РЕШЕНИЕ
гр.София,……………2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 5 състав, в публичното съдебно заседание на девети
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при участието на секретаря Т.Щерева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 4407 по описа за 2017 год. по описа
на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от Ю.В.Я. против П.на Р.Б.иск с
правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Ищецът
твърди, че срещу него било повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл.206, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр .ал.1 от НК за
обсебване на битови вещи на стойност 1793.40 лв. Производството по делото
приключило с присъда от 24.01.2012г. по НОХД № 12191/2011г. на СРС, НО, 105
състав, с която бил признат за виновен и осъден на „лишаване от свобода“ за срок
от 6 месеца. Присъдата била отменена от СГС и делото било върнато за ново
разглеждане от друг състав на съда. На 03.11.2015г.
по НОХД № 11550/2012г. на СРС, НО, била
постановена оправдателна присъда спрямо ищеца, но Софийска районна П.протестирала
присъдата. С решение от 06.03.2017г. по
ВНОХД № 5570/ 2016г. на СГС оправдателната присъда била потвърдена. Наказателното
производство продължило срещу ищеца през периода от 2005г. до 06.03.2017 г. близо
12 години, през което време се явявал многократно пред органите на досъдебното
произвоство, отсъствал само за две заседания пред Софийски градски съд – на 11.01.2017г.
и на 10.02.2017г., защото бил нередовно
призован. Продължителното разглеждане на наказателното производство съсипало
значителна част от неговия живот в най - активната за човек възраст между 34 г.
и 46 г. В следствие на незаконното
обвинение сериозно било разстроено и увредено
душевното и физическо здраве на ищеца. Той се тревожел, че може невинен
да попадне в затвора, тази мисъл не му давала покой, изгубил съня и
спокойствието си. Сред неговите близки и познати се разчуло за
образуваното наказателно производство и
те започнали да странят от него. Ищецът тежко преживял социалната изолация. Двете
му деца близнаци се отчуждили от него. Това също силно го разстроило. Дълги
години останал без работа, заради наказателното производство, поради което бил принуден
да води мизерен начин на живот и това му причинило допълнителни душевни и физически
страдания. Вследствие на изпитваното психическо напрежение се изострили неговите
заболявания – високорискова нестабилна стенокардия и дислепидемия, както и
дистрофия на левия долен крайник. Проявило се и ново заболяване – артериална
хипертония. Стойността на претърпените неимуществени вреди ищецът определя на 60
000 лв./уточняваща молба от 24.08.2017г./. Моли съда да осъди ответника да му
заплати горепосочената сума, ведно със законната лихва, считано от 06.03.2017г./датата
на влизане в сила на оправдателната присъда/ до окончателното изплащане.
Претендира разноски. Ответникът
оспорва иска, като прави следните възражения: твърди, че периодът на увреждане
следвало да бъде определен от 17.05.2017 г. до датата на влизане в сила на
оправдателната присъда, тъй като досъдебното производство за известен период от
време било спряно за издирване на ищеца и спрямо него не били извършвани
процесуално-следствени действия; липсвали доказателства за влошено здравословно
състояние на ищеца в следствие на незаконното обвинение; липсвали доказателства
за причинно-следствена връзка между обвинението и оставането на ищеца без
работа, както и за настъпило отчуждение между него и децата му; спрямо ищеца
била взета най-леката мярка за неотклонение; следвло да се отчете и факта, че ищецът
бил осъждан; оспорва размера на иска.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание
чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.1 от ЗОДОВ:
За да бъде уважен
предявеният иск трябва да бъдат ангажирани доказателства за следните юридически
факти: 1/срещу ищеца да е повдигнато обвинение за извършено престъпление; 2/ищецът да е оправдан по
повдигнатото обвинение; 3/да е настъпила вреда за ищеца; 4/да е доказана
причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и вредата; 5/да е
установен размерът на дължимото обезщетение.
Видно от присъда от
03.11.2015 г. по НОХД № 11550/2012г. на СГС, НО, 2 състав, подсъдимият Ю.В.Я. е
признат за невиновен в това, че на неустановена дата за времето от 03.07.2005 г.
до 04.10.2005 г. в гр.София, кв. “*******, в съучастие, като извършител с А.Г.Н.
– извършител, противозаконно е присвоил чужди движими вещи на обща стойност
1793.40 лв. – собственост на К.И.Г., които владеели /след като живеели под наем
в жилище на горепосочения адрес и вещите, описани по-горе били предоставени за
ползане с договор за наем/, което деяние представлявало опасен рецидив, тъй
като престъплението било извършено след като Я. е осъден за тежко умишлено
престъпление на „лишаване от свобода“ не
по - малко от една година, изпълнението на което е било отложено по чл.66 от НК, както следва: по НОХД № 3250/2001г. на СРС с присъда, която е в сила от
30.04.2002г., на основание чл.212 ал.3, пр.1 и 2 , вр . ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“б“
и чл.54 от НК е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от три години при строг
режим на изтърпяване на наказанието – престъпление по чл.206, ал.3, пр.2, вр
ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ от НК, поради което и на
основание чл.304 от НПК го е оправдал по по повдигнатото обвинение за
престъпение по чл.206, ал.3,пр. 2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал. 2, вр. ал.1 , вр
чл.29, ал.1, б.“а“ от НК.
От постановление за привличане на обвиняем от
04.05.2011г., връчено на 17.05.2011г., се установява, че наказателното производство срещу Ю.В.Я. е започнало на 17.05.2011г., когато е
привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.206, ал.3, пр.2, вр.
ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр
чл.29, ал.1,б.“а“ от НК, и е приключило на 06.03.2017 г., когато оправдателната
присъда е влязла в сила, т.е. наказателното производство е продължило 5 години,
10 месеца и 2 дни.
Спрямо ищеца е била
взета мярка за неотклонение “подписка“./постановление за привличане като
обвиняем от 17.05.2011г., заключително мнение за предаване на съд от
20.06.2011г. по дознание № 3394/2005г. по описа на 02 РПУ-СДП, пр.пр. №
62588/2005г. на Софийска районна прокуратура/
От удостоверения за
раждане от ***г. на Филип Ю.Я. и Васил Ю.Я. се установява, че двамата са синове
на ищеца и към датата на привличането му като обвиняем са били на по 20 години./л.56-57/.
От справка за съдимост на ищеца, издадена на
20.03.2009г. от Софийски районен съд, се установява, многократно е осъждан.
Спрямо него са постановени десет присъди
за извършени от него престъпления през периода
1986 г. – 2007 г., някои от които при
условията на опасен рецидив. Постановените присъди са за извършени престъпления
по чл. 255, ал.1 от НК, по чл. 259, т.1, вр чл.258, ал.1 от НК, по чл.206,
ал.6, т.1, вр чл.206, ал.1 от НК, по чл.263, вр чл.262, вр. чл.210, ал.1, т.5 от НК, по чл.212, ал.3, пр.1 и 2,
вр. чл.212, ал.1 от НК, по чл.308, ал.1 от НК, по чл.212, ал.3, пр.1 и 2 от НК,
по чл.206, ал.3, вр. ал.1 от НК, по чл. 196, ал.1,т.2 , вр чл.195, ал.1, т.4,
пр.1 и 2 от НК, за престъпление по чл.212, ал.3, вр ал.1, пр.3 от НК,
престъпление по чл.211, пр.2, вр чл.210, ал.1,т.5 от НК и престъпление по
чл.263, вр чл.262, вр. чл.210, ал.1, т.5 от НК.
От справката за
съдимост на ищеца се установява, че при едно от извършените в съучастие
престъпления, за които е осъден с присъда от 08.02.2008г. по НОХД №12855/2007г.
на СРС, негов съучастник, като
съизвършител, е бил Филип Ю.Я. – негов син, според удостоворението за
раждане, представено по делото. Престъплението е извършено за времето от 13.30
часа на 18.11.2006г. до 18.30 часа на 20.11.2006 г. в гр.София, като съизвършителите са отнели движими вещи на обща
стойност от 7220.97лв. от владението на Д. И.Д., без нейно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвоят; за извършване на кражбата е използвано
техническо средство и кражбата е
извръшена от ищеца при условията на опасен рецидив.
Видно от справката за
съдимост от 20.03.2009г. ищщецът е излежал наказание „лишаване от свобода“ през
периода 19.01.2007 г. - 09.03.2009 г. в Затвора – Пазараджик по НОХД № 7460/20007г. на РС-София и, НОХД №
12855/2007г. на РС - София, НОХД № 261/2006г. на РС – Сандански и НОХД № 513/2007г.
на РС – Перник. Видно от справка от ГД “Изпълнение на
наказанията“ рег. № 6661/20.04.2011г. по ДП № 3394/2005г. по описа на 02 РПУ - СДП
ищецът е изтърпявал наказания в местата за лишаване от свобода по предходни присъди, както следва: в
Затвора - гр. Бобов дол през периода 26.01.1988г. - 20.02.1989 г.; в Затвора - гр.
Пазарджик през периода 26.05.1993 г. - 12.09.1997 г.; в Затвора - гр. Пазарджик
през периода 19.01.2007 г.- 09.03.2009 г.; в Затвора - гр. Бобов дол през
периода 31.07.2009 г. - 25.09.2009 г.
От заключението на
медицинската експертиза, което съдът приема, се установява, че ищецът страда от
следните заболявания: 1/артериална хипертония - III степен, хипертонично
сърце, която е доказана официално през 2009 г./Епикриза на МУ на МВР/, а по
анамнестични данни датира от 2007 г.; 2/исхемична болест на сърцето -
САП/Стабилна ангина пекторис/ III функционален клас, което заболяване по анамнестични
данни датира от 2006-2007 г.; състояние след НАП, установено през 2009 г., като
по анамнестични данни ищецът е имал симптоми на стенокардия 2-3 години преди 2009
г. - от 2006 г. - 2007 г.; 3/дислипидемия
– хипертригилицеридемия, което заболяване е установено през 2009 г; 4/състояние
след навяхване на лява глезенна става - 2009 г.; 5/спортно сърце -
установено с ехокардиография през 2009 г.; 6/сърдечна недостътъчност III
функционален клас по НИХА - систолна и диастолна дисфункция, установена през
2009 г. с ехография. Вещото лице е посочило, че по скала за стреса на Холмс и
Рае „неприятности с правосъдието“ се оценяват с 29 точки, загубата на работа с
47 точки, болест - с 44 точки. Сумарно понесеният алостатичен товар от ищеца
вещото лице е определило на 120 точки. Дислипидемията не се влияе от стрес, тя е
наследствен дефект в обмяната на холестерола и неговите фракции или е придобита.
В случая се дължи на приемането на анаболни стероиди от ищеца. Артериалната
хипертония не се причинява от стрес, но същият може да утежни развитието й с
появата на хипертонични кризи, които се изразяват във внезапно повишение на
артериалното налягане с 25 % над изходното ниво, с прояви на засягане на
таргетните органи - сърце, мозък, бъбреци. При Я. няма установена хипертонична
криза, но измереното артериално налягане при прегледа на 14 май 2018 г. е есктремно
високо и говори за липса на лечение. Исхемичната болест на сърцето във всичките
й форми/остра и хронична/ се повлиява от стрес. Най-тежката изява са фатални
форми на остър миокарден инфаркт, мозъчен инсулт, дисекация на аортата, отлепване
на ретината. При Ю.Я. е отбелязан „остър коронарен синдром - НАП - де ново“ през
2009 г. За изявата на острия коронарен синдром от значение са не само стресови
фактори, но и възрастта, както и наличие
на исхемична болест на сърцето. Артериалната хипертония не може да се появи в
следствие на продължително психическо напрежение. Тя е полигенно обусловено
заболяване от общ характер, за изявата на което от значение са генетични
фактори и фактори на средата, наречени рискови фактори. Артериалната хипертония
може да се контролира напълно с
медикаменти, налични в аптечната мрежа и контролирането й не е проблем.
Тя е хронично заболяване и продължава до края на живота. Не може да бъде
излекувана, защото факторите, които я обуславят, са предимно структурни промени
в съдовете и сърцето. Същото важи и за исхемичната болест на сърцето във
всичките й форми. Исхемичната болест на сърцето може да се лекува, включително острите й
форми, с провеждане на реваскуларизация, чрез стентиране или „бай пас“ операции,
които са достъпни форми на лечение за пациентите. Консервативното
медикаментозно лечение е достъпно и стандартизирано. Дислипидемията също е генетично
обусловен ензимен дефект и не може да се излекува, но успешно се поддържа
т.нар. „таргетно ниво“ на общия холестрол и неговите фракции с достъпни
лекарства, наречени статини или комбинация от фибрати и статини. Страданията, които
причиняват артериалната хипертония и исхемичната болест на сърцето са типични –
главоболие, виене на свят, загуба на равновесие при високо артериално налягане,
гръден дискомфорт при пристъп на стенокардия. Страданията не са значителни, но
рисковете за живота на пациента, особено при острите форми на исхемичната
болест на сърцето и хипертоничните кризи са съществени. Сърдечната
недостатъчност, развила се на базата на изразената „ЛКХ“ и т .нар. „спортно
сърце“, особено систолната дисфункция с фракционно изтласкване около 30 % е
особено тежко заболяване, което пряко застрашава живота на пациента и изисква
активно лечение, каквото при ищеца не е извършено. При иреверзибелна систолна сърдечна недостатъчност следва
да се извърши сърдечна трансплантация.
В обобщение, според
вещото лице, през периода на наказателно преследване при ищеца има един епизод
на новопоявила се нестабилна ангина пекторис на фона на рисков профил – артериална
хипертония III степен, дислипидемия, фамилна
обремененост, тютюнопушене, мъжки пол. Предвид обичайната възраст за изява на
посочените заболявания, преживеният стрес има ограничено значение за изявата на
нестабилна ангина пекторис. Стресът няма причинно-следствена връзка с
развитието на артериалната хипертония и дислипидемията. Исхемичната болест на
сърцето при ищеца се е развила на базата
на т.нар „спортно сърце“ по време на активно спортуване, с прием на анаболни
стероиди. Стресът има безспорно влияние при изява на нестабилна ангина пекторис,
но количествено това влияние не може да бъде определено. Прогнозата за ищеца е
неблагоприятна, с оглед на заболяването “сърдечна недостатъчност“, развило се
на базата на изразената „ЛКХ“ и т .нар. „спортно сърце“, както и установената
систолна дисфункция с ниско фракционно изтласкване от 30 % .
В съдебно заседание
вещото лице заявява, че при фракция на
изтласкване под 35% се приема, че сърдечната недостатъчност е необратима.
Трансплантацията е „алтернатива“ за повишаване на фракцията. Ищецът е имал
спортни изяви и е приемал стероиди,
стигнало се е до нарушение на храненето на миокарда и исхемия. В момента на
прегледа има исхемични вълни. „Спортното сърце“ се приема, че е на границата на
норма и патология, в последните години лекарите го приемат за патология. Я. е
практикувал колоездене, който е най-опасният спорт, според вещото лице, тъй
като при него се наблюдава едновременно обемно и систулно обременяване. По време на наказателното производство при
ищеца, поради стреса, се е проявила нестабилна ангина пекторис, която
представлява изява на остра исхемична
болест на сърцето. Това заболяване при позитивиране на ензими за миокардна
некроза и поява на ритъмни нарушения може да завърши фатално. В случая обаче
ищецът е преживял този епизод, вдигнал е кръвното налягане, тази хипертонична криза
е провокирала исхемията. Нестабилната ангина пекторис е израз на стрес.
Генетичните фактори също оказват влияние, ищецът е имал брат, който е починал
на 42 годишна възраст от инфаркт на миокарда.
От показанията на св.
Веселинов се установява, че познава от двадесет години ищеца. Виждали се сравнително
често - два пъти седмично. Свидетелят знаел
от ищеца, че срещу него било заведено дело, свързано с изчезнали вещи от
квартира, където живеел преди около 10 години. Я. бил набеден, че от квартирата
са изчезнали вещи – хладилници, телевизори, което му се отразило „доста
неприятно и на здравословното състояние“. По това дело той първоначално бил осъден. Обвинението не му се
отразило добре, получил високо кръвно и някакво сърдечно заболяване. Свидетелят
виждал ищеца да пие лекарства. Семейството му „се разбило“, съпругата му не
искала да поддържа връзка с него, той имал двама сина, но и с тях не можел да
поддържа връзка, тъй като бил изолиран от страна на близките си. Свидетелят не
е сигурен дали ищецът е бил приет в болница, тъй като в този период не се виждал
с него.
Съдът кредитира
показанията на свидетеля относно преживените от ищеца душевни страдания,
изразили се в безпокойство и притеснения, че е обвинен несправедливо и може да
бъде осъден за престъпение, което не е извършил, тъй като са непротиворечиви и
житейски правдиви в тази част.
Показанията на
свидетеля в останалата част, в която изразява своите субективни възприятия
относно обстоятелството, че ищецът е бил социално изолиран от семейството си,
заради повдигнатото обвинение, съдът намира за недостоверни, тъй като не се
подкрепят от останалите доказателства по делото. От протокола за разпит на
ищеца от 17.05.2011г. по ДП № 3394/2005г. се установява, че към датата на
привличането му като обвиняем вече е бил разведен, поради което няма основание
да се приеме, че съпругата му е прекъснала връзката с него, заради незаконното
обвинение. Видно от удостоверенията за раждане
на неговите синове към датата на привличането му като обвиняем на 17.05.2011
г. те са били възрастни хора – на по 20 години и са могли самостоятелно да вземат
решения дали да общуват с баща си, с оглед на своите лични наблюдения и създадена
до този момент емоционална връзка с него. По делото се установи, че по отношение на ищеца е била взета мярка за
неотклонение „подписка“, т.е той е могъл
свободно и без ограничения да общува със синовете си. От друга страна, от справката
за съдимост е видно, че ищецът е осъден
с присъда от 08.02.2008 г. по НОХД №12855/2007г. на РС – София за извършено в периода 18.11.2006г. - 20.11.2006 г. престъпление, в съучастие с единия от неговите синове - Филип Ю.Я.. Обстоятелството,
че един от синовете му е бил осъден за престъпление, извършено през 2006 г.,
дава основание да се направи извода, че новото обвинение срещу баща му не е
било от такова естество, че да го накара да прекъсне връзка с него. Следва да
се посочи, че дори и отношенията между ищеца и децата му да са били влошени, за
което липсват достоверни доказателства по делото, в хода на процеса не са събрани
и доказателства за наличието на причинно-следствена връзка с незаконното
обвинение, поради което съдът приема за недоказани твърденията на ищеца в тази
част.
Представените по
делото доказателства установяват, че спрямо Я. е било повдигнато обвинение за
престъпление от общ характер, по което е бил оправдан с влязла в сила присъда,
претърпял е неимуществени вреди, изразили се в негативни емоционални
преживявания от незаконното обвинение,
поради което съдът приема за доказани фактите от състава на чл. 2, ал. 1, т. 3,
пр.1 от ЗОДОВ.
Съгласно съдебната
практика - т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.дело № 3/2004 г. на
ОСГК на ВКС и решение № 95/23.04.2014 г. по гр. дело № 5805/2013 г., III г.о.
на ВКС, както и според разясненията в ПП 4/1968 г. на ВС РБ и съдебни решения
на ВКС: решение № 115/05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 593/2011 г. IV г.о.,
решение № 9/07.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 733/2011 г. на III г.о. на ВКС,
решение № 299/15.07.2013 г. г. на ВКС по гр. д. № 1179/2012 г. на IV г.о. на
ВКС, решение № 49/2011 г. на ВКС по гр. д. № 697/2010 г. на III г.о., при
определяне на обезщетението по справедливост трябва да се отчитат конкретни
обективно настъпили и установени по делото обстоятелства, в каква степен и
колко продължително са засегнати чувствата на конкретния индивид. Такива
обстоятелства са личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина
му на живот и обичайната среда, тежестта на престъплението, за което е
повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство,
наложените мерки на принуда, какво е било отражението на незаконното обвинение
върху личния, обществения и професионалния живот, разгласяване и публичност на
незаконното обвинение, дали са причинени здравословни увреждания.
При определяне размера
на обезщетението съдът отчете възрастта на ищеца към датата на започване на
наказателното производство спрямо него – 49 г., тежестта на престъплението, за което е повдигнато
обвинение – тежко умишлено престъпление от общ характер по чл. чл.206, ал.3,
пр.2, вр ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ от НК, за
което се предвижда наказание “лишаване от свобода“ за срок от 3 до 10 години. По
отношение на ищеца е била взета най -
леката мярка за неотклонение „подписка“. В съдебната фаза делото е разгледано
от няколко първоинстанционни и второинстанционни съдебни състави. Първоначално
е образувано НОХД № 12191/2011г. на СРС, НК, 105 състав, по което е постановена
осъдителна присъда, с която е определено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 3 години, при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието,
присъдата е обжалвана от ищеца и е отменена с решение №767/19.06.2012г. по
ВНОХД № 1386/2012г. на СГС,а делото е върнато на СРС за ново разглеждане от
друг състав. Образувано е НОХД №11550/2012г.
на СРС, НК, 2 състав, по което на 03.11.2015 г. е постановена оправдателна
присъда, но тя е протестирана от прокуратурата. От поставения печат върху присъдата
е видно, че при инстанционния контрол същата е потвърдена и е влязла в сила на
06.03.2017г. Така спрямо ищеца два пъти е проведено съдебно следствие, като
първоначално е постановена осъдителна, а след това оправдателна присъда, които
обстоятелства са засилили негативните преживявания на Я., който е чувствал
несигурност и безпокойство, че ще бъде осъден и ще трява да изтърпява наказание
за престъпление, което не е извършил. Съдът отчете обстоятелството, че ищецът многократно
е осъждан – спрямо него са постановени 10 присъди, като някои от деянията са извършени при
условията на опасен рецидив. Не бе установено наказателното производство да се
е отразило негативно на отношенията на ищеца със съпругата му и неговите деца. От
протокола за разпит на ищеца от 17.05.2011г. по ДП № 3394/2005г. се установява,
че към датата на привличането му като обвиняем вече е бил разведен, поради което
евентуално прикъсване на връзката със съпругата му не се дължи на незаконното
обвинение. Синовете му към 17.05.2011 г. са били на по 20 години и са могли
самостоятелно да взимат решения относно отношенията с баща си, с оглед на
връзката, която са създали до този момент. Тъй като спрямо ищеца е била
определена мярка за неотклонение „подписка“, наказателното производство по
никакъв начин не е ограничило възможността на Я. свободно да общува с децата си. От друга страна, от справката
за съдимост се установи, че той е осъден
за престъпление, което е извършил в
съучастие с един от синовете си Филип Ю.Я., през периода 18.11.2006г. -
20.11.2006 г./справка за съдимост - присъда от 08.02.2008 г. по НОХД
№12855/2007г. на РС – София/. Обстоятелството, че един от синовете му е бил
осъден за престъпление, извършено през 2006 г.,
дава основание да се направи извода, че новото обвинение срещу баща му
не е било от такова естество, че да го накара да прекъсне връзка с него. Не са
ангажирани доказателства за оставането на ищеца без работа, поради незаконното
обвинение. Не бяха доказани и твърденията на Я., че незаконното обвинение е довело до влошаване на предходни негови заболявания - високорискова
нестабилна стенокардия и дислипидемия, както и на дистрофия на левия долен
крайник, нито да е предизвикало проявата на артериална хипертония. От
заключението на медицинската експертиза, което съдът приема, се установи, че
заболяванията, от които страда ищецът - артериална хипертония, исхемична болест
на сърцето, дислипидемия, „спортно сърце“ и сърдечна недостатъчност не могат да
бъдат породени от продължителен стрес. Две от тези заболявания - исхемичната
болест на сърцето и артериална хипертония, по начин на протичане, могат да се
повлияят от стресови преживявания. При артериалната хипертония стресът може да
предизвика хипертонични кризи, но ищецът не е имал такива кризи през периода на
незаконното обвинение от 17.05.2011 г. до 06.03.2017 г./отговор на въпрос трети
и втори от заключението/. Единственото
заболяване, което се е проявило през периода на незаконното обвинение, е „нестабилна
ангина пекторис“, която е проявление на исхемичната болест на сърцето. Според
вещото лице, преживеният стрес има
ограничено значение за заболяването „нестабилна ангина пекторис“, тъй
като то се е изявило на фона на съществуващи преди това рискови фактори: артериална
хипертония III степен, дислипидемия, фамилна обремененост, тютюнопушене, от
значение е и полът на пациента. Исхемичната болест на сърцето при ищеца се е развила на базата на т.нар
„спортно сърце“ по време на активно спортуване, с прием на анаболни стероиди.
Стресът има безспорно влияние при изявата на нестабилна ангина пекторис, но
вещото лице заявява, че количествено това влияние не може да бъде определено. Съдът,
като съобрази многобройните рискови фактори при ищеца, въз основа на които се е
проявила „нестабилна ангина пекторис“ – исхемичната болест на сърцето, развила
се база “спортно сърце“, артериална хипертония III степен, дислипидемия, фамилна обремененост,
тютюнопушене, пола на пациента, както и обстоятелството, че той е бивш спортист
и многократно е бил осъждан на ефективно изтърпяване на наказание „лишаване от
свобода“ преди да бъде подвигнато срещу него незаконното обвинение, приема, че
преживеният от него стрес от това конкретно обвинение е имал минимално влияние
за проявлението на заболяването, като определи съотношение от 7 %.
По делото се установи,
че продължителността на наказателното производство срещу ищеца е от 17.05.2011г./датата,
на която е привлечен като обвиняем/ до 06.03.2017 г./ датата на влизане в сила
на оправдателната присъда/, т.е наказателното производство е продължило 5
години, 10 месеца и 2 дни. От молба от
24.08.2017г./л.75/ и писмо изх.№ 94-Ю-27/08.08.2017г. на Министерство на
правосъдието/ л.79 - 80/ е видно, че ищецът е приел предложението на държавата
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, вследствие нарушаване правото на разглеждане и
решаване на процесното наказателно дело в разумен срок - на основание чл. 60з от ЗСВ. Първоначално по делото бе предявен и иск с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ,
производството по който бе прекратено, на основание чл.233 от ГПК, с
определение от 22.03.2018г., поради отказ от иска./л.91/. Тъй като с
постигнатото споразумение окончателно е разрешен извънсъдебният
спор между държавата и ищеца отосно претърпените от него неимуществени
вреди във връзка с нарушаването на правото на разглеждане и решаване на процесното наказателно производство в разумен срок и за тези вреди Я. е получил обезщетение
в размер на 2 000 лв., при определяне размера на заместващото обезщетение,
което държавата трябва да му заплати, чрез процесуалния субституент, по настоящото дело, не следва да
се вземат предвид неговите неблагоприятните изживявания от продължилността на наказателното производство.
Като съобрази
посочените обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта на живот
в страната през периода 2011 – 2017 г., съдът определи обезщетението по
справедливост на 2 000 лв., до който размер искът е основателен, а в останалата
част, до пълния предявен размер от 60 000 лв., следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер
на 78 лв., съобразно уважената част от иска.
При определяне размера на разноските съдът
уважи възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
претендирано от ищеца. Делото не представлява фактическа и правна сложност,
поради което съдът намали размера на адвокатското възнаграждение до предвидения
в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения минимален размер на адвокатско
възнаграждение, съобразно материалния интерес - 2 330 лв. и при този размер
изчисли общият размер на дължимите разноски.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА П.на Р.Б., адрес за призоваване: гр. София, бул. „*******, да
заплати на Ю.В.Я., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***, офис № 205, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3,
предложение първо от ЗОДОВ, сумата от 2
000 лв. /обезщетение за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, по което Ю.В.Я. е оправдан с
присъда от 03.11.2015 г. по НОХД №
11550/2012г. на СГС, НО, 2 състав, влязла в сила на 06.03.2017 г./, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 06.03.2017
г. до окончателното изплащане, като
иска в останалата част, до пълния предявен размер от 60 000 лв., като
неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА П.на Р.Б.да заплати на Ю.В.Я., на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 78 лв., съобразно уважената част от
иска.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: