№ 104
гр. Варна, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20213110204092 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от Р. М. СТ. от гр.Варна срещу Наказателно
постановление № 439а-56/17.02.2021г. на началника на Трето РУ при ОД на
МВР-Варна, с което на лицето било наложено административно наказание
глоба в размер на 500 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.185, ал.1 от
ЗОБВВПИ.
Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за
незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени
процесуални нарушения. Оспорва констатациите в акта. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява
лично. Представлява се от адв.И.Р. от ВАК, който поддържа жалбата.
Привежда допълнителни аргументи за недоказаност на нарушението.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност
на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде
уважена, възразява срещу размера на евентуално претендираните от
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение и моли да бъдат
присъдени такива в минимален размер.
Жалбата е подадена от легитимирана страна– наказаното физическо
лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (в действащата в
1
този момент редакция), срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред
надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
основателна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното: Жалбоподателят ползвал лек автомобил
марка „Ауди А3“ с рег.№ В 6344 СА, който често паркирал на паркинг пред
бл.№21, вх.16 в ж.к. „Владислав Варненчик“ в гр.Варна. След паркиране там
няколко пъти С. забелязвал повреди по автомобила- надрасквания и др. под.
На 18.09.2020г. той потеглил с автомобила от паркинга, но малко по-късно
забелязал, че същият е надраскан с черен маркер. Ядосан от това, С. решил да
се върне на паркинга и да произведе изстрел с притежавания от него газов
пистолет марка „ЕКОЛ“, кал.9 мм. Около 08,50ч. на посочената дата той се
върнал на паркинга и спрял, като започнал да форсира двигателя, след което
взел газовия пистолет и произвел изстрел във въздуха през прозореца на
предната лява врата. След това презаредил пистолета и по същия начин
произвел още един изстрел, след което се отдалечил. Тъй като останал още
един патрон, малко по-късно С. се върнал отново и произвел още един
изстрел, след което отпътувал към работното си място. Звукът от
първоначално произведените изстрели и шумът на двигателя били възприети
от свидетеля Б.Д., който живеел в сградата. Д. погледнал през прозореца и
видял автомобила на жалбоподателя в момента, в който той отпътувал.
Възприел и връщането му малко по-късно и произвеждането на третия
изстрел. Св.Д. имал монтирана охранителна камера, насочена към паркинга и
прегледал записите, на които видял действията на жалбоподателя. След това
Д. уведомил за случая св.И.И.- служител на участък „Владиславово“ към
Трето РУ при ОД на МВР-Варна. Последният се свързал със собственика на
управляваното от жалбоподателя превозно средство- роднина на С., който
насочил св.И. към местоработата на нарушителя. При извършената проверка
С. признал за осъществяването на деянието и дал писмени обяснения, като
предал доброволно и използвания газов пистолет. По случая била образувана
Преписка №17720/20г. по описа на ВРП с оглед данни за извършено
престъпление по чл.325, ал.1 от НК. Преписката приключила с постановление
от 19.01.2021г., с което прокурорът отказал да образува досъдебно
производство и изпратил преписката на началника на Трето РУ при ОД на
МВР-Варна за ангажиране на административнонаказателната отговорност на
2
жалбоподателя по реда на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните
вещества и пиротехническите изделия. Във връзка с тези указания на
27.01.2021г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение
на жалбоподателя за това, че е стрелял с пистолет марка „ЕКОЛ“ в
междублоковото пространство пред бл.21, вх.16, ж.к.“Вл.Варненчик“ в
гр.Варна. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, бил предявен
и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по
чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 17.02.2021г. било
издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя
била наложена глоба в размер на 500,00 лева на основание чл.185, ал.1 от
ЗОБВВПИ, за нарушение на чл.60, ал.1, т.3 от с.з.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетелите М.
Д. Щ., АНТ. Д. Б., Б. Б. Д., Б. В. Б. и ИВ. Н. ИВ., както и приобщените по реда
на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на разпитаните
свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни,
безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната
достоверност. Същите не са се намирали в някакви особени отношения с
жалбоподателя и не извлича ползи от твърденията си, при което за съда не
съществува основание за съмнение в достоверността на техните показания.
С най-голямо значение за изясняването на делото са показанията на
свидетелите Д. и Б., които лично са възприели част от действията на
нарушителя. Съдът не констатира соченото от процесуалния представител на
жалбоподателя противоречие между показанията на св.Д. и останалите
доказателства по делото. Б. съобщава само за едно пристигане на процесния
автомобил на паркинга, но това означава единствено, че същият не е бил на
това място при завръщането на С. и при повторното възпроизвеждане на
изстрел. Поради това показанията на Б. не влизат в противоречие с тези на
св.Д.. От съществено значение за установяването на фактическата обстановка
са и показанията на св.И., пред когото жалбоподателят не е отрекъл
извършването на нарушението и му е предал доброволно процесния газов
пистолет.
По делото като веществено доказателство е приложен и CD,
съдържащ видеозапис, отразяващ извършеното нарушение. Последният не е
3
изготвен по реда на НПК и не представлява веществено доказателствено
средство по смисъла на чл.125, ал.1 от НПК. Съдебната практика обаче
приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т.н., които
отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в
предмета на доказване по чл.102 от НПК, следва да се третират като
веществени доказателства по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК, тъй като
представляват предмети, върху които има следи от престъплението (в този
смисъл изрично е Решение №390/02.10.2009г. по н.д.№393/09г., ІІ н.о. на
ВКС). В приложения видеозапис ясно се виждат действията на водача на
лекия автомобил „Ауди А3“, който взема вещ с вид на пистолет и двукратно я
насочва навън през прозореца. Данните от видеозаписа напълно
кореспондират на показанията на свидетелите Д. и Б. и потвърждават извода
за тяхната достоверност.
От приложените писмени доказателства с най-съществено значение
са съдържащите се документи в Преписка ЗМ№1368/2020г. по описа на Трето
РУ при ОД на МВР-Варна и особено-приобщените Протокол за доброволно
предаване на 1 бр. пистолет, сив на цвят и 1 бр. пълнител, както и писменото
обяснение, изготвено от жалбоподателя, в който същият е описал подробно
действията си.
За изясняването на фактическата обстановка допринася и приобщеното
копие на постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
19.01.2021г., ценено в качеството му на писмено доказателство, в което са
отразени фактическите констатации на прокурора по случая, формирани след
извършени съответни действия по разследването.
Предвид всичко изложено съдът намира за неоснователни възраженията
за недоказаност на описаното в НП деяние, като приема изложената по-горе
фактическа обстановка за установена по несъмнен начин.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на
законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва
да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с
оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на
приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
Разпоредбата на чл.60, ал.1, т.3А, б.“б“ от Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия установява
4
забрана за употребата на неогнестрелни оръжия на обществени места. От
приложената по Преписка ЗМ№1368/2020г. Експертна справка №244 се
установява, че процесният пистолет не представлява огнестрелно оръжие по
смисъла на ЗОБВВПИ, а използва патрони за газово оръжие. Следователно
същият представлява неогнестрелно оръжие. От коментираните по-горе
доказателства е видно, че на посочените в НП дата и място жалбоподателят е
произвел общо три изстрела с пистолета на паркинг, разположен в
междублоково пространство, т.е. –на обществено място. По този начин С.
виновно е нарушил цитираната норма.
Макар и правилно да е констатирано наличието на административно
нарушение обаче, при извършената цялостна служебна проверка, с оглед
задължението си по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че при издаването на
обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени
процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.
Действително, съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП са
издадени в предвидените за това срокове (срокът за съставяне на акта е
започнал да тече след произнасянето на прокурора с постановление за отказ
да се образува досъдебно производство), като при връчването им не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган (видно от приложеното
копие на Заповед № 8121з-948/08.02.2014 г. на министъра на вътрешните
работи). Описанието на нарушението обаче не е достатъчно пълно и ясно и не
позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво деяние
му е вменено. Наказващият орган не е изпълнил и задължението си да издири
правилно приложимия закон. В наказателното постановление се приема, че
жалбоподателят е нарушил чл.60, ал.1, т.3 от ЗОБВВПИ. Тази норма обаче
забранява носенето и употребата на оръжие и боеприпаси на определени
места и при определени обстоятелства. Същата е неприложима в случая,
предвид наличието на специалната разпоредба на чл.60, ал.1, т.3А, б.“б“ от
ЗОБВВПИ, касаеща употребата на неогнестрелни оръжия на обществени
места, какъвто е и настоящият случай. Принципно съдът разполага с
правомощието да измени наказателното постановление и да приложи закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението. В разглеждания случай обаче
съдът е лишен от тази възможност поради липса на надлежно описание на
5
изпълнителното деяние на вмененото на жалбоподателя нарушение. В
обстоятелствената част на наказателното постановление не е посочено, че се
касае за газов пистолет, представляващ неогнестрелно оръжие; липсват и
фактически твърдения, че С. е използвал пистолета на обществено място.
Приетата за нарушена норма на чл.60, ал.1, т.3 от ЗОБВВПИ също така
включва множество хипотези, но не е посочено коя буква (от „а“ до „е“) е
счетена за нарушена, като липсват и фактически твърдения, кореспондиращи
на някоя от хипотезите. Липсата на достатъчна конкретизация на нормата,
счетена за нарушена, е задълбочила неяснотата на наказателното
постановление, като не позволява да се установи за какво точно нарушение е
санкциониран жалбоподателя и препятства проверката правилно ли е
приложена съответната разпоредба. Допуснатата непълнота при описанието
на изпълнителното деяние не може да се счита за несъществена
непрецизност, тъй като засяга съществен реквизит на наказателното
постановление (в какъвто смисъл е напр. решението по касационно
административно дело №2826 /2020 г. по описа на ВАдмС) и не може да бъде
преодоляна в рамките на съдебното производство. Липсата на необходимата
информация не може да се замести с доказателства, налични в преписката
или събрани впоследствие.
Непосочването на всички относими към съставомерността на деянието
факти и на обстоятелствата, при които нарушението е извършено, трайно се
третира от съдилищата като съществено процесуално нарушение, тъй като
безспорно накърнява процесуалните права на санкционираното лице и най-
вече-правото му да разбере извършването на какво нарушение му е вменено.
Предвид всичко изложено съдът приема, че макар и наказващият орган
правилно да е констатирал наличието на процесното административно
нарушение, жалбата следва да бъде уважена, тъй като при издаването на
наказателното постановление са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до накърняване правото на защита на санкционираното
лице.
Независимо от изхода на делото на жалбоподателя не следва да се
присъждат разноски поради липса на съответно искане, а и на данни такива да
са били направени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 439а-56/17.02.2021г.
на началника на Трето РУ при ОД на МВР-Варна, с което на Р. М. СТ. от
гр.Варна, с ЕГН:**********, е наложено административно наказание глоба в
размер на 500 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.185, ал.1 от ЗОБВВПИ,
като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7