№ 11370
гр. София, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20211110133378 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от [фирма] (с предишно търговско наименование [фирма]) срещу А. П.
П. установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, вр. с чл. 48 ПИКЕЕ
(отм.) и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответницата дължи на ищцовото дружество следните вземания: сумата от 590,10 лева,
представляваща стойност на електрическа енергия, начислена поради установен случай на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия за обект, находящ се
на адрес: [фирма] с абонатен № [№], за която е издадена фактура № **********/24.04.2017
г. във връзка с констативен протокол № [№]/18.04.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 29.06.2020 г. до
изплащане на вземането, сумата от 179,19 лева, представляваща лихва за забава за периода
от 10.05.2017 г. до 18.06.2020 г., начислена върху главницата, сумата от 185,47 лева,
представляваща стойност на електрическа енергия, начислена поради установен случай на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия за обект, находящ се
на адрес: [фирма] с абонатен № [№], за която е издадена фактура № [№]/19.05.2017 г. във
връзка с констативен протокол № [№]/16.05.2017 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 29.06.2020 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 54,95 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 06.06.2017 г. до 18.06.2020 г., начислена върху главницата, за които суми в хода
на производството по ч. гр. дело № 27705/2020 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО,
51-ви състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
09.07.2020 г,. поправена по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане от 17.06.2021 г.
Ищецът [фирма] твърди, че между него и ответницата А. П. П. съществува
правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия, сключен при общи
условия, по силата на което дружество доставя електрическа енергия в имот на адрес:
[адрес], кл. номер [№], а ответницата се е задължила да заплаща цената й. Посочва, че след
извършени проверки на 18.04.2017 г. и на 16.05.2017 г. на мястото на измерване на
електрическа енергия, доставяна в процесния имот, служители от отдел „Нетехнически
загуби“ към [фирма] са констатирали извършена нерегламентирана манипулация и липса на
1
средство за търговско измерване, чрез което е променена схемата на свързване, в резултат на
което в процесния обект е консумирана електрическа енергия, която е неотчетена. Въз
основа на извършените проверки са съставени констативен протокол № [№]/18.04.2017 г. и
констативен протокол № [№]/ 16.05.2017 г. и е преизчислена сметката за електрическа
енергия на ответницата, като е начислена стойност на енергията за периода от 19.01.2017 г.
до 18.04.2017 г. и от 19.04.2017 г. до 16.05.2017 г. За последната са издадени фактура №
[№]/24.04.2017 г. за сумата от 590,10 лева и фактура № [№]/19.05.2017 г. за сумата от 185,47
лева. Ищцовото дружество поддържа, че А. П. е уведомена за корекцията, съответно с писмо
с изх. № [№]/25.04.2017 г. и писмо с изх. № [№]/22.05.2017 г., но същата е заплатила
претендираните суми. Поради незаплащането на задълженията в рамките на посочените във
фактурите срокове за нея е възникнало и задължение за заплащане на лихва за забава, както
следва: 179,19 лева – лихва върху сумата от 590,10 лева за периода от 10.05.2017 г. до
18.06.2020 г. и 54,95 лева – лихва върху сумата от 195,47 лева за периода от 06.06.2017 г. до
18.06.2020 г. В исковата молба се сочи, че за описаните вземания в полза на [фирма] (с
предишно търговско наименование [фирма]) срещу А. П. е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК, като с разпореждане от 22.04.2021 г. съдът указал на дружеството да
предяви установителни искове срещу нея. С тези доводи ищецът обосновава правния си
интерес от търсената защита и отправя искане за уважаване на исковете, с които да бъде
признато за установено, че ответницата му дължи следните вземания: сумата от 590,10 лева
– стойност на електрическа енергия, начислена поради установен случай на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за която е издадена фактура №
[№]/19.05.2017 г. във връзка с констативен протокол № [№]/18.04.2017 г., ведно със
законната лихва от 29.06.2020 г. до изплащане на вземането, лихва за забава върху сумата в
размер на 179,19 лева за периода от 10.05.2017 г. до 18.06.2020 г., сумата от 185,47 лева –
стойност на електрическа енергия, начислена поради установен случай на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за която е издадена фактура №
**********/24.04.2017 г. във връзка с констативен протокол № [№]/16.05.2017 г., ведно със
законна лихва от 29.06.2020 г. до изплащане на вземането, както и лихва за забава върху
сумата в размер на 54,95 лева за периода от 06.06.2017 г. до 18.06.2020 г. По изложените
съображения [фирма] отправя искане за уважаване на исковете и за присъждане на
сторените по делото разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответницата А. П. П., чрез
назначения й на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. М. Р., оспорва
предявените искове по основание и размер. Възразява срещу дължимостта на сумите с
довод, че същите са погасени по давност, намирайки за приложим тригодишният давностен
срок, предвид характера им на периодични плащания по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. В
допълнение счита за изтекла и петгодишната давност. С тези доводи отправя искане за
отхвърляне на исковете като неоснователни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото са приети Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на [фирма] (понастоящем [фирма]), одобрени с Решение № ОУ – 059 от 07.11.2007
г. на ДКЕВР и изменени и допълнени с Решение № ОУ – 03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР,
както и Общи условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на
[фирма] (понастоящем [фирма]), одобрени с Решение № ОУ – 056 от 07.11.2007 г. на
ДКЕВР и изменени с Решение № ОУ – 03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР/, публикувани във
вестник „Т.“, бр. 927 на 26.11.2007 г. и в Софийски вестник бр. 48, 29.11.2007 г. – 05.12.2007
г., видно от данните, съдържащи се в писмените доказателства.
По делото не се спори, че по силата разрешение, обективирано в Лицензия за
2
обществено снабдяване с електрическа енергия на ищеца [фирма] е разрешено да
осъществява дейност по „обществено снабдяване с електрическа енергия“ на обособена
територия.
От приетите (като част от ч. гр. дело № 27705/2020 г. по описа на съда) заверени
преписи от констативен протокол № [№]/18.04.2017 г. и констативен протокол №
[№]/16.05.2017 г. за проверка на неточно измерване и/или неизмерване на електрическа
енергия се установява, че двама служители на третото за процеса лице [фирма],
(понастоящем [фирма]), заемащи длъжността „техник – ел. системи, контрол нетехнически
загуби“, съответно лицата В. Д. П. и Р. Х. Д., в присъствието на двама свидетели от
„Ф.н.п.“, съответно на 18.04.2017 г. и на 16.05.2017 г. са извършили проверки във връзка с
измерването на електроенергия, касаещи обект – апартамент 4, находящ се на адрес: [адрес]
с абонатен № [№] и договорна сметка [№] с потребител А. П. П.. В протоколите е
удостоверено, че потребителят е потърсен на обекта, за да бъде поканен да присъства на
проверката, но същият е отсъствал от адреса. На място е установено, че липсва монтирано
средство за търговско измерване. Изяснява се, че в хода на двете проверки е констатирано,
че е направено присъединяване с проводник тип ПВА1- 6 мм2 (меден едножилен),
изпълнено като единият край на проводника е свързан с изходяща фазова клема на входния
предпазител, а другият край на присъединението е присъединен към изходяща фазова линия,
захранваща цялата електрическа инсталация в апартамента. В протокола от 16.05.2017 г. е
вписано също, че електромерът на адреса е демонтиран заради неплатени сметки. В
заключение в двата протокола се посочва, че е установена промяна в схемата на свързване
на ел. измервателната система на свързване. Посочено е, че присъединението е премахнато.
Протоколите са подписани от служителите, извършили проверката, от двамата свидетели –
от Ф.н.п., като е отразено, че екземпляр от същия е подписан/получен от полицейски
служител при 01 РУ.
Събраните по делото писмени доказателства сочат, че с писмо с изх. №
NTZ[№]/19.04.2017 г. и писмо с изх. № NTZ[№]/17.05.2017 г. третото за процеса лице
[фирма] (понастоящем [фирма]), чрез ръководител отдел „Нетехнически загуби“ уведомява
ответницата А. П. П. като потребител с абонатен № [№] за извършените на 18.04.2017 г. и
съответно на 16.05.2017 г. проверки на обект със средство за търговско измерване
/електромер/ - демонтиран и с обект: апартамент 4, находящ се на адрес: град София, ул.
„Владимир Минков-Лотков“ 5, бл. 10, за които са съставени констативен протокол №
[№]/18.04.2017 г. и констативен протокол № [№]/16.05.2017 г. както и, че на основание
ПИКЕЕ (Правила за измерване на количеството електрическа енергия) ще бъде извършена
корекция на сметката за консумирана електрическа енергия. Писмата са получени лично от
адресата А. П. съответно на 28.04.2017 г. и на 25.05.2017 г.
Изготвени са предложения за корекция на сметка от 24.04.2017 г. и от 19.05.20217 г. от
отдел „Нетехнически загуби“ към [фирма].
Изяснява се също, че с последващи писма с изх. № [№]/25.04.2017 г. и с изх. №
[№]/22.05.2017 г., адресирани до ответната страна, като потребител на електрическа енергия
с абонатен № [№] и клиентски № [№] ищцовото дружество уведомява А. П., че въз основа
на констативните протоколи и след извършени проверки, са начислени суми за
консумирана, но незаплатена електрическа енергия, съгласно приложени фактури и
приложение – справка към същите, съответно в размер на сумата от 590,10 лева по
констативен протокол № [№]/18.04.2017 г. и 185,47 лева по констативен протокол №
[№]/16.05.2017 г. Двете писма са получи лично от адресата на 227.04.2017 г. и на 24.05.2017
г.
С фактура № **********/24.04.2017 г. и фактура № [№]/19.05.2017 г. ищецът [фирма]
(тогава [фирма]) ЕАД е начислил на А. П. П., като титуляр по клиентски № [№] и за обект
на потребление – апартамент 4 в [адрес] сума за плащане в размер от 590,10 с вкл. ДДС и
3
съответно сума в размер от 185,47 лева с вкл. ДДС, с вписани основания „сума по
констативен протокол съгласно приложение“ и краен срок за плащане 09.05.2017 г. – на
първата фактура и 05.06.2017 г. – на втората фактура. В приложенията към фактурите са
отразени отделните елементи, включени в общата дължима стойност, като е посочено, че се
касае за изчисление по констативен протокол за периода 19.01.2017 г. – 18.04.2017 г. по
фактурата от 24.04.2017 г. и за периода 19.04.2017 г. – 16.05.2017 г. съгласно ПИКЕЕ.
По делото са приети заявление за отсрочване/разсрочване на задължения №
**********/30.07.2018 г. от ответницата А. П. П. до [фирма] с искане за разсрочено
плащане, поради финансови затруднения, на дължимите суми за консумирана електрическа
енергия в общ размер от 3 203,96 лева. Установява се, че това заявление е уважено, като въз
основа на него между страните са сключени в писмен вид и подписани (обстоятелство,
останало неоспорено изрично в процеса) два споразумителни протокола от 31.07.2018 г., с
които ответницата, като потребител с клиентски номер [№], признава задълженията си за
главница във връзка с консумирана и незаплатена електрическа енергия в размер от 729,39
лева и в размер от 2 167,20 лева – за периода от 21.04.2011 г. до 16.05.2017 г., както и
лихвата върху същите, като страните постигат съгласие за разсрочване на изплащането й
чрез месечни погасителни вноски с краен срок на плащане, обусловен от датата на
последната вноска – 25.06.2019 г.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Р. Х. Д. –
служител при [фирма] на длъжност „техник електрически системи-контрол нетехнически
загуби“, който разказва, че в това си качество, заедно със свой колега са извършили
процесните две проверки, касаещи напълно идентични случаи, с един и същи абонат и
отнасящи се до обект в [адрес]. Свидетелства, че в хода на тези проверки същите установили
наличието на нарушение във връзка с неправомерно ползване на електрическа енергия.
Конкретно описва, че на място констатирали, че един от абонатите, които поначало към този
момент е с официално прекъснато електрозахранване поради неплащане на сметки, се е
присъединил към една от фазовите линии, захранващи електрическото табло, което е
разположено отвън на фасадата на сградата и е общо за целия блок. По този начин
последният се снабдява с електроенергия, която не се отчита от СТИ и съответно не се
начисляват суми за нея. Свидетелят разказва също, че след извършена проверка по
дължината на самия проводник той и колегата му проследили и установили в кой конкретно
апартамент влиза същия и по този начин установили конкретния абонат. Категоричен е, че
проверките – от началото до самия им край се наблюдават от представители от Федерация
на потребителите. Заявява, че след констатиране на процесните промени, чрез система 112
уведомили МВР, като на място дошъл представител-служител, който подписал
констативния протокол от проверката и едва след това било премахнато самото
присъединяване. В разказа си пред съда Д. посочва, че макар при първата проверка от месец
април, в хода на която е констатирано първоначалното свързване, то да е било премахнато,
по време на следващата проверка отново е било налице същото присъединяване. Съдът
кредитира показанията на свидетеля като последователни и житейски логични, тъй същият
възпроизвежда факти, израз на преките му възприятия, без да се наблюдават противоречия
помежду им или с обективните данни, внесени в процеса чрез писмените доказателства по
делото.
За изясняване на делото от фактическа страна е допуснато, изслушано и прието
заключението по съдебно-техническа експертиза, в което вещото лице изяснява, че
нарушенията, описани в констативния протокол № [№]/18.04.2017 г. и в констативен
протокол № [№]/16.05.2017 г., а именно: направено присъединение с проводник тип ПВА 1-
6 мм2 (меден едножилен), изпълнено чрез свързване на единия край на проводника с
изходяща фазова клема на входния предпазител и присъединяване на другия край към
изходяща фазова линия, захранваща апартамента, представляват присъединение без
средство за търговско измерване и водят до неизмерване на ползваното количество
4
електрическа енергия. Вещото лице посочва, че преизчисляването на консумираната
електрическа енергия по двата констативни протокола е извършено при спазване на
Методиката по реда на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ (отм.), като при експертната
проверка на корекциите се установява, че изчисленията са математически верни и сумата
съответства на одобрените от КЕВР цени на електрическа енергия за процесния период.
Посочва се също, че няма данни за извършена друга предходна техническа проверка за
изправността на СТИ, касаеща процесния обект, в рамките на 90 дни преди проверката от
18.04.2017 г. В заключението е отразено, че последващата проверка от 16.05.2017 г. е
извършена 28 дни след проверката от 18.04.2017 г., като при съответната корекция на
сметката на абоната в този случай периодът на преизчисление е определен правилно. Съдът
кредитира заключението в неговата цялост, преценявайки го по реда на чл. 202 ГПК, като
компетентно и обосновано изготвено – въз основа на материалите по делото и извършване
на необходимата проверка в електронния масив на ищеца и на третото за процеса лице –
електроразпределителното дружество, отговарящо на всички поставени задачи,
включително на уточняващите такива, поставени от страните в съдебното заседание и
останало неоспорено от същите.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
По допустимостта:
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, вр. с чл. 48 ПИКЕЕ (отм.) и по чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните,
че ответницата дължи на ищцовото дружество вземания, удостоверени в Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 27705/2020 г.
по описа на Софийски районен съд, I-во ГО, 51-ви. Съдът, като съобрази, че препис от
заповедта за изпълнение е връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, а
установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от
съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, намира процесните искови претенции за
процесуално допустими и предявени при наличието на правен интерес от търсената защита.
По същество:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, вр. с
чл. 48 ПИКЕЕ (отм.):
Възникването в полза на ищеца на процесните вземания, представляващи
преизчислена стойност на доставена, неизмерена и незаплатена електрическа енергия,
начислена в резултат на извършена корекционна процедура, е обусловено от установяване
на следните обстоятелства: 1). наличието на облигационно правоотношение между страните
във връзка с доставяната до процесния имот електрическа енергия и 2). извършването на
технически проверки на 18.04.2017 г. и на 16.05.2017 г., в хода на които да е констатирана
промяна в схемата на свързване на електрическата система, при която консумираната
енергия не е отчитана и което е наложило корекция на сметката със съответната сума при
спазване на нормативния ред за извършване на корекцията.
Съгласно дефинитивната норма на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ е клиент,
който купува електрическа енергия за собствени битови нужди, а съгласно разпоредбата на
чл. 98а ЗЕ крайният снабдител с електрическа енергия продава същата при публично
известни общи условия, които влизат в сила за клиентите му без изрично писмено приемане
– арг. ал. 4 от законовия текст. В клаузата на чл. 4, ал. 2 от процесните Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на ищеца [фирма] е предвидено, че
потребител на електроенергия за битови нужди е физическо лице – собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа, което ползва
електрическа енергия за домакинството си. Изложеното дава основание за извод, че
5
облигационното правоотношение по повод доставката на електрическа енергия за битови
нужди възниква между доставчика и собственика/ползвателя на електроснабден недвижим
имот, без да е необходимо подписването на нарочен договор или писменото приемане на
приложимите от доставчика, одобрени от ДКЕВР и публикувани Общи условия.
При съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателствени източници,
съдът достига до извод, че в рамките на процесния период ответницата А. П. е притежавала
качеството на ползвател – клиент за битови нужди по отношение на електрическата енергия,
доставена от ищеца в процесния имот – апартамент 4, находящ се на адрес: [адрес] с
абонатен № [№].
За да достигне до този извод, съдът взе предвид изявленията на ответната страна,
обективирани в приетото по делото заявление от 30.07.2018 г. за разсрочване на задължения
за електрическа енергия именно по клиентски номер [№] и в сключените въз основа на него
споразумения за разсрочено плащане, обективирани в споразумителните протоколи от
31.07.2018 г., имащи за предмет вземания, касаещи период от 21.04.2011 г. до 16.05.2017 г.,
включващ изцяло процесния такъв. Установи се, че тези протоколи са подписани от А. П.
(обстоятелство, неоспорено по делото) именно в качеството й на потребител на
електрическа енергия, доставяна от [фирма] в процесния имот. Предвид това, съдът намира,
че по същността си тези изявления представляват извънсъдебно признание за
съществуването на облигационно правоотношение с ищцовото дружество по повод
доставката на електрическа енергия. В подкрепа на този извод са и данните по делото за
открита партида за имота с титуляр ответницата, на която са издадени и процесните
фактури.
Ето защо, съдът приема, че през времето на процесните проверки и в периода на
извършените преизчисления между [фирма] (тогава [фирма]), в качеството му на
лицензиран доставчик и краен снабдител на електроенергия по смисъла на т. 28а, б. „а“ ДР
на ЗЕ и ответницата А. П., в качеството й на ползвател – клиент за битови нужди, е
съществувала облигационноправна обвързаност, регулирана от процесните Общи условия
на договорите за продажба на електрическа енергия на ищеца. В клаузата на чл. 52, ал. 1 от
същите е предвидено, че ищецът публикува одобрените от ДКЕВР Общи условия най –
малко в един централен и един местен всекидневник и в интернет страницата му, както и ги
поставя на видно място във всички центрове за работа с клиенти. Те влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
В този смисъл е и нормата на чл. 98а, ал. 4 ЗЕ. В случая, ответницата не оспорва влизането
в сила на последните, което е основание за извод, че клаузите им регулират процесното
правоотношение.
Като купувач на електрическа енергия по см. на чл. 92 ЗЕ ответницата е и носител на
права и задължения по ЗЕ и е обвързана от клаузите на Общите условия за продажба на
електрическа енергия на ищеца. Съгласно клаузата на чл. 13 от последните основното
задължение на потребителя е да заплаща стойността на използваната в обекта
електроенергия, включително при извършена корекция на сметката за изминал период.
С изменението на Закона за енергетиката /обн. ДВ, бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012
г./ е предвидено законово основание за крайния снабдител на електрическа енергия да
коригира едностранно сметката на клиент при доказано неизмерване или неточно отчитане
на доставена и потребена енергия, което не е предпоставено от доказването на виновно
поведение на потребителя, но при условие, че е изпълнил задължението си по чл. 98а ал. 2,
т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в Общите условия на договорите на ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване
на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините
и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
6
енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия.
Този извод следва от обстоятелството, че целта на корекционната процедура е да възстанови
настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на
потребителя за негово виновно поведение, същата не представлява санкция за потребителя,
а разпределение на риска от обективно установено неточно отчитане на СТИ между
страните по доставките на електрическа енергия.
В настоящия случай, в разпоредбите на чл. 17, чл. 18 и чл. 49, ал. 2 от Общите условия
за продажба на електрическа енергия, ищецът е предвидил ред за уведомяване на
потребителя на електрическа енергия за извършената корекция. В чл. 17, ал. 2 е установено
задължението на продавача да уведоми потребителя за сумите, които дължи вследствие от
извършена корекция на сметките поради неизмерена или при неправилно/неточно измерена
електрическа енергия, като редът за това е определен в чл. 49, ал. 2 от последните.
Следва да се съобрази и, че съдът не може да се позовава на липсата на предварителни
процедури за защита на потребителите, за да отхвърли иск за заплащане на реално
потребената електрическа енергия, а е длъжен да се произнесе по съществото на спора въз
основа на събраните по делото доказателства. Извънсъдебната процедура по корекция на
сметки, предвидена в Общите условия, е само предварителна процедура, като дори и да има
нарушение на чл. 98а, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката, то е пречка единствено
потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията.
Нарушението обаче не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на
сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред – в този смисъл Решение №
124 от 18.06.2019 г. по гр. дело № 2991/18 г на ВКС, III ГО и Решение № 118 от 18.09.2017 г.
по т. дело № 961/2016 г. на ІІ ТО на ВКС.
Изясни се, че възникването на правото на ищеца едностранно да извърши корекция на
сметка на потребителя (клиента) на електрическа енергия, в частност на ответната страна, е
обусловено от доказване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия по установени правила съгласно Закона за енергетика.
По силата на законовата делегация, установена в разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ЗЕ, с
Решение на ДКВЕР по протокол № 147 от 14.10.2013 г. са приети Правила за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ, бр. 98/12.11.2013 г., в сила
от 16.11.2013 г. и действащи занапред. С решение № 1500 от 06.02.2017 г., постановено по
адм. дело № 2385/2016 г. по описа на ВАС, петчленен състав и влязло в сила, тези Правила
са отменени поради съществено нарушение на процедурата по тяхното приемане, но с
изключение на разпоредбите на чл. 48 – чл. 51. Решението е обнародвано в ДВ бр.
15/14.02.2017 г. и съгласно чл. 177, ал. 1, изр. 2 и чл. 183 АПК има действие спрямо всички
лица, независимо от това дали са участвали в съдебното производство. Така постановената
отмяна на подзаконовия нормативен акт проявява своето действие занапред, считано от
влизане в сила на съдебното решение – арг. чл. 195, ал. 1 АПК. Следователно, към момента
на извършване на процесните технически проверки в обекта на потребление – на 18.04.2017
г. и на 16.05.2017 г., както и на корекциите на сметката на потребителя, за които са
съставени фактури от 24.04.2017 г. и от 19.05.2017 г. отмяната на посочените разпоредби от
ПИКЕЕ вече е породила своето действие и същите не са били приложим материален закон, с
изключение на посочените разпоредби на чл. 48 – чл. 51 ПИКЕЕ, които към този момент са
запазили своето действие (същите са отменени впоследствие, с Решение № 2315 от
21.02.2018 г. на ВАС по адм. дело № 3879/2017 г., IV о., оставено в сила с Решение № 13691
от 8.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4785/2018 г., 5-членен с-в – действащи занапред). Към
този момент не са били в сила и новите Правила за измерване на количеството електрическа
енергия, издадени от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ,
бр. 35 от 30.04.2019 г.; изм. с Решение № 10003 на ВАС на РБ от 21.07.2020 г. - бр. 57 от
9.07.2021 г., в сила от 09.07.2021 г. и неприложими към заверени случаи, арг. § 2 от ПЗР на
7
ПИКЕЕ.
Въпреки това, съдът намира, че четирите неотменени през спорния период разпоредби
на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от раздел IХ на ПИКЕЕ, тълкувани във връзка с
приложимите разпоредби от Общите условия на ищцовото дружество, в достатъчна степен
създават яснота относно реда и начина на установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция в сметките за
предоставената електроенергия.
В допълнение обаче следва да се отбележи, че дори и да се приеме, че е налице
непълнота в тези разпоредби, то тя следва да бъде запълнена при прилагане на правилото на
чл. 183 ЗЗД, доколкото източникът на задължението за крайния потребител за плащане на
цената на доставена електрическа енергия е от договорно естество и разпоредбите на ЗЕ не
изключват общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената
на доставената стока, вкл. правилото на чл. 183 ЗЗД, че когато е доставено определено
количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и е
заплатено по-малко от реално дължимото, купувачът следва да доплати разликата като цена
на продадената енергия. Дори и да липсва специална уредба, този извод следва от общото
правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока и от принципа за
недопускане на неоснователно обогатяване /в този смисъл: решение № 124 от 18.06.2019 г.
по гр. д. № 2991/2018 г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 107 от 26.11.2020 г. по гр. д. №
1096/2020 г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 170/06.01.2021 г. по гр. дело № 169/2020 г. на ВКС,
ІV ГО; решение № 141 от 12.01.2021 г. по гр. дело № 4486/2019 г. на ВКС, ІІІ ГО).
При анализ на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
взаимовръзка, съдът намира, че в процесния случай са извършени законосъобразни
технически проверки на средството за търговско измерване, като са спазени правилата на
ПИКЕЕ, действали към 18.04.2017 г. и към 16.05.2017 г. За проверките и извършените в
хода на същите действия са съставени констативен протокол № [№]/18.04.2017 г. и
констативен протокол № [№]/16.05.2017 г., подписани от двама служители на третото за
процеса лице [фирма] АД (тогава [фирма]) на длъжност „техник ел. системи – контрол
нетехнически загуби“ и от двама свидетели – представители на Ф.н.п., доколкото
потребителят е потърсен и не е намерен на адреса (обстоятелство, неопровергано в процеса
с други доказателства. Удостоверено е, че екземпляр от съответния констативния протокол е
подписан и получен от представител на МВР – полицейски служител. Доколкото е налице
установен от служители на оператора случай на промяна на схемата на свързване, то
съгласно чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ (отм.) едностранната корекция на начисленото количество
потребена електрическа енергия се извършва единствено въз основа на констативния
протокол и без да е необходима допълнителна метрологична експертиза.
Изяснява се също, че потребителят – ответницата А. П. е надлежно уведомена от
електроразпределителното дружество за вече извършените проверки, касаещи процесния
имот, за съставянето на констативните протоколи, както и за предстоящото извършване на
корекция на сметката за консумирана електрическа енергия, с нарочни писма, получени
лично от нея.
Установи се също, че след извършване на преизчислението за периода от 19.01.2017 г.
до 18.04.2017 г. по първата корекция (в рамките на максимално предвидения в чл. 48
ПИКЕЕ (отм.) 90-дневен срок за изчисляване на корекцията) и за периода от 19.04.2017 г. до
16.05.2017 г. (следващ от чл. 48, ал. 1, предл. 1 ПИКЕЕ (отм.)) от страна на [фирма] са
изготвени предложения за корекция на сметката, а въз основа на тях са издадени и
процесните фактура № **********/24.04.2017 г. на стойност от 590,10 лева и фактура №
02[№]/19.05.2017 г. на стойност от 185,47 лева, представляващи стойност за доплащане от
абоната, за което последният е бил уведомен от ищцовото дружество с нарочни писма,
получени лично от адресата, съответно на 27.04.2017 г. и на 24.05.2017 г.
8
Изложеното дава основание на съда да приеме, че процесните проверки са извършени
удостоверени в съответствие с установените правила, в присъствието на необходимите лица
в хода на провеждането им, като потребителият – ответницата А. П. е била и надлежно
уведомена за извършените корекции.
Вземайки предвид събраните по делото писмени доказателства и изводите на вещото
лице по съдебно-техническата експертиза, съдът приема, че установеното в хода на
проверките и отразено в процесните констативни протоколи, съгласно които при липса на
средство за търговско измерване, са направени присъединения с проводник, като единият му
край е свързан с изходяща фазова клема на входния предпазител, а другият край е
присъединен към изходяща фазова линия, захранваща процесния апартамент, при което
цялото реално ползвано количество електрическа енергия не се отчита, не се измерва и
съответно не се заплаща, представлява нерегламентиран достъп, респ. промяна на
електрическата схема на свързване на измервателната система и води до неотчитане на
потребената електроенергия през присъединенията. Ето защо, в случая е налице основание,
пораждащо правото на доставчика – [фирма] да извърши едностранна промяна на сметката
по процесния.
Кредитирайки заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза,
съдът приема, че в процесния случай, при изготвяне на предложенията за корекция на
сметка, количествата ползвана, но неотчетена електрическа енергия, са определени
правилно – в съответствие с изискванията, установени във втората хипотеза на чл. 48, ал. 1,
т. 1, б. „б“ ПИКЕЕ (отм.) – предвид установената липса на СТИ, при математически верни
изчисления, при съобразяване с одобрените цени на електрическата енергия през съответния
период и при правилното му определяне.
Предвид изложеното, съдът намира, че в патримониума на ищеца е възникнало
вземане от ответницата в размер на сумата от 590,10 лева и в размер на сумата от 185,47
лева, представляващи преизчислена стойност на електрическа енергия при осъществена
корекция на сметка с констативен протокол № [№]/18.04.2017 г. и съответно констативен
протокол № [№]/16.05.2017 г. и включени съответно във фактура № **********/24.04.2017
г. и във фактура № [№]/19.05.2017 г.
Изясни се, че с отговора на исковата молба особеният представител на ответницата
оспорва дължимостта на сумите с довод за погасяването им по давност. Съдът намира, че
процесните вземания, представляващи еднократно начислени от ищеца суми за
електрическа енергия, са възникнали именно след извършване на едностранните корекции,
т. е., към датата на издаване на процесните фактура от 24.04.2017 г. и съответно фактура от
19.05.2017 г., като давността за същите е започнала да тече с настъпването на посочения във
фактурата падеж – 10.05.2017 г. за вземането от 590,10 лева и 06.06.2017 г. за вземането от
185,47 лева, когато последните са станали изискуеми. Процесните вземания не се
характеризират с белезите на периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, поради
което същите се погасяват с общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД. Доколкото
давността е започнала да тече от деня, следващ настъпването на падежа, то към датата на
предявяване на процесните искови претенции, определена от датата на подаване на
заявлението в съда (арг. чл. 422, ал. 1 ГПК) – 29.06.2020 г. не е изтекъл предвиденият в
закона петгодишен давностен срок по отношение на вземанията. В допълнение следва да се
отбележи, че със сключването на споразумителните протоколи от 31.07.2018 г. (след
издаване на процесните фактури) и включването в предметния им обхват на вземания във
връзка с доставена до обекта електрическа енергия за период от 21.04.2011 г. до 16.05.2017
г., обхващащ изцяло периодите на процесните изчисления, ответницата е признала
съществуването на задължения за този период, което по естеството си води до прекъсване на
давността от този момент на основание чл. 116, б. „а“ ЗЗД и започване на нов давностен
период, считано от следващия ден, неизтекъл към момента на сезиране на съда с процесните
9
искания.
Предвид изложеното, предявените главни установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, вр. с чл. 48 ПИКЕЕ (отм.) се явяват доказани по
основание и размер и следва да бъдат уважени изцяло.
Като законна последица от уважаването им, върху всяка от главниците се дължи и
следва да бъде присъдена и законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда - 29.06.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване наличието на
главен дълг и забава в погасяването му.
По делото се доказа възникването в полза на ищеца на вземане в размер на сумата от
590,10 лева – по първата корекция и на вземане в размер на сумата от 185,47 лева по втората
корекция, като ответницата е в забава на плащането им от деня, следващ изтичането на
крайния срок за заплащането на фактурата – в случая от 10.05.2017 г. и съответно от
06.06.2017 г.
Размерът на обезщетението за забавено плащане на главницата от 590,10 лева за
периода от 10.05.2017 г. до 18.06.2020 г., определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, с
помощта на електронен лихвен калкулатор, възлиза на сумата от 186,21 лева (при предявени
от ищеца 179,19 лева), а размерът на обезщетението за забавено плащане на главницата от
185,47 лева за периода от 06.06.2017 г. до 18.06.2020 г. на сумата от 57,15 лева (при
предявени от ищеца 54,95 лева).
С оглед изложеното и доколкото претендираните от ищцовото дружество размери,
съответно от 179,19 лева и от 54,95 лева, са по-ниски от дължимите, при съблюдаване на
принципа на диспозитивното начало, следващ от разпоредбата на чл. 6 ГПК, пряко
проявление на който е определяне на вида и обема на търсената защита от страните, то в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени поисканите от него размери на лихвата за забава.
По вече изложените съображения във връзка с главните вземания, съдът намира, че и
акцесорните такива не са погасени по давност по арг. и от правилото, установено в чл. 119
ЗЗД.
Следователно, предявените акцесорни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД се явяват доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени изцяло.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на
спора – основателност на исковите претенции, право на разноски има само ищцовото
дружество. На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК в полза на същото следва да бъде
присъдена сумата от 92 лева – разноски в производството по ч. гр. дело № 27705/2020 г. по
описа на СРС, I-во ГО, 51-ви състав за държавна такса и адвокатско възнаграждение
(предвид представените доказателства за реалното му извършване – фактура №
[№]/22.06.2020 г. и извлечение от банкова сметка – л. 11 и л. 12 от заповедното дело), както
и сумата от 825 лева – разноски в настоящото исково производство за държавна такса,
депозити за особения представител, за съдебно-техническата експертиза и за явяване на
свидетеля, както и юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи последното в
минимален размер от 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр.
чл. 37 от Закон за правната помощ и съответно чл. 25 от Наредбата за заплащането на
правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното
производство), като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния му
представител, както и фактическата и правна сложност на делото, конкретно събраните
10
доказателства, обичайната му продължителност, съответно причината за провеждането на
повече открити съдебни заседания, свързана с промяна в режима за разпит на допуснатия по
искане на ищеца свидетел, замяната на същия и неоткриването му на първоначално
посочения адрес.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от [фирма] (с предишно търговско
наименование [фирма]), с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] срещу
А. П. П., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: [адрес] установителни искове по
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, вр. с чл. 48 ПИКЕЕ (отм.) и по чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А. П. П. дължи на [фирма] сумата от 590,10 лева,
представляваща стойност на електрическа енергия, начислена поради установен случай на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия за обект, находящ се
на адрес: [фирма] с абонатен № [№], за която е издадена фактура № **********/24.04.2017
г. във връзка с констативен протокол № [№]/18.04.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 29.06.2020 г. до
изплащане на вземането, сумата от 179,19 лева, представляваща лихва за забава за периода
от 10.05.2017 г. до 18.06.2020 г., начислена върху главницата, сумата от 185,47 лева,
представляваща стойност на електрическа енергия, начислена поради установен случай на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия за обект, находящ се
на адрес: [фирма] с абонатен № [№], за която е издадена фактура № [№]/19.05.2017 г. във
връзка с констативен протокол № [№]/16.05.2017 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 29.06.2020 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 54,95 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 06.06.2017 г. до 18.06.2020 г., начислена върху главницата, за които суми в хода
на производството по ч. гр. дело № 27705/2020 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО,
51-ви състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
09.07.2020 г,. поправена по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане от 17.06.2021 г.
ОСЪЖДА А. П. П., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: [адрес] да
заплати на [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 92 лева, представляваща сторени разноски в
производството по ч. гр. дело № 27705/2020 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 51-
ви състав и сумата от 825 лева, представляваща сторени разноски в настоящото исково
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11