Р
Е Ш Е
Н И Е № 25
гр. Силистра, 05.03.2009 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
Административен съд Силистра, в
открито съдебно заседание на четвърти март две хиляди и девета година ,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : В. Р.
ЧЛЕНОВЕ : В.
М.
С.С.
при участието на секретаря И. З. ,както и
участието на
прокурора от Окръжна прокуратура
Силистра – ДААНИЕЛА Н., разгледа
докладваното от административния съдия В. М. КАНД № 21/
2009 г
по описа на Административен съд Силистра, и за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производство по чл.63 ал.1 ЗАНН
във вр. с чл. 348 , ал..1, т.1 , НПК и чл.208 и сл АПК.*** / 20.12.2008 г.
постановено по АНД № *** / 2008 г. по описа на
Районен съд С., е
ИЗМЕНЕНО НП № 344
/ 13.08.2008 г. издадено от Началник
отдел „Контрол” при ТД на НАП ,гр. С. ,с
което е наложена имуществена санкция
в размер на 1000 лв, ,за извършено нарушение по чл.86, ал.1 ЗДДС,като
намалява същата в размер на 50 лв, за „.*** „ ***,представлявано
от Г. Г.Х..
Недоволен от така
постановеното решение, касаторът , в законния
срок, обжалва съдебния акт, като
развива съображения за неправилно и незаконосъобразно решение, постановено при
нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Моли да се
отмени решението на СРС, както и оставеното от
съда в сила НП,макар и изменено в частта
за наложената имуществена санкция .
Ответната по жалбата страна ТД
на НАП С.,
чрез старши юрисконсулта си К. С., взема становище,за неоснователност на
жалбата .
Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата .
Административният съд, в
настоящия състав, след преценка на
доводите на страните по делото, и при служебна проверка на съдебния акт –
чл.218, ал.2 АПК, прие за
установено следното от фактическа страна
: жалбата е подадена от надлежна страна и в сроковете по чл.211, ал.1 АПК,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява частично
основателна . Съображения :
Предмет на касационната проверка е Решение № ***
/ 20.12.2008 г. на СРС, постановено по
АНД № *** / 2008 г.При постановяване на
съдебния акт, съдът е преценил всички доводи на страните по делото, както
изложени от процесуалния представител на административния орган, така и
аргументите изложени от жалбоподателя. По време на съдебното дирене, при
отделяне на спорното от безспорното, е било установено, че страните нямат спор
по отношение на фактическите обстоятелства по делото, относно извършеното
административно нарушение. То се състои в следното : „***” ***, като регистрирано лице по ЗДДС ,в нарушение на чл.86, ал.1 от ЗДДС,
не е начислил ДДС в размер на 56.13 лв, за извършена
от него облагаема доставка по ЗДДС- приходи от продажба на автобусни
билети с данъчна основа от 280.67 лв . Издадена е данъчна фактура № ** / 2007 г. с получател „***
„***. Данъчният период е от 01.06.2007 г. до 30.06.2007 г.,за който не е
начислен ДДС.При обсъждане на доказателствата, съдът е приел, че не са
допуснати нарушения на административно производствените правила, както при
издаване на АУАН, така и при издаване на НП . Наложеното наказание- имуществена
санкция е определена по чл.180, ал.4 ЗДДС-като е приет квалифициращия елемент „ повторност”.Няма
данни, че деянието е извършено повторно, което не се оспорва от процесуалния
представител на административния орган и
съдът е преквалифицирал извършеното административно нарушение по по- благоприятната норма за жалбоподателя, а именно по чл.180
, ал.3 ЗДДС, каквато процесуална възможност дава разпоредбата на чл.337, ал.1 т.2 НПК, във вр. с чл.84, ЗАНН.Нарушението е извършено по
време на редакцията на чл.180 ,ал.3 ЗДДС, преди изменението й ,обнародвано в ДВ
бр.108 / 2007 г.,
когато нормата предвижда имуществена санкция
в размер на 25 % от данъка, но не
по- малко от 50 лв.и който текст е приложим при определяне на наказанието .
Това е разписано с нормата на чл.3, ал.1 ЗАНН. Нормата е императивна и не
подлежи на преценка от страна на съда, коя норма следва да бъде приложена
.Санкцията по чл.180 ал.3, ЗДДС е определена от съда, в редакцията на текста
,която е в сила преди изменението от 19.12.2007 г. /. ЗИДЗДДС е обнародван в ДВ бр.108 / 19.12.2007 г. ,и
съгласно § 36 от ЗР ,изменението влиза в
сила от деня на обнародването
Наложеното наказание е в
размера, предвиден в санкционната
норма , като съдът е отчел всички
обстоятелства, по чл.27 ЗАНН.
СРС с постановеното решение е изменил
НП, като е развил подробни съображения, че при издаване на НП, както и на АУАН не са допуснати нарушения от административно наказващия орган, които да
опорочават тези актове
Касаторът излага доводи за нарушение на материалния закон,
за което съдът следи и служебно – чл.218 ,ал.2 АПК- за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон .
. При
служебната проверка на обжалваното
решение- чл.218 АПК, съдът установи отсъствие
на основания за нищожност, недопустимост или неправилност на съдебния акт,
поради което жалбата следва да остане без уважение .
Водим от горното и на основание чл.221,
ал.2 АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № *** / 20.12.2008 г., постановено по АНД № *** / 2008 г. на С.и районен съд .
Решението е
окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1 2.