РЕШЕНИЕ
№ 59
гр. ХАСКОВО , 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ в публично заседание на
девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР.
СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА
ТОДОР ИЛК. ХАДЖИЕВ
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20215600500310 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №260035/09.03.2021г.,постановено по гр.д.№237/2020г. РС-
Свиленград:ОТХВЪРЛЯ предявения от М. И. С., С. А. М., Д. А. С., Н. А. В. и В. А. В.
срещу М.А. М. и Е В. С., иск с правно основание чл.34 ал.1 от ЗС вр. чл.341 и сл. от ГПК за
делба на сграда с идентификатор 65677.701.6333.3,находяща се в гр.***,със застроена площ
от 71 кв.м., брой етажи-2,с предназначение-жилищна сграда,еднофамилна,разположена в
поземлен имот с идентификатор 65677.701.6333 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.***,одобрени със заповед №РД-18-107/13.12.2016г. на изпълнителния
директор на АГКК.; ОСЪЖДА М. И. С., С. А. М., Д. А. С., А. А. В. и В. А. В. да заплатят на
М.А.М. сумата от 400лв.,представляваща сторени пред първата инстанция разноски;
ОСЪЖДА М. И. С.,С. А. М.,Д. А. С.,А. А. В. и В. А. В. да заплатят на Е. В. С. сумата от
300лв.,представляваща сторени пред първата инстанция разноски;ОСЪЖДА М. И. С.,С. А.
М.,Д. А. С.,А. А. В. и В. А. В. да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт,по сметка
на РС-Свиленград сумата от 100лв.,представляваща държавна такса при отхвърляне на иска
за делба,на основание чл.9 от Тарифа за държавните такси,които се събират от съдилищата
по ГПК.
Недоволни от така постановеното решение са останали въззивниците М. И. С.,С. А.
М.,Д. А. С.,А.. А. В. и В. А. В.,които чрез пълномощника си го обжалват в
1
законоустановения срок с оплаквания за неправилност,необоснованост и
незаконосъобразност.Твърдят ,че обжалваното решение било постановено само в интерес на
ответниците,като съдът обсъдил едностранно доказателствата и дал превес на тези
представени от другата страна в процеса.Считат ,че събраните по делото доказателства-
писмени и гласни такива не са били обсъдени в тяхната съвкупност.Претендират въззивната
инстанция да отмени обжалваното решение на РС-Свиленград и вместо него да постанови
ново по съществото на спора,с което да допусне делба между страните по делото на
описания в исковата молба недвижим имот.
В срока по чл.263 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемите М.А.М. и Е.
В. С. ,които чрез пълномощника си оспорват жалбата и излагат доводи за нейната
неоснователност. Претендират въззивната инстанция да потвърди решението на РС-
Свиленград.
Хасковският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства във
връзка с наведените във въззивната жалба оплаквания срещу атакувания съдебен акт, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
РС-Свиленград е бил сезиран с иск за допускане на съдебна делба между М. И. С.,С.
А. М.,Д. А. С.,А. А. В. , В. А. В., М.А. М. и Е. В. С. по отношение на следния недвижим
имот,а именно: сграда с идентификатор 65677.701.6333.3,находяща се в гр.***,със
застроена площ от 71 кв.м., брой етажи-2,с предназначение-жилищна
сграда,еднофамилна,разположена в поземлен имот с идентификатор 65677.701.6333 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.***,одобрени със заповед №РД-18-
107/13.12.2016г. на изпълнителния директор на АГКК.
По делото е установено,че ищцата М.И.С. е бивша съпруга на А.В.С., б.ж. на гр.***,
починал на 08.09.2012г.,а останалите ищци С. А. М.,Д. А. С.,А. А. В. , В. А. В. са негови
дъщери и наследници по закон.Ответницата Е. В. С. е втора съпруга на А.В.С.,която е била
в брак с него към момента на смъртта му,а ответницата М.А. М. е негова дъщеря от втория
брак .Т.е. единствено ищцата М. И. С. не е наследник по закон на починалия на
08.09.2012г. А.В.С.
Безспорно по делото е,че с влязло в сила на 28.06.1990г. с решение на РС-Свиленград
гражданския брак между ищцата М. И. С. и А.В.С. е бил прекратен,а на 23.07. 1990г.
последния е сключил граждански брак с ответницата Е. В. С..
Установено е също,че на 23.07.1984г./по време на брака между ищцата М. И. С. и
А.В.С. / на А.В.С. и на Х.В. С. е отстъпено право на строеж върху държавно място,а на
01.02.1985г. на същите лица е издадено разрешение за строеж да построят жилищна сграда
на два етажа в парцел 14 ,в квартал 180 по плана на гр.***,за която няма спор по делото,че е
била построена.
2
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** от 06.12.1991г.
А.В.С. продава на съпругата си Е. В. С. ½ идеална част от процесната сграда,а в
последствие с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №*** от 31.05.1996г.
двамата продават на малолетната си дъщеря М. А. С.,представлявана от особения й
представител и неин дядо В.В.С. цялата сграда.
Основният спорен въпрос по делото се свежда до обстоятелството кога процесната
сграда е била построена в груб строеж , дали същата се е намирала в режим на СИО между
А.В.С. и ищцата М. И. С. или е била лична собственост на А. В. С.,отговора на който въпрос
рефлектира и върху претендираните по делото съсобственически права между страните,тъй
като има представени доказателства,че на 06.12.1991г. А.В.С. се е разпоредил с ½ ид.част от
построената къща в полза на втората си съпруга Е. В. С..
На този въпрос първоинстанционният съд е дал верен отговор,като е приел,че
построената от А.В.С. сграда е негова лична собственост,поради което и през 1991г. се е
породил вещно-правния ефект на сделката,с която 1/2 ид.част от собствеността на тази
сграда е била прехвърлена на съпругата му Е. В. С.,а в последствие през 1996г. на тяхната
малолетна дъщеря М.А. М. До този правен извод РС-Свиленград е достигнал при напълно
изяснена фактическа обстановка,след задълбочен и пълен анализ на събраните по делото
доказателства,които не следва да бъдат преповтаряни.Правните изводи на съда изцяло
кореспондират на тази фактическа обстановка,поради което и на основание чл.272 от ГПК
настоящия съдебен състав препраща към мотивите на обжалваното решение.
Следва да се отбележи , че анализът на събраните по делото
доказателства,преценени поотделно и в тяхната съвкупност води до извода,че процесната
сграда,за която е било учредено право на строеж върху държавна земя в полза на А.В.С. е
била реализирана в груб строеж след прекратяване на брака между първата ищца и
посоченото лице,като в тази връзка показанията на разпитаните по делото свидетели са
категорични,поради което и правилно първоинстанционният съд им е дал вяра.При липса
на категорични писмени доказателства относно момента на построяване на сградата до груб
строеж и факта че е налице декларация на А.В.С. в която същият посочва,че сградата е
построена през 1990г.,съдът счита,че този груб строеж на сградата е бил завършен след
прекратяването на брака между М. И. С. и А.В.С.,поради което за тази сграда следва да се
приеме,че е лична собственост на А.В.С. В подкрепа на този извод на съда е и факта,че от
показанията на разпитаните по делото свидетели по категоричен начин се установява,че
през 1990г. М. и А. са живеели разделени и дори да е било постановено решението за
развод на 04.01.1990г.,което е влязло в сила на 28.06.1990г.,това само по себе си изключва
възможността М. да е имала принос в построяването на сградата.Налице са и гласни
доказателства,от които се установява,че къщата е била построена със средства на А.,баща му
и втората му съпруга Е. ,в груб строеж през м.юли 1990г.,а семейството се нанесло да живее
в нея в края на същата година. В този ред на мисли след като процесната сграда е била
лична собственост на А.В.С.,нямало е пречка през 1991г. същият да прехвърли ½ ид.част от
3
нея на съпругата си Е., а в последствие през 1996г. двамата да прехвърлят цялата сграда на
дъщеря си М.Ето защо правилно е прието като неоснователно и възражението на част от
ищците по чл.30 ал.1 от ЗН.
Изложените по-горе съображения водят до извода на настоящия съдебен състав,че
решението на РС-Свиленград,като валидно,допустимо и правилно ще следва да се
потвърди.В случая не са налице твърдените от въззивниците твърде общи и
неконкретизирани нарушения при постановяване на обжалваното решение,което е
съобразено изцяло с установените по делото факти и обстоятелства,при правилната им
преценка,със задълбочен и пълен анализ на доказателствата,обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност.Решението е обосновано и при постановяването му не са допуснати процесуални
нарушения.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260035/09.03.2021г.,постановено по гр.д.№237/2020г.
на РС-Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчване на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4