№ 1613
гр. Пловдив, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
МИРЕЛА Г. ЧИПОВА
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от МИРЕЛА Г. ЧИПОВА Въззивно гражданско
дело № 20225300502238 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. В. К., ЕГН: **********, против
Решение № 260311 от 12.05.2022 г. по г.д. № 13500 по описа на РС – Пловдив
за 2019 г., поправено с Решение № 260397 от 07.07.2022 г., в частта относно
вината за разстройството на брака му със С. Т. К., ЕГН: **********,
предоставянето упражняването на родителските права по отношение на
родените от брака малолетни деца Т. В.ов К., ЕГН: ********** и С. В.ов К.,
ЕГН: **********, на майката, както и присъдената в полза на децата месечна
издръжка. В жалбата се излагат подробни доводи за неправилност на така
постановеното решение в посочените части. Сочи се, че същото е
недопустимо в частта, с която съдът е постановил, че разстройството на
брачната връзка е и по вина на жалбоподателя, доколкото съпругата се е
отказала от искането си бракът да бъде прекратен по вина на В. В. К.,
евентуално необосновано, доколкото приетото за установено не кореспондира
със събраните доказателства, а в разрез с тях е неглижирано поведението на
съпругата, довело до разрив в отношенията между страните – многобройни
изневери и това, че е прехвърлила всички задължения за отглеждането на
децата и за дома, върху жалбоподателя. Относно упражняването на
родителските права над малолетните деца се съдържат оплаквания за липсата
на задълбочен анализ на събраните доказателства, липсата на съпоставка
помежду им и непосочване защо едни от тях се кредитират за сметка на
други. Що се отнася до определената издръжка мотивите на
1
първоинстанционния съд са атакувани с доводи за несъобразяването нуждите
на лицата, които имат право на издръжка, като размерът следва да е такъв, че
да не стимулира към обществено неполезен начин на живот, лукс и даващ
възможност сумите от нея да се ползват за цели извън издръжката. Сочи се,
че не е взето предвид това, че децата през половината време от месеца са при
бащата, че е ноторен фактът, че учебниците, учебните помагала и
занималнята в начален курс са безплатни, включително, че от раждането на
децата бащата е поел всички разходи за дрехи, обувки, медицински услуги,
занималня, спорт и т.н. за двете деца. По изложените съображения се отправя
молба за отмяна на решението в обжалваните части и вместо това се иска: да
бъде постановено, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака
има единствено съпругата; упражняването на родителските права по
отношение на двете малолетни деца да бъде предоставено на бащата, като на
майката бъде определен режим на лични контакти с децата всеки първи, трети
и четвърти петък от месеца от 9:00 часа до неделя 18:00 часа, както и един
месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата;
майката да бъде осъдена да заплаща издръжка за всяко от децата, чрез техния
баща, в размер на по 150 лв., считано от датата на предявяване на исковата
молба, евентуално решението да бъде отменено в частта за присъдената с
него издръжка, дължима от бащата, за разликата над 177,50 лв. месечно за
детето Т. и до 177,50 лв. месечно за детето С., като за разликата над него до
присъдения размер исковете да бъдат отхвърлени.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба,
подаден от С. Т. К., в който жалбата се оспорва като неоснователна и се
настоява за потвърждаване на решението в обжалваната му част като
правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и против
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Производството пред първата инстанция е образувано по предявен от В.
В. К. против С. Т. К. иск за развод поради дълбоко и непоправимо
разстройство на брака по вина на ответницата с правно основание чл. 49, ал. 1,
вр. ал. 3 СК, обективно съединен с искове по чл. 59, ал. 2 СК за предоставяне
упражняването на родителските права по отношение на родените от брака
деца на ищеца и определяне на местоживеенето им при него, за определяне на
режим на лични отношения между ответницата и децата, за осъждане на
последната да заплаща месечна издръжка на всяко едно от децата в размер на
150 лв., считано от датата на исковата молба, по чл. 53 СК относно
фамилното име на ответницата, както и по чл. 56 СК за предоставяне
ползването на семейното жилище на ищеца. В исковата си молба ищецът
твърди, че с ответницата сключили брак на 04.10.2008 г., като преди това
имали продължителна връзка. От брака им се родили децата Т. и С.. Ищецът
твърди, че за децата и цялото домакинство се грижил единствено той с
помощта на своята майка и домашна помощница. През последните една-две
2
години ответницата водила начин на живот на напълно необвързана жена –
излизала по няколко пъти седмично и се прибирала късно през нощта, ходила
често на почивка с приятелки без децата и съпруга си, имала и извънбрачни
връзки. Ищецът посочва още, че през месец декември 2018 г. напуснал
семейното жилище, но скоро след това се върнал в него, тъй като ответницата
не могла да се справи с грижите за децата. Така, той заживял на първия етаж
от къщата, а ответницата – на втория, без да общуват помежду си.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата С. Т. К., в който е обективиран насрещен иск за развод по вина на
ищеца, съединен с искове за упражяване на родителските права върху
родените от брака деца, за определяне на местоживеенето им при ответницата
и на режим на лични отношения на децата с техния баща, за осъждане на
последния да заплаща месечна издръжка в размер на 600 лв. за детето Т. и в
размер на 400 лв. за детето С., считано от 01.03.2019 г. до настъпване на
законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху присъдената издръжка, за предоставяне ползването на семейното
жилище и за разрешаване на въпроса за фамилното име на ответницата.
Ответницата оспорва наведените в исковата молба твърдения и навежда
подробни доводи в подкрепа на тезата си, че е грижовна майка и добра
домакиня. Посочва, че ищецът не проявявал достатъчно внимание и уважение
към нея, не искал да прекарват повече време само двамата и да излизат заедно
с приятели, а предпочитал да прекарва свободното си време в мъжка
компания, отказал и предложението й да посещават заедно семейна
консултация с оглед подобряване на взаимоотношенията си. Същата счита, че
именно горните обстоятелства довели до отчуждението помежду им и до
дълбокото и непоправимо разстройство на брака им.
В законоустановения срок е постъпил отговор на насрещната искова
молба от първоначалния ищец В. В. К., в който се оспорват наведените в нея
твърдения, че ответницата е грижовна майка и домакиня, както и че същата е
била пренебрегвана от ищеца.
С обжалваното решение първоинстанционният съд въз основа на
събраните по делото доказателства е приел, че вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи, които не са
положили дължимите усилия за запазване на брачната им връзка и са
извършили брачни провинения. Съдът е приел, че упражняването на
родителските права по отношение на родените от брака деца следва да бъде
предоставено на майката, обосновавайки извода си с ниската възраст на
децата, силната им привързаност едно към друго, водещата роля на майката
при отглеждането и възпитанието им, както и дефицита в родителския
капацитет на бащата, изразяващ се в пълно отсъствие на комуникация с
майката, като е определил режим на лични отношения на последния с децата,
подробно разписан в диспозитИ. на решението. Съдът е предоставил
ползването на семейното жилище на майката и я е осъдил да заплаща на
бащата месечен наем в размер на 475 лв., като е съобразил, че тя не дължи
3
наем за ползването на частите от жилището, обитавани от децата. По
отношение на издръжката съдът е приел, че с оглед нуждите на децата,
стандарта на живот, който им е бил осигуряван от родителите през време на
брака, и възможностите на последните, дължимата от бащата месечна
издръжка е в размер на 400 лв. за детето Т. и 350 лв. за детето С., като е
отхвърлил исковете за издръжка в частта им над уважения размер до
претендирания такъв от 600 лв. за детето Т. и 400 лв. за детето С.. В
съответствие със заявеното от ответницата искане съдът е постановил същата
след прекратяването на брака да носи брачното си фамилно име – К..
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
При извършване на горепосочената проверка настоящият съдебен състав
установи, че решението е валидно и допустимо. Неоснователни се явяват
наведените във въззивната жалба доводи, че обжалваното решение е
недопустимо в частта, с която е приел, че вина за настъпилото разстройство
на брака има и ищецът В. В. К.. Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 3 СК
съдът се произнася относно вината само ако някой от съпрузите е поискал
това. Искането на едната страна за произнасяне по вината поражда
правомощието на съда да преценява вината и на двете страни. Това е така, тъй
като посоченото искане не е субективно право на една от страните по спора да
получи съдебно постановление само относно вината на другата страна.
Повдигайки този въпрос, страната единствено инициира произнасяне на съда
относно вината въз основа на събраните по делото доказателства, но не може
да ограничи това произнасяне само до вината на противната страна (в този
смисъл Решение № 189 от 7.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7400/2014 г., III г.
о., ГК). Предвид горното и доколкото ищецът сам още в исковата си молба е
поискал съдът да се произнесе по въпроса за вината, то не може да се приеме,
че постановявайки, че вина за разстройството на брака има и ищецът, съдът
се е произнесъл по непредявен иск. Отделно от това, такова искане е било
заявено и от ответницата в отговора на исковата молба, като по делото не се
констатира същата да го е оттеглила. С оглед извода за валидност и
допустимост на обжалваното решение, на основание чл. 269, изр. 2 ГПК
следва да бъде проверена неговата правилност съобразно наведените в
жалбата доводи и при съблюдаване на служебното задължение на съда да
следи за интереса на родените от брака между страните деца, както и за
нарушения на императивни материалноправни норми, съобразно
задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013 на ОСГТК на ВКС.
От фактическа страна по делото не се спори, а и се установява от
събраните по делото писмени доказателства, че страните са сключили брак
през 2008 г., от който имат две малолетни деца – Т., роден на 04.11.2011 г., и
С., роден на 27.04.2016 г.
По делото е представен социален доклад, изготвен от ДСП – Пловдив, от
който се установява, че към момента грижите за децата Т. и С. са поети и от
4
двамата родители, като нуждите им се посрещат по адекватен за възрастта им
начин. Децата общуват с членовете на разширените си семейства по майчина
и бащина линия. По данни от майката има собствена счетоводна фирма, а
работното време й позволява да отделя необходимото внимание на децата. По
данни от бащата същият има две собствени фирми, занимаващи се съответно
с електроизграждане и строителство. Работното му време е плаващо, което му
позволява да води децата на училище, детска градина и спортни занимания. В
обитаваните и от двамата родители жилища са обособени стаи за децата с кът
за спане, учене и игра. В доклада се дава заключение, че за нормалното им
емоционално, психическо и личностно развитие е необходимо те да общуват с
двамата си родители и с близките си по бащина и майчина линия, като
поддържането на коректни отношения между родителите ще допринесе за
приемане от децата на наложените семейни обстоятелства и ще осигури
благоприятна психоемоционална среда за израстването им. Посочва се, че и
двамата родители изявяват желание да упражняват родителските права по
отношение на децата.
По делото, включително и в производството пред въззивната инстанция,
са приобщени множество писмени доказателства, от които се установява, че и
двамата родители след фактическата им раздяла са изразходвали парични
средства за издръжка на децата и за задоволяване на техните здравни,
образователни и други потребности.
Представени са справки от НАП за доходите и имуществото на двамата
съпрузи, годишни данъчни декларации, справка от Агенция по вписванията
за вписванията, отбелязванията и заличаванията по партидата на ищеца В. К.,
както и нотариален акт за дарение на недвижими имоти, по силата на които
последният е бил надарен от своята баба с апартамент и гараж в гр. Пловдив.
Пpедставено е и Решение № 1192/16.07.2021 г. по гр.д. № 8982/2021 г.
на РС – Пловдив, с което е отхвърлена подадената по реда на ЗЗДН от
ответницата С. К. против ищеца В. К. молба за защита и е обезсилена
издадената заповед за незабавна защита.
В хода на производството пред първата инстанция по реда на чл. 59, ал.
6 СК са изслушани страните. При изслушването си ищецът заявява, че обича
децата си и те са най-ценното нещо за него, както и че ответницата е имала
възможност да се възползва от тази негова привързаност. Посочва още, че от
раждането на децата се грижи за отглеждането и възпитанието им, че държи
на тяхното обучение и прави всичко възможно да получат добро образование.
Изслушана пред първата инстанция, ответницата заявява, че и двете деца са
били чакани и желани и двамата с ищеца с любов са се грижили за тях.
Същата не отрича грижите, които бащата е полагал за децата, както и
неговата роля в живота им, като твърди, че и двамата са грижовни родители.
Ответницата посочва, че се старае да ги възпитава, да им създава полезни
навици и да ги научи кое правилно и кое – не. Заявява, че е в течение с
нещата, които се случват в училището и в детската градина, че ги насърчава
5
да се виждат с приятели и съученици, като отбелязва, че им харесва и да си
стоят тримата вкъщи. Счита, че е създала добри хигиенни навици на децата и
навици на хранене.
В хода на производството пред настоящата инстанция е изслушано
навършилото десетгодишна възраст дете Т.. Детето посочва, че живее и с
майка си, и с баща си, както и че има по-малък брат С., като с братчето си се
местят - една седмица при майка си и една седмица при баща си. Споделя, че
няма проблем с общуването с родителите си, че може да разчита еднакво и на
двамата, както и че с двамата се чувства добре и ги обича.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства. В показанията
си свидетелят Л.Д. заявява, че познава страните, като били семейни приятели.
Същите били във фактическа раздяла от месец януари 2019 г. Свидетелят
посочва, че през лятото на 2018 г. неговата съпруга и ответницата К.
започнали да се чуват и виждат доста често, ходили и заедно на море.
Свидетелства за случай, в който се усъмнил, че съпругата му има връзка с
друг мъж, с когото видял да си пише, като тя се разстроила и му заявила, че
не тя, а ответницата имала приятел от няколко месеца. Въпреки че не
повярвал на разказаната му история, след известно време споделил на ищеца
за случилото се, който от своя страна му потвърдил, че той сам имал
съмнения. Свидетелят дава сведения и за случаи, в които ответницата
заявявала на ищеца, че отИ. при съпругата му, а всъщност не била там.
Посочва, че по молба на ищеца веднъж проследил ответницата, като видял
същата да влиза в някакъв блок. След седмица свидетелят отново видял
колата на ответницата, паркирана пред същия блок. Според свидетеля и в
двата случая ответницата заявявала на съпруга си, че излиза „по женски“.
След известно време ищецът споделил на свидетеля, че ответницата имал
приятел на име Б.. Една вечер свидетелят бил пред същия блок и видял Б. да
влиза във входа, а по-късно дошла и отишла ответницата К. и също влязла
във входа. Свидетелят посочва, че много пъти ищецът оставал вкъщи с
децата, докато ответницата излиза „по женски“. Понякога излизали и двамата,
но поотделно, а за децата се грижила майката на ищеца. Свидетелят посочва
още, че чувал в записани разговори на съпругата му с ответницата да се
споменава името на Б.. Същият свидетелства и за наличието на други записи,
които били между Б. и ответницата, но отрича да ги е чувал. След като
страните се разделили, останали да живеят в къщата си, но в отделни стаи,
като си поделяли грижите за децата. Свидетелят не знае ищецът да е имал
извънбрачни връзки по време на семейния им живот. Когато ищецът съобщил
на ответницата, че знае за извънбрачната й връзка, тя го убеждавала, че вече
не се вижда с него, но той не й повярвал, тъй като автомобилът й отново бил
забелязван паркиран пред дома на Б.. Свидетелят заявява, че въпреки че
подозирал, че съпругата му има извънбрачна връзка и бил подготвен за това,
не му станало приятно, когато разбрал.
В показанията си свидетелката Т.С., майка на ответницата К., заявява,
че страните са разделени от началото на 2019 г. От брака си те имали две
6
деца, които живеели при двамата си родители, като ищецът живеел под наем,
а ответница – в семейното жилище. Свидетелката посочва, че
неразбирателствата между съпрузите започнали след раждането на второто
им дете. Ответницата й споделяла, че съпругът й нямал интерес към нея и
отказвал да излизат заедно. Вместо това той обичал да излиза с приятели сам.
Докато били заедно, и двамата родители се грижили за децата, като имали на
разположение жена, която им помагала в домакинството, както и
детегледачка в периода преди децата да тръгнат на детска ясла. Подпомагани
били и от майката на ищеца. Свидетелката споделя за случай, в който
ответницата видяла ищецът да си пише късно вечерта с някаква жена, при
което станал скандал. Тогава последният не отрекъл, че има връзка с друга
жена, като казал на ответницата, че не я обича вече. След този случай те се
отдалечили един от друг. Свидетелката посочва още, че ответницата искала
скрепят брака си и предложила на ищеца да посетят семеен психолог, но той
отказал. След раждането на децата ответницата стояла вкъщи около месец.
След това започнала да ходи почасово на работа. Ищецът не възразявал
относно завръщането на ответницата на работа, като решението за това било
взето съвместно. Целодневно ответницата се върнала на работа, след като
децата тръгнали на ясла. Тя създала традиция в семейството - да вечерят
заедно и да си споделят как е минал денят им. Свидетелката сочи, че
ответницата била по-строгият родител - създала режим на децата, не им
позволявала да се хранят с вредни храни, учила ги на полезни навици,
държала да си лягат рано и да си подреждат стаите. Тя контактувала с
учителите и възпитателите на децата. Свидетелката заявява, че след раздялата
ответницата канила ищеца да прекарат някои празници заедно. Понастоящем
децата се отглеждали и от двамата родители, като една седмица били при
майката, а на следващата – при бащата, и се чувствали добре при този режим.
В показанията си свидетелката Д.К. заявява, че познава страните от
месец юни 2017 г., когато постъпила на работа в дома им като домашна
помощница. Задълженията й включвали почистване, пране, гладене, готвене,
а по-късно и гледане на децата, когато са болни, прибирането им от градина и
ясла. Според свидетелката първоначално отношенията между съпрузите били
много добри поне на пръв поглед, но се влошили в края на 2018г., когато
ищецът се изнесъл за 15-20 дни през януари 2019 г. След това страните се
събрали отново закратко, като ищецът окончателно напуснал жилището през
месец юли 2019 г. Оттогава до месец юни на следващата година свидетелката
прекарвала по равно време при единия и другия съпруг, тъй като те се
редували в гледането на децата. Впоследствие напуснала работа при
ответницата заради лошото й отношение. Свидетелката посочва, че в
повечето случаи ищецът пазарувал, той карал децата на градина и ясла, а
когато някое от тях бил болно, той го водил на лекар и закупувал лекарства.
Освен това, той я снабдявал с продуктите за готвене и домакинските
препрати. Според свидетелката след раздялата между страните детето Т.
станало по-свито и изнервено. При по-малкото дете нямало промяна в
7
поведението. То било силно привързано към своя баща. Според свидетелката
при бащата на децата им било позволено всичко, но имало и дисциплина.
Същата изразява лоши впечатления от ответницата като домакиня и сочи, че
през работното й време същата не се занимавала с децата.
В показанията си свидетелят В.П. посочва, че бил приятел на
ответницата от ученическите години. Според него първоначално бракът на
страните бил пълноценен, като между тях имало пълно разбирателство. В
един момент обаче свидетелят забелязал, че ответницата била потисната, като
причина за това било отношението на ищеца към нея. Малко след раждането
на второто им дете тя споделила, че видяла, че съпругът й водил
кореспонденция с негова бивша приятелка и че той бил изстинал към нея.
Свидетелят заявява, че ответницата често му се обаждала разстроена и се
налагало да я успокоява. Тя се чувствала пренебрегвана като жена. Посочва,
че когато им гостувал, ищецът се държал дистанцирано, странял и не искал да
разговаря. Повод за раздялата им били изключително влошените им
отношения.
В показанията си свидетелят М.М. дава сведения за пропуски на
ответницата К. при счетоводното обслужване на фирмите, в които участва
ищецът.
В показанията си свидетелката Т.а Ч.-В. заявява, че познава страните
по делото, като повече от десет години били семейни приятели. Същата
свидетелства, че ответницата полагала изключително добри грижи за децата
си. След раждането им тя нямала възможност за дълго отстъствие от работа и
първоначално започнала да ходи по няколко часа дневно. В този период била
подпомагана от съпруга си, с когото си разпределяли семейните задължения,
както и от бабите на децата и от детгледачка. Свидетелката посочва, че
ответницата била стриктен и изискващ родител по отношение на тяхното
хранене, обличане, образование и възпитание. Създала традиция семейството
да вечеря заедно, която продължила и след раздялата на страните. Научила
децата да поддържат стаите си и да подреждат вещите си. Вечер им създавала
игри и занимания, като ограничавала гледането на телевизия. Според
свидетелката децата показвали много добро възпитание. Ответницата
поддържала контакт с учителите на децата и помагала на Т. с домашните. Тя
съумяла да включи в режима на децата и спортни занимания. Според
свидетелката ищецът много обичал децата и давал всичко от себе си за тях,
но им давал и голяма свобода и при него били на свободен режим – лягали и
се хранили, когато пожелаят, като после трудно се връщали към обичайния си
режим. Същата посочва още, че комуникацията между родителите била
трудна, включително и по въпросите, отнасящи се до децата. Въпреки това
ответницата правила опити с ищеца да се събират заедно за празниците в
интерес на децата, като го поканила да празнува Коледа с тях, но той не се
отзовал. Свидетелката посочва, че от майката на ответницата знае, че преди
да се разделят, ищецът имал някаква приятелка, но ответницата му простила в
името на децата. Същата сочи още, че през последните години ищецът
8
демонстрирал пренебрежително отношение към съпругата си. Тя от своя
страна настоявала да посещават семеен терапевт, но той не се съгласил.
По делото са приобщени заключенията на изгответните от вещото лице
О.Д. съдебнопсихологични експертизи на бащата, на майката и на децата. От
заключението на експертизата на бащата В. К. се установява, че същият има
изградена емоционална връзка с децата. Според експерта взаимоотношенията
им са хармонични, като той искрено се интересува от тях и техните нужди.
Стреми се да бъде на тяхно разположение, а те от своя страна разчитат на
подкрепата му и ценят времето, прекарано заедно в съвместни занимания.
Бащата обича децата, цени ги и разбира правилно потребностите им, като
прави всичко необходимо да им осигури условия за хармонично развитие,
способстващо успешната бъдеща социализация. В заключението се сочи още,
че бащата прави необходимото да бъде на тяхно разположение и да имат
колкото може повече съвместни занимания, стреми се да ги възпитава,
подкрепя, контролира, а в случай на нужда – да налага забрана. Според
вещото лице към момента бащата е скептичен по въпроса за възможното
ефективно родителско сътрудничество, като същият изказва опасения за
възможни провокации, които биха ограничили възможностите му да
контактува с децата. Той може да разчита на подкрепата и помощ от страна
на разширеното семейство както в цялостния процес на полагане на грижи за
децата, така и в случаите на екстремна необходимост. Експерът не е открил
данни за манипулиране на децата с цел изграждане на негативен образ на
отсъстващия родител. Според него бащата разполага с родителски капацитет
да се грижи за отглеждането, възпитанието и образованието на децата, да ги
подкрепя и насочва, обезпечавайки израстването им като пълноценни
личности.
От заключението на изготвената СПЕ на майката С. К. се установява, че
между децата и нея има изградена емоционална връзка, като
взаимоотношенията между тях са хармонични. Посочва се, че майката обича
децата, възприема ги такИ. каквито са и искрено ги цени, декларира
разбиране за разнообразните им потребности както от гледна точка на
настоящия момент, така и с оглед тяхно бъдещо развитие. Полага усилия за
тяхното отглеждане, възпитание и се стреми да положи основите на система
от нравствени принципи и израстването им като пълноценни личности.
Според експерта майката декларира желание за родителско сътрудничество,
но е трудно да проследи поведението по този въпрос извън декларациите,
доколкото липсват сведения, които биха могли да бъдат приети като
достоверни и обективно потвърдени. Майката би могла да разчита на помощ
от страна на родителите си, в случай на необходимост. В ежедневието и в
случаите на инцидентна необходимост това би било по-трудно поради факта,
че живеят в гр. Добрич. Според вещото лице в материалите по делото не се
съдържат данни за хипотетична възможност нещо в социалната среда на
майката да постави децата в риск, както и данни майката да създава негативен
образ на бащата в съзнанието на децата. Дава заключение, че майката има
9
родителски капацитет да се грижи за отглеждането, възпитанието и
образованието на децата, като отбелязва като дефицит липсата на родителско
сътрудничество и ефективно общуване с бащата по въпросите, касаещи
отглеждането и възпитанието на децата.
От заключението на експертизата на детето Т. се установява, че то има
изградена емоционална връзка и с двамата родители. Връзката е доверителна
и позволява на детето да общува без задръжки с тях, да задава въпроси и да се
развИ. свободно, споделяйки за интересите си. Според експерта Т. възприема
родителите си като равнопоставени, давайки известен превес на баща си.
Детето няма забележки във връзка с отношение към него и грижите, които се
полагат за него. В заключението се сочи, че детето споделя за отделни
критични изказвания по отношение на отсъстващия родител, но като цяло
твърди, че никой не говори нещо лошо за когото и да било. Същото има
изградена връзка с разширените семейства на родителите си - познава бабите
и дядовците си и контактува с тях и общува свободно.
От заключението на изготвената СПЕ на детето С. К. се установява, че
то има изградена ефективна емоционална връзка и с двамата родители, като
се чувства защитен, обичан и ценен. Според експерта С. възприема
родителите си като равнопоставени, но има основание да се приеме, че
връзката с бащата е по-силна. В заключението се посочва, че детето не
изтъква основания да отдава предпочитание на когото и да било от
родителите си и не споделя за забележки към тяхното поведение или
отношение към себе си. Няма данни за злонамерени манипулации с цел
изграждането на негативен образ на когото и да било от родителите. Познава
бабите и дядовците си и с удоволствие общува с тях.
По делото са изслушани и заключенията на изгответните от вещото
лице Б.Д. съдебнопсихологични експертизи на бащата, на майката и на
децата. От заключението на експертизата на бащата се установява, че същият
има има близка и емоционална връзка със синовете си, като той може по
адекватен начин да задоволи нуждите и потребностите на децата съобразно
възрастта им. Професионалната му ангажираност му позволява да бъде на
разположение на децата и активно да участва в живота им. Според експерта
бащата е отговорен и организиран родител, отглежда и възпитава децата си с
любов, не прилага физически наказания, грижите му са насочени към това
децата да се развИ.т, да придобИ.т знания и умения, да спортуват, да бъдат
самостоятелни и уверени, да изградят позитивни чувства за собствената си
идентичност, проявява интерес към учебната дейност, напредък и
постиженията им, подпомага и насърчава обучението и интелектуалното им
развитие, може да реагира адекватно при обстоятелства, свързани със
здравето им или с обучителни затруднения, осигурява време за общи
занимания и почивки с децата и контакт на децата с връстници. В
заключението се сочи, че бащата отказва комуникация и родителско
сътрудничество с майката на децата си към настоящия момент. В грижите за
децата същият може да бъде подпомаган от своята майка, с която децата имат
10
изградена близост и привързаност. Експертът сочи, че няма данни някой от
родителите целенасочено да се опитва да формира негативен образ на другия
родител, да манипулира или да настройва децата. Дава заключение, че
бащата има родителски капацитет и може да полага адекватни грижи, да
задоволява нуждите и потребностите на децата, осигурявайки им
благоприятна среда за развитие. Отбелязва трайно влошените междуличности
отношения между родителите. Посочва като дефицит в родителския
капацитет на бащата липсата на комуникация с майката и нежелание за
родителско сътрудничество.
От заключението на СПЕ на майката се установява, че тя има изградена
топла и близка емоционална връзка с двете си деца. Същата отглежда децата с
много любов и търпение и има възможност по адекватен начин да задоволи
нуждите и потребностите им съобразно възрастта им. Има силна емоционална
връзка с разширеното си семейство, зачита традициите и семейните ценности.
Според вещото лице майката е отговорен и взискателен родител по
отношение на възпитанието на децата, може да отделя време и да се
съобразява с техните нужди и да бъде на тяхно разположение, информира се и
търси обратна връзка от техните учители, присъства на родителски среши,
полага адекватни грижи за здравето на децата, старае се да изгради у децата
навици и социални умения, които ще им бъдат необходими в бъдеще.
Разрешава възникналите разногласия между децата с разговори, не прилага
физически наказания по отношение на децата, може да ги мотивира и
стимулира и насърчава, дава им добър пример, показвайки хармоничните
отношения, сплотеността и подкрепата на семейството си. Според
заключението майката желае и е склонна на родителско сътрудничество,
нормална и уважителна комуникация с бащата в името на децата им, като се
посочва, че същата неколкократно е предлагала на бащата да потърсят
професионална помощ на терапевт или медиатор, за да преодолеят
разногласията и разрешат конфликта помежду си, за да не се влошават
отношенията им и децата да стават свидетели и да усещат напрежението
между тях. Децата са привързани и имат много близка емоционална връзка с
баба си и дядо си по майчина линия. Прекарват празници и имат общи
моменти заедно, които им носят радост и позитивни емоции. Майката може
да разчита на подкрепата на семейството си. Няма данни някой от родителите
целенасочено да се опитва да формира негативен образ на другия родител, да
манипулира или да настройва децата. Според експерта майката има добър
родителски капацитет и възможност да полага адекватни грижи за децата,
като положителна нейна страна се посочва желанието й за родителско
сътрудничество и нормална и уважителна комуникация с бащата в името на
децата.
От заключението на експертизата на детето Т. се установява, че то има
изградена силна емоционална връзка и привързаност и с двамата си родители.
Чувства се щастлив в присъствието и на двамата си родители. И майката и
бащата са важни за него и желае да присъстват в живота му. Има изградена
11
близка и доверителна връзка с тях, като и двамата са в еднаква степен
значими за него. Няма определени предпочитания към някой от родителите
си, обича ги и приема за равнопоставени, оценява техните грижи, внимание и
заинтересованост. Според заключението няма данни някой от родителите
целенасочено да се опитва да формира негативен образ на другия родител, да
манипулира или да настройва детето. Между Т. и разширените семейства по
бащина и майчина линия е налице емоционална връзка, като детето поддържа
контакт и осъществява срещи с тях.
От заключението на СПЕ на детето С. се установява, че то има
изградена силна емоционална връзка със своите родители, като демонстрира
добри отношения и близост и към двамата. Детето се чувства спокойно,
радостно и щастливо в присъствието на майка си и баща си, налице е
привързаност и позитивно отношение към тях. То няма ясно изразено
предпочитание към някой от родителите си. Отглежда се в адекватна среда и
при двама си родители, което благоприятства неговото развитие, задоволяват
се нуждите и потребностите му. Няма данни някой от родителите
целенасочено да се опитва да формира негативен образ на другия родител, да
манипулира или да настройва детето. Според експерта детето е привързано и
изразява положително отношение към разширеното семейство по майчина
линия, общува с тях и поддържа контакти, като споделя хубави спомени от
моментите прекарани с тях и има желание да присъстват в живота му.
Общува и осъществява често срещи с баба си по бащина линия и споделя за
общи моменти.
При извършената преценка на събраните по делото доказателства,
въззивният съд намира първоинстанционния съдебен акт за правилен в
обжалваните му части.
По въпроса относно вината за разстройството за брака:
Вината за разстройството на брака не е дефинирана в
законодателството, но в доктрината и практиката тя се определя като
субективното отношение на съпруга към собственото му противобрачно
поведение и неговия резултат – дълбокото и непоправимо разстройство на
брака. За формиране на извод относно наличието или липсата на брачна вина
следва да се извърши преценка на фактическото поведение на всеки един от
съпрузите и как то се е отразило на взаимоотношенията между тях, като се
има предвид, че за нормалното съществуване на брака отговорност носят и
двамата партньори. В настоящия случай правилно въз основа на
доказателствата по делото районният съд е приел, че с поведението си всеки
от съпрузите е допринесъл за влошаването на обстановката в семейството и
не е отдал по-голямо значение на брачните простъпки на някой от съпрузите
с оглед възприетия в практиката принцип, че вината в брачния процес не се
степенува. От събраните по делото доказателства се установява, че известно
време след раждането на второто им дете ищецът В. К. е започнал да
пренебрегва съпругата си и да се дистанцира от нея. Отказвал е да излизат
12
заедно, а на семейни и приятелски сбирки се е държал резервирано и не
общувал. Предпочитал е да излиза сам със своите приятели. По делото се
установи и случай, в който той открито е заявил на съпругата си, че не я
обича. Събраха се данни и за водена от него кореспонденция с друга жена.
Описаното поведение на ищеца силно е потискало и разстройвало
ответницата. Последната от своя страна е правила опити за заздравяване на
отношенията им, като е настоявала да посещават семеен терапевт, но
ответникът е отказал. В подкрепа на горните изводи са показанията на
свидетелите В.П., Т.а Ч.-В. и Т.С.. Според настоящия състав на съда
ответницата С. К. също има вина за настъпилото разстройство на брака. По
делото се събраха данни за наличието на поддържана от съпругата
извънбрачна връзка, за което свидетелства свидетелят Л.Д.. От показанията
му се установява, че ответницата често излизала „по женски“ със съпругата
му, но освен това, нееднократно под претекст, че е при нея, е отИ.ла някъде
другаде. Не се установиха твърденията на ищеца В. К., че ответницата е
прехвърлила върху него всички задължения за отглеждането на децата и за
дома. Вярно е, че по делото се установи, че майката се е завръщала на работа
скоро след раждането на двете деца – първо почасово, а впоследствие – на
пълен работен ден. В тази връзка обаче следва да се отчетат и показанията на
свидетелката Т.С., според които решението за това е било взето съвместно от
двамата родители. По делото се установи, че двамата съпрузи са си поделяли
задълженията по отглеждането на децата и поддържането на домакинството,
макар и действително да са били подпомагани от различни лица (както от
техните майки, така и от наети лица). Правилно първоинстанционният съд е
отказал да постави в основата на фактическите си изводи относно ролята на
ответницата в отглеждането на децата и грижата за дома единствено
показанията на свидетелката Д.К.. Следва да се има предвид, че макар и
нейните впечатления да са преки и ежедневни, то те са придобити през
работното й време, когато най-често ответницата е била на работа. Освен
това, от тях не може да бъде направен генерален извод за пълното
пренебрегване на домакинските задължения от страна на ответницата. Следва
да се отбележи още, че по делото се събраха и доказателства в посока на
добрите домакински качества на последната (показанията на свидетелката Т.а
Ч.-В.). Предвид горното, настоящият съдебен състав намира за правилен
извода на районния съд, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака имат и двамата съпрузи.
По отношение на родителските права:
При решаване на въпроса за определяне на мерките за упражняване на
родителските права съдът преценява комплекс от фактори (възпитателските
качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към
детето, желанието на родителите и други) с оглед най-добрия интерес на
детето. В случая по делото се установи, че и двамата родители разполагат с
необходимите социално-битови условия и могат да разчитат на помощта на
свои близки в отглеждането на децата, като следва да се отчете
13
обстоятелството, че родителите на ответницата живеят в гр. Добрич, което би
затруднило отзоваването им при възникнала спешна необходимост. Според
съда и двамата родители са в състояние да полагат адекватни грижи за децата
и съумяват да задоволяват нуждите и потребностите им. И двамата изразяват
своето желание да ги отглеждат. Децата понастоящем се отглеждат съвместно
и от двамата родители, като по една седмица живеят при единия и по една при
другия. По делото се установи, че те се чувстват добре и привикнали на този
режим. Това бе споделено и от детето Т. при изслушването му пред
настоящата инстанция. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът не може
да предостави упражняването на родителските права съвместно на двамата
родители, ако не се постигне споразумение между тях в този смисъл, а в
случая такова не се постигна. По делото няма данни някой от родителите
целенасочено да се е опитвал да формира негативен образ на другия родител,
да манипулира или да настройва децата. Установи се, че децата имат
изградена емоционална връзка и с двамата си родители и ги възприемат като
равнопоставени. Съдът не кредитира заключенията на вещото лице О.Д. по
изслушаните СПЕ на децата Т. и С. в частта им, в които се посочва, че
известен превес има връзката на децата с техния баща. Този извод
противоречи на установеното от вещото лице Б.Д., че децата нямат
определени предпочитания към някой от родителите си, а и не кореспондира
с изложеното от детето Т. пред съда. Безспорно по делото се установи, че
понастоящем комуникацията между родителите е силно влошена,
включително и по въпросите, засягащи децата. Съществуващото между
родителите неразбирателство по никакъв начин не благоприятства
нормалното развитие на децата, а несъмнено оказва негативно влияние върху
тях. Като положителна страна на ответницата следва да се изтъкне изразеното
от нея желание за родителско сътрудничество и нормална комуникация с
бащата в името на децата. От показанията на свидетелките Т.а Ч.-В. и Т.С. се
установи, че след раздялата между страните ответницата е канила ищеца да
прекарат заедно с децата някои празници, от което може да се направи извод,
че изразеното от нея желание за сътрудничество не е само декларативно, а
кореспондира с поведението й. Ищецът от своя страна оправдава липсата на
желание за сътрудничество с ответницата с доводи, че същата се е опитвала
да го злепостави, включително и чрез завеждане на дело за домашно насилие.
Личната обида и огорчение на ищеца от факта, че ответницата е подала молба
за насилие против него, оказала се неоснователна, не следва обаче да
надделява над интереса на децата, а безспорно в техен интерес е родителите
да преодолеят негативните нагласи един към друг и да направят усилия да
поддържат добра комуникация помежду си. Отделно от това, по делото се
събраха данни, от които може да се заключи, че майката е по-изискващия
родител - създала е на децата режим, държи да си лягат рано, да подреждат
самостоятелно вещите си и да се хранят правилно, докато при бащата
режимът е бил доста по-свободен и децата си лягали и хранели, когато
пожелаят. Предвид горното и макар че по делото се установи, че и двамата
14
родители обичат децата си, привързани са към тях, загрижени са за
пълноценното им израстване и развитие и имат родителски капацитет, съдът
намира, най-добрият интерес на децата ще бъде задоволен, ако
упражняването на родителските права бъде предоставено на тяхната майка.
По въпроса относно дължимата издръжка:
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 СК всеки родител е длъжен
съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия
на живот, необходими за развитието на детето, като размерът на издръжката
се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и
възможностите на лицето, което я дължи (чл. 142, ал. 1 СК). Според
постановките на ППВС № 5/16.11.1970 г., доразвити с ППВС № 5/30. 11.1981
г., нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят от
обикновените условия на техния живот. Вземат се предвид възрастта,
здравословното състояние, образованието и всички други обстоятелства,
които са от значение за случая, като нуждите са винаги конкретни.
Възможностите на лицето, което дължи издръжката, също винаги са
обективни и конкретни и се определят от доходите, имуществото,
квалификацията на задълженото лице. Вярно е, че съгласно дадените от ВС
разяснения размерът на издръжката не следва да стимулира към обществено
неполезен начин на живот, към лукс и да дава възможност сумите от нея да се
ползват за цели извън издръжката. За да бъдат приложени правилно обаче
тези разяснения, следва да се вземат предвид условията, при които децата са
живели преди развода. Така, когато децата са живели в семейство с високи
материални възможности, издръжката може да се определи в по-висок размер
с оглед осигуряването на условия за живот, каквито те биха имали, ако
родителите живееха заедно. В настоящия случай и двамата родители имат
добра професионална реализация, като и двамата реализират доходи от
собствен бизнес, и са съумели да си осигурят добър жизнен стандарт. Не се
установи, а и не се твърди някой от тях да дължи издръжка на други лица. Що
се отнася до нуждите на децата: Към момента те са съответно на 11- и на 6-
годишна възраст. По делото не се установи наличие на изключителни нужди
на някое от тях, поради което съдът приема, че те се нуждаят от обичайните
за деца на тяхната възраст средства за отглеждането им, съответно за храна,
облекло, обувки, учебни пособия, консумативи, медикаменти за лечение. И
двете деца посещават извънкласни спортни занимания, а детето Т. и курс по
английски език. Следва да се съобрази и конкретната икономическа
обстановка в страната, която е изключително динамична и с установена
тенденция за повишаване на цените на стоките от основна необходимост. По
тези съображения с оглед интересите на децата, тяхната възраст и конкретни
потребности, съдът намира, че за месечната издръжка на детето Т. са
необходими 600 лв., от която сума бащата следва да заплаща по 400 лв., а за
месечната издръжка на детето С. са необходими 550 лева, от която сума
бащата следва да заплаща по 350 лева. Останалата сума следва да допълва
майката, ведно с непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на
15
децата. Родителят, комуто е предоставено упражняването на родителските
права, следва да поеме по-малък размер от общата месечна издръжка на
децата, доколкото той дава част от издръжката в натура. По тази причина
бащата следва да осигурява по-голямата месечна сума за издръжка на децата.
Така определената издръжка не е в размер, който да стимулира към
обществено неполезен начин на живот и лукс, а в такъв, който да осигури на
децата условия на живот, сходни на тези, които биха имали, ако родителите
им живееха заедно. В допълнение следва да се отбележи, че доколкото
издръжката се присъжда занапред, а не за минал период, то без значение за
определяне на размера й е това кой от родителите какви разходи е правил за
децата до момента.
По изложените съображения първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено в обжалваните му части относно вината за разстройството на
брака, предоставянето упражняването на родителските права по отношение на
родените от брака малолетни деца на майката, както и присъдената в полза на
децата месечна издръжка.
При този изход на спора право на разноски има въззИ.емата страна.
Същата претендира присъждането на разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 1500 лв. От страна на
жалбоподателя своевременно е направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на заплатеното от адвокатско възнаграждение, което се явява
основателно. Като взе предвид фактическата и правна сложност на делото и
съобрази обема на извършените процесуални действия пред въззивната
инстанция, настоящият съдебен състав намира, че заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение е прекомерно и същото следва да бъде намалено
до размера от 1200 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260311 от 12.05.2022 г. по г.д. № 13500
по описа на РС – Пловдив за 2019 г., поправено с Решение № 260397 от
07.07.2022 г., в частта, с която е постановено, че вина за настъпилото
разстройство на брака имат двамата съпрузи В. В. К., ЕГН: **********, и С.
Т. К., ЕГН: **********, упражняването на родителските права по отношение
на родените от брака деца Т. В.ов К., ЕГН: **********, и С. В.ов К., ЕГН:
**********, е предоставено на майката С. Т. К., ЕГН: **********, както и е
осъден В. В. К., ЕГН: **********, да заплаща на децата Т. В.ов К., ЕГН:
**********, и С. В.ов К., ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на 400
лв. за детето Т. и в размер на 350 лв. за детето С., чрез тяхната майка и
законен представител С. Т. К., ЕГН: **********, считано от влизане в сила на
съдебното решение до навършване на пълнолетие на децата или настъпване
на други обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на
16
задължението за издръжка, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена месечна вноска.
В останалата си част първоинстанционното решение като необжалвано
е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА В. В. К., ЕГН: **********, да заплати на С. Т. К., ЕГН:
**********, сумата от 1200 лв. – разноски за производството пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17