ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 153
гр. гр. София , 28.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, IV-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и осми юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Емилия В. Петкова
Членове:Венелин Б. Иванов
Аделина Иванова
като разгледа докладваното от Емилия В. Петкова Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600302 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.345 от НПК.
С протоколно определение от 14.07.2021г., постановено в открито с.з.
по НОХД № 249/2021г., Специализираният наказателен съд, в производство
по чл. 270 ал.1 и ал.3 от НПК, е ИЗМЕНИЛ мярката за неотклонение
„Гаранция в пари“, взета спрямо подсъдимия П. С. Б., като е НАМАЛИЛ
нейния размер – от 1 000 000 (един милион) лв. – на 800 000 (осемстотин
хиляди) лв., както и се е произнесъл във връзка с наложената му мярка за
процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на РБ“, като е издал
ВРЕМЕННО РАЗРЕШЕНИЕ на подс. П.Б. да напусне пределите на РБългария
за времето от 21.07.2021г. до 21.09.2021г.. Мотивите на съда се основават –
относно намаляването на размера на паричната гаранция – на доброто
процесуално поведение на подсъдимия П. Б. и на личния му каузален принос
в осъществяване на деянието, за което е обвинен, който е преценен от
съдебния състав като по-малък, в сравнение с този на останалите подсъдими
по делото, както и на продължителния срок, през който се прилага
горепосочената мярка за неотклонение спрямо това лице. Що се отнася до
издаденото временно разрешение за напускане на страната (за срок от два
месеца) – същото е мотивирано от първоинстационния съд с обстоятелството,
че през времевия период на даденото разрешение, по НОХД №249/2021г. не
са насрочени съдебни заседания и няма пречка през този период подс. Б. да
пътува в чужбина.
Против определението, в законоустановения срок, е постъпил частен
протест на прокурор от Специализираната прокуратура, в който се възразява
както срещу намаляването на размера на наложената на подс. П. Б. мярка за
1
неотклонение „Парична гаранция“, така и срещу издаденото разрешение за
временно напускане пределите на РБългария от същия подсъдим за
горепосочения период от време. Изложени са аргументи и в двете насоки.
В изпълнение на процедурата по чл. 342 от НПК, преписи от частния
протест са били връчени (по електронната поща на защитника на подс. П. Б. –
адв. Л.), която е приела преписа от протеста от свое име и от името на
подзащитния й (видно от докладната справка от деловодител Н. Димчева,
приложена на л.8 от ВНЧД № 302/2021г. на АСНС).
В предвидения в закона срок е постъпило писмено възражение от адв.
И.Л. – упълномощен защитник на подс. П. Б., в което се изразява несъгласие и
са развити съображения против доводите и основателността на частния
протест.
Апелативният специализиран наказателен съд, след като обсъди
изложените в протеста и във възражението доводи и след като извърши
проверка на атакуваното определение на СНС, намери частния протест за
допустим, а разгледан по същество – за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН, по
следните съображения:
Относно мярката за неотклонение:
На първо място, въззивиният съд отбелязва (без да се впуска в
подробности, предвид измененията и допълнението в НПК, в сила от
05.11.2017г.), че, a la prima facie, е налице обосновано предположение за
авторство на подс. П.Б. в осъществяване на престъплението по чл. 321 ал.3
предл. 2-ро и предл. 4-то, т.2 вр. с ал.2 от НК. В тази насока изводите на
първостепенния съд се споделят, като правилни и законосъобразни, от
втората съдебна инстанция.
Размерът на „Паричната гаранция“, взета като мярка за неотклонение
спрямо подс. П.Б., е намален от първоинстационния съд от 1 000 000 лв. на
800 000 лв. с мотиви, които въззивният състав намира за обосновани.
Действително, констатира се коректно процесуално поведение на подсъдимия
до настоящия момент – и в двете фази от наказателния процес – досъдебната
и съдебната (въпреки, че досега все още не е проведено разпоредителното
заседание по делото - същото е отложено за 21.09.2021г., но не по вина на
това подсъдимо лице). Правилна е и преценката на първоинстанционния
съдебен състав (направена, очевидно, на базата на събраните доказателства на
ДП), относно личния каузален принос на подс. П. Б. в извършването на
престъплението, за което е обвинен, който е преценен като сравнително по-
малък, отколкото на останалите подсъдими по делото. Не на последно по
важност място, следва да се отчете, че мярката за неотклонение „Парична
гаранция“ в размер на 1 000 000 лв. (която е внесена от подсъдимия на
17.06.2020г.), се прилага спрямо него вече повече от една година, което е
относително дълъг срок. От друга страна, въззивният съд намира за
2
основателни защитните възражения (отразени в писменото възражение на
адв. Л. срещу протеста), че процесуалното положение на всички останали
подсъдими по това дело е облекчено (чрез намаляване на размерите на
гаранциите или чрез изменение в по-леки на мерките за неотклонение,
свързани с възпрепятствуване на свободното придвижване) и това до момента
е създавало неравнопоставеност между подс. П. Б. и останалите подсъдими
лица.
Всички тези обстоятелства се отчитат и от въззивната инстанция като
новонастъпили, които дават основание и представляват предпоставки за
намаляване размера на „Паричната гаранция“, взета като мярка за
неотклонение спрямо посоченото подсъдимо лице, от 1 000 000 лв. на 800 000
лв.
Предвид на това, първоинстационното определение следва да бъде
потвърдено в тази му част.
Относно даденото от СНС разрешение за временно напускане на
РБългария:
Като основателни се преценяват от въззивния съд аргументите на
прокурора (отразени както във въззивния частен протест, така и изразените
такива в с.з. от 14.07.2021г. по НОХД №249/2021г. от участвувалия по делото
прокурор), против даденото от съда разрешение за временно напускане на
страната от подс. П. Б., за срок от 2 (два) месеца – считано от 21.07.20201г. до
21.09.2021г.
На първо място, въззивният съд дължи произнасяне относно
допустимостта на частния протест в тази негова част. Втората инстанция
намира същия за допустим, предвид обстоятелството, че нормата на чл. 68
ал.4 от НПК се отнася само до досъдебната фаза на процеса, но, според
настоящия състав, е неприложима в съдебната такава, когато са налице две
равнопоставени страни, всяка от които има право да обжалва или да
протестира даденото разрешение за временно напускане на страната.
Аргумент в същата насока се съдържа и в разпоредбата на чл. 270 ал.4 от
НПК, която изрично предвижда възможност за обжалване и протест на
съдебното произнасяне относно забраната подсъдимото лице да напусне
временно пределите на РБългария, както и посочва процесуалния ред за това -
Глава 22-ра от НПК.
По съществото на правния спор относно издаденото от СНС разрешение
за напускане на страната на подс. П.Б., за срок от 2 месеца:
Нито пред първата съдебна инстанция, в производството по
направеното искане за даване на горепосоченото разрешение, нито със самото
искане, нито към писмените възражения на защитата на подс. Б. против
частния протест, не са посочени и доказани обстоятелства, които да
3
обуславят наложителни причини за напускане на РБългария от страна на
подсъдимия. Не е посочена целта на напускането на страната; държавата,
която подсъдимият възнамерява да посети; периода на пътуването; не са
представени никакви доказателства за предстоящото пътуване (като напр. –
самолетни билети, резервации, покани за участие в бизнес-срещи и пр.).
Разумът на правната норма на чл. 68 от НПК се изразява в това, че
когато и докато даден гражданин има качеството на обвиняем или подсъдим
по наказателно производство от общ характер, то съдът (или прокурорът – на
ДП), следва да бъдат уведомени и информирани къде се намира по всяко
време на процеса подсъдимият/обвиняемият, за какъв период от време, с
каква цел желае да напусне страната и кое налага това. В настоящия казус
информация и доказателства за тези обстоятелства липсват (не са
представени от подсъдимия и защитата).
Освен това, въззивният съд отбелязва, че, по аналогия с разпоредбата на
чл. 68 ал.6 от НПК, разрешение за временно напускане на страната на
обвиняем/подсъдим, както и отмяна на наложената забрана по чл. 68 ал.1 от
НПК, се допуска само след преценка на съда, че не съществува опасност
обвиняемият/подсъдимия да се укрие извън страната. Според настоящия
съдебен състав, такава опасност не е изключена на настоящия етап от
развитието на наказателното производство, предвид значителния финансов
ресурс и възможностите за установяване в чужбина, с които разполага
конкретното подсъдимо лице, като се вземе предвид и фактът, изтъкнат по-
горе, че съдебното производство на практика все още не е започнало (във
фазата му на събиране на доказателства по делото).
Ето защо, въззивният съд намира, че първоинстанционното определение
следва да бъде отменено в частта му относно даденото разрешение на подс. П.
С. Б. за временно напускане пределите на РБългария (за времето от
21.07.2021г. до 21.09.2021г.).
Разбира се, подсъдимият и неговите защитници могат по всяко време да
инициират ново производство по чл. 270 ал.3 от НПК (с искане за издаване на
такъв вид разрешение), в което визираните по-горе обстоятелства - относно
причините за напускането на страната, дестинацията и периода на
напускането, да бъдат посочени и доказани.
Водим от горното и на основание чл. 345 от НПК Апелативният
специализиран наказателен съд, четвърти въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение на Специализирания наказателен
съд от 14.07.2020г. по НОХД №249/2021г., в частта му, в която е издадено
разрешение на подс. П. С. Б. (ЕГН:**********) за временно напускане
4
пределите на РБългария (за времето от 21.07.2021г. до 21.09.20201г.), като
вместо това:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователно, искането на
подсъдимия по НОХД №249/20201г. по описа на СНС, 18-ти състав, П. С. Б.
(ЕГН:**********) за издаване на разрешение за временно напускане
пределите на РБългария, за периода от 21.07.2021г. до 21.09.2021г.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5