РЕШЕНИЕ
№ 1032
гр. Бургас, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Александър Д. Муртев
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20222100500930 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 ТПК и е образувано по въззивната жалба на
Ж. С. Ц. от ***, против Решение N 818/03.05.2022 г. по гр.д.20212120108444/2021 г. на
Районен съд Бургас, с което е отхвърлен предявеният от въззивника иск против „ДЗИ -
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район Триадица, бул.„Витоша” № 89Б, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 803,19 лв, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по
договор за застраховка „Комфорт за дома - имуществено застраховане”, сключен с Полица
№ 111218021030213/03.12.2018 г., за претърпени вреди в резултат на настъпило на
26.01.2019 г. застрахователно събитие - наводнение в жилище на ищеца, находящо се в ***;
и с което решение въззивникът е осъден да заплати на въззиваемото дружество съдебни
разноски в размер на 360 лв.
Твърди се, че решението е необосновано и незаконосъобразно и е постановено
при нарушение на процесуални правила. По-конкретно се твърди, че съдът е съобразил
единствено доводите на ответника, а не е анализирал депозирания от ищеца отговор с вх.№
9982/22.03.2022 г. на БРС, изготвен на основание определение № 1313 от 04.03.2022 г. Сочи
се, че по този начин съдът е нарушил правото на защита на ищеца, съгласно чл.6, §1 от
Европейската конвенция за правата на човека.
Излагат се подробни съображения, че ищецът не би могъл да знае, че
водосточната тръба е била затлачена, съотв.да предвиди или планира ремонтни дейности по
нея тъй като до последно е функционирала нормално. Твърди се още, че запушването на
тръбата е по време на събитието, стичащата се вода се връща обратно към терасата и
преминава през затворената врата от терасата към хола. Твърди се, че това е случайно,
внезапно настъпило запушване на водосточната тръба, което е покрито от Общите условие
1
на застрахователната полица.
Оспорват се твърденията в отговора на исковата молба за наличие на „груба
небрежност“; за наличие на конструктивен недостатък; за аварийни събития поели
сключване на застрахователната полица по тръбата, които да не са били отстранявани; както
и за скрити дефекти или износване.
Твърди се, че всички тези възражения на ответника са негови предположения, и
за тях не са представени доказателства.
Оспорват се изводите на съда, че според заключението на вещото лице на ДЗИ не
имало валежи на 25 и 26.01.2019 г., които да предизвикат посочените щети, поради което
събралата се вода на терасата не е могла да се оттече поради факта, че тръбата е била
затлачена и не е позволявала нормално отводнаване на терасите.
Твърди се, че на страница 6 на Общите условия на ДЗИ застрахователят сам е дал
определение за проливен дъжд и какви щети покрива – „Вредите нанесени на имуществата
се изразяват в измокряне, отнасяне, наводнение или затлачване..“.
На следващо място се твърди, че определената от застрахователя стойност на
ремонта – 168 лв, не отговаря на действително нанесените щети, изчислена по остарели
цени на труд и материали. Сочи се, че съгласно т.11.3.3 от Общите условия към
застрахователната полица, щетите по застрахователния договор, следва да се изплащат на
база действителна стойност.
Твърди се, че съдът е изложил мотиви, че причината за настъпването на
събитието е затлачването, което според него не е покрит риск по ОУ на застраховката, без
да обсъди изложените от ищеца възражениея.
Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение, с
което искът се уважава в пълен размер и на ищца се присъждат разноски. Няма искания по
доказателствата.
На 28.09.2022 г. по делото е постъпило Допълнение към въззивна жалба,
подадено от въззивника Ж. С. Ц., към което е приложено и се моли да бъде допуснато до
разглеждане становище, изготвеното и подписано от Председателя на Асоциация
застрахователна сигурност.
Изложени са съображения, че процесното застрахователно събитие, настъпило в
резултат на затлачване, е покрит риск по смисъла на посоченото на стр.6 от ОУ на ДЗИ,
които са неразделна част от Застрахователната полица.
На второ място се посочва, че по делото няма „пряк документ, доказващ, че на
това място не е имало кратко силно преваляване покрито по ОУ“.
Твърди се, че предвид случилите се в кратък период от време преди настъпване
на застрахователното събитие внезапни силни изливания на дъжд, няма как въззивникът, в
качеството на собственик застрахования имот, да е виновен за запушване на водосточна
тръба на общи части на сградата, при това – не на неговия трети етаж, а на първия етаж от
сградата.
Твърди се на следващо място, че първоначално вещото лице на застрахователя е
определило вида на събитието като „Наводнение, а не като измокряне от проливен дъжд, а
впоследствие застрахователят е променил вида на събитието и го класифицирал като
проливен дъжд без съгласие на застрахования. Сочи се, че „застрахователят е отказвал
покриване на събитие наводнение, а не на проливен дъжд, без достатъчно аргументи, което
превръща спора върху събитие от наводнение“. По изложените съображения се твърди, че
събитието е покрито по ОУ.
Излагат се съображения и за това, че застрахователното събитие може да се
определи и като такова по „Клауза Д2 Изтичане на вода“ на ОУ, по която застрахователят
2
също би следвало да дължи обезщетение.
По отношение на предложеното обезщетение, се твърди, че застраховката се
сключва на възстановителна стойност т.е. по стойността на имуществото като ново, поради
което не може да се приеме, че възстановяването ще стане съгласно таблиците на СЕК, тъй
като същите не отговарят на стойността на труда за ремонтно-възстановителни работи.
Оспорва се прилагането на овехтяване и намаляването на щетите, тъй като се твърди, че то
не следва да се прилага при възстановителна стойност, а само при обезщетяване по
действителна стойност. На последно място се твърди, че неправилно не е начислен ДДС
върху обезщетението, след като то включва и труд и материали.
На последно място се заявява възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на основание чл.78, ал.5 ГПК, присъдено от първоинстанционния съд.
Въззиваемият ”ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД оспорва въззивната жалба и
допълнението към нея с писмен отговор в срока по чл.263 ГПК, както и в съдебно заседание.
Въззивната жалба се оспорва като неоснователна и недоказана. Твърди се, че
първоинстанционният съд е постановил решението си след пълна преценка на събрания по
делото доказателствен материал. Излагат се твърдения по фактите. Твърди се, че в
приложимите Общи условия, Клауза „Б“ Природни бедствия, са посочени дефинициите и
характеристиките на покритите рискове, включително на риска „проливен дъжд“ - „падане
на големи количества валеж за кратко време“. Сочи се, че при извършената проверка по
случая е установено, че отчетените на 25.01.2019 г. и 26.01.2019 г. валежи не могат да бъдат
квалифицирани като „проливен дъжд“, съответно не е налице настъпване на покрит по
полицата риск. Твърди се, че причина за настъпване на увреждането на апартамента е
затлачена /запушена/ водосточна тръба по фасадата на сградата, заради което затлачване при
дъжд водата прелива на терасата, навлиза в апартамента и уврежда имуществото. Сочи се,
че реализираното застрахователно събитие не представлява покрит риск по ОУ на
застраховката.
На второ място се твърди, че освен липсата на покрит риск, в случая са налице
пропуски относно спазването на основни изисквания от страна на Застрахования (по т.9.1.1.
- да поддържа застрахованото имущество в изправност, да го използва съобразно неговото
предназначение; по т.9.1.2. - да предприема необходимите мерки за предпазване на
застрахованото имущество от вреди, да спазва всички нормативно установени изисквания за
безопасност както и предписанията на компетентните органи, проектант, изпълнител,
производител и на застраховател, вследствие на което е наводнен апартамента). Твърди се,
че причината за настъпване на вредите е липсата на стопанисване на имуществото с грижата
на добър стопанин, поради което застрахователят не не носи отговорност за вреди
настъпили поради груба небрежност на застрахования, свързани лица и трети ползващи
лица, както и на лица, допуснати до застрахованото имущество със знанието или съгласието
на изброените лица. /т.4.1.12 от ОУ/.
Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на
разноски за въззивното производство. Също не се сочат нови доказателства.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда,
подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът
приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния БРС е образувано по повод
предявения от Ж. С. Ц. против „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД иск, за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 803,19 лв., представляваща дължимо
застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Комфорт за дома - имуществено
застраховане”, сключен с Полица № 111218021030213/03.12.2018 г., за претърпени вреди в
3
резултат на настъпило на 26.01.2019 г. застрахователно събитие - наводнение в жилището на
ищеца в гр.Бургас, за което е сключен процесният застрахователен договор. Ищецът е
заявил, че на 26.01.2019 г. е констатирал наводнение в жилището си вследствие на падналия
дъжд или от наводнена тераса на мансардното жилище, намиращо се над неговото жилище,
до което ищецът няма достъп, и вследствие затлачване на вертикалния улук, предизвикано
от събиране на вода, стичаща се от терасата на мансардното жилище. Твърди, че е уведомил
ответното дружество за настъпилото застрахователно събитие, и на 06.02.2019 г. е бил
извършен оглед от длъжностно лице и били констатирани нанесените щети. Твърди, че с
писмо от 13.02.2019 г. е бил уведомен от ответното дружество, че му се отказва изплащане
на застрахователно обезщетение с мотив, че съгласно клауза „Б”, т. „в” от Общите условия
на застрахователния договор застрахователят не дължи обезщетение за вреди в резултат на
повредени покриви, прозорци и други части от сгради. Твърди се, че отказът на
застрахователя е неоснователен, тъй като водата в жилището му е проникнала през
затворената балконска врата, която не е била повредена; експертът на застрахователя не е
извършил оглед на покрива, съотв.не е констатирал повреди по него. Сочи се, че
мансардното жилище, което се намира над обитавания от ищеца имот, има голяма открита
тераса, и количеството на стичащата се от горната тераса дъждовна вода е предизвикала
затлачване на вертикалния улук, което е предизвикало събиране на вода в терасата на
ищеца, която е проникнала в жилището му и е намокрила имуществото му. Твърди се, че в
резултат на това застрахователно събитие, са нанесени следните щети: намокрен и надигнат
паркет, намокрен килим, подути и изметнати вратички на секция и цокъл на секция,
възлизащи на стойност 803,19 лв (която стойност е получена след приспадане от щетите в
размер на 944,93 лв - цена на труд и материали, на 15 % овехтяване).
Предявеният иск е с правно основание чл.405, ал.1 КЗ.
Ответникът е оспорил иска по основание и размер. В представения в законния
срок писмен отговор е заявил, че описаните от ищеца увреждания не са настъпили в
резултат на покрит от застрахователния договор риск - проливен дъжд, а са вследствие
(както е посочил и самият ищец) на запушване на водосточната тръба по фасадата на
сградата - на първия етаж, в резултат на липса на поддръжка и предпазване на имуществото
от вреди, представляващо груба небрежност от страна на ищеца, което запушване на
водосточната тръба не представлява покрит застрахователен риск по процесния
застрахователен договор. При условие на евентуалност са направени възражения: за
неизпълнение на застрахователния договор от страна на застрахования, а именно на
задълженията му по т.9.1.1 - да поддържа застрахованото имущество в изправност и да го
използва съобразно неговото предназначение, и по т.9.1.2 - да предприема необходимите
мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва всички нормативно
установени изисквания за безопасност, както и предписанията на компетентните органи,
като при неизпълнение на задълженията на застрахования и ако настъпването на
застрахователното събитие е вследствие от неизпълнение на тези задължения
застрахователят може да откаже плащане; възражение, че застрахователното събитие е
настъпило изцяло по вина на ищеца, тъй като той не е взел необходимите мерки за
избягване на събитието и не е предприел действия за предотвратяване настъпването на
вредите, като в случая е налице груба небрежност, изразяваща се в неполагане на грижа,
която и най-небрежният човек би положил при подобни условия; възражение, че не се
дължи застрахователно обезщетение за процесните вреди на основание т. 4.1.7, т. 4.1.8, т.
4.1.10 и т. 4.1.14 от раздел 4. ОБЩИ ИЗКЛЮЧЕНИЯ на ОУ към договора. Искът е оспорен и
размер, с твърдението, че необходимата сума за възстановяване на щетите е в размер на
167,20 лв.
С обжалваното решение БРС е отхвърлил иска по съображения, че по делото не
доказано настъпване на твърдяното от ищеца застрахователно събитие – проливен дъжд, а
дори такъв да би бил налице, липсва причинна връзка между падналия дъжд и настъпването
4
на щетите в апартамента на ищеца, доколкото по делото е доказано, че наводнението е
настъпило поради затлачването на водосточната тръба.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният
съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
На първо място съдът приема, че първоинстанционният съд е установил правилно
и в пълнота фактическата обстановка. Ето защо съдът намира, че не следва да преповтаря
изводите на първоинстанционния съд по въпросите за: наличието на застрахователен
договор между страните за застраховка „Комфорт за дома“ за собственото и обитавано от
ищеца жилище в гр.Бургас, при застрахователно покритие по клаузи А, А1, Б, Д2, Д15 (по
отношение на домашното имущество) и клауза Д1 - Земетресение (по отношение на
недвижимото и движимото имущество); депозирането на 26.01.2019 г. от ищеца на
уведомление за щета, в което е посочил, че на 26.01.2019 г. е бил наводнен хола на
застрахованото жилище от спукана тръба; констатирането при оглед от експерт на
ответното дружество на 06.02.2019 г. на увредено имущество: намокрен и надигнат паркет,
намокрен и увреден килим, подути и изметнати вратички на секция, увреден цокъл на
секция; както и причина за щетите - съгласно експертно заключение на вещо лице -
наводнение, вследствие запушване на водосточната тръба по фасадата на сградата, водата е
преляла на терасата на застрахования и от там е влязла в дневната. Тези въпроси не са и
спорни между страните. С оглед изложеното в исковата молба и в отговора на исковата
молба, съдът приема, че страните не спорят и по факта, че наводнението в дома на ищеца е
причинено вследствие „затлачване на вертикалния улук“, което е предизвикало събиране на
вода, стичаща се от горната тераса на мансардното жилище.
Спорно по делото е: бил ли е налице на посочената в исковата молба дата –
26.01.2019 г., проливен дъжд в гр.Бургас; задължен ли е ищецът да почиства водосточната
тръба/улука и по този начин да я поддържа в изправност, съотв.налице ли е основание по
т.9.2.3, вр.т.9.1.1 и т.9.1.2 за отказ от ОУ за изплащане на застрахователно обезщетение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът изцяло споделя изводите на
първоинстанционния съд, че по делото не е доказано в периода 25.01.-26.01.2019 г. в
гр.Бургас да е паднал проливен дъжд, съотв.да е налице настъпил покрит застрахователен
риск по Клауза „Б“ Бедствия от застрахователния договор и ОУ към него. От представените
от ответника с отговора на исковата молба справки – Архивни фактически данни за времето
– станции на НИМХ за периода 25.01.2019 г. – 26.01.2019 г. се установяват слаби
превалявания в.гр.Бургас в посочения период – в 18 ч. на 25.01.2019 г. – 1 л/кв.м. (л.103), в
6 ч. на 26.01.2019 г. – 0 (1) л/кв.м. (л.107); средни суми за 25.01.2019 г. – 1,6 л/кв.м. (л.120) и
средни суми за 26.01.2019 г. – 1,8 л/кв.м. (л.121). Поройните дъждове са силни валежи, при
което пада голямо количество вода за единица време. В случая посочените в справките
количества дъжд на първо място не са големи, и на второ място няма данни да са паднали в
изключително кратък период от време, което да придаде на валежа характера на пороен
дъжд. Твърдението на въззивника във въззивното производство, че представените справки
за валежите са общи за целия гр.Бургас и данните в тях може да не касаят точно мястото,
където е жилището на въззивника, както и, че „никъде в случая не е доказано“, че справките
касаят обекта, където той живее, съотв.застрахования имот, не променят изводите на съда.
Доколкото се касае за установяване на положителен факт, в тежест на ищеца е да докаже, че
щетите са настъпили вследствие паднал проливен дъжд, съотв.че е настъпил покрит от
застраховката риск, а не е в тежест на ответника да доказва отрицателния факт, че периода
25.01.2019 г. – 26.01.2019 г. в гр.Бургас, по-конкретно – в района, в който се намира застрахования
имот, не е паднал проливен дъжд.
Ето защо съдът споделя изводите на първоинстанционния съд, че поради това, че
5
по делото не е доказано, щетите в дома на ищеца да са настъпили вследствие покрит от
застраховката риск – проливен дъжд, застрахователят не дължи заплащане на обезщетение
за тези щети.
На второ място съдът споделя изводите на първоинстанционния съд, че дори да
беше налице паднал проливен дъжд, отново не би било налице основание за изплащане на
застрахователното обезщетение, тъй като пряката причина за настъпване на щетите е
затлачената водосточна тръба, довела до невъзможност за отводняване на терасата.
Обстоятелството, че водосточвана тръба е била затлачена, не е спорно между страните,
както се посочи по-горе. В този смисъл следва да се отбележи, че според настоящия състав
са неоснователни твърденията във въззивната жалба, че е налице друг покрит
застрахователен риск – вредите по застрахованото имущество да са причинени от
затлачване. В клауза „Б“ Бедствия (стр.6) от ОУ, в дефиницията за „проливен дъжд“ е
посочено, че той представлява падане на големи количества валеж за кратко време. В
същата дефиниция е посочено, че „вредите, нанесени на имуществата, се изразяват в
измокряне, отнасяне, наводняване и затлачване“, т.е.затлачването в случая е посочено като
евентуална вреда от проливния дъжд, а не като покрит застрахователен риск.
Първоинстанционният съд не е изложил съображения, че е налице основание за
отказ за изплащане на застрахователното обезщетение и не е основал решението си на
изводи в тази посока, поради което съдът няма да обсъжда изложените във въззивната жалба
съображения дали въззивникът е в състояние да установи дали водосточната тръба е
запушена, съотв.дали е налице твърдението на ответника в отговора му на исковата молба,
че е налице „груба небрежност“ от страна на застрахования, представляваща основание за
отказ за изплащане на застрахователното обезщетение.
За пълнота следва да се посочи, че изложените в „Допълнение към въззивна
жалба“ доводи, в частта, в която съдържат нови оплаквания (за наличие на различна
причина за настъпване на щетите – „Наводнение“; за възможно наличие на друг
застрахователен риск – по Клауза „Д2“ Изтичане на вода) са заявени след изтичане на срока
за подаване на въззивната жалба, поради което не следва да се обсъждат. Също ирелевантно
е представеното от въззивника Становище от Асоциация за застрахователна сигурност.
По изложените съображения съдът намира предявения иск за неоснователен и
недоказан.
Поради съвпадането на крайните изводи на двете инстанции, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено при споделяне на мотивите на първоинстанционния съд,
към които настоящият състав препраща на основание чл.272 ГПК.
При така постановения резултат, на въззиваемия следва да се присъдят съдебни
разноски за въззивното производство в размер на 360 лв за заплатено адв.възнаграждение с
ДДС. Съдът намира за неоснователно заявеното от въззивника възражение за прекомерност
на адв.възнаграждение, заплатено от въззиваемия, тъй като то е в рамките на минималния
размер на адв.възнаграждения съгласно Наредба № 1/2004 г. за МРАВ.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение N 818/03.05.2022 г. по гр.д.20212120108444/2021 г. по
описа на Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА Ж. С. Ц., ЕГН **********, от ***, да заплати на „ДЗИ - ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
6
район Триадица, бул. „Витоша” № 89Б, сумата от 360,00 лв. (триста и шестдесет лв.),
представляваща направените от дружеството разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7