Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 24.06.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV - Б състав , в публичното заседание на двадесет и втори юни, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.МАРИНА ГЮРОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 6947 по описа за 2019г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 51374/26.02.2019г. по гр.д. № 32091 по описа за 2018г. на
Софийски районен съд, 168-ми състав са
отхвърлени исковете, предявени с искова молба вх. № 2013916/21.05.2018г. на
Р.С.Р., ЕГН ********** с постоянен
адрес: *** срещу „ДЗИ-Ж.”ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** с правно основание чл. 238 от КЗ (отм.) за заплащане на сумата от 950лв. по договор за застраховка по полица № ЕDW30000315/01.09.2010г.
и за заплащане на сумата от 1000лв. по
договор за застраховка полица №
IF4060000143/29.09.2014г. за настъпила временна нетрудоспособност от
травматично увреждане на здравето от настъпила на 29.04.2017г. злополука, като Р.С.Р., ЕГН ********** е осъден да
заплати на „ДЗИ-Ж.”ЕАД, ЕИК ********на
основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК
съдебни разноски от 250лв.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5042086/12.03.2019г. от ищеца Р.С.Р., ЕГН ********** в частта, в
която исковете са отхвърлени.
Изложил е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че събраните
доказателства установявали валидно възникнало и изискуемо задължение на
ответника към ищеца за заплащане на сумите.
По делото било установено, че е настъпил застрахователния риск. Уговорения
такъв бил за временна нетрудоспособност, ищецът бил в такава в следствие на
злополука за общо 74 дни. Неправилно районният съд не съобразил условностите на
извода на вещото лице, че тази нетрудоспособност била от 7 до 14 дни. Този
извод бил догадка и не следвало да се кредитира, а и вещото лице не било
травматолог и/или ортопед. Претендирал е
лихва от подаване на исковата молба до изплащането на сумите. Претендирал е
разноски, процесуалният му представител е претендирал възнаграждение по чл. 38,
ал.2 от ЗАдв.
Въззиваемият- ответник по исковете - „ДЗИ-Ж.”ЕАД,
ЕИК ********в предоставения срок за отговор е оспорило жалбата като неоснователна. Навело е твърдения, че решението е
правилно. Заключението по медицинската експертиза не било оспорено, нямало възражения
срещу компетентността на вещото лице. Изводът на вещото лице бил категоричен и
бил обоснован с представените му документи. Претендирал е разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх. № искова молба вх. № 2013916/21.05.2018г. на Р.С.Р., ЕГН ********** с постоянен
адрес: *** срещу „ДЗИ-Ж.”ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** с която е поискал от съда да осъди
ответника на основание чл. 238 от КЗ (отм.) да му заплати сумата от 950лв. по договор за застраховка по полица № ЕDW30000315/01.09.2010г.
и сумата от 1000лв. по договор за застраховка
полица № IF4060000143/29.09.2014г. за
настъпила временна нетрудоспособност от травматично увреждане на здравето от
настъпила на 29.04.2017г. злополука. Посочил е, че сключил с ответника двата
договора за застраховка и ответникът се задължил при настъпване на временна
нетрудоспособност на ищеца между 60 и 90
дни от злополука да му се плати по 10% от застрахователната сума, която била
съответно 9500лв. и 10 000лв. Посочил е, че на 29.04.2017г. при работа на личното си лозе свредло
захапало панталона му и усукало крака му, от което ищецът получил навяхване и
разтягане на ставни връзки на глезена, бил временно нетрудоспособен за общо 74
дни, поради което и процесните суми му
се дължали, поискал от ответника да му ги плати, но това не било направено. Претендирал
е разноски, процесуалният му представител е претендирал възнаграждение по чл.
38, ал.2 от ЗАдв.
Ответникът „ДЗИ-Ж.”ЕАД,
ЕИК ********в предоставения му
срок е оспорил исковете. Навело е твърдения, че действително с ищеца били
сключили двата договора при застрахователни суми от 9500лв. и 10 000лв.,
че 29.04.2017г. попадал в обхвата на действието им, че покрит риск бил временна
нетрудоспособност от злополука, че на
29..04.2017г. ищецът претърпял злополуката. Същевременно, периода на
временната нетрудоспособност от тази злополука бил по-кратък от 20 дни, поради
което и не било налице застрахователно събитие по смисъла на договорите. Издаденият болничен лист бил за
14 дни и само това било установения период на временната нетрудоспособност.
Издадените в последствие болнични листове, амбулаторни листове не сочели, че причина за продължаването на
болничния лист е конкретно обективно състояние на ищеца и не установявали, че
периода на временната нетрудоспособност е в причнно-следствена връзка с увреждането
от 29.04.2017г. Личният лекар издал първичния болничен лист не бил насочил
ищеца към консултации с ортопед, към ЛКК, преглед на ищеца е бил 3 дни след
изтичане на срока по първия болничен лист и нямало пречка личният лекар да
издаде нов болничен лист, но това не било направено. Нарушенията в процедурата
по издаване на последващите болнични листове обосновавали извод, че те не
установявали временна нетрудоспособност за повече от 14 дни в следствие на
злополуката от 204.2017г. Оток на глезен не можело да не спадне за повече от 20
дни . Наличието на такъв след 20 дни обосновавало извод, че е имало повторно
увреждане или описаното състояние не е съвсем обективно. Навяхването на глезена
обичайно водело до обездвижване от 3 до 8 дни. Амбулаторния лист за прегледа на
18.05.2017г. от д-р В.не сочел характер и сериозност на навяхването. Село
Брестник не се обслужвало от ДКЦ „Пловдив”ЕООД, ЛКК при което било издало
болничния лист за 30 дни. Отделно тази ЛКК не включвала ортопед или
травматолог, независимо че в това ДКЦ имало специализирана ЛКК по ортопедия и
травматология. Съобразяването на ЛКК с мнението на д-р В.не можело да обоснове
извод, че основание за издаване на болничния лист е имало. Не било установено,
че ЛКК е направило преглед на ищеца. Противно на обичайното ищецът в
последствие отново след преглед при д-р В.се явил пред друга ЛКК в частен
медицински център, на сайта на който нямало обявено съществуването на ЛКК. Издаденият
от тази втора ЛКК болничен лист отново повтаряла констатациите на д-р Вангелов,
сочи злополука от преди 20 дни, което не било 29.04.2017г. Посоченото от тази
ЛКК не отговаряло на обективното състояние на ищеца, преглед не бил извършен. Претендирало
е разноски.
С определение от
11.09.2018г. районният съд е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че между страните е сключен договор за застраховка по полица №
ЕDW30000315/01.09.2010г.
и по полица №
IF4060000143/29.09.2014г. по които временна нетрудоспособност от
злополука е покрит застрахователен риск, че ищецът е поискал плащане на
процесните суми.
По делото е приета
неоспорена от страните полица № ЕDW30000315/01.09.2010г. за смесена застраховка Живот – ДЗИ Диамант”
носеща подпис за страните по нея, съгласно която ответникът се е задължил да
изплати на ищеца обезщетение за временна нетрудоспособност от злополука, която
е продължила повече от 20 дни , като при нетрудоспособност над 20 до 40 дни обезщетение е 5% от
застрахователна сума; при нетрудоспособност над 40 дни до 60 дни обезщетение е
8% от застрахователна сума, при нетрудоспособност над 60 до 90 дни обезщетение в размер на 10% от
застрахователната сума ; при нетрудоспособност над 90 дни обезщетение е 15% от
застрахователна сума. Застрахователна сума по договора е 9500лв. с период от 31.08.2010г. до
31.08.2025г.
По делото е приета
неоспорена от страните полица №
IF4060000143/29.09.2014г за смесена застраховка „Живот – ДЗИ Селект +”
носеща подпис за страните по нея, съгласно която ответникът се е задължил да
изплати на ищеца обезщетение за временна нетрудоспособност от злополука, която
е продължила повече от 20 дни , като при нетрудоспособност над 20 до 40 дни обезщетение е 5% от
застрахователна сума; при нетрудоспособност над 40 дни до 60 дни обезщетение е
8% от застрахователна сума, при нетрудоспособност над 60 до 90 дни обезщетение в размер на 10% от
застрахователната сума ; при нетрудоспособност над 90 дни обезщетение е 15% от
застрахователна сума. Застрахователна сума по договора е 10 000лв. с период от 25.09.2014г. до
25.09.2024г.
Съгласно ОУ по
договорите „злополука” е внезапно случайно
събитие, настъпило през срока на действието на договора под въздействие на непредвидими външни причини/обстоятелства,
независещи от воля на застрахован, което е причинило увреждане телесно или смърт; „временна нетрудоспособност” е
частично намалена или напълно загубена способност за извършване на трудова
дейност за определен период в следствие на злополука, професионално или общо
заболяване. Съгласно чл. 23.2.3. от ОУ при временна нетрудоспособност от
злополука застрахованият следва да представи документи, удостоверяващи причини
и обстоятелства, при които е настъпила злополуката, медицински документи,
установяващи състоянието на застрахования и болнични листове за временна
нетрудоспособност, като съгласно чл. 25.3 и 25.4. от ОУ застраховател може да
изиска допълнителни документи, ако приеме, че представените не са достатъчни –
до 45 дни от подаване на искане за обезщетение.
Приети са претенции от 21.08.2017г., съгласно които ищецът е
поискал от ответника плащане на обезщетение по двете полици сочейки временна
нетрудоспособност поради навяхване и разтягане на ставни връзки на глезена,
настъпило на 29.04.2017г. на лозето му, пробивайки дупки с бургия свредел
захванал панталона му и усукал глезена, кракът се подул, имал рана и изпитвал
силна болка от разтягането.
Приети са лист за
преглед, резултат от образно-диагностично изследване, съгласно които на
29.04.2017г. ищецът е бил прегледан от д-р М., установен е оток и болка в десен
глезен, екскориации , направено е образно-диагностично , като е поставена диагноза
„навяхване и разтягане на ставни връзки на глезена”, предписано е наглезенка за
20 дни и покой
Приет е болничен
лист издаден на 02.05.2017г. от д-р Ж.на ищеца за временна нетрудоспособност от
14 дни – от 02.05.2017г. до 15.05.2017г. поради навяхване и разтягане на ставни
връзки на глезена.
Приет е амбулаторен
лист от 18.05.2017г., съгласно който ищецът е бил прегледан от ортопед – д-р В.,
установена е палпаторна болка в областта на „лат.малеол“ на десен глезен,
ограничени и болезнени движения в глезена, поставена е водеща диагноза „навяхване
и разтягане на ставни връзки на глезена”, посочено е че пациент е съобщил за
травма от преди 20 дни, че вече е ползвал 14 дни отпуск поради временна
нетрудоспособност.
Приет е амбулаторен
лист от 23.05.2017г. съгласно който при преглед на ищеца от лекари в ДКЦ
„Пловдив”ЕООД е установено, че състоянието му
е без промяна, има палпаторна болка в областта на „лат.малеол“ на десен
глезен, ограничени и болезнени движения в глезена, поставена е водеща диагноза „навяхване
и разтягане на ставни връзки на глезена” като е посочено, че е издаден болничен
лист Е 20178631340. В анамнеза е
посочена травма от преди 20 дни.
Приет е болничен
лист Е 20178631340.от 23.05.2017г., издаден от Обща ЛКК на ДКЦ „Пловдив”ЕООД на
ищеца за периода от 16.05.2017г. до 14.06.2017. с водеща диагноза „навяхване и
разтягане на ставни връзки на глезена”поради злополука.
Приет е амбулаторен
лист, издаден от лекар в МЦ „Хипократ-Н”ЕООД, съгласно който при преглед на
ищеца на 22.06.2017г. е установено че състоянието му е без промяна, има палпаторна болка в
областта на лат.малеол на десен глезен, ограничени и болезнени движения в
глезена, поставена е водеща диагноза „навяхване и разтягане на ставни връзки на
глезена” и е издаден болничен лист Е
20170580407. В анамнеза е посочена травма от преди 20 дни.
Приет е амбулаторен
лист, съгласно който на 21.06.2017г. ищецът е бил прегледан от д-р В.и е
установено палпаторна болка в областта на лат.малеол на десен глезен,
ограничени и болезнени движения в глезена, поставена е водеща диагноза „навяхване
и разтягане на ставни връзки на глезена
Приет е болничен
лист Е 20170580407/22.06.2017г., издаден
от ЛКК при МЦ „Хипократ-Н”ЕООД съгласно който ищецът е нетрудоспособен поради
злополука за периода от 15.06.2017г. до
14.07.2017г. диагноза е „навяхване и разтягане на ставни връзки на глезена”.
Приети са писма от
ответника до ищеца, с които му е отказано плащане на обезщетение, като са приели,
че медицински документи не установяват временна нетрудоспособност от злополуката
за повече от 20 дни. Първоначалния преглед и изследването установявали, че няма
счупване, последващи прегледи не били придружени с допълнителни изследвания, не
сочели и конкретно негово състояние, което да обоснове такъв извод.
Приети са становища
на д-р П.Г.и на Е.К.по застрахователна преписка.
Приети са извлечения
от електронна поща съгласно които при ответника е възникнало съмнение за
недобросъвестност по полиците на ищеца, полицата на Ц.П.Р.и на М.Г..
Приети са извлечения
от интернет-сайт на ДКЦ Пловдив”ЕООД, съгласно който с. Брестник не е посочен в
териториални му обхват, наследен от районирането от преди за Окръжна болница,
има специализирана ЛКК ортопедична.
Прието е извлечение
от областна здравна карта на област Пловдив, съгласно която здравен район
Родопи обхваща община Родопи, вкл. и с. Брестник.
Прието е извлечение
от интернет-сайт на МЦ”Хипократ-Н” в гр. Пловдив, съгласно който в центъра има
ортопед.
Приета е снимка-разпечатка
на рентгенография.
Прието е извлечение
от личния амбулаторен картон на ищеца, съгласно който приети по делото болнични
листове са вписани в него, като към ЛКК ищецът е бил насочен от травматолога
д-р В., прегледал го на 21.06.2017г. и на 18.05.2017г.
С прието по делото
неоспорено от страните заключение по основната и допълнителна
съдебно-медицинска експертиза вещото лице след запознаване с документи по
делото и рентгенография е посочило, че в деня на травмата ищецът е бил
прегледан, направено е изследване - ренгенография,
като е поставена диагноза „навяхване и
разтягане на ставни връзки на глезена”, обективно е констатиран отток и
болка на десен глезен и охлузвания. Отокът на ставата, болка, нестабилност и
кръвонасядане били класически симптоми на навяхването на глезена. Навяхванията
на глезена били три степени, най-леката от тях била без разкъсване на връзките.
При такова увреждане възстановяването било сравнително бързо – от 7 до 14 дни.
В хипотеза на частично разкъсани връзки навяхването било 2-ра степен и тогава
възстановяване е 20-30 дни, а при пълно
разкъсване на връзките навяхването било трета степен и възстановяването било
2-3 месеца. В случая от медицинските документи не се установявало разкъсване
пълно или частично на връзките, нямало и фрактури. Не било направено изследване
за установяване наличие или липса на разкъсване на връзките , съгласно
медицинските документи. Установеното по медицинските документи персистиране на
белези на травма- палпаторна болка и ограничени болезнени движения в ставата ,
обосновавали само индиректен извод. Рентгенографията
не можела да установи увреда на меки тъкани, каквото е налице при преразтягане
на ставна капсула от навяхване на глезенна става. Посочило е, че приема
диагнозата, защото били изведена след преглед на ищеца. Не било
налице изкълчване, защото нямало изместване на ставни повърхности.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната
част:
Доколкото договорите за
застраховка са от 2010г. и от 2014г., то съдът приема, че приложимият закон е
Кодекс за застраховането (в сила от 01.01.2006г., отм).
Предявените искове са с правно
основание чл. 238 от КЗ (отм.) и чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 238
от КЗ (в сила от 01.01.2006г. , отм.) при настъпване на застрахователното събитие или на определените в
договора за
застраховка „живот/злополука условия
застрахователят е длъжен да плати застрахователната сума или частта от нея,
определена в застрахователния договор
За да се уважи така предявения
иск по делото следва да се установи от ищеца при условията на пълно и главно
доказване: валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Живот” или
„Злополука”, настъпване на застрахователно събитие съобразно клаузите по
договора, което в случая е временна
нетрудоспособност за повече от 20 дни в
следствие на злополука.
С договора за застраховка „живот” и „злополука” застрахователят се задължава да поеме застрахователна
закрила на живота, здравето и телесната цялост на застрахования или на трето
лице срещу събития, свързани с увреждане на здравето или смърт, като при
настъпването им се задължава да заплати уговорена застрахователна сума или част от нея на застрахования, съответно на негови
наследници или на трето ползващо се лице. Тя е с предмет лично, неимуществено благо. Застрахователната
сума при застраховките „живот” и „злополука” е първоначално
уговорена и не зависи от размера на вредите. Тази сума не е предназначена да
покрие вреди и няма обезщетителен характер, за разлика от имуществените
застраховки.
Съдът приема, че от приетите по делото полици, болничен
лист, претенции на ищеца, писма от ответника , по делото е установено, че между
страните е сключен договор за застраховка по полица № ЕDW30000315/01.09.2010г.
и по полица №
IF4060000143/29.09.2014г. по които временна нетрудоспособност от
злополука за повече от 20 дни е покрит застрахователен риск, че ищецът е
претърпял на 29.04.2017г. през време на действието на застрахователните
договори злополука, като е получил „навяхване и разтягане на ставни връзки на
глезена”, поискал е плащане на обезщетение, но му е отказано от ответника, че
уговорените с договора обезщетения са при нетрудоспособност над 20 дни
до 40 дни обезщетение е 5% от застрахователна сума; при
нетрудоспособност над 40 дни до 60 дни обезщетение е 8% от застрахователна
сума, при нетрудоспособност над 60 до 90
дни обезщетение в размер на 10% от застрахователната сума ; при
нетрудоспособност над 90 дни обезщетение е 15% от застрахователна сума,
застрахователната сума по договора от 01.09.2010г. е била 9500лв., а по
договора от 29.09.2014г. –застрахователната сума е 10 000лв.
Спорен въпрос по
делото е срокът на нетрудоспособността от злополуката, тоест дали е настъпило застрахователно събитие.
Съдът приема за
установено по делото, че при злополуката ищецът е получил „навяхване и
разтягане на ставни връзки на глезена”, не е имало фрактура, че е бил нетрудоспособен
в следствие на злополуката от 29.04.2017г. за периода от 29.04.2017г. до
15.05.2017г. Тези обстоятелства не са спорни по делото, установяват се от приети
амбулаторен лист, образно изследване, болничен лист издаден на 02.05.2017г. Спорен
е въпросът дали ищецът е бил нетрудоспособен в следствие на злополуката за периода след 15.05.2017г. по
представените по делото болнични листове. Съдът приема за установено и че
ищецът в следствие на злополуката е бил нетрудоспособен и за останалия период
по приетите по делото болнични листове – от 16.05.2017г. до 14.07.2017г.
Приетите болнични листове са издаден от ЛКК, те сочат че са продължение на вече
издадения болничен лист на 02.05.2017г, причината за издаването им е
увреждането от 29.04.2017г., при което е получено „ навяхване и разтягане на
ставни връзки на глезена”, същите са издадени след преглед на ищеца, при който
е установено, че има палпаторна болка в
областта на лат.малеол на десен глезен и ограничени и болезнени движения в
глезена, същото е установено и при прегледи на ищеца от травматолог, който не е
участвал в ЛКК, болничните листове са вписани в личния амбулаторен картон на
ищеца. Неоснователни са твърденията на ответника, че продължителността на
нетрудоспособността се дължи на последваща травма. Доказателства за
настъпването на такава по делото не са ангажирани. Действително, ЛКК издало
продълженията на болничните листове е била обща, а не специализирана по
ортопедия и травмаология, ЛКК са били в гр. Пловдив, но това не е от естество
да обоснове извод, че съставените документи
не установяват обективно състоянието на ищеца. Няма пречка ищецът да
поиска издаване на болничен лист от ЛКК в гр. Пловдив, независимо, че постоянния
му адрес е в с.Брестник. Болничните
листове са вписани в личния амбулаторен картон на ищеца, отговарят на
изискванията на Наредбата за медицинската експертиза на трудоспособността,
издадени са след прегледи на ищеца за което
са съставени съответните болнични листове. Посочването в анамнезата, че
травмата е от преди 20 дни не е основание да не се зачетат тези документи.
Анамнезата се снема по данни от пациента, не е решаваща при установяване
състоянието на ищеца. Водещото в случая са констатациите за обективното състояние
на ищеца, установено от травматолога и от ЛКК при прегледа на ищеца. Действително, вещото лице по приетите основна
и допълнителна съдебно-медицински експертиза е посочило, че толкова
продължителна нетрудоспособност не е типична за най-лекото навяхване на
глезена. Същевременно вещото лице е посочило , че при ищеца не били направени изследвания
за разкъсване ставните връзки на глезена
, а такова разкъсване би обяснило толкова продължителен период на нетрудоспособност.
Вещото лице е посочило, че установената при прегледите на ищеца през май и юни 2017г. болки и ограниченост на движенията не
могат да се пренебрегнат и същите биха довели до временна нетрудоспособност.
Тези изводи на вещото лице съдът приема, че не опровергават приетите по делото болнични и амбулаторни
листове. Разпоредбата на чл. 113 и чл. 103 от Закона за здравето установява, че
влезлите в сила решенията на органите на медицинската експертиза за временна
неработоспособност (лекуващия
лекар, лекарски консултативни комисии, териториални експертни лекарски комисии
и от НЕЛК) са
задължителни за всички лица,
органи и организации в страната. В случая приетите болнични листове , издадени на ищеца от лекуващ лекар и
от ЛКК не се твърди и не се установява да са обжалвани и да са отменени, поради
което и съдът приема, че са влезли в сила, разпоредбата на чл. 113, ал. 3 от
Закона за здравето е императивна в
случая следва да бъде приложена.
При така
възприето съдът приема, че по делото е
установено твърдението на ищеца за 74 дни нетрудоспособност в следствие на
злополуката от 29.04.2017г., поради което съдът приема, че по делото е
установено настъпване на застрахователно
събитие по двата застрахователни
договора и валидно възникнало вземане на ищеца към ответника за заплащане на по
10% от застрахователната сума по всеки един от тях – 950лв. по договора от 2010г.
и 1000лв. по договора от 2014г. По делото не е установено погасяване на
задълженията и исковете следва да бъдат уважени. Следва да се присъди и лихва
върху тях от подаване на исковата молба, претенция за която изрично е заявена с въззивната жалба пречка за което не
съществува по аргумент от чл. 214, ал.2 от ГПК.
С оглед
гореизложеното решението на СРС следва да се отмени и вместо него следва да се
постанови друго, с което исковете бъдат уважени.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се
поставят в тежест на ответника по исковете и той следва да бъде осъден да
заплати на ищеца за производство пред
СРС разноски за държавна такса от 100лв.,, сумата от 80лв. разноски за вещо
лице, а за производство пред СГС – държавна такса от 39лв.
На адв. А. следва да се присъди в
тежест на ответника по исковете възнаграждение от по 257лв. за всяка съдебна
инстанция на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 51374/26.02.2019г. по гр.д. № 32091 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 168-ми
състав с което са отхвърлени исковете,
предявени с искова молба вх. № 2013916/21.05.2018г. на Р.С.Р., ЕГН ********** с постоянен адрес: *** срещу „ДЗИ-Ж.”ЕАД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление:*** с правно основание чл. 238 от КЗ (отм.) за заплащане на сумата от 950лв. по договор за застраховка по полица № ЕDW30000315/01.09.2010г.
и за заплащане на сумата от 1000лв. по
договор за застраховка полица №
IF4060000143/29.09.2014г. за настъпила временна нетрудоспособност от
травматично увреждане на здравето от настъпила на 29.04.2017г. злополука, като Р.С.Р., ЕГН ********** е осъден да
заплати на „ДЗИ-Ж.”ЕАД, ЕИК ********на
основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК
съдебни разноски от 250лв. и вместо това постановява:
ОСЪЖДА „ДЗИ-Ж.”ЕАД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление:*** да заплати на Р.С.Р.,
ЕГН ********** с постоянен адрес: *** сумите в размери и на основание,
както следва: на основание на чл. 238 от КЗ ( в сила от 01.01.2006г., отм.) и чл. 86 от ЗЗД сумата от 950лв. (деветстотин и петдесет лева),
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 21.05.2018г., до
изплащането й, представляващи застрахователно обезщетение по договор за
застраховка по полица № ЕDW30000315/01.09.2010г. за настъпила временна нетрудоспособност от 74 дни
в следствие на злополука от 29.04.2017г.; на основание на чл. 238 от КЗ (в сила от 01.01.2006г., отм.) и чл. 86 от ЗЗД сумата
от 1000лв. (хиляда лева), ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 21.05.2018г., до изплащането й,
представляващи застрахователно обезщетение по договор за застраховка по полица
№ IF4060000143/29.09.2014г. за настъпила временна
нетрудоспособност от 74 дни в следствие на злополука от 29.04.2017г.; на
основание на чл. 78, ал.1 от ГПК
сумата от общо 219лв. (двеста и
деветнадесет лева), представляващи съдебни разноски за производството пред СРС
и СГС.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Ж.”ЕАД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление:*** да заплати на адвокат
М.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***
на основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК
и чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата сумата от 514лв. (петстотин и четиринадесет
лева), представляващи възнаграждение за процесуално представителство на ищеца
за производство пред СРС и СГС.
Решение е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.