Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският
окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства намира, че
първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти, относно
осъщественото на 03.12.2018
година на път 7306 в посока от село Славянци към град Сунгурларе ПТП, в което
придвижващите се с велосипеди ищец С.Й. и св.Я.В., движещи се по пътното платно
за движението на МПС - ищецът успоредно на велосипеда на св.Вълков, във
вътрешната част на лентата за движение на МПС, били настигнати от лек автомобил
Фолксваген пасат с рег.№ *******, управляван от В.М.П.. Установено е, че водачът
на лекия автомобил не успял да предприеме маневра и да изпревари
велосипедистите, намалил скоростта, задействайки спирачната система, вследствие
на което последвал удар между управлявания от него лек автомобил и велосипеда,
управляван от ищеца Х.. Установено е, че при настъпилото съприкосновение,
ищецът изхвърчал от велосипеда и паднал встрани; водачът на автомобила не
спрял, не оказал помощ на пострадалия. В резултат на ПТП, ищецът претърпял
травми - травма на таза, трети пръст на дясната ръка, отток и болки в десен
тестис. Установено е, че водачът на МПС с рег. № ******* е застрахован със задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ - застрахователна полица
№BG/07/118002721976 при „Застрахователна компания Евроинс“ АД с начална дата
19.09.2018г. и крайна дата на покритие 18.09.2019г., което ангажира отговорността му за обезвреда. Поради
това и на осн. чл.272 ГПК, въззивната инстанция препраща към мотивите на
първоинстанционното решение в тази им част.
Бургаският
окръжен съд, при служебна проверка на обжалваното решение, извършена на осн.
чл.269 ГПК, намира, че не са налице основания за неговата нищожност или
недопустимост, следователно решението е валидно и допустимо. Като взе пред
събраните поделото доказателства, вид становищата на страните и като съобрази
Закона въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно. Мотивите на първоинстанционния съд и в тази им част въззивната
инстанция споделя на осн. чл.272 ГПК.
В допълнение
следва да се каже: Пред въззивната инстанция, предвид обжалване на решението
само от ищеца, спорът касае размера на обезщетението, което следва да бъде
присъдено. Съобразно
нормата на чл.45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Нормата на чл.52 ЗЗД повелява обезщетението за неимуществени
вреди да се определи по справедливост. Съгласно разясненията, дадени в раздел II от ППВС №4/23.12.1968г., по отношение размера на
обезщетението, който следва да бъде присъден в полза на ищеца, следва да се
вземат предвид вида и характера на причинените болки и страдания, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., периода
за отстраняване на последиците от увреждането, вида, характера и
продължителността на създадените неудобства.
В
настоящия случай вида и характера на вредите не са сериозни – не са налице
счупвания на крайници, кървящи или сухи рани, не са налице травми по главата
и/или лицето, осакатявания, загрозявания и др. Травмата, съставляваща отток на
тестиса се лекува медикаментозно. Според въззивната инстанция не се установява в
пряка причинно – следствена връзка от увреждането да е причинена пъпна херния;
независимо от това, дори да се приеме за установено, твърдението, че следва да
се направи операция, която ще е болезнена, не може да доведе до репарация, т.к.
тези болки и страдания към настоящия момент не са възникнали/настъпили.
Въззивната
инстанция споделя аргументите на първоинстанционния съд за съпричиняване на
вредите от страна на пострадалия – същият, видно от показанията на свидетелите,
се е движел успоредно със св. В., на пътното платно, което е създало
предпоставка да се осъществи сблъсък с управлявания от ответника
автомобил.
На последно
място, заплатеното в полза на ищеца от ответника застрахователно обезщетение
следва да бъде взето предвид и прихванато с размера на обезщетението, което
следва да се присъди, защото се касае за плащане по същото основание. Без
значение е обстоятелството за какво е била изразходвана сумата, същата е
получена.
По изложените
съображения първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва
да бъде потвърдено.
В полза на
въззиваемото дружество следва да се присъдят съдебно – деловодни разноски,
съставляващи възнаграждение за юрисконсулт, в минималния предвиден в чл.78,
ал.8 ГПК, вр. чл.37 ЗПП и чл.25, ал1 НЗПП размер – 100 лева.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд