Присъда по дело №1555/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 7
Дата: 26 януари 2022 г. (в сила от 11 февруари 2022 г.)
Съдия: Веселина Тодорова Семкова
Дело: 20215300201555
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 юли 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 7
гр. Пловдив, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и
шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Т. Семкова
СъдебниВасилка Благоева Симеонова

заседатели:Наталия Андреева Крайчева
при участието на секретаря Андреана Т. Динкова
и прокурора Г. Ил. П.
като разгледа докладваното от Веселина Т. Семкова Наказателно дело от общ
характер № 20215300201555 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия ИВ. Ц. П. -за ВИНОВЕН в това, че в
периода от 12.09.2014 г. до 14.01.2015 г. в гр. П., при условията на
продължавано престъпление и при условията на посредствено
извършителство, посредством Б. Кр. Б., ЕГН **********, от когото не може
да се търси наказателна отговорност поради незнанието на фактическите
обстоятелства, очертаващи състава на настоящето престъпление, в качеството
му на управител и представител на „**“ ЕООД гр. П., ЕИК **, е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения за „***“ ЕООД гр. П.,
ЕИК ***, представляващи „Данък добавена стойност“ /ДДС/, в особено
големи размери - в общ размер на 18 504.52 лева, като при водене на
счетоводството и при представяне на информация пред органите на
приходите - ТД на НАП-Пловдив е използвал документи с невярно
съдържание, а именно: Отчетни регистри - Дневници за покупки на „**“
ЕООД гр. П., ЕИК ***, съгласно чл.124, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл.113, ал.1 и ал.З
от ППЗДДС, в които е отразил данъчни фактури по доставки с право на пълен
кредит, без да са налице доставки по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, като е
1
потвърдил неистина в подадени декларации, които се изискват по силата на
закон и правилник за приложението му /чл.125, ал.1 от ЗДДС и чл.116, ал.1 от
ППЗДДС/, пред ТД на НАП- Пловдив и е приспаднал данъчен кредит в общ
размер на 18 504.52 лева, както следва:
1.На 12.09.2014г. при водене на счетоводството и при представяне на
информация пред органите на ТД на НАП гр. Пловдив, е използвал документ
с невярно съдържание - Дневник за покупките на „***“ ЕООД гр. Пловдив,
ЕИК ****, за месец август 2014г., в които е отразил данъчни фактури с право
на данъчен кредит за месец август 2014г., както следва;
- Фактура № **********/31.08.2014г., сочена за издадена от „****“
ЕАД, ЕИК **** с данъчна основа на стойност 1394.64 лева и ДДС в размер на
278.93 лева, без да е налице услуга по смисъла на чл.9 от ЗДДС - разходи за
материали;
-Фактура № **********/31.08.2014г. сочена за издадена от „***“
ЕАД, ЕИК *********, с данъчна основа на стойност 3988.32 лева и ДДС в
размер на 797.66 лева, без да е налице доставка услуга по смисъла на чл. 9 от
ЗДДС-разходи за материали,
и на 12.09.2014г. е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери - 1 076.59 лева, като в СД по ЗДДС, вх.
№ 16002533548/12.09.2014 г., за данъчен период август 2014г., подадена в ТД
на НАП - Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на данъчната
основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в
раздел „Б” от декларацията е посочен размер на данъчната основа от 54
707.75 лева на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на
пълен данъчен кредит в размер на 10 941.53 лева,вместо действителните
размери на двата вида суми в посочения раздел от 48 248,20 лв. и 9864,94 лв.
и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за
внасяне в размер на 8 853.96 лева, вместо действително установеният е ДДС
за внасяне в размер на 9 930.55 лева, както и като е приспаднал неследващ се
данъчен кредит в размер на 1 076.59 лева, представляващ разликата между
неправомерно посоченият данъчен кредит в размер на 10 941.53 лева и
действителния такъв в размер на 9 864.94 лева.
2.На 13.10.2014г., при водене на счетоводството и при представяне
на информация пред органите на ТД на НАП гр. Пловдив, е използвал
документ с невярно съдържание - Дневник за покупките на „****“ ЕООД гр.
Пловдив, ЕИК ****, за месец септември 2014г., в които е отразил данъчни
фактури с право на данъчен кредит за месец септември 2014г., както следва;
- Фактура № **********/03.09.2014г., сочена за издадена от „***”
ЕООД, ЕИК ****, с данъчна основа на стойност 12 080.00 лева и ДДС в
размер на 2 416.00 лева, без да е налице доставка на стока по смисъла на чл. 6
от ЗДДС-покупка на свинско месо;
- Фактура № **********/04.09.2014г., сочена за издадена от „***”
ЕООД, ЕИК ****, с данъчна основа на стойност 12 176.00 лева и ДДС в
2
размер на 2 435.20 лева, без да е налице доставка на стока по смисъла на чл. 6
от ЗДДС-покупка на свинско месо;
- Фактура № **********/09.09.2014г., сочена за издадена от „***”
ЕООД, ЕИК ****, с данъчна основа на стойност 11 719.50 лева и ДДС в
размер на 2 343.90 лева, без да е налице доставка на стока по смисъла на чл. 6
от ЗДДС-покупка на свинско месо;
- Фактура № **********/12.09.2014г., сочена за издадена от „***”
ЕООД, ЕИК ****, с данъчна основа на стойност 11 752.00 лева и ДДС в
размер на 2 350.40 лева, без да е налице доставка на стока по смисъла на чл. 6
от ЗДДС - покупка на свинско месо;
- Фактура № **********/05.09.2014г., сочена за издадена от „****“
ООД, ЕИК ****, с данъчна основа на стойност 30.00 лева и ДДС в размер на
6.00 лева, без да е налице доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС -
покупка на стърготина внос;
- Фактура № **********/01.09.2014 г., сочена за издадена от „****”
ООД с ЕИК **** с данъчна основа на стойност 1053.78 лв. и сума на ДДС
210.76 лв., без да е налице доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС -
покупка на свинско месо;
и на 13.10.2014г. е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери - 9 903.15 лева, като в СД по ЗДДС, вх.
№ 16002554452/13.10.2014 г., за данъчен период септември 2014г., подадена в
ТД на НАП - Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на данъчната
основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в
раздел „Б” от декларацията е посочен размер на данъчната основа от 91
878.45 лева на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на
пълен данъчен кредит в размер на 18 375.90 лева,вместо действителните суми
по посочения раздел от 43068,18 лв. и 8613,64 лв. и е променил резултата за
периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 300.15
лева, вместо действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 10
062.41 лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер
на 9 903.15 лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият
данъчен кредит в размер на 18 375.90 лева и действителния такъв в размер на
8 613.64 лева.
3.На 14.11.2014г., при водене на счетоводството и при представяне на
информация пред органите на ТД на НАП гр. Пловдив, е използвал документ
с невярно съдържание - Дневник за покупките на „****“ ЕООД гр. Пловдив,
ЕИК ****, за месец октомври 2014г., в които е отразил данъчни фактури с
право на данъчен кредит за месец октомври 2014г., както следва;
-Фактура № **********/07.10.2014., сочена за издадена от „***”
ЕООД, ЕИК ****, с данъчна основа на стойност 8 453.00 лева и ДДС в размер
на 1690.60 лева, без да е налице доставка на стока по смисъла на чл.6 от
ЗДДС - покупка на свинско месо;
-Фактура **********/09.10.2014 г., сочена за издадена от „***”
3
ЕООД, ЕИК ****, с данъчна основа на стойност 7627.10 лева и ДДС в размер
на 1525.42 лева, без да е налице доставка на стока по смисъла на чл.6 от
ЗДДС - покупка на свинско месо;
- Фактура № **********/10.10.2014г., сочена за издадена от „***”
ЕООД, ЕИК ****, с данъчна основа на стойност 7646.00 лева и ДДС в размер
на 1529.20 лева, без да е налице доставка на стока по смисъла на чл.6 от
ЗДДС - покупка на свинско месо;
- Фактура № **********/15.10.2014г., сочена за издадена от „***”
ЕООД, ЕИК ****, с данъчна основа на стойност 8145.50 лева и ДДС в размер
на 1629.10 лева, без да е налице доставка на стока по смисъла на чл.6 от
ЗДДС - покупка на свинска плешка;
- Фактура № **********/17.10.2014г., сочена за издадена от „***”
ЕООД, ЕИК ****, с данъчна основа на стойност 9654.00 лева и ДДС в размер
на 1930.80 лева, без да е налице доставка на стока по смисъла на чл.6 от
ЗДДС - покупка на свинско месо;
- Фактура № **********/22.10.2014г., сочена за издадена от „****“
ООД, ЕИК ****, с данъчна основа на стойност 72.00 лева и ДДС в размер на
14.40 лева, без да е налице доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС-
покупка на стока-фиброс ф-45;
- Фактура № **********/23.10.2014г., сочена за издадена от „****“
ООД, ЕИК ****, с данъчна основа на стойност 61.60 лева и ДДС в размер на
12.32 лева, без да е налице доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС-
покупка на стока-фиброс ф-45;
- Фактура № **********/13.10.2014г., сочена за издадена от „****“
ООД, ЕИК ****, с данъчна основа на стойност 1453.75 лева и ДДС в размер
на 290.75 лева, без да е налице доставка на стока по смисъла на чл. 6 от
ЗДДС-покупка на говежди обрезки;
- Фактура № **********/08.10.2014 г., сочена за издадена от „****“
ООД, ЕИК ****, с данъчна основа на стойност 2436.25 лева и ДДС в размер
на 487.25 лева, без да е налице доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС
- покупка на говежди обрезки;
- Фактура № **********/06.10.2014 г., сочена за издадена от „****“
ООД, ЕИК ****, с данъчна основа на стойност 1776.00 лева и ДДС в размер
на 355.20 лева, без да е налице доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС
- покупка на свински обрезки;
и на 14.11.2014г. е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери - 6 737.09 лева, като в СД по ЗДДС, вх.
№ 16002582710/14.11.2014 г., за данъчен период октомври 2014г., подадена в
ТД на НАП - Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на данъчната
основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в
раздел „Б” от декларацията е посочен размер на данъчната основа от
120270.48 лева на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право
4
на пълен данъчен кредит в размер на 24054,10 лева,вместо действителните
такива суми по посочения раздел от 72944,98 лв. и 14589,06 лв. и е променил
резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за възстановяване
размер на 2 727.95 лева, вместо действително установеният е ДДС за внасяне
в размер на 6 737.09 лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен
кредит в размер на 6 737.09 лева, представляващ разликата между
неправомерно посоченият данъчен кредит в размер на 24 054,10
лева,действителния такъв в размер на 14 589.06 лева и посочения като ДДС за
възстановяване 2 727,95 лв..
4.На 13.12.2014г., при водене на счетоводството и при представяне на
информация пред органите на ТД на НАП гр. Пловдив, е използвал документ
с невярно съдържание - Дневник за покупките на „****“ ЕООД гр. Пловдив,
ЕИК ****, за месец ноември 2014г., в които е отразил данъчни фактури с
право на данъчен кредит за месец ноември 2014г., както следва;
- Фактура № **********/01.11.2014г., сочена за издадена от „****“
ООД, ЕИК ****, с данъчна основа на стойност 1137.50 лева и ДДС в размер
на 227.50 лева, без да е налице доставка на стока по смисъла на чл. 6 от
ЗДДС-покупка на сланина;
- Фактура № **********/01.11.2014 г., сочена за издадена от „****”
ООД с ЕИК BG115240098 с данъчна основа на стойност 112.50 лв. и сума на
ДДС 22.50 лв., без да е налице доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС
- покупка на свински обрезки;
- Фактура № **********/01.11.2014 г., сочена за издадена от „****”
ООД с ЕИК BG115240098 с данъчна основа на стойност 316.50 лв. и ДДС в
размер на 63.30 лв., без да е налице доставка на стока по смисъла на чл. 6 от
ЗДДС-покупка на свински обрезки;
- Фактура № **********/01.11.2014 г., сочена за издадена от „****”
ЕАД с ЕИК BG130460283 с данъчна основа на стойност 436.07 лв. и ДДС в
размер на 87.21 лв., без да е налице доставка на услуга по смисъла на чл. 9 от
ЗДДС-разходи за ВУ съоръжения;
- Фактура № **********/01.11.2014 г., сочена за издадена от „****”
ЕАД, BG115552190, с данъчна основа на стойност 1755.92 лв. и ДДС в размер
на 351.18 лв., без да е налице доставка на услуга по смисъла на чл. 9 от ЗДДС-
разходи за материали;
и на 13.12.2034г. е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери - 751.69 лева, като в СД по ЗДДС, вх.
№ 160026034727/13.12.2014 г., за данъчен период ноември 2014г., подадена в
ТД на НАП - Пловдив, е потвърдила неистина относно размера на данъчната
основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в
раздел „Б” от декларацията е посочен размер на данъчната основа от 84138.59
лева на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен
данъчен кредит в размер на 16827.68 лева,вместо действителните суми по
посочените два показателя от 80 380,10 лв. и 16 075,99 лв. и е променил
5
резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер
на 1 685.82 лева, вместо действително установения е ДДС за внасяне в размер
на 2 437.51 лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в
размер на 751.69 лева, представляващ разликата между неправомерно
посоченият данъчен кредит в размер на 16 827,68 лева и действителният
такъв в размер на 16 075,99 лева.
5.На 14.01.2015г., при водене на счетоводството и при представяне на
информация пред органите на ТД на НАП гр. Пловдив, е използвал документ
с невярно съдържание - Дневник за покупките на „****“ ЕООД гр. Пловдив,
ЕИК ****, за месец декември 2014г., в който е отразил данъчни фактури с
право на данъчен кредит за месец декември 2014г., както следва;
- Фактура № **********/18.12.2014г., сочена за издадена от ЕТ „****“,
ЕИК ****, с данъчна основа на стойност 180.00 лева и ДДС в размер на 36.00
лева, без да е налице доставка на услуга по смисъла на чл.6 от ЗДДС - разходи
за ВУ съоръжения;
и на 14.01.2015г. е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери - 36.00 лева, като в СД по ЗДДС, вх. №
16002628573/14.01.2015г., за данъчен период декември 2014г., подадена в ТД
на НАП - Пловдив, е потвърдила неистина относно размера на данъчната
основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в
раздел „Б” от декларацията е посочен размер на данъчната основа от 62
260.42 лева на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на
пълен данъчен кредит в размер на 12 452.13 лева,вместо действителните суми
по посочените два показателя от 62 080,42 лв. и 12416,13 лв. и е променил
резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер
на 1 042.13 лева, вместо действително установеният е ДДС за внасяне в
размер на 1 078.13 лева, както и като е приспаднал неследващ се данъчен
кредит в размер на 36.00 лева, представляващ разликата между неправомерно
посоченият данъчен кредит в размер на 12 452,13 лева и действителния такъв
в размер на 12 416,13 лева, като до приключване на съдебното следствие в
първоинстанционния съд необявеното и неплатеното данъчно задължение е
внесено в бюджета заедно с лихвите - престъпление по чл. 255, ал.4 вр.
чл.255, ал. 3 вр. ал.1, т. 2, пр. 1, т. 6, пр. 2 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 НК.
На осн. чл.78А НК ОСВОБОЖДАВА подсъдимия ИВ. Ц. П. ОТ
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му НАЛАГА административно
наказание ГЛОБА в размер на 1 200 (хиляда и двеста) лева.
На осн. чл.189, ал.3 НПК ОСЪЖДА подсъдимия ИВ. Ц. П. ДА
ЗАПЛАТИ в полза на ВСС, по сметка на Окръжен следствен отдел при
Окръжна прокуратура–гр.Пловдив направените разноски в хода на
досъдебното производство в размер на 589,20 лева, както и в полза на ВСС
по сметка на Окръжен съд – Пловдив разноските от съдебната фаза - 48,30
лева.
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Пловдивски
6
апелативен съд в 15-дневен срок, считано от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
7

Съдържание на мотивите



М О Т И В И
по НОХД №1555/2021 г. по описа на Окръжен съд-п с подсъдим И.П.
ЦАНКОВ


Срещу подс. И.П. ЦАНКОВ е повдигнато обвинение за престъпление
по чл. 255, ал. 3 вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6, пр.2 и т.7 вр. чл.26, ал.1 НК.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура-п
поддържа обвинението. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен в
извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, като на
осн. чл.78А НК го освободи от наказателна отговорност и му наложи
административно наказание ГЛОБА, доколкото внасянето в бюджета на
необявеното и неплатено данъчно задължение ведно с лихвите преди
приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд обуславя
наличието на хипотезата по чл.255, ал.4 НК. Счита, че следва да бъдат
отменени наложените обезпечителин мерки.
Подс. И.П. се явява лично в съдебно заседание. Признава се за виновен
по повдигнатото обвинение и изразява съжалява за извършването му. Моли за
минимално наказание. Упълномощеният му защитник адв.С.В. се
солидализира изцяло с предложението на представителя на държавното
обвинение, като моли ГЛОБАТА на подзащитния му да бъде определена в
размер, клонящ към минимума.
Съдът, след като анализира събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от
фактическа страна:
Подс.И.П. е роден на ****, живущ в гр.п, б., български гражданин,
неженен, неосъждан, със средно образование, работещ, ЕГН **********.
Дружеството „****“ ЕООД гр.п с ЕИК **** било учредено на
04.06.2014 г. от подс. И.П.. Учредяването било вписано в Търговския
регистър с посочени седалище и адрес на управление: гр. п, ул.“Колю
Фичето“ №7а. Търговецът е регистриран по реда на ДОПК в ТД НАП-п на
10.06.2014 г. От създаването му единствен негов собственик на капитала и
управител бил подс.П.. Основната дейност на същото към инкриминирания
период била продажба на месо и месни продукти, както и производство на
месни продукти и колбаси. Към инкриминирания по настоящото дело период
подс.И.П. осъществявал цялата дейност на дружеството, в това число и
реализирал всички контакти по повод на данъчното му разчитане чрез
предоставяне на необходимите документи на свид.Б.Б., работещ в
счетоводната кантора на свид.СТ. АН., и със запознаване на отразеното от
1
него в документите по данъчното разчитане. Това станало въз основа на
получена управителна и представителна власт от свид.Б. на базата на
пълномощно, издадено му в негова полза от подс.П. на 13.06.2014 г. с
нотариална заверка от същата дата, като то включвало пълен обем от
представителна власт както към държавните органи и институции, така и към
евентуални контрагенти при сключването на договори. В този смисъл реално
цялата фактическа дейност на дружеството е осъществявана през този период
от подсъдимия, поради което и други лица не са имали отношение към нея.
За инкриминирания период от време „****“ ЕООД гр.п се обслужвало
счетоводно от цитираната счетоводна кантора, представлявана от свид.Б.Б..
През 2016 г. екип на ТД НАП-п в състав Ф.Т. и И.У. извършил данъчна
ревизия с обхват задължения „Данък върху добавената стойност“ за периода
от 20.06.2014 г. до 31.10.2015 г. Ревизията е приключила с Ревизионен доклад
№16001615007926-092-001/16.03.2016 г. и Ревизионен акт №16001615007926-
091-001/09.05.2016 г., който бил връчен на свид. Б..
Като регистриран по ЗДДС субект за „****“ ЕООД п съществувало по
смисъла на чл.125 ал.1 ЗДДС задължение за всеки данъчен период, който
съгласно чл.87, ал.2 ЗДДС е едномесечен и съвпада с календарния месец, да
подава справка - декларация, съставена въз основа на съответните отчетни
регистри – дневника за покупките и дневника за продажбите, явяващи се
задължителни регистри, съгласно изискванията на чл.124, ал.1 ЗДДС, които
следвало да съдържат информация за всички издадени и получени данъчни
документи и отчети, видно от нормата на чл.113, ал.1 ППЗДДС. В
съответствие с изискването на чл.125, ал.5 ЗДДС, въпросните документи
следвало да бъдат подавани до 14-то число на месеца, следващ данъчния
период, за който се отнасят. Представлявайки изкуствен субект на правото,
тези си нормативно уредени ангажименти юридическото лице следвало да
осъществява чрез своя управителен орган или упълномощено от него лице.
Още от създаването му „****“ ЕООД п било счетоводно обслужвано от
свид.Б., работещ като счетоводител в горепосочената счетоводна кантора. Във
връзка с този му ангажимент той бил обвързан с обработката на документите,
касаещи търговските операции на дружеството, и осчетоводяването им.
Занимавал се и с изготвянето на справките - декларации по ЗДДС и
придружаващите ги отчетни регистри, като в тях, използвайки счетоводна
програма, включвал сведенията, произтичащи от съдържанието на фактурите,
предоставяни му лично от подс. И.П. или от последния чрез Ц.П. и свид.И.Д.
като физически приносители. След оформянето на справката - декларация за
съответния период, свид.Б. докладвал на подсъдимия за получения резултат
и при липса на корекции, произтичащи от допълнително предоставени от
него документи, я подавал пред органите на ТД на НАП п, ведно с дневниците
за покупки и продажби за периода по електронен път, за което бил
упълномощен от подс.И.П. като представител на „****“ ЕООД. Самият
свид.Б. не познавал и не контактувал с клиентите и с доставчиците на
2
стоки/услуги на „****“ ЕООД, респ. не участвал в договарянето им, като
информация за параметрите на сделките черпел единствено от съдържанието
на предоставяните му от подсъдимия фактури. Затова и не бил запознат дали
тези първични счетоводни документи отразяват реални търговски отношения.
През месец септември 2014 г. у подс. И.П. се формирало намерението да
избегне установяването и плащането на данъчни задължения за
управляваното и представляваното от него дружество за редица данъчни
периоди, като за целта решил да ползва неистински документи,
удостоверяващи привидно реализирани сделки, по които „3 Страс Трейдинг“
ЕООД се водело получател на стоки. Ролята им била чрез имитирането на
облагаеми доставки, т.е. реализирани от друг данъчнозадължен по ЗДДС
търговец, да ползва неправомерно данъчен кредит по смисъла на чл.68, ал.1
ЗДДС, а именно да приспадне сумата на начисления данък по повод
доставката от размера на данъчните си задължения. Глобалната последица от
замислените операции била по този начин да се преобразува финансовият
резултат на дружеството за съответния данъчен период, като за сметка на
изчисления по тези сделки данъчен кредит се намали размерът на данъка
върху добавената стойност (ДДС), който следвало да се декларира и внесе за
посочения период.
В изпълнение на намисленото за данъчния период по ЗДДС месец
август 2014 г. подс.И.П. се снабдил по неустановен начин със следните
фактури:
- Фактура № **********/31.08.2014 г., сочена за издадена от „****“
ЕАД, ЕИК **** с данъчна основа на стойност 1394.64 лева и ДДС в размер
на 278.93 лева, без да е налице услуга по смисъла на чл. 9 ЗДДС-разходи за
материали;
- Фактура № **********/31.08.2014 г., сочена за издадена от „***“
ЕАД, ЕИК ***, с данъчна основа на стойност 3988.32 лева и ДДС в размер на
797.66 лева, без да е налице доставка услуга по смисъла на чл. 9 ЗДДС-
разходи за материали.
Отразените чрез всяка една от изброените фактури сделки всъщност
били симулативни, тъй като в действителност подобни доставки между
„****“ЕООД и посочените контрахенти не съществували. Съгласно
приложените заверени копия на фактурите, декларирани в дневник - покупки
за данъчен период август 2014 г. на „****” ЕООД, получател на доставката е
„СУПЕР МЕС” ЕООД с ИН по ДДС BG202053270, т.е. субект различен от
процесното дружество. Подсъдимият бил с ясното съзнание за тяхната
действителна стойност, тъй като бъдейки управител и представител на
„****“ ЕООД, ръководещ стопанската му дейност, му било добре известно, че
не е осъществявал контакти с привидния контрагент и че дружеството му
реално не е получило посочените във фактурите услуги. Не са налице
доказателства, удостоверяващи реалното извършване на доставките по
посочените фактури между указаните по тях страни. Липсва доставка на
3
услуга по смисъла на чл.9 ЗДДС и не е налице реално извършване на
доставката. Не е налице облагаема доставка по смисъла на чл. 12, ал.1 ЗДДС,
както и не възниква данъчно събитие по реда на чл.25, ал.1, 2 ЗДДС. Не е
налице данъчен кредит за приспадане по реда на чл.68, ал.1, т,1 ЗДДС и няма
основание за приспадане на данък по смисъла на чл.69, ал.1 ЗДДС.
Независимо от това, че знаел за абсолютната фиктивност на отношенията
между „****“ ЕООД и всеки от изброените доставчици, подс.П. представил
всички от гореизброените фактури на свид.Б. за тяхното осчетоводяване.
Последният от своя страна, съобразявайки донесените му документи и
предвид установения механизъм на работа, невключващ познание за
истинския характер на търговските отношения, ги включил в дневника за
покупки на „****“ ЕООД за месец август 2014 г. Съответно с това му
поведение и чрез невиновно действащия счетоводител – при условията на
посредствено извършителство, служейки си като инструмент със свид.Б.,
несъзнаващ ролята на предоставения му първичен счетоводен документ като
описващ несъществуваща стопанска операция, подс.П. повлиял за
оформянето на дневника за покупки като документ с невярно съдържание,
понеже отразявал информация за сделка, неосъществена в действителност,
т.е. при липса на истинска доставка съгласно чл.6 ЗДДС.
Пряка последица от горното събитие било и формулирането в справката
- декларация за периода м.август 2014 г. – посредствено от подсъдимия,
използвайки невиновно действащия свидетел, попълнил нейното съдържание,
посочил размера на данъчната основа на получените доставки с право на
пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е посочен размерът
на данъчната основа от 54 707,75 лева и относно начислен ДДС по доставките
с право на пълен данъчен кредит - в размер на 10 941,53 лева вместо
действителните размери на двата вида суми в посочения раздел от 48 248,20
лева и 9864,94 лева, а в кл. 50 – ДДС за внасяне в размер на 8 853,96 лева при
действителен в размер на 9 930,55 лева. Увеличаването по този начин на
размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит чрез отразяването в
счетоводните отчети на коментираните фактури с посочени по-горе издатели
автоматично довело до преобразуване на размера на дължимия към държавата
данък за периода, занижавайки го с 1 076,59 лева, представляващ разликата
между неправомерно посоченият данъчен кредит в размер на 10 941,53 лева и
действителният такъв в размер на 9 864,94 лева;
На 12.09.2014 г. свид.Б. подал справката - декларация за указания период
по електронен път в ТД на НАП гр.п, заведена с вх.
№16002533548/12.09.2014г., с което и коментираните неистински сведения,
фигуриращи в документа, били потвърдени посредствено – използвайки го
като оръдие за постигане на целите си с оглед незнанието му за фактите от
действителността – от Управителя на дружеството пред органите на
приходната администрация. Съответно чрез действията на подсъдимия това
довело до избягване едновременно на установяването и плащането на
4
данъчни задължения за „****“ ЕООД за периода в размер на 1 076,59 лева
поради неправомерно приспадане на неследващ се данъчен кредит в същия
размер.
Заедно със справката декларация съобразно изискванията на чл.125, ал.3
ЗДДС, на 12.09.2014 г. от свид.Б. били подадени и съответните отчетни
регистри, вкл. и дневникът за покупки за периода, с което пред органите по
приходите – ТД на НАП гр.п – при представянето на произтичащата от
подадените документи информация той бил фактически използван от
подсъдимия – посредствено чрез счетоводителя си – в качеството му на
документ с невярно съдържание с оглед отразените в него фактури, издадени
от името на гореизброените доставчици, по които липсвала всъщност реални
по смисъла на чл.9 ЗДДС доставки на услуги.
Продължавайки своя замисъл за данъчния период по ЗДДС месец
септември 2014 г. подс.И.П. се снабдил по неустановен начин със следните
фактури:
- Фактура № **********/03.09.2014 г., сочена за издадена от „***”
ЕООД, ЕИК ****, с данъчна основа на стойност 12 080.00 лева и ДДС в
размер на 2 416.00 лева, без да е налице доставка на стока по смисъла на чл. 6
ЗДДС-покупка на свинско месо;
- Фактура № **********/04.09.2014 г., сочена за издадена от „***”
ЕООД, ЕИК ****, с данъчна основа на стойност 12 176.00 лева и ДДС в
размер на 2 435.20 лева, без да е налице доставка на стока по смисъла на чл. 6
ЗДДС-покупка на свинско месо;
- Фактура № **********/09.09.2014 г., сочена за издадена от „***”
ЕООД, ЕИК ****, с данъчна основа на стойност 11 719.50 лева и ДДС в
размер на 2 343.90 лева, без да е налице доставка на стока по смисъла на чл. 6
ЗДДС-покупка на свинско месо;
- Фактура № **********/12.09.2014 г., сочена за издадена от „***”
ЕООД, ЕИК ****, с данъчна основа на стойност 11 752.00 лева и ДДС в
размер на 2 350.40 лева, без да е налице доставка на стока по смисъла на чл. 6
ЗДДС-покупка на свинско месо;
- Фактура № **********/05.09.2014 г., сочена за издадена от „****“
ООД, ЕИК ****, с данъчна основа на стойност 30.00 лева и ДДС в размер на
6.00 лева, без да е налице доставка на стока по смисъла на чл. 6 ЗДДС-
покупка на стърготина внос;
- Фактура № **********/01.09.2014 г., сочена за издадена от „****”
ООД с ЕИК **** с данъчна основа на стойност 1053.78 лв. и сума на ДДС
210.76 лв., без да е налице доставка на стока по смисъла на чл. 6 ЗДДС-
покупка на свинско месо;
Отразените чрез всяка една от изброените фактури сделки всъщност
били симулативни, тъй като в действителност подобни доставки като
описаните по-горе не съществували. Подсъдимият бил с ясното съзнание за
5
тяхната действителна стойност, тъй като, бидейки управител и представител
на „3 Страс Трейдинг“ ЕООД, ръководещ стопанската му дейност, му било
добре известно, че не е осъществявал контакти с привидния контрагент и че
дружеството му реално не е получило посочените във фактурите стоки. От
своя страна едноличният собственик и управител на „СТЕЛА КОМЕРС-ММ”
ЕООД за периода от 14.04.2014 г. до 28.08.2014 г. свид.Ц. е категоричен, че е
регистрирал дружеството с идеята да отвори магазин за продажба на GSM
апарати и аксесоари за тях, но скоро след регистрацията и без да е развивал
каквато и да било дейност е продал фирмата на непознато лице.
Същевременно свид.И.Г. разбрал за това, че е собственик и управител на
„СТЕЛА КОМЕРС-ММ” ЕООД при извикването му за разпит в Четвърто
РУП – София, като нито е регистрирал същото, нито е извършвал дейност от
негово име. От друга страна, труговоангажираният в „3 Стар Комерс“ ЕООД
като общ работник свид.П.К. сочи, че не му е известен търговецът „СТЕЛА
КОМЕРС ММ“ ЕООД.
По отношение на другите два доставчика за периода „****“ ООД и
„****“ ООД се установява, че в дневника за покупки за периода месец
септември 2014 г. са декларирани получени доставки по фактури от „3 Стар
Трейдинг” ООД с ИН BG825224964 и МОЛ Ц.П.:
№ **********/05.09.2014 г., издадена от „****” ООД с ЕИК **** с
данъчна основа 30.00 лв. и сума на ДДС 6.00 лв.
№ **********/01.09.2014 г., издадена от „****” ООД с ЕИК **** с
данъчна основа 1053.78 лв. и сума на ДДС 210.76 лв., която фактура не е
приложена и при проверка в дневника за продажби във VAT е установено, че
няма такъв номер фактура, издадена на дружество „****” ЕООД.
Независимо от това, че знаел за абсолютната фиктивност на отношенията
между „****“ ЕООД и всеки от изброените по-горе доставчици подс.П.
представил всички от гореизброените фактури на свид.Б. за тяхното
осчетоводяване, който от своя страна, съобразявайки донесените му от
подсъдимия документи и предвид установения механизъм на работа,
невключващ познание за истинския характер на търговските отношения, ги
включила в дневника за покупки на „****“ ЕООД за месец септември 2014 г.
Съответно с това му поведение и чрез невиновно действащия счетоводител –
при условията на посредствено извършителство, служейки си като
инструмент със свид.Б., несъзнаващ ролята на предоставения му първичен
счетоводен документ като описващ несъществуваща стопанска операция –
подс.П. повлиял за оформянето на дневника за покупки като документ с
невярно съдържание, понеже отразявал информация за сделки,
неосъществени в действителност, т.е. при липса на истинска доставка
съгласно чл.6 ЗДДС на стоки, а той е такъв според действащата тогава норма
на чл. 6 от ЗСч (отм.), обявяващ регистрите, носители на систематизира
информация за стопански операции, за счетоводни документи (в този смисъл
е и чл. 4 от сега действащия нормативен акт със същото име).
6
Пряка последица от горното събитие било и формулирането в справката
- декларация за периода месец септември 2014г. – посредствено от
подсъдимия, използвайки невиновно действащия свид.Б., попълнил нейното
съдържание – на редица несъответстващи на истината обстоятелства: в кл. 41
чрез свидетеля посочил размера на данъчната основа на получените доставки
с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е посочен
размерът на данъчната основа от 91 878,45 лева и относно начислен ДДС по
доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 18 375,90 лева,
вместо действителните суми по посочения раздел от 43 068,18 лева и 8613,64
лева , а в кл. 50 – ДДС за внасяне в размер на 300,15 лева при действителен в
размер на 10 062,41 лева. Увеличаването по този начин на размера на ДДС с
право на пълен данъчен кредит чрез отразяването в счетоводните отчети на
коментираните фактури с посочени по-горе издатели автоматично довело до
преобразуване на размера на дължимия към държавата данък за периода,
занижавайки го с 9 903,15 лева, представляващ разликата между
неправомерно посочения данъчен кредит в размер на 18 375,90 лева и
действителния такъв в размер на 8 613,64 лева.
На 13.10.2014 г. свид.Б. подал справката - декларация за периода по
електронен път в ТД на НАП гр.п, заведена с вх.№16002554452/13.10.2014 г.,
с което и коментираните неистински сведения, фигуриращи в документа,
били потвърдени посредствено – използвайки го като оръдие за постигане на
целите си с оглед незнанието му за фактите от действителността – от
управителя на дружеството пред органите на приходната администрация.
Съответно това довело чрез действията на подсъдимия до избягване
едновременно на установяването и плащането на данъчни задължения за
„****““ ЕООД за периода в размер на 9 903,15 лева поради неправомерно
приспадане на неследващ се данъчен кредит в същия размер.
Заедно със справката - декларация съобразно изискванията на чл.125,
ал.3 ЗДДС на 13.10.2014 г. от свид.Б. били подадени и съответните отчетни
регистри, вкл. и дневникът за покупки за периода, с което пред органите по
приходите – ТД на НАП гр.п – при представянето на произтичащата от
подадените документи информация той бил фактически използван от
подсъдимия – посредствено чрез счетоводителя си – в качеството му на
документ с невярно съдържание с оглед отразените в него фактури, издадени
от името на гореизброените доставчици, по които липсвала всъщност реални
по смисъла на чл.6 ЗДДС доставки на стоки.
Продължавайки своя замисъл за данъчния период по ЗДДС месец
октомври 2014 г. подс.И.П. се снабдил по неустановен начин със следните
фактури:
- Фактура № **********/07.10.2014 г., сочена за издадена от „***”
ЕООД, ЕИК ****, с данъчна основа на стойност 8 453.00 лева и ДДС в размер
на 1690.60 лева, без да е налице доставка на стока по смисъла на чл. 6 ЗДДС-
покупка на свинско месо;
7
- Фактура **********/09.10.2014 г., сочена за издадена от „***” ЕООД,
ЕИК ****, с данъчна основа на стойност 7627.10 лева и ДДС в размер на
1525.42 лева, без да е налице доставка на стока по смисъла на чл. 6 ЗДДС-
покупка на свинско месо;
- Фактура № **********/10.10.2014 г., сочена за издадена от „***”
ЕООД, ЕИК ****, с данъчна основа на стойност 7646.00 лева и ДДС в размер
на 1529.20 лева, без да е налице доставка на стока по смисъла на чл. 6 ЗДДС-
покупка на свинско месо;
- Фактура № **********/15.10.2014 г., сочена за издадена от „***”
ЕООД, ЕИК ****, с данъчна основа на стойност 8145.50 лева и ДДС в размер
на 1629.10 лева, без да е налице доставка на стока по смисъла на чл. 6 ЗДДС-
покупка на свинска плешка;
- Фактура № **********/17.10.2014 г., сочена за издадена от „***”
ЕООД, ЕИК ****, с данъчна основа на стойност 9654.00 лева и ДДС в размер
на 1930.80 лева, без да е налице доставка на стока по смисъла на чл. 6 ЗДДС-
покупка на свинско месо;
- Фактура № **********/22.10.2014 г., сочена за издадена от „****“
ООД, ЕИК ****, с данъчна основа на стойност 72.00 лева и ДДС в размер на
14.40 лева, без да е налице доставка на стока по смисъла на чл. 6 ЗДДС-
покупка на стока-фиброс ф-45;
- Фактура № **********/23.10.2014 г., сочена за издадена от „****“
ООД, ЕИК ****, с данъчна основа на стойност 61.60 лева и ДДС в размер на
12.32 лева, без да е налице доставка на стока по смисъла на чл. 6 ЗДДС-
покупка на стока-фиброс ф-45;
- Фактура № **********/13.10.2014 г., сочена за издадена от „****“
ООД, ЕИК ****, с данъчна основа на стойност 1453.75 лева и ДДС в размер
на 290.75 лева, без да е налице доставка на стока по смисъла на чл. 6 ЗДДС-
покупка на говежди обрезки;
- Фактура № **********/08.10.2014 г., сочена за издадена от „****“
ООД, ЕИК ****, с данъчна основа на стойност 2436.25 лева и ДДС в размер
на 487.25 лева, без да е налице доставка на стока по смисъла на чл. 6 ЗДДС-
покупка на говежди обрезки;
- Фактура № **********/6.10.2014 г., сочена за издадена от „****“
ООД, ЕИК ****, с данъчна основа на стойност 1776.00 лева и ДДС в размер
на 355.20 лева, без да е налице доставка на стока по смисъла на чл. 6 ЗДДС-
покупка на свински обрезки;
Отразените чрез всяка една от изброените фактури сделки всъщност
били симулативни, тъй като в действителност подобни доставки на стоки
между посочените страни по сделките като описаните по-горе не
съществували. Както бе вече посочено, Управителят на „СТЕЛА КОМЕРС-
ММ” ЕООД за периода от 14.04.2014 г. до 28.08.2014 г. свид.Ц. е
категоричен, че дейност със същото не е развивал, а свид.Г. разбрал, че е
8
собственик и управител на въпросното търговско дружество едва при разпита
му в полицията. В този смисъл представителите на мнимия контрагент „Стела
комерс ММ “ЕООД не разполагат с някаква счетоводна документация на
фирмите, нито са имали дейност с тях
Издадената и декларирана фактура сама по себе си не дава основание да
се приеме, че е извършена облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1
ЗДДС, в резултат на което да възникне право на данъчен кредит. Основно
условие за да бъде налице правото на приспадане на данъчен кредит по
смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗДДС е наличието на облагаема доставка.
Издавайки данъчен документ с посочен ДДС без да е налице облагаема
доставка и възникнало данъчно събитие по смисъла на ЗДДС, доставчикът
неправомерно е начислил данък. В този смисъл на основание чл. 68, ал. 1, т. 1
вр. чл.70, ал. 5 ЗДДС за „****” ЕООД не е налице право на приспадане на
данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно.
По отношение на другите два доставчика за периода „****“ ООД и
„**** “ ООД, през периода месец октомври 2014 г. в дневника за покупки на
„3 СТАР ТРЕЙДИНГ” ЕООД с ЕИК BG825224964 са декларирани като
получени доставки по посочените фактури на тези доставчици, но в
действителност дружеството не е имало право на приспадане на данъчен
кредит в общ размер на 1159.92 лева по фактурите от тези доставчици,
защото те са издадени като получател на различен от него субект, а именно в
полза на „3 Стар Трейдинг” ООД с ИН BG825224964 и МОЛ бащата на
подсъдимия - Ц.П.. При това положение с категоричност такива доставки не
се били осъществени в полза на «3 Страс Трейдинг» ЕООД и декларирането
им в дневника за покупки и декларацията за периода внася там не само
неверни данни, но и води до неправомерна корекция на данъчния резултат за
периода.
Независимо от това, че знаел за абсолютната фиктивност на
отношенията между „****“ ЕООД и всеки от изброените по-горе доставчици
подс.П. представил всички от гореизброените фактури на свид.Б. за тяхното
осчетоводяване. Счетоводителят, съобразявайки донесените му от
подсъдимия документи и предвид установения механизъм на работа,
невключващ познание за истинския характер на търговските отношения, ги
включил в дневника за покупки на „****“ ЕООД за месец октомври 2014 г.
Съответно с това му поведение и чрез невиновно действащия счетоводител –
при условията на посредствено извършителство, служейки си като
инструмент със свид.Б., несъзнаващ ролята на предоставения му първичен
счетоводен документ като описващ несъществуваща стопанска операция –
подс.П. повлиял за оформянето на дневника за покупки като документ с
невярно съдържание, понеже отразявал информация за сделки,
неосъществени в действителност, т.е. при липса на истинска доставка
съгласно чл.6 ЗДДС на стоки, а той е такъв според действащата тогава норма
на чл. 6 ЗСч (отм.), обявяващ регистрите, носители на систематизира
9
информация за стопански операции, за счетоводни документи (в този смисъл
е и чл. 4 от сега действащия нормативен акт със същото име).
Пряка последица от горното събитие било и формулирането в справката
декларация за периода м.октомври 2014 г. – посредствено от подсъдимия,
използвайки невиновно действащия свид.Б., попълнил нейното съдържание –
на редица несъответстващи на истината обстоятелства: в кл. 41 чрез
свидетеля посочил размера на данъчната основа на получените доставки с
право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е посочен
размерът на данъчната основа от 120 270,48 лева, и относно начислен ДДС по
доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 24 054,10 лева,
вместо действителните суми по посочения раздел от 72944,98 лева и
14 589,06 лева, а в кл. 50 – ДДС за възстановяване в размер на 2 727,95 лева
вместо действителния ДДС за внасяне в размер на 6 737,09 лева.
Увеличаването по този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен
кредит чрез отразяването в счетоводните отчети на коментираните фактури с
посочени по-горе издатели автоматично довело до преобразуване на размера
на дължимия към държавата данък за периода, занижавайки го с 6 737,09
лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен
кредит в размер на 24 054,10 лева, действителният такъв в размер на 14 589,06
лева и посочения като ДДС за възстановяване от 2 727,95 лева.
На 14.01.2014 г. свид.Б. подал справката - декларация за периода по
електронен път в ТД на НАП гр.п, заведена с вх. № 16002582710/14.11.2014
г., с което и коментираните неистински сведения, фигуриращи в документа,
били потвърдени посредствено – използвайки го като оръдие за постигане на
целите си с оглед незнанието му за фактите от действителността – от
управителя на дружеството пред органите на приходната администрация.
Съответно това довело чрез действията на подсъдимия до избягване
едновременно на установяването и плащането на данъчни задължения за
„****“ ЕООД за периода в размер на 6 737,09 лева поради неправомерно
приспадане на неследващ се данъчен кредит в същия размер.
Заедно със справката - декларация ,съобразно изискванията на чл.125,
ал.3 ЗДДС, на 14.11.2014 г. от свид.Б. били подадени и съответните отчетни
регистри, вкл. и дневникът за покупки за периода, с което пред органите по
приходите – ТД на НАП гр.п – при представянето на произтичащата от
подадените документи информация той бил фактически използван от
подсъдимия – посредствено чрез счетоводителя си – в качеството му на
документ с невярно съдържание с оглед отразените в него фактури, издадени
от името на гореизброените доставчици, по които липсвала всъщност реални
по смисъла на чл.6 ЗДДС доставки на стоки.
Продължавайки своя замисъл за данъчния период по ЗДДС месец
ноември 2014 г. подс.И.П. се снабдил по неустановен начин със следните
фактури:
- Фактура № **********/01.11.2014 г., сочена за издадена от „****“
10
ООД, ЕИК ****, с данъчна основа на стойност 1137.50 лева и ДДС в размер
на 227.50 лева, без да е налице доставка на стока по смисъла на чл. 6 ЗДДС-
покупка на сланина;
- Фактура № **********/1.11.2014 г., сочена за издадена от „****” ООД
с ЕИК BG**** с данъчна основа на стойност 112.50 лв. и сума на ДДС 22.50
лв., без да е налице доставка на стока по смисъла на чл. 6 ЗДДС-покупка на
свински обрезки;
- Фактура № **********/01.11.2014 г., сочена за издадена от „****”
ООД с ЕИК BG**** с данъчна основа на стойност 316.50 лв. и ДДС в размер
на 63.30 лв., без да е налице доставка на стока по смисъла на чл. 6 ЗДДС-
покупка на свински обрезки;
- Фактура № **********/01.11.2014 г., сочена за издадена от „****”
ЕАД с ЕИК BG130460283 с данъчна основа на стойност 436.07 лв. и ДДС в
размер на 87.21 лв., без да е налице доставка на услуга по смисъла на чл. 9
ЗДДС-разходи за ВУ съоръжения;
- Фактура № **********/01.11.2014 г., сочена за издадена от „****”,
ЕАД, BG115552190, с данъчна основа на стойност 1755.92 лв. и ДДС в размер
на 351.18 лв., без да е налице доставка на услуга по смисъла на чл. 9 ЗДДС-
разходи за материали;
Отразените чрез всяка една от изброените фактури сделки всъщност
били симулативни, тъй като в действителност подобни доставки на стоки
между посочените страни по сделките като описаните по-горе не
съществували.
През периода месец ноември 2014 г. в дневника за покупки са
декларирани получени доставки по фактури от „3 СТАР ТРЕЙДИНГ” ЕООД
с ЕИК BG825224964 и доставчици, посочени по-горе относно периода.
Дружеството не е имало право на приспадане на данъчен кредит в общ размер
на 751.69 лева по тези фактури, както и не е имало правото да ги декларира,
защото те са издадени на „3 Стар Трейдинг” ООД с ИН BG825224964 и
МОЛ Ц.П., тоест на на съвсем различен субект, с различен номер и МОЛ от
тези на инкриминираното дружество.
Независимо от това че знаел за абсолютната фиктивност на отношенията
между „****“ ЕООД и всеки от изброените по-горе доставчици подс.П.
представил всички от гореизброените фактури на свид.Б. за тяхното
осчетоводяване, който като непознаващ истинския характер на търговските
отношения, ги включил в дневника за покупки на „****“ ЕООД за месец
ноември 2014 г. В резултат на това подс.П. повлиял чрез свид.Б. за
оформянето на дневника за покупки като документ с невярно съдържание,
понеже отразявал информация за сделки, неосъществени в действителност,
т.е. при липса на истинска доставка съгласно чл.6 и чл.9 ЗДДС на стоки и
услуги. А той е такъв според действащата тогава норма на чл. 6 ЗСч (отм.),
обявяващ регистрите, носители на систематизира информация за стопански
11
операции, за счетоводни документи (в този смисъл е и чл. 4 от сега
действащия нормативен акт със същото име).
Пряка последица от горното събитие било и формулирането в справката
декларация за периода м.ноември 2014г. – посредствено от подсъдимия,
използвайки невиновно действащия свид.Б., попълнил нейното съдържание –
на редица несъответстващи на истината обстоятелства: в кл. 41 чрез
свидетеля посочил размера на данъчната основа на получените доставки с
право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е посочен
размерът на данъчната основа от 84 138,59 лева, и относно начислен ДДС по
доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 16 827,68 лева,
вместо действителните суми по двата показателя от посочения раздел от
80 380,10 лева и 16 075,99 лева , а в кл. 50 – ДДС за внасяне в размер на
1 685,82 лева вместо действителния ДДС за внасяне в размер на 2 437,51 лева.
Увеличаването по този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен
кредит чрез отразяването в счетоводните отчети на коментираните фактури с
посочени по-горе издатели автоматично довело до преобразуване на размера
на дължимия към държавата данък за периода, занижавайки го с 751,69 лева,
представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
размер на 16 827,68 лева, действителният такъв в размер на 16 075,99 лева.
На 13.12.2014 г. свид.Б. подал справката - декларация за периода по
електронен път в ТД на НАП гр.п, заведена с вх.№160026034727/13.12.2014
г., с което и коментираните неистински сведения, фигуриращи в документа,
били потвърдени посредствено. Това довело до избягване едновременно на
установяването и плащането на данъчни задължения за „****““ ЕООД за
периода в размер на 751,69 лева поради неправомерно приспадане на
неследващ се данъчен кредит в същия размер.
Заедно със справката – декларация, съобразно изискванията на чл.125,
ал.3 ЗДДС на 13.12.2014 г. от свид.Б. били подадени и съответните отчетни
регистри, вкл. и дневникът за покупки за периода, с което пред органите по
приходите – ТД на НАП гр.п – при представянето на произтичащата от
подадените документи информация той бил фактически използван от
подсъдимия – посредствено чрез счетоводителя си – в качеството му на
документ с невярно съдържание с оглед отразените в него фактури, издадени
от името на гореизброените доставчици, по които липсвала всъщност реални
по смисъла на чл.6 и чл.9 ЗДДС доставки на стоки и услуги.
Продължавайки своя замисъл за данъчния период по ЗДДС месец
декември 2014 г. подс.И.П. се снабдил по неустановен начин със Фактура №
**********/18.12.2014 г., сочена за издадена от ЕТ „****“, ЕИК **, с данъчна
основа на стойност 180.00 лева и ДДС в размер на 36.00 лева, без да е налице
доставка на услуга по смисъла на чл. 9 ЗДДС-разходи за ВУ съоръжения.
Съгласно наличното заверено копие на фактурата, декларирана в дневник
покупки за данъчен период декември 2014 г., издадена от „****” ЕТ с ИН по
ДДС BG **, получател на доставката е „СУПЕР МЕС” ЕООД с ИН по ДДС
12
BG202053270. „****” ЕООД не е получател по тази сделка и не е налице
правото на приспадане на данъчен кредит. Отразената чрез посочената
фактура сделка всъщност била симулативна, тъй като в действителност
подобна доставка на услуга между посочените страни по сделката като
описаната по-горе не съществувала, а подсъдимият бил с ясното съзнание
относно това. Издадената и декларирана фактура сама по себе си не дава
основание да се приеме, че е извършена облагаема доставка по смисъла на чл.
6, ал. 1 или чл.9 ЗДДС, в резултат на което да възникне право на данъчен
кредит. Издавайки данъчен документ с посочен ДДС без да е налице
облагаема доставка и възникнало данъчно събитие по смисъла на ЗДДС,
доставчикът неправомерно е начислил данък.
Очевидно от гореизложеното е, че получател по така декларираната
фактура е различно дружество от «3 Страс Трейдинг» ЕООД с друг
представител и ИН. При това положение с категоричност такава доставка не е
била осъществена в полза на «3 Страс Трейдинг» ЕООД и декларирането и в
дневника за покупки и декларацията за периода внася там не само неверни
данни, но и води до неправомерна корекция на данъчния резултат за периода.
Независимо от това, че знаел за абсолютната фиктивност на
отношенията между „****“ ЕООД и посочения по-горе доставчик подс.П.
представил фактурата на свид.Б. за нейното осчетоводяване, а той я включил
в дневника за покупки на „****“ ЕООД за месец декември 2014 г. Съответно
с това си поведение подс.П. чрез невиновно действащия счетоводител,
повлиял за оформянето на дневника за покупки като документ с невярно
съдържание, понеже отразявал информация за сделка, неосъществена в
действителност, т.е. при липса на истинска доставка съгласно чл.9 ЗДДС на
услуги. А той е такъв според действащата тогава и вече цитирана норма на чл.
6 ЗСч (отм.).
Пряка последица от горното събитие било и формулирането в справката
декларация за периода м.декември 2014 г. – посредствено от подсъдимия,
използвайки невиновно действащия свид.Б., попълнил нейното съдържание –
на редица несъответстващи на истината обстоятелства: в кл. 41 чрез
свидетеля посочил размера на данъчната основа на получените доставки с
право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е посочен
размерът на данъчната основа от 62 260,42 лева, и относно начислен ДДС по
доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 12 452,13 лева,
вместо действителните суми по двата показателя от посочения раздел от
62 080,42 лева и 12 416,13 лева, а в кл. 50 – ДДС за внасяне в размер на
1 042,13 лева вместо действителния ДДС за внасяне в размер на 1 078,13 лева.
Увеличаването по този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен
кредит чрез отразяването в счетоводните отчети на коментираните фактури с
посочени по-горе издатели автоматично довело до преобразуване на размера
на дължимия към държавата данък за периода, занижавайки го с 36,00 лева,
представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в
13
размер на 12 452,13 лева и действителният такъв в размер на 12 416,13 лева.
После свид.Б. подал справката- декларация за периода на 14.01.2015 г.
по електронен път в ТД на НАП гр.п, заведена с вх. № 16002628573/14.1.2015
г., с което и коментираните неистински сведения, фигуриращи в документа,
били потвърдени посредствено – използвайки го като оръдие за постигане на
целите си с оглед незнанието му за фактите от действителността – от
управителя на дружеството пред органите на приходната администрация.
Съответно това довело чрез действията на подсъдимия до избягване
едновременно на установяването и плащането на данъчни задължения за
„****““ ЕООД за периода в размер на 36,00 лева поради неправомерно
приспадане на неследващ се данъчен кредит в същия размер.
Заедно със справката - декларация съобразно изискванията на чл.125
ал.3 от ЗДДС на 14.01.2015 г. от свид.Б. били подадени и съответните
отчетни регистри, вкл. и дневникът за покупки за периода, с което пред
органите по приходите – ТД на НАП гр.п – при представянето на
произтичащата от подадените документи информация той бил фактически
използван от подсъдимия – посредствено чрез счетоводителя си – в
качеството му на документ с невярно съдържание с оглед отразената в него
фактура, издадена от името на гореизброения доставчик, по която липсвала
всъщност реална по смисъла на чл.9 ЗДДС доставка на услуга.
Съгласно заключенията по съдебно- счетоводната експертиза и
допълнителната такава /л.103-116 и л.121-125, том 3 ДПво/, задълженията по
ЗДДС на „****“ ЕООД в инкриминирания период е 18 504,52 лева. В
дневника за покупки на „****“ ЕООД за данъчен период месец октомври
2014 г. са декларирани доставки с посочен по фактурите получател „3 Стар
Трейдинг“ ООД с МОЛ Ц.П., а именно във фактури
№№**********/06.10.2014 г.; **********/08.10.2014 г.;
**********/13.10.2014 г.; **********/22.10.202014 г. и
**********/23.10.2014 г.. Не са били налични условията за упражняване
правото за приспадане на данъчен кредит в общ размер на 1159,92 лева по
указаните фактури, издадени на „3 Стар Трейдинг“ ООД с МОЛ Ц.П.. В
дневника за покупки на „3 Стар Трейдинг“ ЕООД за данъчен период месец
ноември 2014 г. с посочен по фактурите получател „3 Стар Трейдинг“ ООД с
МОЛ Ц.П. са 5 броя фактури №№ **********/19.07.2014 г., издадена от
„****“ ООД; **********/22.07.2014 г., издадена от „****“ ООД;
**********/20.07.2014 г., издадена от „**** ЕАД“, **********/30.06.2014 г.,
издадена от „ЕВН ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЕЛНИЕ“ , **********/02.06.2014 г.,
издадена от „****“ ООД. За „3 Стар Трейдинг“ ЕООД не са налице условията
за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на
751,69 лева по описаните 5 броя фактури, издадени на „3 Стар Тейдинг“ООД
с МОЛ Ц.П.. В дневника за покупки за данъчен период месец септември 2014
г. е декларирана доставка с посочен по фактурата получател „з Стар
Трейдинг“ ООД с МОЛ ЗАНКО П. Фактура №**********/05.09.2014 г. е
14
издадена от „****“ ООД в полза на цитираното ООД, поради което и за
ЕООД-то не са били налице условията за упражняване правото на приспадане
на данъчен кредит.
В съдебно заседание вещото лице В. поддържа и двете заключения, като
пояснява, че част от прегледаните фактури са издадени в полза на търговско
дружество с имена като тези на представляваното от подсъдимия, но ООД, а
не ЕООД
Доколкото са обективно и компетентно изготвени, съдът възприема
изцяло заключението по извършените съдебно- счетоводната експертиза и
допълнителната такава.
Съгласно представената в хода на съдебното следствие справка от ТД на
НАП-п (л. 125), дължимите законови лихви върху инкриминираната сума
18 504,52 лева за периода от 14.01.2015 г. до 26.01.2022 г. с в размер на
13 214,87 лева, като видно от депозираната вносна бележка сума в размер на
32 233,90 лева са внесени по депозитната сметка на Окръжен съд-п с оглед
погасяване на инкриминираното данъчно задължение, ведно с лихвата до
приключване на съдебното следствие /л.116/.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните
по делото:
І писмени доказателства и писмени доказателствени средства,
прочетени и приети по надлежния ред на осн. чл. 283 НПК: протоколи за
приемане на декларации и дневници по ЗДДС, ведно със справки–
декларации, дневници за покупки и за продажби, ревизионен доклад и
ревизионен акт, характеристична справка и справка за съдимост, както и
справка от ТД на НАП-п и вносна бележка за възстановяване на щети;
-заключения по съдебно - счетоводната експертиза и допълнителната
такава;
-гласни доказателствени средства, а именно кратките обяснения на
подсъдимия, признаващ се за виновен поповдигнатото му обвинение,
показанията на свидетелите: К.А., П.К., СТ. АН., дадени в хода на съдебното
следствие, показанията на свид.И.Ц. и свид.И.Г. от досъдебната фаза,
прочетени в цялост на осн. чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.5 НПК, показанията на
свид.И.Д., дадени на съдебното следствие и тези от досъдебната фаза ,
приобщени на осн. чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2, пр.2 НПК относно
обстоятелството познавал ли е счетоводителя на управляваното от
подсъдимия търговско дружество – „Счетоводителят се казваше Б.“,
показанията на свид.Б.Б., дадени в хода на съдебното следствие, както и тези
от досъдебната фаза, депозирани пред орган на същото и приобщени към
доказателствената маса на осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1, т. НПК, съотв. чл.281,
ал.4 вр. ал.1, т.2, пр.2 НПК относно следните обстоятелства: „Управителят на
„3 Стар Трейдинг“ ЕООД гр.п със сигурност е запознат със съдържанието на
справките-декларации по ЗДДС. Няма как да не е запознат, като ми
15
предоставя подписаните от него първични счетоводни документи.“ и „За
декларираното съм уведомявал И.Д., както и И.П., и баща му.“ Последните
двама свидетели потвърдиха казаното при разпита си пред органа на
досъдебното производство, а същевременно тези им показания са дадени към
момент, значително по-близък до инкриминирания такъв. На
инкорпорираните гласни доказателствени средства съдът дава вяра като
обективни, логични, последователни и кореспондиращи помежду си и с
останалата доказателствена съвкупност.
Въз основа на изложената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Извършеното от подс.П. деяние е обективно съставомерно по
привилегирования състав на чл. 255, ал.4 вр. чл.255, ал. 3 вр. ал.1, т.2, пр.1,
т.6, пр.2 и т.7 вр. чл.26, ал.1 НК, тъй като в периода от 12.09.2014 г. до
14.01.2015 г. в гр. п, при условията на продължавано престъпление и при
условията на посредствено извършителство, посредством Б. Кр. Б., ЕГН
**********, от когото не може да се търси наказателна отговорност поради
незнанието на фактическите обстоятелства, очертаващи състава на
настоящето престъпление, в качеството на управител и представител на
„****“ ЕООД гр. п, ЕИК ****, е избегнал установяването и плащането на
данъчни задължения за „****“ ЕООД гр. п, ЕИК ****, представляващи
„Данък добавена стойност“, в особено големи размери - в общ размер на 18
504.52 лева, като при водене на счетоводството и при представяне на
информация пред органите на приходите - ТД на НАП-п е използвал
документи с невярно съдържание, а именно: Отчетни регистри - Дневници за
покупки на „****“ ЕООД гр. п, ЕИК ****, съгласно чл.124, ал.1, т.1 ЗДДС и
чл.113, ал.1 и ал.З ППЗДДС, в които е отразил данъчни фактури по доставки с
право на пълен кредит, без да са налице доставки по смисъла на чл.6 и чл.9
ЗДДС; потвърдил неистина в подадени декларации, които се изискват по
силата на закон и правилник за приложението му /чл.125, ал.1 ЗДДС и чл.116,
ал.1 ППЗДДС/ пред ТД на НАП- п и приспаднал неследващ се данъчен
кредит в общ размер на 18 504.52 лева, но до приключване на съдебното
следствие в първоинстанционния съд необявеното и неплатеното данъчно
задължение е внесено в бюджета заедно с лихвите.
Несъмнено се установява, че в рамките на инкриминирания период
подс.П. е имал качеството Управител на „3 Стар Трейдинг“ ЕООД.
Последното, бъдейки търговец по смисъла на чл.1, ал.2, т.1 ТЗ, е било длъжно
на осн. чл.53, ал.1 ТЗ да води счетоводство, в което да отразява движението
на имуществото на своето предприятие, което задължение е за неговия
Управител, съгласно регламента на чл.141, ал.1 ТЗ.
След като горепосоченото търговско дружество е било регистрирано по
ЗДДС още през 2014 година, то воденето на счетоводството му е следвало да
бъде съобразено с изискванията на ЗДДС и ППЗДДС. На осн. чл.124, ал.1
ЗДДС то е било длъжно да води дневник за покупките и дневник за
16
продажбите. Като негов Управител подс.П. е организирал дейността по
съставяне и отчитане на документите, касаещи дейността на дружеството,
доколкото е предавал лично, чрез баща си Ц.П. или свид.Д. първичните
счетоводни – фактури, съставени без по същите да е реализирана отразената в
тях сделка, за всеки данъчен период на счетоводителя свид.Б.. Той от своя
страна имал задължението технически да опише същите в дневниците за
покупки, а обобщената информация за данъчния период – в справка-
декларация, като подаде всички тях в ТД на НАП-п въз основа на
упълномощаването му в тази насока. Така съдържанието на въпросните
документи било предопределяно единствено от самия подсъдим, като по този
начин несъмнено е нарушен принципът за счетоводна обоснованост на
дружествената дейност. Доказателствената съвкупност обосновава безспорен
извод, че сделките по нито една от горепосочените фактури не са били
реализирани, доколкото подс.П. въобще не е имал търговски отношения с
посочените в счетоводните документи съконтрахенти. Такива не се били нито
ЕВН „БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ“, нито „***“ ЕАД касателно
данъчен период месец август 2014 г., доколкото видно от приложените копия
от фактури, декларирани в дневника за покупки за същия този период на „3
Стар Трейдинг“ ЕООД, получател на доставката е единствено „СУПЕР МЕС“
ЕООД. Както бе вече изяснено Управителят на „СТЕЛА КОМЕРС-ММ”
ЕООД за периода от 14.04.2014 г. до 28.08.2014 г. свид.Ц. е категоричен, че
дейност със същото не е развивал, а свид.Г. разбрал, че е собственик и
управител на въпросното търговско дружество едва при разпита му в
полицията. В този смисъл представителите на мнимия контрагент „Стела
комерс ММ “ЕООД не разполагат с някаква счетоводна документация на
фирмите, нито са имали дейност с тях. Относно доставчиците „****“ ООД и
„****“ ООД за периода месец октомври 2014 г., получател по същите е не
представляваното от подсъдимия дружество, а такова с идентичното име, но
ООД и представлявано от бащата на подсъдимия Ц.П.. Относно
инкриминираните счетоводни документи за периода месец ноември 2014 г.,
то получател по същите е отново дружество различно от „ 3 Стар Трейдинг“
ЕООД. По идентичен начин стоят нещата и с данъчен период месец декември
2014 г., доколкото издадената фактура от ЕТ „УМБАБА-Д.Г.“ е в полза на
„СУПЕР МЕС“ ЕООД. В този смисъл получател по същата не е „3 Стар
Трейдинг“ ЕООД и то не е имало право да приспадне данъчен кредит.
В този смисъл посочените фактури не са свързани с реално осъществени
сделки, като същите са били създадени единствено с цел да установят
несъществуващи такива. Несъмнено всички от процесните фактури отразяват
симулативни сделки, той като в действителност подобни доставки не са били
осъществявани. Ето защо и липсват основания те да бъдат инкорпорирани в
дневниците за покупки, поради което и с включването им в тях, последните
се явяват документ с невярно съдържание, доколкото съдържат информация,
несъответстваща на реалността. Това е така, тъй като в тях са отразени
фактури по доставки с право на пълен данъчен кредит, без всъщност да са
17
налични доставки по смисъла на чл.6 ЗДДС, респ. чл.9 ЗДДС и е приспаднат
неследващ се данъчен кредит. Поради тази причина и операциите, отразени
във фактурите и дневниците за покупки, не е следвало да намерят отражение
в подаваните за всеки един от периодите ежемесечни справки – декларации
по ЗДДС. Но сумите по всяка една от фактурите са били включени в
съответната справка-декларация, а подсъдимият при условията на
посредствено извършителство (чрез използването на Б.Б.) от името на
регистрираното по ЗДДС лице е подал по надлежния ред пред ТД на НАП-п
същите, потвърждавайки в тях неистината. С това от своя страна е избегнал
установяването и плащането на ДДС за всеки от периодите.
Процесното посегателство е извършено при условията на посредствено
извършителство, доколкото подс.П. съзнателно е мотивирал друго
наказателно отговорно по принцип лице – свид.Б.Б., да осъществи
изпълнителното деяние на престъплението, а неговото поведение е
въздействало пряко върху обекта на посегателство. Същият се явява
фактически негов извършител, от когото обаче не би могло да се търси
наказателна отговорност, след като е действал при обстоятелство,
изключващо умисъла (фактическа грешка по смисъла на чл.14, ал.1 НК) и
следователно е само оръдие за реализиране на престъплението, тъй като не е
действал с умисъл за същото. Съществуващите в обективната действителност
факти касателно действителния характер на търговските отношения между
представлявания от подс.П. търговец и мнимите му съконтрахенти не са се
отразили в съзнанието на свид.Б. и в този смисъл същият е нямал представа
относно съвкупността от обстоятелства, при които е действал, доколкото
незнанието му се отнася единствено до фактите, явяващи се част от
конкретната обстановка, при която посегателството е реализирано и
принадлежащи към престъпния състав. Ето защо коректна се явява
обвинителната теза, че подсъдимият е действал при условията на
посредствено извършителство.
Така осъществената от дееца престъпна дейност следва да бъде
преценена като продължавана по смисъла на чл.26, ал.1 НК, доколкото е
реализирал четири деяния, всяко от които е конкретизирано по време, място,
начин и обстоятелства на извършване; реализирани са през непродължителни
периоди от време, при една и съща обстановка (сходство на начина и
условията, при които са извършени) и еднородност на вината (умисъл), като
последващите деяния от обективна и субективна страна се явяват
продължение на предшестващите. Всяко едно от тях е насочено срещу един и
същ непосредствен обект, а именно обществените отношения, осигуряващи
нормалните условия за работа на данъчната система, както и всяко следващо
прибавя нов към вече настъпилия общественоопасен резултат.
Общият размер на избегнатите данъчни задължения – 18 504,52 лева
ДДС, представляващ сумата от престъпните резултати, настъпили в
отделните данъчни периоди, в съответствие с изискванията на чл.26, ал.2 НК
18
отговаря на критерия за особено големи размери, установен в нормата на
чл.93, т.14 НК, поради което и покрива квалифициращия признак на чл.255,
ал.3 НК в контекста и на тълкуването, съдържащо се в ТР №1/2009 г. на
ОСНК на ВКС.
Подсъдимият е реализирал посегателството умишлено под пряк умисъл
като форма на вина, с непосредствено целени и реализирани
общественоопасни последици. Предвиждал е настъпването на конкретните
такива, което от своя страна му е дало възможност да осъзнае и
противоправния характер на посегателството, пряко искайки и целейки
настъпването на забранените последици – избягване установяването и
плащането на данъчни задължения в особено големи размери.
С оглед гореизложеното съдат призна подс.П. за виновен в извършване
на престъпление по чл.255, ал.4 вр. чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6, пр.2 и
т.7 вр. чл.26, ал.1 НК.
Признавайки подс.П. за виновен по привилегирования състав на чл.255,
ал.4 вр. чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6, пр.2 и т.7 вр. чл.26, ал.1 НК, то
налични вече се явяват предпоставките за освобождаването му от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание на осн. чл.78А НК,
доколкото същият е пълнолетно лице, което не е осъждано за престъпление
от общ характер и не е освобождавано от наказателна отговорност по реда на
чл.78А НК; престъплението е извършено умишлено и за същото е предвидено
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок до три години и ГЛОБА до
1 000 лева, а установените по размер причинени съставомерни имуществени
вреди (съгласно ТР №2/2016г. на ОСНК на ВКС) са изцяло възстановени.
При определяне размера на административното наказание като
смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се ценят: чистото съдебно
минало на подсъдимия (доколкото същият не е въобще осъждан, а за
прилагане на института на чл.78А НК се изисква липса на осъждане
единствено за престъпление от общ характер) и добрите му характеристични
данни предвид липсата на данни относно противоправни прояви, трудовата
му ангажираност и установения му социален статус. В противовес на така
отчетените смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчете като
отегчаващи такива: брой проявни форми, чрез които посегателството е
осъществено, както и самия размер на избегнатите за установяване и
плащане данъчни задължения, с които е ощетен фискът, доколкото същият
почти двукратно надвишава квалифициращия елемент „особено големи
размери“. С оглед тази преценка, съдът прецени като съответващо на
конкретната степен на обществена опасност на инкриминираното
престъпление и на данните относно личността на подсъдимия
административно наказание ГЛОБА в размер на 1 200 лева. Същото се явява
справедливо възмездие за сериозното засягане на защитените от закона
обществени интереси.
Прилагането на института на чл.78А НК изключва възможността на
19
подсъдимия да бъде наложена „конфискация“, доколкото същата не е
административно наказание и съответно не фигурира в списъка на
приложимите такива, регламентиран в нормата на чл.78А, ал.4 НК.
По изложените съображения съдът, след като призна подс.И.П. за
ВИНОВЕН в извършване на престъпление по чл.255, ал.4 вр. чл.255, ал.3 вр.
ал.1, т.2, пр.1, т.6, пр.2 и т.7 вр. чл.26, ал.1 НК, на осн. чл.78А НК го освободи
от наказателна отговорност и му наложи административно наказание ГЛОБА
в размер на 1 200 лева.
С оглед признаване на подсъдимия за виновен, на осн. чл.189, ал.3 НПК
в негова тежест бяха възложени разноските по делото, като в полза на ВСС,
по сметка на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура–гр.п
следва да заплати направените такива в хода на досъдебното производство в
размер на 589,20 лева, а тези, направени в съдебната фаза в размер на 48,30
лева да заплати в полза на ВСС по сметка на Окръжен съд-п.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
20
Съобщи за изтекли лични данни