Р Е Ш Е Н И Е
№ 260356/20.04.2021 г.
гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, LI наказателен състав, в открито съдебно заседание, проведено на 12.04.2021 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при секретаря Красимира Андонова, като разгледа докладваното от съдия Вълков НАХД № 290 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от Б.И.И., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 3170/30.11.2020 г., издадено от заместник-кмета на Община Бургас, с което за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 178е ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното НП. Жалбоподателят посочва, че на въпросната дата не е паркирал МПС. Същото било собственост на фирмата, в която работи и се управлявало и от други служители на дружеството.
Жалбоподателят е редовно уведомен за с.з на 12.04.2021 г., чрез процесуалния си представител – адв. Х. Х. от БАК, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Т. Николова, която оспорва жалбата и прави искане за потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема, че жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
От фактическа страна няма спор и съдът приема за доказано, че на 23.11.2020 г., в 13:05 ч., в гр. Бургас, МПС - Фолксваген с рег. А 9493 МС, е било паркирано върху тротоара на ул. Цариградска № 36, извън определените от общинската администрация за целта места. Въпросното МПС било с десен волан, като на предната лява седалка стоял жалбоподателят И.. Свидетелят Д.Ф. – на длъжност главен специалист при Дирекция „Управление при кризи, обществен ред и сигурност“ при Община Бургас, преценил, че жалбоподателят Б.И. не е водач на автомобила, но тъй като той заявил, че е собственик и водач на автомобила, и никой друг не дошъл на място, му съставил АУАН. В акта е посочено, че МПС е собственост на „П“ ЕООД.
АУАН е съставен за нарушение на чл. 94, ал. 3 ЗДвП, като жалбоподателят получил и препис от същия без да направи възражения. Въз основа на съставения акт, впоследствие било издадено атакуваното наказателно постановление, при идентичност на фактическото описание и правната квалификация на нарушението с тези, отразени в акта. С постановлението, на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 50 лева, на основание чл. 178е от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Актът и наказателното постановление, видно от приложените заповеди на кмета на община Бургас /Заповед № 1453/15.06.2015 г. и Заповед № 416/26.02.2008 г./, на основание чл. 167, ал. 2, т. 1 ЗДвП и чл. 189, ал. 12 ЗДвП, са издадени от компетентни органи и съдържат всички реквизити, предвидени в чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок.
Въпреки това, съдът счита, че са налице основания за отмяна на наказателното постановление, доколкото авторът на нарушението не е доказан по безспорен начин.
От събраните доказателства не се обосновава еднозначен и категоричен извод, че жалбоподателят Б.И. действително е осъществил от обективна и субективна страна нарушение на разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП. Тази разпоредба допуска престой и паркиране на МПС с допустима максимална маса до 2, 5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. В конкретния случай, видно от показанията на актосъставителя Ф., автомобилът се е намирал върху тротоара, на място, което не е сред определените от община Бургас места за паркиране на превозни средства. По делото обаче не се установи по несъмнен начин именно жалбоподателят да е паркирал въпросния автомобил в нарушение на посочената разпоредба от ЗДвП. Свидетелят Д.Ф. заяви в проведеното на 12.04.2021 г. съдебно заседание, че според него жалбоподателят Б.И. не е бил водач на автомобила, доколкото МПС е било с десен волан, а той е стоял на лявата седалка. Свидетелят пристъпил към съставяне на акта на жалбоподателя само защото той заявил, че е собственик и водач на автомобила, и никой друг не дошъл на място. Това изявление на жалбоподателя пред актосъставителя обаче по своята същност представлява едно самопризнание за извършено административно нарушение, като други доказателства не са събирани. В случая, нито актосъставителят, нито АНО са провели разследване на спорните факти, а са се доверили единствено на изявлението на жалбоподателя. По този начин самопризнанието се явява единственият материал, въз основа на което наказващият орган е изградил своите изводи. С ангажирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя единствено върху направените от него изявления, че той е водача на автомобила, без да бъдат събрани други доказателства, е нарушен принципа за разкриване на обективната истина, скрепен с императивната разпоредба на чл. 116 от НПК. Текстът на чл. 116 от НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, изрично вменява задължение за компетентните органи да събират доказателства за обективно изясняване на конкретния случай. Неизпълнението на задължението за събиране на други, относими доказателства, които с категоричност установяват автора на нарушението следва да се определи като съществено нарушение на процесуалните правила, което налага отмяната на наказателното постановление (Решение № 972 от 17.07.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1324/2020 г.).
В
допълнение следва да се посочи още, че разпоредбите на ЗАНН относно личната
отговорност за извършване на административно нарушение са дерогирани от
разпоредбите на чл. 188 от ЗДвП, които предвиждат презумпция за отговорност на
собственика на МПС/законния
представител на юридическото лице, която може да бъде оборена от него в случай,
че друг е управлявал автомобила. Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП,
когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство,
собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага
на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство. В конкретния случай,
видно от съдържанието на АУАН и НП, собственик на автомобила е било търговското
дружество - „П“ ЕООД, като не е имало никаква пречка АНО да изследва въпроса -
кой е управлявал автомобила на въпросната дата. Нито актосъставителя, нито АНО
са предприели каквито и да е действия в тази насока, а са се позовали само на
самопризнанието на жалбоподателя, нарушавайки основен принцип при ангажиране на
отговорността на субектите - осъдителното решение не може да почива единствено
и само на самопризнания (Решение 601/30.03.2018г. по КАНД № 286/2018г. на
АдмС-Бургас).
С
оглед на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Предвид
изхода на правния спор, принципно
разноски се дължат в полза на
жалбоподателя, но доколкото по делото не e направено изрично искане за
това, то и съдът не може да
присъди служебно такива.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 3170/30.11.2020 г., издадено от заместник-кмета на Община Бургас, с което за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 178е от ЗДвП, на жалбоподателя Б.И.И., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВО:К.А.