Решение № 19/2008 година на ІІ н. о., Решение № 69/2010 година на ІІ н. о.,
Решение № 306/2009 година на ІІІ н. о.).
Съгласно пък Решение № 201 от 8.06.2015 г. на ВКС по н. д. №
329/2015 г., I н. о., НК, докладчик съдията К.К.- Преценката за "маловажност"
на случая е винаги конкретна и комплексна, изводима е от установените по
делото факти и тяхната относимост към общите положения, разписани в
нормата на чл. 93, т. 9 от НК. От значение са конкретният механизъм на
осъществяване на деянието, вида и стойността на предмета му, на вредните
последици, данните за личността на дееца и другите смекчаващи
отговорността обстоятелства, като всичко това следва да сочи на по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обичайната за престъпленията
от този вид. Несъмнено, количеството и стойността на предмета на
престъплението са от съществено значение, но не единствено, при
извършване на дължимата преценка за степента на обществената опасност и
моралната укоримост на извършеното. В същото касационната инстанция е
приела, че макар законът да не прави разграничение на базата на вида на
високорисковото наркотично вещество, предмет на престъплението и да не
третира по различен начин т. нар. "мека дрога", видът на наркотичното
вещество няма как да не бъде отчетен. От друга страна ако данните по делото
сочат на предназначението му за лична на подсъдимия употреба, изведена не
само от обективните данни по делото, а също и от обясненията на самия
10

подсъдим, то това несъмнено сочи на по-ниска степен на засягане на
правнозащитения обект - обществените отношения, свързани с опазване на
здравето на гражданите, което безспорно е налице в настоящия случай.
Съдът намира, че в случая се касае именно за деяние по чл. 354а, ал.
5 от НК. Това е така защото държаното количество марихуана по този текст е
само 0,27 грама и на стойност 1,62 лв. Налице е многобройна и изобилна
съдебна практика на Районните съдилища в Хасковския съдебен район и на
въззивната инстанция (Окръжен съд – Хасково) в това число и на ВКС-
Решение № 44/23.04.2018 г. постановено по н. д. № 72/2018 г. на ВКС, 3-то
наказателно отделение/, че при такива количества, квалификацията на
деянието попада в хипотезата именно на "маловажен случай" по чл. 354а, ал. 5
от НК.
За да приеме, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 93, т. 9 от
НК, Съдът взе предвид сравнително малко количество марихуана – 0,27 грама
на неголяма стойност от 1,62 лв., държано с цел лична употреба. Последното
обстоятелство е от съществено значение за ниската степен на обществена
опасност на деянието, която в този случай се определя от неголямата степен
на засягане на обществените отношения, свързани с опазване на
общественото здраве, които са защитени от инкриминираната правна норма.
Положителната характеристика на подсъдимия също е обстоятелство,
определящо ниската обществената опасност на деянието. Деецът е с чисто
съдебно минало, същият е в млада възраст, по отношение на когото може да
се направи извод, че извършеното деяние се явява изолиран случай. Отделно
от това, в хода на съдебното производство подсъдимият изрази критично
отношение към извършеното и го оцени негативно. Обстоятелството, че
подсъдимият още в хода на досъдебното производство е признал вината си и е
съдействал за разкриване на обективната истина по делото, следва също да се
отчете. В рамките на диференцираната процедура по чл. 372, т. 2 от НПК, по
която се разви съдебното производство, съдът е обвързан от фактите на
обвинението и не може да ги променя, като е задължен да изгради правните
си изводи в съответствие с тях. В заключение, цялостната преценка на
посочените обстоятелства, характеризиращи извършеното деяние и
подсъдимия като личност, както и тези относно моралната укоримост на
извършеното, дават основание за извод, че същото се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност от обикновените случаи на престъпления от
същия вид, което определя квалификацията му като "маловажен случай". В
подкрепа на изложеното е и фактът, че по делото липсват данни за
пристрастяването на подсъдимия към наркотичните вещества и асоциални
прояви, обусловени от употребата на наркотици, липсват други водени срещу
него наказателни производства. От друга страна, обстоятелството че
наркотичното вещество е било за лична употреба /съгласно обясненията му/, в
предвид неголямото количество и от там извода за лична употреба, при което
подсъдимия застрашава най-вече собственото си здраве. Без да съставлява
извинителна причина или такава изключваща противоправността, последното
11

обективно обстоятелство снижава обществената опасност на деянието, в
аспекта на изискванията на чл. 93, т. 9 НК и следва да се отчита като аргумент
в полза на тезата случаят да е маловажен. Извършителят е лице с ниска степен
на обществена опасност, като няма категорични данни да се е занимавал с
държане на такива вещества. Случаят е инцидентен, тъй като няма данни за
други подобни прояви от негова страна. В количествено отношение
съпоставени обсъдените по-горе смекчаващи обстоятелства, очертават превес
над утежняващото/като такива не се констатираха по делото/, наред с което и
съпоставени с количеството и стойността на предмета на престъплението,
като обективни признаци характеризиращи деянието, от друга страна и
неговия интензитет, обосновано налагат извод за маловажност на случая,
доколкото очертава се по-ниска обществена опасност на инкриминираното
престъпно деяние.
Ето защо съдът призна подсъдимия за виновен в извършването на
престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК, като го призна за невинен
и го оправда по обвинението за извършване на престъпление, квалифицирано
по основния състав на чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК.
За да признае подсъдимия за виновен в извършването на
гореописаното престъпление, съдът прие, че той е извършил деянието си
виновно - под формата на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза
първа от НК, тъй като е разбирал е свойството и значението на извършеното и
е могъл да ръководи постъпките си, както и е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е настъпването общественоопасните му последици и е
искал, целял е настъпването на престъпния резултат. На този извод навежда
обстоятелството, че е държал процесната марихуана в себе си, като е
разполагал с възможност във всеки един момент да осъществи контрол върху
съдбата на това вещество, включително да се разпореди с него, като
същевременно е бил напълно наясно, че за държаната от него марихуана, той
няма надлежно разрешително за това. Именно това му действие, даде
основание на съда да приеме, че в случая е неприложима хипотезата на чл. 9
от НК. Т. е. не е налице хипотезата, в която действията на подсъдимия да
могат да се субсумират под нормата на чл. 9, ал. 2 от НК – малозначителност
на деянието, което с оглед липсата или незначителността на вредните
последици да не е общественоопасно – т. е. то да изгуби престъпния си
характер, тъй като се касае за държане на наркотично вещество със
значително висока опасност за здравето на хората – марихуана, независимо от
ниската му парична стойност -1,62 лева. Казано по друг начин деянието,
извършено от подсъдимия, не може да бъде преценено като
"малозначително". Малозначителността на деянието представлява конкретно
негово обществено качество, което изисква внимателен анализ на
обстоятелствата дали то обективно не може да окаже отрицателно
въздействие върху обществените отношения или неговото въздействие е
толкова минимално, че не застрашава реално тези отношения. В настоящия
случай не може да става въпрос нито за пренебрежимо малък паричен
12

еквивалент на предмета на престъплението, нито за несъществена степен на
засягане на обекта на посегателство. Количеството и стойността на
процесното наркотично вещество, държано от подсъдимия, сочат на извод за
достатъчна степен на обществената опасност на деянието, за да бъде то
третирано като престъпление, макар тази степен на обществена опасност да
се явява незначителна по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК.
В тази връзка съдът определи наказанието на подсъдимия по следния
начин:
Съдът счете, че в случая за деянието по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1
от НК са налице материалноправните предпоставки, даващи основание за
прилагане на разпоредбата на чл. 78а от НК за освобождаване на подсъдимия
от Д.В.Н. от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание – подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер, не е
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на Глава VIII, раздел IV от НК, в резултат на извършеното
престъпление не са причинени на трети лица имуществени вреди и
извършеното от Д.В.Н. умишлено деяние, инкриминирано като престъпление
по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК се предвижда наказание "Глоба" до 1
000 лв.
Не са налице и фактически обстоятелства, субсумиращи което е и да
е от ограниченията, указани в ал. 7 на чл. 78а от НК, като изключващи
неговото приложение.
Поради това и при кумулативното наличие на посочените
предпоставки Д.В.Н. следва да бъде признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК, за което да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание – "Глоба".
Съдът индивидуализира Глобата като прецени съотношението на
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства – като смекчаващи прие
младата възраст, чистото съдебно минало, пълните самопризнания пред
полицейските служители, оказаното съдействие на органите и съда,
изразеното критично отношение и добрите му характеристични данни.
Отегчаващи за това деяние – липсват.
Обществената опасност на деянието и на дееца не е завишена в
сравнение с други "подобни" случаи.
Като подбуди за извършване на престъплението съдът отчете
ниското правно съзнание на подсъдимия, предвид сравнително младата му
възраст и липсата на морално-волеви задръжки.
При определяне размера на наказанието съдът в настоящия си състав
се съобрази с финансовото състояние на подсъдимия – същият не работи и не
получава доходи, с имотното му положение - не притежава недвижими имоти
и МПС - та , не притежава движимо имущество с единична стойност над 1 000
13

лв., ценни книги, дялове в дружества и парични средства в банкови сметки и
със семейното му такова – не е женен.
С оглед на гореизложеното, при наличие само на смекчаващите
вината обстоятелства и при незавишена обществена опасност на деянието и
на дееца, съдът постанови Решението си, с което наложи на подсъдимия
справедливо административно наказание при условията на чл. 78а от НК в
минималния размер, а именно: "Глоба" в размер на 1 000 лв. За да стигне до
този извод Съдът се съобрази и с разпоредбата на ал. 5 на чл. 78а от НК.
Разпоредбата на чл. 78а, ал. 5 от НК, която предвижда забрана
административното наказание да надвишава размера на предвиденото за
съответното престъпление наказание глоба. В този смисъл, при определяне на
административното наказание, същото не би могло да надхвърли размера на
глобата, предвиден в разпоредбата на чл. 354а, ал. 5 от НК, а именно 1000
лева. Минималният размер на административното наказание обаче, е визиран
в разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК и поради това съдът следва да се
съобрази именно с него в тези случаи, а не с минималния размер предвиден за
наказанието глоба по чл. 47 от НК и в този смисъл е решение № 69/2010 г. на
ВКС по н. д. № 684/2009 г., II н. о., в което се коментира, че
административното наказание по чл. 78а, ал. 5, вр. с ал. 1 от НК не може да
бъде по-малко от предвидения в ал. 1 минимум.
Определеното при горепосочените съображения наказание на
подсъдимия, съдът намира за една адекватна на извършеното престъпление
санкция и необходима за постигане на предвидените в чл. 36 от НК и чл. 12
от ЗАНН цели, а именно - да се поправи и превъзпита подсъдимия към
спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително
върху него, да му се отнеме възможността да върши други престъпления и да
се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
Относно веществените доказателства съдът не дължи произнасяне на
основание чл. 354а, ал. 6 от НК веществените доказателства- предмета на
престъплението, тъй като цялото количество 0,27 грама марихуана /коноп,
канабис / е използвано при анализа по физико –химическата експертиза и
няма остатъчно количество,което да се отнеме.
Относно разноските:
Съдът присъди на основание чл. 189, ал. 3 от НПК в тежест на
подсъдимия направените по делото на фазата на ДП разноски в размер на
83,76 лева за изготвено заключение по назначена физико-химическа
експертиза, в полза на Държавата, по бюджета на МВР, вносими по сметка на
ОД на МВР – Хасково.
Водим от изложеното съдът постанови присъдата.

14

СЪДИЯ:

15

Номер на акта:	33
Дата:	15 декември 2022 г. (в сила от 30 декември 2022 г.)
Съдия:	Минка Иванова Китова

Дело:	20225630200590
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	3 ноември 2022 г.

Присъда по дело №590/2022 на Районен съд - Харманли

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите