Решение по дело №48603/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 21325
Дата: 25 ноември 2024 г.
Съдия: Десислава Александрова Алексиева
Дело: 20231110148603
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 август 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 21325
гр. София, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110148603 по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, по силата на които ищецът ***************** моли да
бъде осъден ответника Ю. С. Р. да заплати на ищеца сумите , както следва:
сумите 1804,77 лв., представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за абонатен № **** и номер на инсталация №
********** за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва
за период от 31.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 237,38 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2021 г. до 06.04.2023 г.,
63,48 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 31.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 11,85 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до 06.04.2023 г.
Претендира разноски по делото.
Ищецът ********************* твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника в качеството и на собственик въз основа
на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното
им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период на ответника топлинна енергия за топлоснабден имот,
посочен по-горе на стойност м претендирания размер, като купувачът не е
заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Поддържа,
че ответникът не е заплатил и дължимата такса за дялово разпределение.
Твърди, че потребителят е изпаднал в забава.
Ответникът Ю. Р. в отговора на исковата молба твърди, че не е
1
потребител на топлинна енергия, тъй като макар да е собственик на имот,
вещен ползвател е С. П. П.. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи по предявения иск:
За уважаване на исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдените количества и за потребителите е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и
че през процесния период в сградата, в която се намира процесният
топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с
което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане
на възнаграждение в претендирания размер. В тежест на ответника е да
докаже погасяване на задълженията на падежа / след получаване на поканата.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия
през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно
право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети
лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да
бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна
енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между
тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови
нужди и дължи цената на топлопреносното предприятие.
Между страните не се спори, а и това се установява от съвкупната
преценка на писмените доказателства по делото /нотариален акт за
собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден
недвижим имот за мероприятие по ЗТСУ № ***, том V, нот. дело № ***/1987
г. , нотариален акт за дарение от 29.04.1992 г. и нотариален акт за дарение от
11.12.1992 г., с които С. П. дарява на дъщеря си Ю. Р. апартамент № * в бл. **,
като си запазва правото на ползване върху апартамента/, че Ю. Р. е собственик
на топлоснабдения имот в процесния период. Видно от молба – декларация от
25.10.1999 г. до *****************, Ю. Р. е заявила промяна в титуляра на
партидата за процесния имот, като същата бъде открита на нейно име.
Следователно от подаването на заявление за промяна на досегашния титуляр
на партидата на името на Ю. Р., считано от 25.10.1999 г. и до настоящия
момент, съществува правоотношение по договор за покупко-продажба на
топлинна енергия между Ю. Р. и ищцовото дружество и именно това е лицето,
2
което е задължено да заплаща стойността на потребената в имота топлинна
енергия за процесния период. Ето защо, ответникът отговоря за задълженията
за процесния имот, произтичащи от договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди при общи условия за процесния топлоснабден имот, находящ
се в *************, бл. **, *********** аб. № ****. Ирелевантни са доводите
на ответника, че същият не е живял, нито ползвал процесния топлоснабден
имот, доколкото по делото е установено, че между страните по делото е
сключен договор за продажба на топлинна енергия при изрично изразено
съгласие от Ю. Р., поради което и в качеството си на клиент на топлинна
енергия, на осн. чл. 149 ЗЕ и чл. 153 ЗЕ, ответникът дължи заплащане на
процесните суми.
Между страните е отделено за безспорно, че до топлоснабдения имот е
доставено твърдяното количество топлинна енергия на претендираната от
ищеца стойност. Видно от представените общи фактури към исковата молба,
неплатените задължения за топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до
30.04.2021 г. са в размер на 1098,55 лева към 13.07.2021 г., а по фактура за
период от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. е в размер на 606,42 лева към
12.08.2022 г. Следователно неплатените задължения за топлинна енергия са в
общ размер на 1704,97 лева. Няма данни и не се установява посочените
задължения да са платени. Ето защо, искът се явява основателен до този
размер, а за разликата над него до пълния претендиран такъв подлежи на
отхвърляне.
Според общите условия от 2016 г., по-точно чл. 33, ал. 2, "Клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурите по чл. 32, ал. 2 и, ал. 3 за
потребеното количество ТЕ за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Акцесорните претенции за
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
топлинна енергия се явяват установени в своето основание на осн. чл. 162
ГПК, а при изчисляване с интернет калкулатор за исковия период същите са в
общ размер на 223,91 лв. Следователно искът се явява основателен за
посочения размер и подлежи на отхвърляне да пълния предявен размер от
237,38 лева.
С определение от 23.05.2024 г. между страните е отделено за безспорно,
че в сградата е извършвана услугата дялово разпределение в исковия период,
както и че е възникнало задължение за плащане на възнаграждение за дялово
разпределение в претендирания размер от 63,48 лева, което се установява и от
извлечение за дължими суми по процесния абонатен номер и номер на
инсталация № **********. За услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана по арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението по чл. 410 ГПК. Следователно исковата претенция за сумата от
11,85 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение подлежи на отхвърляне.
По разноските:
3
Ищецът претендира сумата от 132,35 лева – платена държавна такса, 510
лева- платен депозит за особен представител и юрисконсултско
възнаграждение , определено от съда на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 50
лева.С оглед изхода на спора на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, в тежест на ответната
страна следва да бъде възложени разноски в размер на 651,44 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ Ю. С. Р., ЕГН
**********, с адрес: ********************** да заплати на
***************** с ЕИК: ********* и адрес:
**************************** сумата в размер на 1704,97 лв.,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в *************, бл. **, **** с
абонатен № **** за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 31.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 223,91
лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2021 г. до
06.04.2023 г., сумата в размер на 63,48 лева, представляваща главница за цена
на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 31.08.2023 г. до изплащане
на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот за разликата над
1704,97 лева до пълния предявен размер от 1804,77 лв., както и иска за
мораторна лихва за период от 15.08.2021 г. до 06.04.2023 г. за разликата над
223,91 лева до пълния предявен размер от 237,38 лева, както и иска за сумата
от 11,85 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до
06.04.2023 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА Ю. С. Р., ЕГН **********, с адрес: **********************
да заплати на ***************** с ЕИК: ********* и
********************* сумата в размер 651,44 лева – разноски за исковото
производство пред СРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4