О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260570 18.11.2021
г. гр.Пазарджик
Пазарджишкият окръжен
съд, граждански състав, на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година,
в закрито заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА
като разгледа
гр.д.№787 по описа за 2017г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 130 от ГПК, във връзка
с чл.231 ал.1 от ГПК.
Депозирана е искова молба от Комисия
за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/, БУЛСТАТ *********, чрез
Пламен Георгиев Д., в качеството на Председател на КОНПИ, с адрес за призоваване и връчване
на съдебни книжа – гр.
Пловдив, бул. „Санкт
Петербург” № 67, ет. 4, срещу А.Т.Ч., ЕГН **********,***, Е.А.Ч., ЕГН **********,*** и „Слънце 2002” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:гр.Пловдив, ул.„Ангел Кънчев” №8, представлявано от Е.А.Ч., за отнемане на имущество на обща стойност 2 537 815.13 лева.
Твърди се, че с
решение № 357/03.08.2017 г. на КОНПИ е образувано производство за
отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на
постъпило в ТД
–
Пловдив е
уведомление от Окръжна прокуратура – гр. Пловдив с изх. № 1266/2015 г.
от 25.11.2015 г., регистрирано в ТД –
Пловдив с вх. № УВ-2437/07.12.2015 г. за привличане
в качеството на обвиняем по ДП № 51/2015 г. по описа на II РУ „Полиция”, гр. Пловдив, пр. пр. № 1266/2015 г. по описа на Окръжна
прокуратура – гр. Пловдив на лицето А.Т.Ч.,
ЕГН ********** за престъпления:
- по чл.116, ал. 1, т. 7 и т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл.
20, ал. 3, вр. ал. 1 от НК,
- по чл. 330, ал. 3, пр. 1,
вр. ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3, вр. ал. 1 от НК,
- по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК и
- по чл. 339, ал. 4, вр. ал. 3 от НК.
Посочва се, че от писмо изх. № 1266/2015 г. от 08.11.2016 г., вх. № ТД
08ПЛ/УВ-8866/14.11.2016 г. на Окръжна прокуратура – гр. Пловдив се
установявало, че по ДП № 51/2015 г., пр.пр. № 1266 е внесен обвинителен акт в
Окръжен съд гр. Пловдив и е образувано НОХД № 2395/2015 г., като съгласно
внесения обвинителен акт А.Т.Ч., ЕГН ********** е бил обвинен в извършването на цитираните по-горе престъпления.
С присъда №3 от 16.01.2017г. на Окръжен съд Пловдив по н.о.х.д.
№2395/2015 г. А.Т.Ч. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 116, ал.
1, т. 7 и т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3, вр. с ал. 1, вр. чл. 58, б. „а“,
вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и е осъден на лишаване от свобода за срок от
единадесет години. Посочено е, че престъплението
попада в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗОПДНПИ.
Със същата присъда Ч. е осъден за престъпление по чл. 330, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 2 т.
2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3, вр. ал.1, вр. чл. 54 от НК,
като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем години.
Посочено е, че престъплението
не попада в обхвата на чл. 22, ал. 1 от ЗОПДНПИ.
Твърди се, че Ч. е осъден и за престъпление по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 20,
ал. З, вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК, за което е осъден на лишаване от свобода за
срок от една година, като престъплението не попада в обхвата на
чл. 22, ал. 1 от ЗОПДНПИ.
Посочва се, че същият е осъден и за престъпление по чл. 339, ал. 4, вр. ал. 3,
вр. чл. 54 от НК, за което е осъден на две години и шест месеца лишаване от
свобода, като престъплението
не попада в обхвата на чл.22, ал.1 от ЗОПДНПИ.
Твърди
се, че с протокол №ТД 08ПЛ/УВ-11936/12.12.2015г. е образувана проверка за
установяване на значително несъответствие в имуществото на лицето А.Т.Ч., ЕГН **********
и в хода на проверката били извършени електронни
справки, в редица официални регистри и е била събрана информация за
ответниците.
Прави се извод,че е налице несъответствие между имущество и нетен доход
на ответниците в размер на 2 056 500,69 лева.
Предмет на отнемане в исково производство щяло да бъде имущество на
стойност 2 511 198,13
лв., тъй като
било налице значително несъответствие в
имуществото на проверяваното лице по смисъла чл. 21, ал. 2 от ЗОПДНПИ във вр. с
§1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ.
Съдът след
проверка
така повдигнатия спор, събраните доказателства и в хода на писане
на съдебния акт по съществото на спора, след запознаване със съдебна практика
по гр.д.664/17г. /производство по ЗОПДНПИ/отм./ по описа на ПОС, счита, че производството следва да бъде
прекратено, по следните съображения/в т.см. определение №382/19.09.2019г.
на Апелативен съд Пловдив по в.гр.д.469/19 година по описа на ПАС.
С
определение №312/14.06.2018 година по
реда на чл.140 от ГПК, съдът е изпратил на страните свое определение, съдържащо
проект на доклад.
С определение от проведеното първо
открито съдебно заседание от 30.10.2018 година, съдът е спрял производството по
взаимно съгласие на страните на основание чл.229 ал.1 т.1 от ГПК, като всяка от
страните е изразила за мотив на спирането, образуваното тълкувателно
дело № 1 по описа на Общото събрание на
гражданска колегия за 2018г., касаещо
дали срока по чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗОДНПИ е преклузивен или
инструктивен.С това определение за спиране съдът е дал указания на страните по
реда на чл.231 ал.1 от ГПК, че ако в 6-месечен срок никоя от страните не поиска
възобновяване производството по делото ще бъде прекратено.
С
молба от 23.04.2019 година/п.кл./ от КПКОНПИ се моли съдът на основание чл.63
ал.1 от ГПК, да бъде удължен шестмесечният срок, за възобновяване на
производството по делото, тъй като същият изтичал на 30.04.2019 година.
Няма направено искане за възобновяване
на производството.
Съдът е разменил тази молба,
като ответниците представлявани от своите процесуални представители са взели
становище, в молба от 20.05.2019 година, че искането за продължаване на срока е
недопустимо и тъй като не е направено своевременно заявяване и искане за
възобновяване на производството се моли същото да бъде прекратено.
Съдът се е произнесъл с
определение от 10.06.2019 година по реда на чл.230 от ГПК, възобновил е
производството по делото, като е приел, че искането за удължаване на срока е
неоснователно от КПКОНПИ, но е направил тълкуване, че тази молба по чл.63 ал1
от ГПК, направена преди изтичане на 6-месечният преклузивен срок, следвало да
се приеме като молба за възобновяване на
производството и то направена преди изтичане срока.
Тези изводи са неправилни и в разрез със
съдебната практика.
Съдът не може да тълкува волята на
страните, освен това действително в даденият срок, от ищеца КПКОНПИ не е постъпила
молба за възобновяване, дори като алтернативно искане на молбата по чл.63 ал.1
от ГПК.Освен това по абсолютно идентични казуси със същият ищец има произнасяне
на апелативните съдилища в т.см. определение №382/19.09.2019г. на Апелативен
съд Пловдив по в.гр.д.469/19 година по описа на ПАС.
Съдът не може да тълкува волята на
страните, нито да разширява направените волеизявления от тях.
Молбата за удължаване на срока
по чл.63 ал.1 от ГПК е процесуално недопустима, тъй като 6-месечният
преклузивен срок е законово определен с императивна правна норма и не е било
налице основание за неговото удължаване в т.см. решения на ВКС по реда на чл.
290 ГПК: № 212 от 01.02.2012 г., по т.д. № 1106/10 г. на ІІ т.о. и № 27 от
02.02.2015 г., по гр. д. № 4265/2014 г. на ІV г.о., както и множество
определения на отделни състави на ВКС.
В този смисъл и определение №351/22.05.2020г. по т.д. №2396/2019г., Т.К., ІІ т.о.
на ВКС
- „За пълнота на изложеното следва също
да се посочи, че основанията за недопустимост на съдебното решение са изброени
в т.9 на ППВС №1/85г. и в тях визираното от касатора процесуално нарушение не
фигурира. Според съдебната практика от сочения порок - касационно основание по
чл. 281, т. 2 ГПК, страда само онова съдебно решение, което не отговаря на
изискванията, позволяващи делото да се реши по същество - липса на право на
иск, ненадлежно упражнено право на иск, десезиране на съда (оттегляне или отказ
от иска), липса на заявено искане за
възобновяване на производство, спряно по взаимно съгласие на страните, устно
предявен иск или изменен устно иск, в отсъствие на противната страна и без да е
уведомена за това, или е нарушен принципа на диспозитивното начало - съдът се е
произнесъл по предмет, с какъвто не е бил сезиран, респ. разгледал е иск на
непредявено основание - определил е спорното право въз основа на обстоятелства,
на които страната не се е позовала, каквито данни в случая отсъстват.“
Ето защо, съдът следва да отмени
своето определение №285/10.06.2019 година, с което е възобновил производството по делото, и да
прекрати производството поради липса на депозиране на молба от която и да е от
страните, в преклузивният 6-месечен
срок.
С определение произнесено в
открито съдебно заседание на 5.10.2021 година, съдът е дал ход на устните
състезания и е обявено делото за решаване, но с оглед направеният извод и това
определение следва, да се отмени и производство по делото да се прекрати.
Воден от горното, Пазарджишкия окръжен съд,
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №285/10.06.2019 година, по реда на чл.230 от ГПК, с което
производството по делото е било възобновено.
ОТМЕНЯ протоколно определние
от 5.10.2021 година, с което е даден ход на устните състезания и е
обявено делото за решаване.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.787/17 година
по описа на Окръжен съд Пазарджик, на основание чл.231 ал.1 от ГПК
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Апелативен съд Пловдив в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: