Определение по дело №588/2020 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 1162
Дата: 7 август 2020 г. (в сила от 27 октомври 2020 г.)
Съдия: Ралица Ангелова Маринска
Дело: 20207170700588
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 юли 2020 г.

Съдържание на акта

                                      ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1162

 гр. Плевен, 07.08.2020 год.

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - гр.Плевен, VIII- ми състав, в закрито съдебно заседание на седми август две хиляди и двадесета година, в състав:

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА

 

като разгледа докладваното от съдията МАРИНСКА адм.дело №588/2020г. по описа на Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

  Производството по адм.д.№588/2020г. по описа на Административен съд- гр. Плевен, е образувано въз основа на жалба от М.Ц.М., Ц.К.К., Б.К.К. и Б.С.С., с която се твърди, че жалбоподателите притежават общо 3/7 ид.ч. от УПИ IV-3621, с идентификатор 65722.660.388., с адрес гр. Плевен, ул. Иван Вазов, № 45, който имот е съседен- на граница- с имот с идентификатор 65722.660.392, собственост на „Джи Пи Ти България „ЕООД, с адрес гр. Плевен, ул. Иван Вазов, № 47. Твърди се, че за двата имота, със заповед №РД-12-3148/18.12.2019г. на Кмета на Община Плевен, е одобрен ПУП- ПРЗ, който предвижда ново високо основно свързано застрояване- по общата на имотите вътрешна регулационна линия, с максимална височина на основното застрояване, до 16 метра. Твърди се, че в съседния имот с идентификатор 65722.660.392, се реализира строеж, в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП и при съществени отклонения от одобреният инвестиционен проект. Твърди се, че от страна на жалбоподателката М.М., е депозирано заявление с вх. рег.№ ТСУ-94-М-6995-1/19.05.2020г. до кмета на Общината, съдържащо искане по чл. 223, ал.1, т.1 и т.3 от ЗУТ, за издаване на заповед за спиране на незаконен строеж. Твърди се също, че  е депозирано и заявление  вх. рег.№ ТСУ-94-М-6995-2/19.05.2020г., от страна на М., съдържащо искане по реда на чл. 225а, ал.2 от ЗУТ за образуване на адм. производство и издаване на заповед за премахване на незаконен строеж или на част от него. Посочва се, че останалите жалбоподатели са депозирали по две заявления в същия смисъл, чрез сайта Община Плевен. Твърди се, че жалбоподателите са получили отговор от кмета на Община Плевен, обективиран в писмо с изх.№ ТСУ-94М-6995-1/23.06.2020г., по заявления с вх. рег.№ ТСУ-94-М-6995-1/19.05.2020г. и от 22.05.2020г.- за спиране на незаконен строеж, но няма отговор по заявление с вх. рег.№ТСУ-94-М-6995-2/19.05.2020г.- за премахване на незаконен строеж или на част от него.  

В заключение молят съда да отмени отказ на зам. Кмет на Община Плевен, да образува адм. производство и издаване на заповед за спиране на незаконен строеж, обективиран в писмо с изх.№ ТСУ-94М-6995-1/23.06.2020г. и преписката бъде върната на зам.-кмета за по- нататъшни действия, както и да отмени изричен отказ, или мълчалив такъв, за образуване на адм. производство и издаване на заповед за премахване на незаконен строеж или на част от него, обективиран в писмо с изх.№ ТСУ-94М-6995-1/23.06.2020г. на зам.- кмет на Община Плевен и върне преписката за последващи действия и произнасяне по заявление с вх. рег.№ ТСУ-94-М-6995-2/19.05.2020г. и издаване на заповед за премахване на строеж., по реда на чл.225, ал.2 от ЗУТ.

По делото, от страна на ответника, чрез юрк. Д. Стойчев, е представена преписката по заявления на жалбоподателите с № ЖС- 94-М-6995-1/19.05.2020г. и № ЖС- 94М-6995-1/22.05.2020г. Изразява се становище за недопустимост на депозираната жалба, доколкото петитума на същата е неясен, респ.- предявен при условията на алтернативност.

         Видно от представената по делото адм. преписка, се установява, че от страна на жалбоподателката М.М.,***, с адресат – Кмет на Общината, е депозирано заявление с вх. рег.№ ТСУ-94-М-6995-1/19.05.2020г., с което е направено искане за образуване на адм. производство и издаване на заповед за спиране на незаконен строеж и забрана на достъпа до него в УПИ III- 3622, с идентификатор 65722.660.392. Установява се, че от страна на жалбоподателите Ц.К.К., Б.К.К. и Б.С.С., са депозирани заявления- с вх. рег.№ ТСУ-94-М-6995-1/22.05.2020г., на сайта на Община Плевен, с идентично искане. Установява се също, че от страна на жалбоподателката М., е депозирано заявление с вх. рег.№ ТСУ-94-М-6995-2/19.05.2020г., с което е направено искане до Кмета на Община Плевен, за образуване на адм. производство и издаване на заповед за премахване на незаконен строеж или на част от него. По делото се установява, че с писмо с изх.№ ТСУ-94М-6995-1/23.06.2020г. на Зам.- кмет на Община Плевен, адресирано до жалбоподателите в настоящето производство, е даден отговор по заявления с вх. рег.№ ЖС- 94-М-6995-1/19.05.2020г. и № ЖС- 94М-6995-1/22.05.2020г., в което е посочено, че изпълнението на строеж „Жилищна сграда с гаражи и офиси“, в УПИ III- 3622, с идентификатор 65722.660.392, е започнал и се осъществява законосъобразно, въз основа на влязло в сила разрешение за строеж, като са изложени съответни съображения. В заключение е посочено, че Община Плевен не може да образува адм. производство по издаване на заповед за спиране на незаконен строеж и забрана на достъпа до него. В писмото е посочено също, че с оглед на изпратено до жалбоподателите писмо №ЖС- 94Б- 1923-4/15.08.2019г., и поради липсата на промяна във фактическата обстановка, по реда на чл. 124, ал.1 от АПК, сигнали, подадени повторно по въпрос, по който има решение, не се разглеждат.

При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Съдът намира, че депозираната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, като предявена против волеизявление- обективирано в писмо с изх.№ ТСУ-94М-6995-1/23.06.2020г. на зам.- кмет на Община Плевен, като и против мълчалив отказ, за образуване на производство по чл. 225, ал.1 от ЗУТ- предявени кумулативно, които не подлежат на съдебен контрол и спрямо които, жалбоподателите в настоящето производство не притежават активна процесуална легитимация за тяхното обжалване. В случая, въз основа на депозираните пред Кмета на Община Плевен, заявления- както за спиране на строежа и забрана на достъпа до него, така и за премахване на незаконен строеж, заявителите – жалбоподатели в настоящето производство, имат качеството на сигналоподатели, а заявленията им- на сигнали, по смисъла на АПК.

От страна на жалбоподателите, пред адм. орган- Кмет на Община Плевен, е заявен сигнал за незаконно строителство, с искане за неговото спиране и забрана на достъпа до него, по който сигнал, е изпратен отговор- процесното писмо с изх.№ТСУ-94М-6995-1/23.06.2020г. на Зам.- кмет на Община Плевен, в което заявителите са уведомени, че Община Плевен не може да образува адм. производство по издаване на заповед за спиране на незаконен строеж и забрана на достъпа до него. Този отговор на адм. орган, въз основа на заявеният от жалбоподателите сигнал, не подлежи на съдебен контрол. Закона за устройство на територията, регламентиращ процедурата по издаване на заповед за спиране на незаконен строеж, не предвижда задължение за органа, за издаване на индивидуални административни актове, по постъпили сигнали, като за органа няма въведено законово задължение за произнасяне, доколкото същият действа служебно. Изцяло в компетентността на административния орган е преценката дали да издаде акт за спиране или да постанови отказ, предвид констатациите в производството, като отказът – в случая изричен, не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, ал. 1 ЗУТ, който да засяга законни права и интереси на жалбоподателите. Същите не са активно легитимирани да обжалват постановеният изричен отказ, с оглед нормата на чл. 124, ал.2 от АПК, която предвижда, че по отношение на производствата по сигнали на граждани, не се предвиден съдебен контрол на постановените по тях решения, поради което и формираният отказ на адм. орган да образува производство по спиране на строежа, не подлежи на самостоятелно обжалване /в т. см. Определение №3227 от 22.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2808/2016 г., II о./. Поради изложеното, жалбата, в тази й част, е недопустима.

По отношение на втората част от жалбата, касаеща оспорване на мълчалив отказ на ответника за образуване на адм. производство за издаване на заповед за премахване на незаконен строеж по реда на чл.225, ал.1 от ЗУТ, жалбата също е недопустима, поради следните съображения: в случая, важи казаното по- горе, за липса на задължение за органа, за издаване на индивидуални административни актове по постъпили сигнали. По този начин, след като не е налице задължението за произнасяне, не е бил формиран и мълчалив отказ, който да подлежи на съдебен контрол. С разпоредбите на чл. 256 и чл. 257 от АПК е създаден специален ред за защита срещу неоснователните бездействия от страна на административния орган. В първата хипотеза се оспорва неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, а във втората - бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. Предмет на защита по реда на чл. 256 и чл. 257 от АПК, са само задълженията на административния орган, но само за извършване на фактически действия. Не са предмет на защита по този ред задълженията за волеизявления, т.е. за издаване на административни актове. Съдът намира, че в случая не е налице бездействие на административен орган, доколкото се касае до неизпълнение на задължение за волеизявление. Поради това и не е налице бездействие на органа, което да е годен предмет на обжалване по чл. 256 и чл. 257, ал. 1 АПК. Хипотезата на бездействие съгласно цитираните разпоредби е налице само в случаите, в които органът дължи фактическо действие по конкретно задължение, изпълнението на което произтича пряко от нормативен акт, което в случая не е налице. Искането на жалбоподателите е за издаване на административен акт по чл. 225, ал. 1 ЗУТ, по което обаче органът не дължи произнасяне, тъй като действа служебно./ в т. см.Определение № 9678 от 14.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9734/2016 г., II о./. Поради изложеното, жалбата се явява недопустима и в тази й част.

На основание гореизложеното, следва жалбата на М.Ц.М., Ц.К.К., Б.К.К. и Б.С.С.,***, да бъде оставена без разглеждане, като недопустима, а производството по настоящето адм. дело № 588/2020г. по описа на АдмС- Плевен- прекратено.

Водим от горното, съдът              

                                     ОПРЕДЕЛИ:

На основание чл.159, т.4 от АПК ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на М.Ц.М., ЕГН **********, Ц.К.К., ЕГН **********, Б.К.К., ЕГН ********** и Б.С.С., ЕГН **********,***, против изричен отказ на Зам.-кмет на Община Плевен, да образува адм. производство и издаване на заповед за спиране на незаконен строеж, обективиран в писмо с изх.№ ТСУ-94М-6995-1/23.06.2020г. и против мълчалив отказ, за образуване на адм. производство и издаване на заповед за премахване на незаконен строеж или на част от него, като НЕДОПУСТИМА И ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 588/2020г. по описа на АдмС- Плевен.

 

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба, пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Плевен, в 7-мо дневен срок от получаване на съобщението.

 

Препис от определението ДА СЕ  ВРЪЧИ на страните.

 

АДМ. СЪДИЯ: /п/