РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Благоевград, 28.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Диана Узунова
при участието на секретаря Мариела Палова
в присъствието на прокурора Н. Г. С.
като разгледа докладваното от Диана Узунова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20231200600826 по описа за 2023 година
Производството пред Благоевградския окръжен съд е образувано по
въззивна жалба на подсъдимия по НОХД № 340/2021 г. – М. И. П. от
гр.Петрич чрез защитника му против постановената по делото осъдителна
присъда № 8006/08.06.2023 г. Излагат се в жалбата подробни съображения
относно неправилността и незаконосъобразността на атакувания съдебен акт
и се иска отмяната му и признаването за невиновен на подсъдимия. В
условията на алтернативност се иска изменяване на същата присъда и
определяне наказанието на жалбоподателя при условията на чл.55 НК.
В с.з. жалбоподателят П. се явява лично и с упълномощения си
защитник–адв.Г., която поддържа въззивната жалба по съображенията в нея,
като излага и допълнителни аргументи в тази насока. А именно, че липсват
доказателства подзащитният й да е знаел за НП от 30.12.2019г. и поради това
липсва умисъл за извършване на инкриминираното деяние. Жалбоподателят
П. пък твърди, че актът му е връчен от св.С в бар „Л“ пред 30 човека
свидетели, а не в РУ-Петрич. В последната си дума заявява, че се признава за
виновен.
В с.з. представителят на ОП-Благоевград намира жалбата за
неоснователна и пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда.
1
Във въззивното производство бе проведено съдебно следствие, в хода на
което бяха събрани писмени доказателства.
Въззивният съд в пределите на правомощията си по чл.314 НПК провери
изцяло правилността на атакуваната присъда, при което намери следното:
С атакуваната присъда състав на ПРС е признал подсъдимия М. П. за
виновен в това, че на 24.04.2021 г. около 21,50 часа в гр.Петрич по ул. „...“, в
района на хотел „Б е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил
марка „Х“ с рег.№..собственост на Д В П.а от гр.Петрич, без да притежава
свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство, като
деянието е извършено в едногодишен срок от наказването му по
административен ред с наказателно постановление № 19-4332-
027373/30.12.2019 г., издадено от Началник група ОПП при СДВР, връчено на
22.04.2020 г. и влязло в сила на 30.04.2020 г., за управление на моторно
превозно средство без съответно свидетелство за правоуправление, поради
което и на основание чл.343в, ал. 2 във вр. с чл.54 НК го е осъдил на
„лишаване от свобода“ за срок от 1 /една година/ и 4 /четири/ месеца и му е
наложил глоба в размер на 1000 /хиляда/ лв. Със същата присъда съдът на
основание чл.57,ал.1,т.2,б.„б“ и б.„в“ от ЗИНЗС е определил първоначален
строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от
подсъдимия.
За да постанови този си съдебен акт, първостепенният съд е приел
следната фактическа обстановка, възприета изцяло и от настоящата
съдебна инстанция:
Подсъдимият е 48-годишен български гражданин, женен, със средно
образование, работещ към „Е“ ЕООД-София. Осъждан е неколкократно за
различни престъпления от общ характер /включително по чл.234в НК,
чл.343,ал.3 НК, 209,ал.3,НК, чл.343в НК, като за първите три осъждания
съдът намира, че е реабилитиран по право и по чл.88а НК/. Същият е
неправоспособен водач на МПС, като в периода 2003г.- 2020г. е
санкциониран по административен ред за различни нарушения на правилата
за движение по ЗДвП, последното от които с наказателно постановление №
19-4332-027373/30.12.2019г., издадено от Началник група ОПП при СДВР/ за
нарушение на чл.150 от ЗДвП. Същото е връчено на жалбодателя на
22.04.2020г. от св.С и е влязло в законна сила на 30.04.2020г. Във връзка с
възраженията на подсъдимия относно връчването на това наказателно
постановление въззивната инстанция събра писмени доказателства, от които –
писмо на началника на РУ-Петрич, книга за пропусквателен режим в РУ-
Петрич и справка за задграничните пътувания се изясни, че на 22.04.2020г.
подсъдимият е посетил сградата на РУ-Петрич между 15,55 ч. и 16,45ч.; че
същият ден св.С е бил на работа и че липсват данни в периода от 01.04.20г. до
30.04.20г. въззивникът П да е напускал пределите на страната ни.
Обстоятелствата относно времето и мястото на връчване на горепосоченото
наказателно постановление се потвърждават и от показанията на разпитания
пред решаващия съд св.Свечев.
2
Въпреки наложените му по административен ред и по НК наказания за
шофиране без да има свидетелство за управление на МПС, на 24.04.2021г.
вечерта под.П. се качил в лек автомобил марка и модел марка „Х“ с рег.№ ,
собственост на Д В П.а. Управлявайки този автомобил по ул.„Ц“, в района на
хотел „Б“ в Петрич, въззивникът бил спрян за рутинна проверка от дежурните
служители при РУП-Петрич – свидетелите Г и Ц, изпълняващи служебните си
задължения по осъществяване на контрол за спазване на правилата за
движение по пътищата от водачите на МПС в този район. В хода на
проверката полицейските служители установили, че под.П. управлява
ползвания от него лек автомобил марка и модел „Х“ с рег.№ без да притежава
необходимото за това свидетелство за правоуправление на МПС. На под.П.
бил съставен акт за установяване на административно нарушение сер. GA №
310355/24.04.2021 г., който същият подписал без възражения. При
регистрацията на този акт в информационната система на МВР и след
извършена справка в системата, полицейските служители установили, че
подсъдимият вече е наказван по административен ред – с обсъденото по-горе
наказателно постановление № 19-4332-027373/30.12.2019 г. на Началник
група ОПП при СДВР. Тъй като деянието му е осъществено преди изтичането
на една година от влизане в сила на цитираното по-горе постановление за
случая била уведомена РП-Благоевград, ТО-Петрич и срещу подс.П. било
започнато бързо производство.
Горната фактическа обстановка е безпротиворечива и се установява по
несъмнен начин от еднопосочния доказателствен материал –обясненията на
дееца, показанията на свидетелите Свечев, Граминов и Цветанов,
приобщените по надлежния ред от първостепенния съд писмени
доказателства. След направения анализ и преценка на показанията на тези
свидетели, съдът приема, че фактите и обстоятелствата, които те са възприели
лично, са изложени правдоподобно и достоверно от тях. В рамките на
развилото се първоинстанционно производство, първостепенният съд
правилно е кредитирал свидетелските показания, като последователни,
логични, вътрешно непротиворечиви и относими към предмета на доказване в
настоящото производство. Твърденията на свидетелите намират своето
потвърждение и в приобщените писмени доказателства, в това число
съставения АУАН и справката за извършени нарушения от страна на
подсъдимия, съставеното му на 30.12.2019г. наказателно постановление,
книгата за пропусквателния режим в РУ-Петрич и писмата от началника на
РУ-Петрич.
Правилно първоинстанционният съд не е кредитирал обясненията на
подсъдимия относно причината, която го е подтикнала да управлява МПС
/притеснението за живота на своите близки/, като същата може да се цени
като изграждане на защитна версия, тъй като под.П. не е поискал никакво
съдействие от полицейските служители за осъществяване на
местоположението на съпругата и дъщеря му. Не се е и налагало същият с лек
автомобил да отиде до ЦСМП-Петрич, тъй като е можел да позвъни там или
на тел.112, след като е имал такива притеснения, респ.- пешеходно да измине
разстоянието от дома си на ул.“Б“ в Петрич до Спешния център там /което се
3
изминава за около десетина минути пеша, обстоятелство, житейски известно
на докладчика по настоящото дело/. Обосновано не е дадена вяра от
първостепенния съд на обясненията на жалбодателя и в частта им, че по
време на връчване на наказателното постановление същият бил извън
България, тъй като работел в чужбина /която версия се опроверга от
събраните в хода на съдебното следствие пред настоящата инстанция писмени
доказателства – справка за пътувания на подс. П. за периода 01.04.2020 г. до
30.04.2020 г.;. извадка от книга за пропускателния режим за дата 22.04.2020 г.
в РУ-Петрич, в която е отразено влизане и престой на лицето М. П.; писмо от
РУ-Петрич, от което е видно, че св. Д е бил на работа на 22.04.2020 г./, както
и от дадените от същия свидетел показания. Още по-нелогична /и
опровергана от показанията на св.С/ е версията на подсъдимия, че се е
подписал на празен лист, като настоящата инстанция споделя изцяло
доводите на контролираната такава в тази насока и не намира за нужно да ги
преповтаря.
Въз основа на събраните в необходимия обем и пълнота доказателства
обсъдени аналитично и изцяло, в съвкупност и взаимна връзка, е направен
обоснования извод от първостепенния съд за извършено от подсъдимия П.
престъпление по чл.343в, ал.2 НК. Обект на това престъпление са
обществените отношения, свързани с транспорта и съобщенията, при които се
засягат широк кръг от права и законни интереси на гражданите.
Законосъобразно районният съд е приел, че от обективна страна деянието на
подсъдимия осъществява състава на чл.343в, ал.2 НК – установи се, че
предметната на обвинението дата следва влизането в сила на наказателното
постановление, следователно подсъдимият е управлявал лек автомобил и при
извършената проверка е констатирано, че същият е неправоспособен водач –
обстоятелство, което се установява и от представената по делото справка,
както и че това се е случило след наказването му по административен ред за
същото деяние и в едногодишния срок от влизане в сила на наказателното
постановление. Тези обстоятелства са установиха съобразно свидетелските
показания на двамата полицаи, извършили проверката, както и въз основа на
съставения АУАН.
Освен наличието на посочения обективен признак, свързан с
едногодишния срок от наказването по административен ред с влязло в сила
наказателно постановление за управление на МПС без правоспособност, са
събрани достатъчно доказателства, че подсъдимият е осъществил действията
по управление на автомобила. Такива са както неговите обяснения, така и
показанията на разпитаните свидетели длъжностни лица, а и събраните по
делото писмени доказателства.
Субект на инкриминираното деяние е пълнолетно и вменяемо лице,
което е съзнавало общественоопасния характер на деянието си и неговите
общественоопасни последици, а именно – че шофира без да има свидетелство
за управление, след като е наказан за това по административен ред,
предвиждал е общественоопасните последици от деянието си и въпреки това
е искал тяхното настъпване.
4
Деянието е било извършено виновно при пряк умисъл, поради знание на
всички посочени обективни елементи, като пряката цел е била изтъкнатото
посегателство към обществените отношения, свързани с безопасността на
транспорта, като не се възприемат защитните твърдения и възраженията в
жалбата за несъставомерност, поради незнание за влязлото в сила НП –
респективно липсата на умисъл поради, незнание за предходното наказателно
постановление, с което бил наказван по административен ред за същото и, че
деянието е извършено в едногодишния срок след влизането му в сила. По
делото несъмнено е установено съзнанието на обвиняемия, че не разполага
със свидетелство за правоуправление, макар и само поради обстоятелството,
че не е представил такова на компетентните длъжностни лица за проверка,
следователно не само е изпълнен фактическият състав на престъплението, но
са налице и обективни данни за пряк умисъл. По отношение на знанието, че
управлява в едногодишния срок настоящата инстанция напълно се придържа
към възприетото от първостепенния съд, че наказателното постановление с
първоначалното му наказване му е било връчено лично, което безусловно се
установява от самия документ и подписа на подсъдимия, като негов
получател /изводимо от анализираните по-горе гласни и писмени
доказателства/. В този смисъл въззивният съд не споделя възраженията на
защитата за липса на знание и респ.- умисъл у подсъдимия, че е управлявал
лек автомобил в едногодишния срок от наказването му по административен
ред.
При тези факти и съображения въззивният съд приема жалбата за
неоснователна както по отношение на авторството и виновността на дееца,
така и по отношение на определеното наказание на подсъдимия. Вярно е, че
за престъплението се предвиждат наказание от една до три години лишаване
от свобода и глоба в размер от 500 лв. до 1200 лв. и че подсъдимият е
осъждан, следователно правилно първоинстанционният съд е преценил, че по
отношение на П. не са налице предпоставките на чл.66,ал.1 НК. Не са налице
и многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства,
които да обусловят приложението на нормата на чл.55 НК. Настоящия състав
на въззивния съд счита, че правилно и обосновано решаващият съд е
определил на въззивника П. наказание при условията на чл.54 от НК в размер
на една година и четири месеца лишаване от свобода. Законосъобразно като
отегчаващи отговорността на дееца решаващият съд е взел сравнително
високата степен на обществена опасност на личността на подсъдимия предвид
осъжданията му /както се посочи за различни умишлени престъпления от общ
характер, две от които по чл.343в, ал.2 НК/ и наказванията му по
административен ред за нарушаване на ЗДвП, а също и степента на
обществена опасност на деянието. Като смекчаващо отговорността
обстоятелство освен изразеното от подсъдимия съжаление за стореното,
настоящият състав отчита и семейния и социален статус на П.. Ето защо,
правилно и обосновано ПРС е определил наказанието на въззивника П. при
условията на чл.54 от НК по вид лишаване от свобода в размер на 1 /една/
година и 4 /четири/ месеца, като е постановил изтърпяването му при строг
режим. Предходната инстанция правилно е съобразила, че първоначалният
5
режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода на подсъдимия
следва да бъде „строг“, като е отчела, че не са изминали повече от 5 години от
изтърпяването на предходно наложено наказание „лишаване от свобода“,
което е изтърпяно ефективно, съгласно данните от приобщената справка за
съдимост. В този смисъл възражението на защитата, че наложеното на П.
наказание е тежко и не отговаря на осъщественото престъпно деяние и би
следвало да се определи при условията на чл.55 от НК, не се споделя от
настоящия съдебен състав. Предвид трайно установените наклонности към
неспазване на правилата за движение по пътищата и при превес на
смекчаващите над отегчаващите отговорността на дееца обстоятелства,
първоинстанционният съд е преценил всички обстоятелства, относими към
определяне на наказанието. За това и настоящият въззивен състав намира, че
определеното по вид, размер и начин на изтърпяване наказание е съответно на
тежестта на осъщественото престъпно деяние и се явява справедливо такова.
Поради изложените съображения атакуваната присъда на ПРС като
правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.334, т.6 НПК и чл.338
НПК, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 8006 от 08.06.2023 г., постановена по
НОХД № 340 по описа на Районен съд-гр.Петрич за 2021 година.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6