О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 23.07.2019
г. гр.Търговище
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІІ състав На двадесет и трети юли 2012 година В закрито
заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ИВАНОВА
ТАТЯНА
ДАСКАЛОВА
като разгледа
докладваното от съдия Иванова
В.ч.т.д. № 213 по описа на
съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „фирма“ ООД гр.
Търговище против разпореждане № 1816/10.05.2019г. по ч.гр.д. № 818/2019 г. на
ТРС, с което е отхвърлено като неоснователно заявлението на дружеството за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника „фирма“ АД за сумата от 55 684,62
лв., представляваща незаплатена цена на доставени водоснабдителни и канализационни
услуги за периода 26-.10.2018г.-
27.03.2019г. , както и законната лихва и направените разноски. В жалбата се излагат
оплаквания за неправилност на разпореждането, поради несъобразяването му с
изричната разпоредба на чл. 203 от Закона за водите , с която е въведено
изключение от разпоредбата на чл. 410 ал. 1 т. 1 от ГПК.
Съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока
по чл. 275 ал.1 ГПК, от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на
въззивно обжалване, поради което е процесуално допустима.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът
счита, че разгледана по същество, частната жалба е основателна.
РС-Търговище е сезиран със заявление
по чл. 410 от ГПК, депозирано от ”фирма”
ООД, ЕИК *********, гр.Търговище, представлявано от инж.Я.М., действащ чрез
юрисконсулт Р.М.,*** АД, ЕИК *********, гр.Търговище, представлявана от д-р И.С.,
с искане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК за сумата от 55 684,62лв., претендирана като дължима и незаплатена цена за
доставени водоснабдителни и канализационни услуги в периода от 26.10.2018г. до
27.03.2019г., за което са издадени 5 бр.
фактури; претендират се законната лихва и разноските по делото.
С обжалваното разпореждане ТРС е отхвърлил заявлението с мотив, че претендираното
вземане е в размер надхвърлящ границите на родовата компетентност на районния
съд, която по аргумент от императивната разпоредба на чл. 104 т.4 ГПК е за вземания
до 25 000 лв., поради което заявлението не попада в хипотезата на чл. 410,
т.1 от ГПК, и следва да бъде отхвърлено като противоречащо на закона на осн.чл.
411 ал. 2 т. 2 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 410 ал. 1 т. 1 от ГПК заявителят може да поиска издаване на заповед
за изпълнение за вземания за парични суми или за заместими вещи, когато искът е
подсъден на районен съд.
Действително, претендираната в
заявлението сума от 55 684,62 лв., по правилата на чл. 104, т. 4 от ГПК
обуславя подсъдност на спора пред окръжен съд като първа инстанция.
Не е отчетено от
първоинстанционния съд обаче, че от общата норма на чл. 410, ал.1, т. 1 от ГПК
са установени изключения в редица специални закони (чл. 210 ал. 5 КТ, чл. 37 ЗАдвокатурата,
чл. 203 ЗВодите, ЗЕнергетиката и др.), които уреждат издаването на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410, ал.1 от ГПК, независимо от размера на вземането,
едно от които изключения касае и вземанията против длъжниците - потребители и
водоползватели на вода и ползващите услугите отвеждане и пречистване на отпадни
води и други услуги, предвидени в Закона за водите.
С § 15, т. 2 от ПЗР на ГПК е
изменен чл. 203 от Закона за водите, като е посочено, че за задълженията на
потребителите - неизправни длъжници към предоставящия услугата може да се
издаде заповед за изпълнение по чл. 410, ал.1 ГПК, независимо от техния размер.
Доколкото в настоящия случай
заявителят е доставчик, а длъжникът – потребител на ВиК услуги, и
претендираната сума е неплатена цена за доставени от заявителя на длъжника ВиК
услуги (което изрично се установява от посочените в т. 12 и т. 14 от заявлението обстоятелства), съдът
намира, че не е налице противоречие със задължителната предпоставка по чл. 410,
ал.1, т.1 от ГПК, поради което искането за издаване на заповед за изпълнение е
основателно.
Поради несъвпадане на изводите на двете инстанции, разпореждането на ТРС
следва да бъде отменено и вместо него да се постанови издаване на заповед за
изпълнение.
За настоящата инстанция е заявено искане за присъждане на разноски, което поради
основателността на жалбата следва да се уважи, като се присъдят на
жалбоподателя разноски за настоящото производство в размер на 556,85лв.-д.т. и
юриск.възнагр. 50.00лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане № 1816/10.05.2019г., постановено по ч.гр.д. № 818/2019
г. по описа на Районен съд – Търговище, като ВМЕСТО ТОВА РАЗПОРЕЖДА:
Длъжникът "фирма“ АД, ЕИК *********, гр.Търговище, представлявана от
д-р И.С., да заплати на "фирма" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, сумата от 55 684,62 лв., представляваща незаплатена
цена на доставени водоснабдителни и канализационни услуги съгласно Договор №
201 от 01.09.2014 г., за отчетен период от 26.10.2018г. до 27.03.2019г., по
издадени фактури за периода от 03.12.2018г. до 01.04.2019г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението –
09.05.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, ведно със съдебните
разноски за заповедното производство в размер на общо 1163,69 лв, от които 1 113,69
лв.–държавна такса за производството пред ТРС и 50.00лв юрисконсултско
възнаграждение.
Да се издаде ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ по чл. 410 от ГПК във вр. с чл. 203 от
Закона за водите.
ВРЪЩА делото на Районен съд-Търговище за издаване на заповед за изпълнение.
ОСЪЖДА "фирма“ АД, ЕИК *********, гр.Търговище, представлявана от д-р И.С.,
да заплати на "фирма" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 556,85 лв.- д.такса и 50 лв. юриск. възнаграждение –разноски
за въззивната инстанция.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.