Р Е Ш Е Н И Е № 140/29.6.2021
г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, пети административен състав, в публично заседание на петнадесети юни две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА
при секретаря Стела Гюмлиева, разгледа докладваното от Съдия Ваня Бянова-Нейкова адм. д. № 134 по
описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на „Р. ИНВЕСТ“ АД, ЕИК *********, ***, представлявано от Д.Н.Д.,
против АУПДВ № 01-2600/3546 от 11.11.2019 г. на
Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. В жалбата представителят
на дружеството посочва, че на 14.04.2021 г. на заявения от „Р. ИНВЕСТ“ АД
електронен адрес за кореспонденция с НАП е получено съобщение, че спрямо дружеството
е образувано изпълнително дело при публичен изпълнител с № *********/2021 г., и
покана да бъде заплатено задължение на това дружество. След като проверил с
персоналния идентификационен код (ПИК) какви са задълженията на дружеството,
разбрал, че на „Р. ИНВЕСТ“ АД е съставен Акт за установяване на публично
вземане № 01-2600/3546 от 11.11.2019 г. от ДФ „Земеделие“
в размер на 9 384,86 лева. Проведен бил разговор с публичния изпълнител с
искане да се предостави копие на този акт, тъй като същият не е известен и не е
връчван на адреса на дружеството, но такова копие не било предоставено с
обяснението, че дългът е генериран по електронен начин от взискателя
без предоставяне на копие на акта. Разговарял и със служител на ДФЗ по
телефона, който проверил, че в тяхната система този акт е на „ДСД 2010“ ЕООД с
УРН 534764.
Според твърденията в жалбата дружеството
„ДСД 2010“ ЕООД, ЕИК ********* с представляващ Д.Н.Д. и седалище и адрес на
управление ***, било уведомено с Писмо изх. № 01-2600/3546 от 24.06.2019 г., че
на основание чл. 26, ал. 1 от АПК се открива производство по издаване на акт за
установяване на публично вземане срещу него, тъй като при извършена проверка е
установено на основание чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП, че за кампания 2015 година не е
заявено участие по Мярка 212, регламентирана в Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за
условията и реда за прилагане на мярка 211 „Плащания на земеделските стопани в
райони с ограничения в планински райони“ и мярка 212 „Плащания на земеделски
стопани в райони с ограничения, различни от планински райони“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007-2013. Сочи се, че през месец
септември 2015 г. дружеството „ДСД 2010“ ЕООД е извършило преобразуване чрез
вливане в „Р. ИНВЕСТ“ АД при условията на чл. 262, ал. 1 от ТЗ, вписано в
Търговския регистър през месец декември 2015 г. За стопанската 2015 г. „Р.
ИНВЕСТ“ АД е подало заявление за подпомагане и е заявило мярката „Компенсаторни
плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения. Подмярка 13.2/НР2“. Застъпва се тезата, че не е спазен
разписаният в чл. 18а, ал. 1 - 9, респ. ал. 10 от АПК ред за връчване на
съобщения, като се твърди, че и двете дружества не са уведомявани за издаването
на спорния АУПДВ по нормативно установения ред, включително липсва съобщаване
на акта на таблото за обявления или в интернет страницата на съответния орган в
регламентирания от законовите разпоредби срок, след изтичането на който
съобщението се смята за надлежно връчено. Счита се също, че не е ясно кой е
адресатът на акта.
В съдебно заседание жалбоподателят
„Р. ИНВЕСТ“ АД се представлява от адвокат Ж.К. от * и от представляващия
дружеството Д.Н.Д.. Жалбата се поддържа по съображения, че оспореният акт е
незаконосъобразен и необоснован, доразвити в представената по делото писмена
защита. Конкретно се застъпва становището, че производството е инициирано и
започнато с уведомление по чл. 26 от АПК срещу един субект и е продължило без
промяна в аргументите на органа срещу негов правоприемник. Отделно от това се
сочи, че от административния орган са допуснати съществени процесуални нарушения
от гледна точка на приетото в акта, че самият адресат на АУПДВ е юридическото
лице „Р. ИНВЕСТ“ АД като правоприемник на „ДСД 2010“ ЕООД и това обстоятелство
е изрично посочено в акта, а същевременно в диспозитива
е изложено, че се изключва от подпомагане друг субект - дружеството „ДСД 2010“
ЕООД, и на него е издаден съответният акт за установяване на държавно вземане с
налагане на санкция за възстановяване. В тази връзка се счита, че са налице
основанията по чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от АПК – допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила
и противоречие с материалноправните разпоредби, като
се прави позоваване на разпоредбите на Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за
условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания
и на Наредба № 11 от 03.04.2008 г. Относно приложимостта на посочената в
оспорения АУПДВ норма на чл. 14, ал. 4 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. се
излага довод за неправилното позоваване от страна на административния орган на
този текст, тъй като същият касае специалната хипотеза на прехвърляне на
стопанство, а в конкретния случай става въпрос за нещо съвсем различно, а
именно за универсално правоприемство между
дружествата - преобразуване
чрез вливане при условията на чл. 262, ал. 1 от ТЗ. Твърди се също така и
допуснато нарушение на чл.
35 и чл. 36 от АПК поради необсъждане на депозираното от правоприемника „Р.
ИНВЕСТ“ АД възражение. По изложените съображения се иска отмяната на оспорения
административен акт със съответните законови последици от това. Заявява се и
претенция за разноски.
Ответната страна - Заместник-изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“, редовно призована, се представлява от Старши
юрисконсулт Д. М., която, на първо място, счита жалбата за недопустима като
просрочена предвид изтичане на преклузивните срокове
за обжалване и моли същата да бъде оставена без разглеждане, а производството по
делото да бъде прекратено. За обосноваване на това твърдение се сочи следното:
според приложените към административната преписка документи оспореният акт се
счита за връчен на 03.02.2021 г. по правилата за връчване чрез залепване на
таблото в ДФ „Земеделие“, което е сторено в резултат на опита актът да бъде
връчен чрез куриерски лицензиран оператор, чрез проведен телефонен разговор с
кандидата за връчване и след два неуспешни опита да бъде намерен на посочените
от него адреси; в конкретния случай жалбата е депозирана на 20.04.2021 г. в
деловодството на съда, което обосновава извод за просрочие
на оспорването. По същество счита жалбата за неоснователна по следните
съображения: Търговският закон регламентира производство по преобразуване на
търговски дружества и в настоящия случай има правоприемник - дружеството „Р.
ИНВЕСТ“ АД. Същевременно обаче секторното законодателство в Наредба № 5
определя един специален режим, който трябва да бъде спазен от земеделските
производители в рамките на изпълнявания от тях ангажимент. Мярка 212 „Плащания
на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските“,
представлява безвъзмездно плащане и определя ангажименти на земеделските
производители, които същите трябва да спазват в петгодишния срок, за който са
поели съответния ангажимент. В настоящия случай не е спорно между страните, че
за кампания 2015 г. дружеството „ДСД 2010“ ЕООД, което през 2011 г. е поело
своя петгодишен ангажимент, не е подало ежегодното си заявление за плащане,
предвид което е наложена санкция за това неизпълнение. Юридическият факт, че е
настъпило правоприемство между тези две дружества не
е спорен, но е проблем дотолкова, че новото дружество - в случая „Р. ИНВЕСТ“ АД,
не е уведомило ДФЗ за настъпилото правоприемство; в конкретния
казус терминът „стопанство“ има обобщаващо значение за всички ангажименти,
които кандидатът е поел във връзка с мерките, по които е кандидатствал; няма
как ДФ „Земеделие“ да проучи в пълнота случая, при положение че не е бил
уведомен за настъпилото правоприемство. Ангажиментът
като такъв, уреден в чл. 14, ал. 4 от Наредба № 5, не е довършен като
фактически състав, не е изпълнен от кандидата, предвид което той следва да търпи
съответните санкции; тъй като не е спорно, че декларация за прехвърляне на
заявление за подпомагане не е подадена, то няма как ангажиментът от кандидат
„ДСД 2010“ ЕООД автоматично да бъде прехвърлен към кандидата „Р. ИНВЕСТ“ АД,
който е земеделски производител на собствено основание и е кандидат по други
схеми и мерки за директни плащания. По тези съображения жалбата се счита за
неоснователна и се моли съдът да постанови краен съдебен акт, с който да я отхвърли.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер.
По делото са събрани писмени
доказателства, приобщена е в цялост административната преписка по издаване на процесния АУПДВ.
След преценка на приобщените
доказателства в тяхното единство и поотделно съдът приема за установено следното
от фактическа страна:
Със Заявление за подпомагане с УИН
№ 28/180511/55375, подадено на 12.05.2011 г. (л. 40-77), кандидатът „ДСД 2010“
ЕООД с УРН 534764, с посочен адрес на управление и за кореспонденция в ***, чрез
управителя Д.С.Д. заявил участие в схеми и мерки от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007-2013 г., включително и по НР2 „Плащания за
природни ограничения на земеделски стопани в райони, различни от планинските
райони“. Към заявлението са приложени изискуемите документи; по отношение на
заявеното подпомагане по НР2 в заявлението с подписа си кандидатът е
удостоверил, че е запознат с изискванията и условията за подпомагане,
включително и че е запознат със задължението да извършва земеделска дейност
върху площи в райони с ограничения, различни от планинските, поне пет години
след първото плащане. Видно от Таблица на използваните парцели 2011 г. (л. 75)
по Мярка НР2 са заявени за участие 13 бр. БЗС в землището на с. Ново Паничарево.
По повод така подаденото заявление за кампания 2011 г. е изплатена сумата от
13 322,15 лева. Във връзка с поетия многогодишен ангажимент заявления за
подпомагане от кандидата „ДСД 2010“ ЕООД са подавани, както следва: за кампания
2012 г. (втора година от ангажимента) - с УИН № 28/050612/61519, по което е
изплатена сумата от 16 367,22 лева; за кампания 2013 г. (трета година от
ангажимента) - с УИН № 28/310513/66678, по което е изплатена сумата от
7 850,06 лева; за кампания 2014 г. (четвърта година от ангажимента) - с
УИН № 28/030614/70542, по което не е изплатена субсидия.
Видно от съдържащите се в административната
преписка документи, кандидатът „Р. ИНВЕСТ“ АД с УРН 527100, със седалище и
адрес на управление и адрес за кореспонденция в ***, е заявило подпомагане по
схеми и мерки от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013
г., като за стопанската 2011 г. на 01.06.2011 г. от представляващ дружеството И.Ж.К.
е подадено Заявление за регистрация с УИН 28/60511/55751, с което е заявено
участие по мерки и схеми от ПРСР, в т.ч. и по НР2, респ. е поет многогодишен
ангажимент по мярката; за кампания 2012 г., 2013 г. и 2014 г. са подадени съответни
заявления за подпомагане, като е заявено предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по няколко схеми и мерки, включително и по НР2. На 10.06.2015 г. е подадено
заявление за подпомагане за стопанската 2015 г., с което кандидатът „Р. ИНВЕСТ“
АД е заявило мярката „Компенсаторни плащания за други райони, засегнати от
значителни природни ограничения. Подмярка 13.2/НР2“,
като са заявени за участие 28 бр. БЗС в землището на с. Писменово с обща площ
22,38 ха (Таблица на използваните парцели 2015 г. – л. 128-129, и Таблица на
заявените площи по схеми и мерки 2015 – л. 130).
От приобщените по делото справки
за актуално състояние се установява, че дружеството „ДСД 2010“ ЕООД е извършило
преобразуване чрез вливане в „Р. ИНВЕСТ“ АД при условията на чл. 262, ал. 1 от ТЗ, като това обстоятелство е вписано в Търговския регистър на 21.12.2015 г.,
от която дата преобразуващото се дружество „ДСД 2010“ ЕООД е заличено от Търговския
регистър, респ. е прекратено без ликвидация съобразно правилата на ТЗ.
С Уведомително писмо изх. №
01-2600/3546 от 24.06.2019 г. на Заместник-изпълнителния директор на ДФЗ-София
(л. 78) е открито производство по издаване на АУПДВ на основание чл. 26, ал. 1
от АПК. Видно от съдържанието на писмото, то е адресирано до кандидата „ДСД
2010“ ЕООД с УРН 534764, като същевременно е посочен адрес по седалището на
дружеството правоприемник „Р. ИНВЕСТ“ АД, а именно – ***. С писмото адресатът
се уведомява, че ДФЗ-РА открива производство по издаване на акт за установяване
на публично вземане срещу него, тъй като при извършването на административни
проверки на основание чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП е констатирано, че за кампания 2015
година не е заявено участие по Мярка 212, регламентирана в Наредба № 11 от
03.04.2008 г., с което не са спазени изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 3 от
Наредбата за извършване на земеделска дейност в съответния необлагодетелстван
район за период най-малко от пет последователни години от първото компенсаторно
плащане, който многогодишен ангажимент бил поет по Заявление за подпомагане с
УИН № 28/180511/55375, т.е. подаденото чрез управителя Д.С.Д. заявление от
кандидата „ДСД 2010“ ЕООД с УРН 534764 с посочен адрес за управление и за
кореспонденция в ***. В писмото са посочени и съответно изплатените по
подадените от „ДСД 2010“ ЕООД заявления за подпомагане за кампании 2011 г.,
2012 г., 2013 г. и 2014 г. субсидии, възлизащи в общ размер на 37 539,43
лева, въз основа на който и на основание чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредба №
11/2008 г. е определена подлежаща на възстановяване сума от 9 384,86 лева,
представляваща 25 % от получената субсидия по мярка 212, тъй като участието е
прекратено след четвъртата година от поетия ангажимент. Във връзка с връчването
на уведомителното писмо са извършени следните действия: с ИД PS 8606 000ZIF X (л. 82) писмото е
изпратено на адреса по седалището на правоприемника „Р. ИНВЕСТ“ АД в ***, като
същевременно е посочен адресат „ДСД 2010“ ЕООД с УРН 534764; на 09.07.2019 г. пратката
е върната като непотърсена (л. 83). Според отразеното в съставения във връзка с
чл. 61, ал. 2 от АПК Протокол № 1 (л. 81), на 31.07.2019 г. в 13:40 часа
служител в ОПСМП-Ямбол в присъствието на свидетел – друг служител на
ОПСМП-Ямбол, потърсил на посочения в ИСАК телефонен номер за контакт, (различен
от посочените в заявленията за подпомагане), управителят на „ДСД 2010“ ЕООД, УРН
534764 – Д.Н.Д., кандидат по Мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони
с ограничения, различни от планинските райони“ от ПРСР 2007-2013 г., като
вследствие на телефонното позвъняване на кандидата било съобщено, че има
издадено уведомително писмо за открито производство по издаване на АУПДВ поради
неспазване на многогодишен ангажимент, което следва да бъде получено лично в Отдел
ПСМП към ОДЗ на ДФЗ-Ямбол с посочен адрес; същевременно в протокола е поставена
отметка, че кандидатът не е открит на посочения телефонен номер. На 01.08.2019
г. на таблото за обявление в ОД на ДФЗ-Ямбол е поставено Уведомление по чл. 26,
ал. 2, вр. чл. 61, ал. 3 от АПК (л. 80), с което е
оповестено Уведомително писмо изх. № 01-2600/3546 от 24.06.2019 г. на
Заместник-изпълнителния директор на ДФЗ-София за откриване на производство по
издаване на АУПДВ на „ДСД 2010“ ЕООД, адрес: ***, УРН 534764, УИН
28/180511/55375 по Мярка 212 от ПРСР 2007-2013 г.; с Уведомлението от
01.08.2019 г. е определен 14-дневен срок, считано от 01.08.2019 г., за явяване
в ОД на ДФЗ-Ямбол за получаване на уведомителното писмо, което се счита за
връчено на 01.08.2019 г.; съставен е и Констативен протокол с дата 01.08.2019
г. (л. 79), неразделна част от който е и Уведомлението от 01.08.2019 г. за
оповестяване на УП изх. № 01-2600/3546 от 24.06.2019 г., свалено от таблото на
13.08.2019 г. според отразяванията в констативния протокол, като на самото УП е
отбелязано, че то е връчено лично на Д.Н.Д. на 13.08.2019 г.
Подадено е възражение с изх. № 27/19.08.2019
г., заведено във входящия регистър на ДФЗ-София под вх. № 01-2600/3546 от
20.08.2019 г. (л. 84). Видно от съдържанието на документа, възражението е
подадено от „Р. ИНВЕСТ“ АД, ЕИК *********, УРН 527100 – правоприемник на „ДСД
210“ ЕООД, ЕИК *********, УРН 534764, със седалище и адрес на управление: ***,
чрез представителя на акционерното дружество Д.Д..
Във възражението се излагат съображения за неоснователност на инициираното
производство по издаване на АУПДВ, като се сочи, че през 2015 г. търговското
дружество „ДСД 2010“ ЕООД се е вляло в „Р. ИНВЕСТ“ АД, което притежавало 100 %
от капитала на едноличното дружество с ограничена отговорност, при условията на
чл. 262, ал. 1 от ТЗ, съобразно който текст цялото имущество на едно или повече
търговски дружества преминава към едно съществуващо дружество, което става
техен правоприемник. Преобразуващото дружество „ДСД 2010“ ЕООД е прекратено без
ликвидация. Като правоприемник на „ДСД 2010“ ЕООД, „Р. ИНВЕСТ“ АД е било
регистриран земеделски производител до 2016 г. включително и в това си качество
(на правоприемник) е изпълнило задълженията си за прилагане на Мярка 211 и
Мярка 212, като до 2016 г. е подавало заявление за подпомагане съобразно изискването
на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/2008 г.
На 11.11.2019
г. Заместник-изпълнителният директор на ДФЗ издал АУПДВ № 01-2600/3546, с
който, при излагане на подробни мотиви, е разпоредено
изключване от подпомагане на „ДСД 2010“ ЕООД с ЕИК ********* и адрес: ***, и по
отношение на това дружество е установено публично държавно вземане в размер на
9 384,86 лева - сума, представляваща 25 % от общата изплатена сума по
мярка 212 за кампании 2011, 2012, 2013 и 2014 г. Във връзка с връчването на АУПДВ
са извършени следните действия: на 27.11.2019 г. е осъществено устно
уведомяване по реда на чл. 61, ал. 2 от АПК, за което е съставен протокол (л.
96), от чието съдържание се установява, че на посочената дата в 16:07 часа служител
на ОДЗ на ДФЗ-Ямбол в присъствието на свидетел – свой колега, е провел
телефонен разговор с управителя Д.Д., която уверила,
че желае да получи АУПДВ по пощата. Издаденият АУПДВ е изпратен на адреса по
седалището на посочения в него адресат „Р. ИНВЕСТ“ АД в *** с писмо с обратна
разписка с бар код PS ********** G (л. 92), върнато с отбелязване
„непотърсена пратка“ (л. 93). С Уведомление от 06.01.2020 г. (л. 95), на
основание чл. 26, ал. 2, вр. чл. 18а, ал. 10 от АПК,
АУПДВ № 01-2600/3546 от 11.11.2019 г. е обявен на таблото
за обявления в ОД на ДФЗ–Ямбол, за което е съставен Констативен протокол от
същата дата (л. 94); след изтичане на указания в уведомлението 14-дневен срок, на
21.01.2020 г. в присъствието на двама служители на дирекцията обявеният АУПДВ е
свален. Според отразеното в Уведомлението от 06.01.2020 г. обявеният на таблото
АУПДВ се счита за връчен на 20.01.2020 г.
На 14.04.2021 г. на заявения от „Р.
ИНВЕСТ“ АД електронен адрес за кореспонденция с НАП е получено съобщение, че
спрямо дружеството е образувано изпълнително дело при публичен изпълнител с №
*********/2021 г., и покана да бъде заплатено задължение на това дружество (л.
7-8). След като проверил с персоналния идентификационен код какви са
задълженията на дружеството (л. 9-10), представляващият „Р. ИНВЕСТ“ АД - Д.Н.Д.,
разбрала, че на търговското дружество е съставен Акт за установяване на
публично държавно вземане № 01-2600/3546 от 11.11.2019
г. от ДФ „Земеделие“ в размер на 9 384,86 лева. Проведен бил разговор с
публичния изпълнител с искане да се предостави копие на този акт, тъй като
същият не е известен и не е връчван на адреса на дружеството, но такова копие
не било предоставено с обяснението, че дългът е генериран по електронен начин
от взискателя без предоставяне на копие на акта.
Разговарял и със служител на ДФЗ по телефона, който проверил, че в тяхната
система този акт е на „ДСД 2010“ ЕООД с УРН 534764.
Жалба с вх. № 991 от 20.04.2021 г.
по описа на ЯАС против АУПДВ № 01-2600/3546 от 11.11.2019
г. е подадена от „Р. ИНВЕСТ“ АД, представлявано от Д.Н.Д., директно в съда, въз
основа на която е образувано и настоящото съдебно производство.
При тази фактическа установеност
съдът прави следните правни изводи:
ЯАС в настоящия си състав намира,
че жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен
интерес от обжалването, в преклузивния законоустановен срок за това и против акт, подлежащ на
съдебен контрол. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на
ответната страна за недопустимост на жалбата като просрочена, тъй като
представените като част от административната преписка писмени доказателства не
удостоверяват редовно връчване на обжалвания Акт за установяване на публично
държавно вземане на „Р. ИНВЕСТ“ АД. Съдържащото се в преписката известие за
доставяне с отбелязване, че пратката е непотърсена, не установява невъзможност
актът да бъде връчен по седалището на жалбоподателя. Административният орган не
е реализирал хипотезата на чл. 18а, ал. 9 от АПК за връчване на акта чрез
уведомление при хипотеза, при която не може да бъде намерен на адреса си, за да
може да пристъпи към съобщаване по реда на чл. 18а, ал. 10 от АПК. При това
положение, предвид липсата на доказателства за надлежно връчване на акта по
нормативно установения ред и с оглед заявеното в жалбата, че за първи път за
издадения АУПДВ представляващият дружеството узнал на 14.04.2021 г., когато на
заявения от „Р. ИНВЕСТ“ АД електронен адрес за кореспонденция с НАП е получено
съобщение за образувано против търговското дружество изпълнително дело при
публичен изпълнител и покана за доброволно изпълнение на установеното
задължение, а жалбата е депозирана на 20.04.2021 г. директно в съда, следва да
се приеме, че оспорването е извършено в преклузивния
законов срок и жалбата не е просрочена.
Разгледана по същество жалбата се
преценя и като основателна по
следните съображения:
Предмет на съдебен контрол е АУПДВ
№ 01-2600/3546 от 11.11.2019 г., издаден от
Заместник-изпълнителният директор на ДФЗ, с който, на основание чл. 14, ал. 1,
т. 4 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, вр. чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал. 6 и ал. 5, предл. първо, вр. ал. 2 и ал. 1
от ЗПЗП, „ДСД 2010“ ЕООД с ЕИК ********* и адрес: ***, е изключено от
подпомагане по Мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с
ограничения, различни от планинските райони“ от ПРСР 2007-2013 г., и по
отношение на това дружество е установено публично държавно вземане в размер на
9 384,86 лева - сума, представляваща 25 % от общата изплатена сума по мярка 212
за кампании 2011, 2012, 2013 и 2014 г.
В съответствие с разпоредбата на
чл. 168 от АПК, вр. чл. 142 от АПК, съдът проверява
законосъобразността на оспорения административен акт към момента на издаването
му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези,
посочени от оспорващия, като установяването на нови факти от значение за делото
след издаването на акта се преценява към момента на приключване на устните
състезания. За да е законосъобразен един административен акт, е необходимо да
са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност, а именно: да е
издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи
на материалноправните разпоредби и да е в
съответствие с целта на закона. Липсата на някое от посочените изисквания за
законосъобразност опорочава административния акт и предпоставя
неговата отмяна. С оглед служебното начало, при осъществяване контрола по
законосъобразност съдът е длъжен да следи и за нищожността на административния
акт и при констатирането ѝ да я прогласи (чл. 168, ал. 2 от АПК).
Нищожният
административен акт няма нужда да се отменя, а е достатъчно само да се
обяви/прогласи неговата нищожност и това решение има декларативно, а не конститутивно действие.
В конкретния случай Заместник-изпълнителният
директор на ДФЗ е мотивирал произнесения АУПДВ № 01-2600/3546 от 11.11.2019 г., както следва: с подаване на Заявление за
подпомагане с УИН 28/180511/55375 бенефициентът „ДСД 2010“ ЕООД е поел
многогодишен ангажимент по мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с
ограничения, различни от планинските райони“. При извършването на
административни проверки на основание чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП е установено, че за
кампания 2015 кандидатът не е подал заявление за подпомагане с декларирана
Мярка 212, регламентирана в Наредба № 11 от 03.04.2008 г. С неподаването на
заявление за подпомагане с декларирана Мярка 212 за кампания 2015 са нарушени
изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 2 и 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г, според
които кандидатите за подпомагане са длъжни да подават заявление за подпомагане
с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след
първото компенсаторно плащане, както и да извършват земеделска дейност в
съответния необлагодетелстван район за период от най-малко пет последователни
години от първото компенсаторно плащане. Правните последици на установените
неспазвания на изискванията по Мярка 212, уредени в чл. 14, ал. 1 от Наредба №
11/2008 г., водят до това, че кандидатът „ДСД 2010“ ЕООД се изключва от
подпомагане по Мярка 212 и следва да възстанови получените до момента
компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях в
зависимост от годината, в която е прекратил участието си по мярката. Посочени
са съответно изплатените по подадените от „ДСД 2010“ ЕООД заявления за
подпомагане за кампании 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г. субсидии, възлизащи
в общ размер на 37 539,43 лева, въз основа на който и на основание чл. 14, ал.
1, т. 4 от Наредба № 11/2008 г. е определена подлежаща на възстановяване сума
от 9 384,86 лева, представляваща 25 % от получената субсидия по мярка 212, тъй
като участието е прекратено след четвъртата година от поетия ангажимент.
Подаденото Възражение с вх. № 01-2600/3546 от 20.08.2019 г. по описа на
ДФЗ-София е обсъдено и отхвърлено като неоснователно по съображения за липса на
изпълнен фактически състав по смисъла на чл. 14, ал. 4 от Наредба № 5/2009 г.,
тъй като след извършена проверка е установено, че декларация за прехвърляне на
стопанството не е подадена.
Съдът споделя напълно така изложените
от административния орган в спорния акт доводи, въз основа на които е приел, че
кандидатът „ДСД 2010“ ЕООД - адресат на АУПДВ, следва да бъде изключен от
подпомагане по мярката, респ. му е определен размер на публично държавно
вземане в процентно съотношение от общата изплатена сума по мярка 212 за
кампании 2011, 2012, 2013 и 2014 г. Съобразно разписаното в чл. 4, ал. 3 от Наредба
№ 11 от 03.04.2008 г., земеделските стопани, подали първо заявление за
подпомагане по мярка 211 и мярка 212 по ПРСР 2007 – 2013 г. преди 1 януари 2014
г. трябва да подават заявления за подпомагане, съответно по подмярка
13.1 „Компенсационни плащания в планински райони“ и подмярка
13.2. „Компенсационни плащания за други райони, засегнати от значителни
природни ограничения“ от ПРСР 2014 – 2020 г., най-малко 5 години от първото
компенсаторно плащане. В конкретния случай с подаването на Заявление за
подпомагане с УИН 28/180511/55375 през 2011 г. „ДСД 2010“ ЕООД е поело
многогодишен ангажимент за извършване на земеделска дейност в съответния
необлагодетелстван район и за подаване на заявление за подпомагане с
декларирани площи в него за период от най-малко пет последователни години от
първото компенсаторно плащане. Безспорен е фактът, че такива заявления
бенефициентът „ДСД 2010“ ЕООД е подавал за кампании 2012 г., 2013 г. и 2014 г.,
но за кампания 2015 г. не е подадено заявление за подпомагане по мярката, с
оглед на което и съобразно правилата на чл. 14
от посочената наредба, както правилно е приел и административният орган, на
земеделския стопанин следва да бъде наложена визираната в текста санкция –
изключване от подпомагане по мярката и възстановяване на получените до
момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони в зависимост от
годината на прекратяване на участието, в случая в размер на 25 % от изплатената
през 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г. субсидия, тъй като ангажиментът е
прекратен след четвъртата година (чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредбата). В тази
връзка не
би могла да се приеме за вярна тезата на оспорващото дружество, че с подаването
на заявление за подпомагане за кампания 2015 г. от „Р. ИНВЕСТ“ АД, с което е
заявено подпомагане по мярката „Компенсаторни плащания за други райони,
засегнати от значителни природни ограничения. Подмярка
13.2/НР2“, поетият от „ДСД 2010“ ЕООД многогодишен ангажимент е довършен от
търговското дружество в качеството му на правоприемник на „ДСД 2010“ ЕООД.
Действително, такова заявление е подадено чрез представител на акционерното
дружество в срока за подаване на заявления за кампания 2015 г. (през юни 2015
г.), но от приобщените по делото доказателства се установява, че преобразуването
на „ДСД 2010“ ЕООД чрез вливане в „Р. ИНВЕСТ“ АД при условията на чл. 262, ал.
1 от ТЗ е извършено на 21.12.2015 г., когато това обстоятелство е вписано в
Търговския регистър, респ. преобразуващото се дружество „ДСД 2010“ ЕООД е
заличено и прекратено без ликвидация съобразно правилата на ТЗ. Видно от подаденото
от „Р. ИНВЕСТ“ АД за кампания 2015 г. заявление за подпомагане е, че промяната
в обстоятелствата не е отразена, което е логично, тъй като същото е подадено
преди настъпването на променените обстоятелства, т.е. в качеството на
земеделски производител на собствено основание, а не като правоприемник на „ДСД
2010“ ЕООД. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че заявените за
подпомагане по мярката парцели от „Р. ИНВЕСТ“ АД не са идентични с тези,
заявени от земеделския производител „ДСД 2010“ ЕООД. По делото липсват данни
ДФЗ да е уведомявано за промяната в правната форма на двете дружества след
настъпване на променените обстоятелства. Безспорно е също така, че не е
подавана декларация по образец за прехвърляне на заявлението за подпомагане по
смисъла на чл. 14, ал. 4 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., още по-малко е налице
визираното в нормата одобрение от страна на ДФЗ-РА. В този смисъл правилен и
законосъобразен е изводът на административния орган, че разписаният в нормата фактически
състав за прехвърляне на стопанството не е изпълнен и няма как ангажиментът от кандидат
„ДСД 2010“ ЕООД автоматично да бъде прехвърлен към кандидата „Р. ИНВЕСТ“ АД,
респ. налице е неизпълнение на поетия от „ДСД 2010“ ЕООД многогодишен
ангажимент, за което се следва наложената санкция.
Независимо от горното ЯАС в
настоящия си състав намира, че оспореният АУПДВ е издаден в хипотезата на
несъществуващ адресат, което предпоставя
прогласяването на неговата нищожност. Този извод е верен предвид следното:
В административноправното
законодателство не се съдържа легално определение на понятието „нищожност на
административния акт”. Както в практиката, така и в доктрината нищожността на
акта се свърза с порок, който го засяга в такава степен, че той не може да
породи каквито и да е правни последици. Според т.р. № 51/07.06.1983 г. и т.р. №
39/12.08.1987 г. на ОСГК на ВС административният акт е нищожен, когато не е
издаден от съответния компетентен орган, издаден е от органа при превишаване на
границите на компетентността му или е издаден повторно, без първоначалният
административен акт да е отменен. В трайната практика на ВАС тези основания за
прогласяване на нищожност са допълнени с хипотезите на административен акт с
невъзможен предмет и административен акт с несъществуващ адресат.
Видно от диспозитива
на акта е разпоредено изключване от подпомагане на
„ДСД 2010“ ЕООД с ЕИК ********* и адрес: ***, и по отношение на това дружество
е установено публично държавно вземане в размер на 9 384,86 лева - сума,
представляваща 25 % от общата изплатена сума по мярка 212 за кампании 2011,
2012, 2013 и 2014 г. Доказателствата по делото обаче недвусмислено сочат, че
към момента на произнасяне на акта посоченият в него адресат - „ДСД 2010“ ЕООД
с УРН 534764, по отношение на който е разпоредено
изключване от подпомагане и е установено публично вземане в съответен размер, не
съществува като субект на правото, тъй като считано от 25.12.2015 г. това
търговско дружество поради вливането му в „Р. ИНВЕСТ“ АД е заличено от
търговския регистър, респ. е прекратено без ликвидация съобразно правилата на
ТЗ и от този момент насетне „ДСД 2010“ ЕООД не съществува в правния мир. В
производството по издаване на спорния
АУПДВ това обстоятелство е станало известно на административния орган, но
въпреки това с диспозитива е разпоредено
изключване от подпомагане и е установен размер на публично държавно вземане по
отношение на несъществуващ правен субект - адресат на акта, а именно „ДСД 2010“
ЕООД с ЕИК *********. При това положение очевидно е, че оспореният АУПДВ №
01-2600/3546 от 11.11.2019 г. на
Заместник-изпълнителния директор на ДФЗ-София страда от порок на
недействителността – същият, макар и издаден от компетентен орган с оглед
представената по делото Заповед № 03-РД/715#2 от 13.12.2018 г. на
Изпълнителния директор на ДФЗ, е нищожен поради липсата на адресат, което е
основание за прогласяване на неговата нищожност от съда.
При този изход на спора
основателна е претенцията за разноски на оспорващото дружество, чийто размер е
доказан до сумата от 350 лева, от които 50 лева са за внесена държавна такса и
300 лева - за заплатен адвокатски хонорар.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал. 2, предложение първо от АПК, ЯАС, пети административен състав
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА
НИЩОЖНОСТТА на
АУПДВ № 01-2600/3546 от 11.11.2019 г., издаден от
Заместник-изпълнителният директор на ДФЗ, с който на основание чл. 14, ал. 1,
т. 4 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, вр. чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал. 6 и ал. 5, предл. първо, вр. ал. 2 и ал. 1
от ЗПЗП, „ДСД 2010“ ЕООД с ЕИК ********* и адрес: ***, е изключено от
подпомагане по Мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с
ограничения, различни от планинските райони“ от ПРСР 2007-2013 г., и по
отношение на дружеството е установено публично държавно вземане в размер на 9
384,86 лева, представляващ 25 % от общо изплатената субсидия по мярка 212 за
кампании 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г.
ОСЪЖДА
ДЪРЖАВЕН
ФОНД ЗЕМЕДЕЛИЕ, ГРАД СОФИЯ, да заплати
на „Р. ИНВЕСТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Д.Н.Д.,***, кантора 3, адвокат Ж.К., сумата от общо 350 (триста и петдесет) лева, съставляваща
разноски по делото, от които 50 (петдесет) лева - внесена държавна такса, и 300
(триста) лева - заплатен адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете