Решение по дело №304/2018 на Районен съд - Велики Преслав

Р Е Ш Е Н И Е

 

05.02.2020 год.

 

Номер 14                                                   Година 2020                 Град Велики Преслав

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Районен съд – Велики Преслав                                                  трети състав

На 17 (седемнадесети) октомври                                                Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

                                                                                 Председател Стоян Момов

Секретар Марияна Василева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Момов

административнонаказателно дело номер 304 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от М.Р.М. с ЕГН ********** срещу наказателно постановление № 26-27/17.08.2018 г., издадено от Началник-отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав” гр. Русе към Главна дирекция „Рибарство и контрол” на И.а.п.р.и а.

            В жалбата се излага, че с наказателното постановление на жалбоподателя е наложено наказание за нарушение по чл. 70, ал. 1 вр. чл. 30, ал. 3, т. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите. Излагат се доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление спрямо прилагането на процесуалния и материалния закон. Твърди се, че вмененото на жалбоподателя нарушение не е извършено от посоченото по преписката като нарушител лице, като в хода на административнонаказателното производство не са събрани достатъчно доказателства в тази насока. Алтернативно, жалбоподателят излага доводи за маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Предвид изложеното се иска наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно.

            В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата.

            Законният представител на въззиваемата страна счита, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, и моли съда същото да бъде потвърдено.

            Видно от материалите по приложената по делото административнонаказателна преписка, на 27.07.2018 г. Р.Т.С. – главен инспектор в отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав” гр. Русе, в качеството на актосъставител, съставил акт за установяване на административно нарушение № В 0009530/27.07.2018 г. срещу М.Р.М. с ЕГН ********** ***, за това, че „на 26.07.2018 г., около 16,10 ч. извършва риболов във водите на река Голяма Камчия в участъка срещу кантона на Пътно управление ***, в който е забранено задържането на уловена балканска пъстърва със заповед № РД 09-5/05.01.2018 г., която е допълнение към заповед РД 09-98/26.02.2016 г., с което е нарушил чл. 30, ал. 3, т. 1 от ЗРА.”. При съставянето на акта е иззета риба: 2 бр. балкански пъстърви с общо тегло 460 грама.

            На 30.07.2018 г., пред наказващия орган е подадено писмено изявление, включващо възражения по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу съставения АУАН, в които освен неотносими по преписката обстоятелства се твърди, че жалбоподателят не е осъществявал риболов, а посочената в акта като иззета риба е уловена от малолетния му племенник – 9-годишния Радослав Иванов.

            На основание така съставения акт, Началник-отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав” гр. Русе към Главна дирекция „Рибарство и контрол” на ИАРА, в изпълнение на компетентността и правомощията си по чл. 91, ал. 4 от ЗРА, е издал атакуваното наказателно постановление № 26-27/17.08.2018 г., с което на М.М. е наложено следното административно наказание – глоба в размер на 1500 лв., на осн. чл. 70, ал. 1 от ЗРА, за това, че „на 26.07.2018 г., около 16,10 ч., извършва риболов на балканска пъстърва във водите на река Голяма Камчия и задържа 2 броя пъстърви, в участъка срещу кантона на Пътно управление ***, в който е забранено задържането на уловени балкански пъстърви със Заповед № РД 09-5/05.01.2018 г., която е допълнение към Заповед РД 09-98/26.02.2016 г. на Министъра на ЗХ, с което е нарушил чл. 30, ал. 3, т. 1 от ЗРА.” Постановено е, на осн. чл. 90, ал. 1 от ЗРА, отнемане в полза на държавата, на два броя балкански пъстърви с общо тегло 460 грама, които при изземването им, били унищожени.

            Жалбоподателят изцяло оспорва фактическите констатации, изложени в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление.

            Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства – свидетелските показания на Р.С. (актосъставител), С.И. и В.В. (свидетели по акта), и Д.Д., прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

            На 26.07.2018 г., около 16,00 часа, В.В. (който по това време бил доброволен сътрудник на ИАРА и член на различни риболовни, и рибноопазващи организации) обхождайки с автомобил пътен участък край река Голяма Камчия (планинския проход „Боаза” до гр. Велики Преслав), между Омуртагов мост (с общоизвестно местонахождение край границата на Национален историко-археологически резерват „Велики Преслав”) и язовирната стена на язовир „Тича”, преминавал по пътя в района на бившия пътен кантон и бивш ресторант „Боаза“, и забелязал паркиран встрани от крайпътния участък автомобил, до подхода към реката. По цялото продължение на горепосочения пътен участък, на всеки пътен подход към находящата се в непосредствена близост до пътя река, били поставени информационни табели, включващи графични изображения на видове пъстървови риби и писмена информация за забраната за запазване, и задължението за незабавно връщане във водата на уловените екземпляри уловена пъстървова риба. Такава табела била закрепена на дърво в непосредствена близост до мястото, където бил паркиран завареният автомобил. Придвижвайки се пеша към тази част на водоема, от височината, на която се намирал (стар шосеен мост над реката) забелязал признаци на присъствие на хора и в близост, на брега, достигнал до малолетно дете, което се радвало на намиращи се в малка кофа с вода две риби в мъртво състояние. Като разпознал, че видът на рибата бил балканска пъстърва, както и забелязвайки до кофата въдица в сгънато положение, пликове, ползвани за пренасяне на риболовна захранка, както и че почвата на брега е отъпкана обичайно както при извършване на риболов от брега, свидетелят попитал детето кой я е уловил, при което получил отговор, че това са бащата на детето и неговия придружител. Веднага след това свидетелят видял, че на около 15 метра, в посока срещу течението на реката се намират двама души, единият от които – жалбоподателят М., който ловял риба с въдица, чиято линия била във водата. Единственото лице, което свидетелят видял да осъществява риболов, бил жалбоподателят. Във връзка с качеството си на доброволен сътрудник, свидетелят започнал да заснема случващото се на видеозапис с носения от него електронен таблет. На мястото до съда с рибата, свидетеля и детето, пристигнали двете пълнолетни лица, едното от които – жалбоподателят, носейки въдицата си. При последвалия разговор свид. В. разяснил, че задържането на улова е нарушение, на което М. отговорил „Ама аз само две рибки хванах“ и попитал как следва да постъпят с уловените риби. Свидетелят обяснил, че на следващия ден риболовецът следва да се яви в гр. Шумен, в служебно помещение на ИАРА, за съставянето на АУАН и напуснал мястото продължавайки обхода си на реката. Междувременно сигнализирал за случилото се на компетентния актосъставител. На следващия ден, в изнесеното работно място в гр. Шумен на Отдел „РК – ЦД” гр. Русе в ИАРА се явили нарушителят, съпровождащото го предходния ден по време на риболова лице и свидетелят В., където бил съставен процесният АУАН. При съставянето му, нарушителят изрекъл пред актосъставителя С. израза: „Какво толкова е станало като сме задържали два броя пъстърви?” и подписал акта с изричното писмено отбелязване, че няма възражения.

            При така установените фактически положения, като извърши служебна проверка по допустимостта на жалбата и на законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, обсъди направените с жалбата възражения и искане, взе предвид становищата на страните, и като извърши оценка на събраните доказателства, съдът намира от правна страна следното:

            По допустимостта на жалбата:

            Последната е подадена от надлежно лице, посочено в обжалваното наказателно постановление като нарушител, в законния 7-дневен срок – наказателното постановление е връчено на 21.08.2018 г., а жалбата срещу него е депозирана пред ИАРА, отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав” гр. Русе, на 22.08.2018 година. Ето защо, същата е допустима.

            Относно основателността на жалбата:

            Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

            Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, налагащи отмяна на последното. АУАН е съставен от компетентно по чл. 37, ал. 1, б. „б” от ЗАНН вр. чл. 91, ал. 1 от ЗРА длъжностно лице (видно и от т. 1 от приложената по преписката заповед № РД 09-25/21.01.2014 г. на Министъра на ЗХГ), при спазване на реда по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, в сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено от компетентен по чл. 47, ал. 2 вр. ал. 1, б. „а” от ЗАНН вр. чл. 91, ал. 4 от ЗРА и по чл. 48, ал. 1 от ЗАНН административнонаказващ орган (видно и от т. 2 от горепосочената заповед на Министъра на ЗХГ), в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

            Съдът намира за доказано по делото, че на 26.07.2018 г., в следобедните часове, на река Голяма Камчия, в участъка й между Омуртагов мост и язовирната стена на язовир „Тича” (в района на единствения там пътен кантон), жалбоподателят М.М., в качеството си на риболовец, осъществявал любителски риболов. При този риболов същият уловил с въдица, не върнал обратно в естествения воден обект в който са уловени, а запазил (задържал) в нарочно предназначен за това съд две бройки пъстървови риби – балканска пъстърва. По време на това им задържане, рибите преминали от живо в мъртво състояние.

            При тези фактически изводи съдът изцяло кредитира изложеното в съдебно заседание от свидетеля В.В., който е свидетел-очевидец на нарушението. Показанията му са логични, последователни, при липса на вътрешни фактически и логически противоречия. Същите са в съответствие и с останалата част от съвкупността на събраните по делото доказателства. Макар да не е очевидец на моментите на улова на двете риби и на непосредствено последвалите ги действия на риболовеца по запазването им (задържането им в съд с вода), свидетелят е възприел лично и категорично сочи, че жалбоподателят М. бил единственият от трите, установени на брега лица, който носел въдица и извършвал с нея риболов. Показанията на същия, преценени в съвкупност с останалите доказателства по делото – свидетелските показания на актосъставителя, на свидетеля по акта С.И. и частично на Д.Д. установяват по категоричен и несъмнен начин горепосочените установени в съдебното производство факти, чиято верига, преценена през призмата на житейската логика и на специфичния любителски риболов на балканска пъстърва (необходимост от специални риболовни оборудване, методи, умения и опит, и от знания относно разпространението, местообитанието и биологията на рибата от този вид) водят до единствено възможния извод, че именно жалбоподателят М. е този, който е уловил процесните риби. В горната насока, съдът не кредитира изложеното от свид. Д. в частта му, в която се излага, че уловът и задържането на рибата били осъществени от малолетното дете. Този свидетел, освен че е заинтересован от изхода на делото предвид заявените приятелски отношения с жалбоподателя, не е и пряк свидетел на случилото се, а в показанията си възпроизвежда твърденията на жалбоподателя М..

            Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 30, ал. 3, т. 1 от ЗРА. Съгласно цитираната разпоредба, Министърът на земеделието, храните и горите, съгласувано с Министъра на околната среда и водите определя временни забрани за стопански и любителски риболов във водни обекти или отделни зони от тях за опазване на популациите от риба и други водни организми. Относима в тази насока по конкретния случай е визираната в наказателното постановление и издадена на горепосоченото правно основание заповед № РД 09-98/26.02.2016 г. (допълнена със заповед№ РД 09-5/05.01.2018 г.) на министъра, според т. 4.2 от която, през периода от 2016 до 2018 г., при извършване на любителски риболов се забранява задържането на улов от речна (балканска) пъстърва в участъка на река Камчия, от моста на ресторант „Омуртагов мост“, до стената на язовир „Тича“. Цитираните заповеди са оповестени в информационната рубрика на интернет сайта на ИАРА и същите по силата на чл. 65 от АПК, създават права и задължения за неопределен брой лица. Съобразно разпоредбата на чл. 66 – 70 от АПК, производството по издаването на общи административни актове, от откриването му, до издаването и съобщаването на акта, се осъществява при спазване на принципа за участие на заинтересованите лица и техните организации (бъдещи адресати на акта). Съдържанието на издадения акт се съобщава чрез публично оповестяване чрез средствата за масово осведомяване, чрез изпращане на препис на участвалите в производството лица и/или организации, или по друг подходящ начин. В случая, заповедите на министъра са публично обявени на информационния сайт на ИАРА и достъпни за всички лица, заинтересовани като практикуващи риболов и респективно – задължени да спазват закона, уреждащ отношенията при тази дейност. След като в нормата на чл. 30, ал. 3 от ЗРА е указано, че министърът на ЗХГ определя конкретни временни забрани, посочени в закона единствено чрез родово въвеждане на целта им – опазване на популациите от риба и други водни организми (поради спецификата и обуславящата я общоизвестна непредвидима всестранна променливост на бъдещи природни процеси и явления, и непредвидими в качествено и количествено отношение човешки въздействия), то този административен акт, по силата на тази законова делегация на компетентност става императив досежно уредената пряко от закона материя. Основен принцип в правото е, че незнанието на закона не извинява никого, поради което установеното по делото обозначаване на наложената забрана с информационни табели не е било необходимо за действието й. В случая са категорично и точно установени мястото на извършване на нарушението, попадащо в пределите на действие по място на заповед № РД 09-98/26.02.2016 г. на МЗХГ, както и че жалбоподателят-риболовец, след като уловил, запазил (задържал) две бройки пъстървова риба – балканска пъстърва – в нарушение на действащата забрана и на уреденото в чл. 24, ал. 3 от ЗРА негово задължение като риболовец, към което тя препраща – да пусне обратно всяка уловена пъстървова риба (да върне незабавно във водата всеки уловен екземпляр независимо от състоянието му).

            Съобразно приетото за доказано по-горе, съдът намира, че М.М. извършил от обективна и субективна страна описаното в обжалваното наказателно постановление нарушение по чл. 30, ал. 3, т. 1 от ЗРА.

            По отношение на възражението на пълномощника на жалбоподателя, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН: легална дефиниция на понятието „маловажен случай“ се съдържа в чл. 93, т. 9 от НК, която разпоредба, по аналогия от чл. 11 от ЗАНН се прилага субсидиарно и в административнонаказателното производство. Според чл. 93, т. 9 от НК, „маловажен случай“ е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Съставомерността на процесното нарушение по чл. 30, ал. 3, т. 1 от ЗРА не включва настъпване на вредни последици. Това нарушение е на просто извършване. В конкретната хипотеза на съставомерност, запазването по смисъла на чл. 24, ал. 3 от ЗРА (задържането) на улов от посочения вид – балканска пъстърва, само по себе си се явява особено вредно за рибните ресурси и за свързаните с биологията им други водни организми, тъй като се нарушава естественото им състояние от гледна точка на числеността на популацията им и на биологията им на съществуване, отразяващо се косвено, но разностранно и прогресивно, и то с особено голямо значение на екосистемата, в която са включени – не само към момента на посегателството, но и за в бъдеще, поради обективното заличаване на възможността за отнетите по този начин бройки риби да участват в естествените си процеси на съществуване и на възпроизвеждане. При установените в случая обстоятелства: в резултат на задържането на уловената риба същата преминала от живо в мъртво състояние; извършване на деянието в близост до указателни табели, разясняващи задължението за връщане във водата, административнонаказващият орган правилно е приел, че осъщественото не се характеризира с по-ниска обществена опасност. Поради това съдът приема, че осъщественото от М. нарушение не съставлява маловажен случай.

            Допусната в АУАН непрецизност при описанието на състава на нарушението не представлява съществено процесуално нарушение и не обосновава незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Тази непрецизност в случая не се явява пречка за установяването по преписката, че включеното в състава на процесното нарушение деяние е извършено и то именно от нарушителя М.М..

            Предвид горното, съдът приема, че законосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя.

            Досежно размера на наложеното наказание:

            В нормата на чл. 70, ал. 1 вр. чл. 30, ал. 3, т. 1 от ЗРА, законодателят е предвидил наказание глоба в размер от 1500 лв. до 3000 лева. При индивидуализацията на наказанието административнонаказващият орган е наложил на жалбоподателя административно наказание в минималния, предвиден в закона размер – 1500 лева. Като съобрази горното, с оглед разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН, забраната за отегчаване на положението на жалбоподателя, конкретните горепосочена тежест на нарушението и смекчаващите, и отегчаващи обстоятелства, съдът приема, че този размер е определен правилно.

            С наказателното постановление, на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА, законосъобразно е постановено отнемане на риба: 2 бр. балкански пъстърви с общо текло 0,460 килограма. Според цитираната норма, в случаите по чл. 70 от ЗРА, рибата и другите водни организми, както и уредите, средствата и приспособленията, с които те са придобити, се отнемат в полза на държавата. Предвид приетото по-горе досежно извършването на нарушението, авторството и предмета му, съдът приема, че при наличие на всички предпоставки, административнонаказващият орган правилно постановил това отнемане в полза на държавата.

            По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло.

            Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 26-27 от 17.08.2018 г., издадено от М.С.М.– Началник-отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав” гр. Русе към Главна дирекция „Рибарство и контрол” на И.а.п.р.и а. въз основа на акт за установяване на административно нарушение № В 0009530/27.07.2018 г., съставен от Р.Т.С. – главен инспектор в отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ гр. Русе (Шумен), с което на М.Р.М. с ЕГН **********,***, за нарушение на чл. 30, ал. 3, т. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите и на основание чл. 70, ал. 1 от ЗРА, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1500,00 лв. (хиляда и петстотин лева); и на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА, са отнети в полза на държавата: две бройки балкански пъстърви с общо тегло 0,460 килограма.

            На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, решението може да се обжалва с касационна жалба, пред Административен съд – Шумен, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

 

 

                                                                                              Районен съдия: