РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. ХАСКОВО , 27.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДЕЛЯНА С. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20215600500254 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава ХХХIХ,чл. 435 и сл. от ГПК.
Обжалвания акт
С постановление от 24.ХI.2020 г. Частен съдебен изпълнител С* П*,
рег.№*, район–Окръжен съд-Хасково прекратява изпълнително дело
№20138740400051 на основание чл.433 ал.I т.8 от ГПК поради непоискване
извършване на изпълнителни действия.
Обстоятелства по обжалването
Недоволни от постановлението са останали от „Юробанк България“
АД,ЕИК000694749, гр.София, район „Витоша“, бул.“Околовръстен път“
1
№260, поради което го атакуват като неправилно и незаконосъобразно с
искане същото да се отмени и производсвото се върне за продължаване на
изпълнението.
Банката сочи, че с молбата за образуване на производството на ЧСИ били
възложени всички действия по чл.18 от ЗЧСИ, като визскателят поискал и
налагане на възбрана,извършване на опис и насрочване на продан на
ипотекираните в полза на същия имоти-два апартамента.,налагане на
възбрани по отношение на други имоти на длъжниците, на техни вземания,
като са заплатени и дължимите за това такси. По отношение на двата
апартамента били осъществени успешни публични продани и
постановленията за взълагането им били влезли в сила.
Поради това банката намира,че ЧСИ служебно движел производството и
спрямо взискателя не била приложима перемпция,а и банката винаги
одобрявала предложените от ЧСИ способи и действия по принудителното
изпълнение,така и внасяла необходимите такси.
Банката продилжила да търси и други начини за удовлетворяване на
вземанията си спрямо длъжниците,вкл. и като се конституирала като като
присъединен взискател по изп.дело №599/2012 г. на същия ЧСИ против
същите длъжници.
Частният съдебен изпълнител излага мотиви към акта си по повод на
представената жалба. Същата била допустима но неоснователна. Според ЧСИ
последното извършено действие по делото било на 30.VIII.2018 г. с налагане
на запори на банкови сметки. От тази дата взискателят не е подавал молби за
извършване на справки за наличие на имущество,нито по дург начин се е
интересувал от развитието на процеса до 23.ХI.2020 г.с подаване на молба за
запор, но към тази дата били налични предпоставките за прекратяване на
делото.
Банката била вписана като взискател по изп.599/2012 г. на ЧСИ срещу
същите длъжници по силата на предходно вписана възбрана, за което се
уведомявали за действията по това изпълнение.Към настоящия момент обаче
банката нямала представени оригинал на изпълнителен лист и молба за
присъединяване или удостоверение за присъединяване от ЧСИ. Според ЧСИ
ако жалбоподателят е има интерес следвало да се присъедини към изп.дело
2
№599/2012 г. на ЧСИ С* П* по реда на чл.456 от ГПК.
Не са представени отговори на жалбата от другите участници.
Правни съображения
Представената жалба е действие на активно легититимирана страна по
упражняване на законово субективно право за защита на засегнат неин
интерес, позитивно правно уредено в чл.435 ал.I т.3 от ГПК. Прекратяването
от съдебния изпълнител на изпълнението е винаги обжалваемо действие от
страна на взискателя.
Изпълнително дело № 20138740400051 е образувано на 18.01.2013 г. по
молба на „Юробанк България" АД, на основание изпълнителен лист, издаден
на 17.12.2012 г. по ЧГД № 2040/2012 на Районен съд - Димитровград,
съгласно който Съдът е осъдил ЕТ „С*-З.С." от гр.Д* и З. С. А. от гр. Д* да
заплати на „Юробанк България" АД сумата в размер на 29 994.83 евро, ведно
със законната лихва, считано от 15.12.2012 п, както и 3741.49 евро лихви за
периода 21.12.2011г. - 14,12.2012г., 80.43 евро такси по договор и 2656.48 лв.
разноски по делото.
На длъжниците е връчена покана за доброволно изпълнение: на ЕТ „С*-
З.С." - 29.01.2013г.; на З. С. А. - 29.01.2013 и на ипотекарния длъжник Д. Р. М.
от гр. Д* на 29.01.2013г. В хода на производството е наложена възбрана върху
недвижими имоти, собственост на длъжниците , находящи се в Д*. Наложен е
и запор върху банковите сметки на длъжниците в „Банка ДСК“ АД. На
длъжника З. С. А. е наложен запор на ЕТ Р*-Д.М. По изпълнителното дело са
проведени публични продани на двата ипотекирани имота.
След осъществените публични продани са наложени запори на
банковите сметки на длъжника ЕТ „С*-З.С." в „Юробанк България“ АД и
„Централна Кооперативна Банка“ АД. Тези действия са осъществени на
30.08.2018 г.
По изпълнителното дело в последствие е постъпила молба от взискателя
„Юробанк България“ АД за изпълнителни действия на 23.11.2020г. На
24.11.2020 г, ЧСИ С* П* е издал постановление за прекратяване на
3
изпълнителното дело на основание чл.433 ал. 1 т.8 от ГПК.
Атакуваното постановление е обосновано изцяло с хипотезата на чл.433
ал.I т.8 от ГПК,доводите в жалбата също са извлечени само от тази хипотеза,
поради което и настоящото производство следва да провери доколко
фактическия състав на текста е осъществен. Според нормата изпълнителното
производство се прекратява ако взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години с изключение на делата
за издръжка. Предвид изложената и установена фактическа обстановка е
видно,че е осъществена хипотезата на чл.433 ал.I т.8 от ГПК, поради което е
настъпило прекратяване на изпълнителното дело по силата на закона.
Безспорно се извежда,че за периода 30.VIII.2018 г. до 23.ХI.2020 г..
взискателят не е осъществявал активно поведение по реализиране на
взискането си. Следва да се има предвид,че хипотезата на прекратяване по
чл.433 ал.I т.8 от ГПК предпоставя дезинтересиране от водене на
изпълнението от страна на взискателя. Прекратяването на изпълнителното
производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановлението си вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правно релевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител
ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще
направи това, тъй като този акт има само декларативен, а не конститутивен
ефект. Прекратяването на изпълнителното производство става по право,и в
настоящия случай е настъпила такава хипотеза. Двиежинето на изпълнението
изисква активно участие на взискателя за всеки конкретен етап от развитието
на процеса. За такова не може да се счита общото посочване на способи на
изпълнение и искане за такова в сезиращия акт на ЧСИ. Всички активни
действия на взискателя следва да са осъществени в рамките на срок, по-
кратък от релевантния двугодишен. В случая това не се извършило.
Следва да се посочи и че банката не е присъединен взискател в
хипотезата на чл.456 от ГПК по посоченото друго изпълнение спрямо същите
длъжници,а и перемпцията касае само конкретно производство и не може да
се влияе от действията на взискателя по други изпълнения,от които той може
и да не се дезинтересирал.
Ето защо атакуваното постановление е правилно и като такова следва да
4
се потвърди,тъй-като изпълнителното производство не е прекратено по силата
на закона.
Водим от изложеното и на основание чл.437 от ГПК Окръжен съд –
Хасково
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление от 24.ХI.2020 г.с което Частен
съдебен изпълнител С* П*,рег.№*,район –Окръжен съд-Хасково
прекратява изпълнително дело №20138740400051 на основание чл.433
ал.I т.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5