НЕПРИСЪСТВЕНО
РЕШЕНИЕ
№4882/29.11.2018г.
Гр.Варна,29.11.2018 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
съдебно заседание проведено на втори
ноември , през две хиляди и осемнадесета година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА
ЖЕКОВА
при
участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело № 9554 по
описа за 2018 год., ХLII – ри състав, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Ищецът по делото Щ.И.Н.,
ЕГН **********, представляван от процесуалният му представител – адвокат С. С.от АК - гр. *, със съдебен адрес:***
е предявил при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове
с правно основание чл. 128, т. 2 КТ; чл.
224 КТ, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, против ответното
дружество „В.И.“ ЕООД.
Отправените
до съда искания, съобразно уточнителната молба от
19.07.2018 година са:
Да
бъде осъдено ответното дружество - „В.И.“ ЕООД, ЕИК *,със седалище
и адрес на управление:***, в
качеството му на работодател по
индивидуален трудов договор от 14.05.2015
г., сключен със Щ.И.Н. на длъжност „кадет“ с място на работа моторен
кораб „*", ДА ЗАПЛАТИ в полза на Щ.И.Н., ЕГН **********:
СУМАТА
от 486,29 щатски долара,
представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец август 2015 г.;
СУМАТА
от 1386,40 щатски долара,
представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец септември 2015 г.;
СУМАТА
от 739,11 щатски долара,
представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец октомври 2015 г.; ВЕДНО със обезщетенията за забава
върху посочените главници а именно:
СУМАТА
от 130,49 щатски долара,
представляваща обезщетение за забава за периода 18.10.2015
г. - 07.06.2018 г.,
изчислено върху нетното трудово
възнаграждение за месец август 2015 г.;
СУМАТА от 371,99
щатски долара, представляваща обезщетение за забава за периода
18.10.2015 г. - 07.06.2018 г., изчислено върху нетното трудово
възнаграждение за месец септември 2015 г.;
СУМАТА от 198,31
щатски долара, представляваща обезщетение за забава за периода
18.10.2015 г. - 07.06.2018 г., изчислено върху нетното трудово
възнаграждение за месец октомври 2015 г.;
СУМАТА
от 237,60 щатски долара,
представляваща обезщетение за НЕИЗПОЛЗВАН ПЛАТЕН ГОДИШЕН ОТПУСК от 10 (десет)дни
за 2015 г., ведно със сумата от 63,75 щатски долара, представляваща
обезщетение за забава за периода 18.10.2015 г. - 07.06.2018 г., изчислено
върху обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за 2015 г. ведно
със ЗАКОННАТА ЛИХВА върху посочените суми, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 11.06.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението.
Обективирано е и надлежно искане за присъждане на
сторените по делото съдебно деловодни разноски.
Ищецът основава
исковата си молба на следните правно релевантни фактически твърдения а именно:
Първоначално ищецът заедно със още осем други ищци е завел във ВРС искова
молба, под регистрационен вх.№ 39 324/11.06.2018 г. срещу ответника, като
с Определение от 15.06.2018 г., председателят на ХХХ –ти състав по гражданско
дело № 9194/2018 г. е разделил производството по предявените от деветте ищци
против ответника и настоящото дело с ищец Щ.Н. е получило горния номер. В
исковата и уточнителна молби ищецът по същество е
навел следните основни фактически твърдения: Твърди се, че Щ.Н. сключил индивидуален трудов договор с
ответника „В.И." ЕООД на 14.05.2015 г., като ищецът приел да изпълнява
длъжност „рулеви на кораб$ с място на работа моторен кораб „*".
Твърди се, че трудовото правоотношение на ищеца с дружеството - работодател
било прекратено, считано от 17.10.2015 г., със Заповед № 402/17.10.2015 г.,
подписана от управителя на дружеството-работодател, като в нея било посочено
като основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ - по взаимно съгласие на страните.
В настоящото
производство, изрично заявява ищецът, че не се оспорва законосъобразността на
прекратяването на трудовото правоотношение.
Ясно е посочено в уточнителната молба, че договореният размер на брутното
месечно трудово възнаграждение на ищеца бил от 1500 щатски долара а в трудовия
договор не бил уговорен срок за изплащане на трудовото възнаграждение. Отделно
от горното ищецът счита, че дължимото трудово възнаграждение следвало да бъде
изплатено в началото на месеца, следващ месеца, за който се дължи, доколкото
чл. 270, ал. 2 КТ предвиждал, че трудовото възнаграждение се изплаща всеки
месец, тоест не можело да бъдело отлагано изплащането на трудовото
възнаграждение за по-дълъг период. Отделно от това ищецът, счита, че трудовото
възнаграждение за месец октомври, когато било прекратено трудовото му
правоотношение следвало да се дължи от 17.10.2015 г. В трудовия договор,
подчертава ищецът, че не бил уговорен и начин на изплащане на трудовото
възнаграждение. При това положение, според ищеца следвало да намери приложение
нормата на чл. 270, ал. 3 КТ, като трудовото възнаграждение се изплащало на
работника лично в брой, доколкото Щ.Н. не бил посочвал банкова сметка, ***о възнаграждение. Ето защо и по същество ищецът
претендира: 1) нетно трудово възнаграждение за целия месец август 2015 г. в
размер на 486,29 щатски долара; 2) нетно трудово възнаграждение за целия месец
септември 2015 г. в размер на 1386,40 щатски долара; 3) нетно трудово
възнаграждение за месец октомври 2015 г. / от 01.10.2015 г. до 17.10.2015 г. /
в размер на 739,11 щатски долара; Не на последно по степен на важност място се
сочи, че в трудовия договор не била уговорена продължителност на платения
годишен отпуск. Поради това неговата продължителност, сочи ищецът, следвало да
съответствала на определената в Наредбата за трудовите и непосредствено
свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя продължителност от 30 работни дни. Т.е.
ищецът Щ.Н., съответно на продължителността на трудовото правоотношение, се
твърди, че е имал право на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при
прекратяване на трудовото правоотношение в размер на 10 (десет) работни дни.,
като дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2015 г. в
размер на 10 работни дни било признато и от работодателя в Заповед №
402/17.10.2015 г. за прекратяване на трудовото правоотношение.
При така изложеното и в
обстоятелствената част на уточнителната искова молба
е пояснено, че ищецът претендира обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
от 10 работни дни за 2015 г. /за периода на трудовото правоотношение от
14.05.2015 г. до 17.10.2015 г./ в размер на 237,60 щатски долара. Отделно от
горното ищецът сочи, че претендира и парични вземания за обезщетения за забава
в размер на законната лихва, както следва: 1) 130,49 щатски долара - изчислени
за периода 18.10.2015 г.- 07.06.2018 г. върху нетното трудово възнаграждение в
размер на 486,29 щатски долара за месец август 2015 г.; 2) 371,99 щатски долара
- изчислени за периода 18.10.2015 г. - 07.06.2018 г. върху нетното трудово
възнаграждение в размер на 1386,40 щатски долара за месец септември 2015 г.; 3)
198,31 щатски долара - изчислени за периода 18.10.2015 г. - 07.06.2018 г. върху
нетното трудово възнаграждение в размер на 739,11 щатски долара за месец
октомври 2015 г.; 4) 63,75 щатски долара - изчислени за периода 18.10.2015 г.-
07.06.2018 г. върху обезщетението за неизползван платен годишен отпуск от 10
дни за 2015 г. в размер на 237,60 щатски долара. Изрично и не на последно по
степен на важност място, както и съгласно указанията на съда, ищецът ясно е
заявил, че в настоящото производство не поддържа претенция за изплащане на
трудово възнаграждение и обезщетение за забава срещу беърбоут
чартьора на кораба „*“ Такива претенции поддържа само
срещу работодателя „В.И.“ ЕООД. За изплащане на претендираните
суми ищецът е посочил на основание чл. 127 ГПК банкова сметка ***, упълномощен изрично да получава от името на Щ.Н.
всякакви парични плащания, свързани с трудовото правоотношение:Титуляр: С. М.
С.Банка: *АД BIC/***: *IBAN: ***. В подкрепа на твърденията си ищецът е
направил доказатествени искания
В срока по чл. 131 ГПК
а и до датата на първото отрито съдебно заседание ответникът – работодател не е
депозирал отговор на исковата молба, нито е изпратил представител за откритото
съдебно заседание
В проведеното по делото
първо и единствено открито съдебно заседание от дата 02.11.2018 г. ищецът,
представляван от адвокат М.от АК Варна желае ВРС да се произнесе с Решение при
условията на чл.238 ГПК като уважи исковата молба и да издаде и изпълнителен
лист .
Видно от протокола от
проведеното открито съдебно заседание, настоящият съдебен състав е приел, че са
налице основанията за уважаване на искането на ищеца за произнасяне с акт по
същество при условията на чл.238 ГПК, ,поради което е и прекратено съдебното
дирене .
Съдът, като взе предвид, че на ответника са били указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно
заседание, без да е поискал делото да се гледа в негово отсъствие, както и че
предявеният иск вероятно е основателен, с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да бъде
постановено неприсъствено решение, като искът бъде уважен изцяло .
Произнасяйки се с Решение по чл.238 ГПК,уважавайки изцяло исковете на
ищеца,съдът би следвало да присъди в негова полза съдебно деловодни разноски,
т.к.такова искане има в исковата молба. Въпреки ,че още с исковата молба е
заявено искането с правно осн. чл.78, ал.1 ГПК по
делото няма никакви доказателства ищецът да е сторили разноски за процесуално
представителство които съдът да му присъди и или определи по реда на ЗАдв. При липса на доказателства за заплатен адвокатски
хонорар или за осъществена правна помощ съгласно чл. 38 ЗАдв.
съдът не присъжда разноски в полза на ищеца .
На следващо
място, съобразявайки характера на производството по делото и изхода на спора, съдът
следва да приложи нормата на чл. 78,
ал.6 ГПК като възложи в тежест на ответника – работодател дължимите се
държавни такси по предявените искове,с оглед размерите на главния и акцесорния осъдителни искове.При размери на главни искове и
акцесорни искове, съобразно извършеното от съда
пресмятане, при използване на интернет
страницата на БНБ , по курсовете на щатски долар към лев , USD – 1 = 1.73328 BGN, съдът пресметна ,че
цените на исковете, в местна валута, са
както следва : 2 611,80 щатски долара = 4526,98 лева; 700,79 щатски долара = 1214,67 лева;237,60 щатски долара = 411,88
лева и 63,75 щатски долара = 110,45 лева. При тези цени на исковете съдът
пресметна дължимата се такса като 4 % от цената на всеки от четирите иска , но
не по-малко от 50 лева за един иск ( съгласно
ТДТССГПК ) като установи, че дължимата се такса за разглеждане на исковете е
равна на общо 330,08 лева ( сбор от таксите : 180,08 лв.+ 50,00 лв.+50,00
лв. + 50,00 лв. ) .Освен тази такса, съдът следва да възложи в тежест на ответното
дружество съгласно нормата на чл. 78, ал.6 ГПК и чл. 83 ал.1 т.1 ГПК и сумата
от 5,00 лева за служебно издаване на
изпълнителен лист, т.к. по делото ищецът е ех lege освободен от плащане на
държавни такси.
Отделно от
всичко изложено по-горе, съдът следва да приложи и императивната разпоредба на
чл. 242,ал.1 ГПК като постанови предварително изпълнение на съдебния акт в
частта в която ответникът –работодател е осъден да заплати на ищеца всички
парични вземания,произтичащи от трудовото му право отношение с
ответника-работодател.
И на последно
място, съдът намира,че са налице и основанията на ч.л.406 ГПК ,поради което и
искането на ищеца за снабдяването му с изпълнителен лист следва да бъде
уважено, т.к. Решението поради необжалваемия си
характер влиза в сила в деня на произнасянето му .
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.238 от ГПК, вр.
чл.239 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответното
дружество „В.И.“ ЕООД, ЕИК *,със седалище и адрес на управление:***, в качеството му на работодател по индивидуален трудов
договор от 14.05.2015 г.,
сключен със Щ.И.Н. на длъжност „кадет“ с място на работа моторен кораб „*", ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Щ.И.Н., ЕГН **********,
представляван от процесуалният му представител – адвокат С. С.от АК - гр. *, със съдебен адрес:*** следните ПАРИЧНИ ВЗЕМАНИЯ :
СУМАТА от 486,29 щатски
долара, представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение
за месец август 2015 г.;
СУМАТА от 1386,40
щатски долара, представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение
за месец септември 2015 г.;
СУМАТА от 739,11 щатски
долара, представляваща неизплатено нетно
трудово възнаграждение за месец октомври 2015 г.; ВЕДНО със обезщетенията за забава върху посочените главници а
именно:
СУМАТА от 130,49 щатски
долара, представляваща
обезщетение за забава за периода 18.10.2015 г. - 07.06.2018 г., изчислено върху нетното трудово възнаграждение за месец август 2015 г.;
СУМАТА от 371,99
щатски долара,
представляваща обезщетение за забава за периода 18.10.2015 г. -
07.06.2018 г., изчислено върху нетното трудово възнаграждение за
месец септември 2015 г.;
СУМАТА от 198,31
щатски долара,
представляваща обезщетение за забава за периода 18.10.2015 г. -
07.06.2018 г., изчислено върху нетното трудово възнаграждение за месец
октомври 2015 г.;
СУМАТА от 237,60 щатски
долара,
представляваща обезщетение за
НЕИЗПОЛЗВАН ПЛАТЕН ГОДИШЕН ОТПУСК от 10
(десет) дни
за 2015 г., ведно със сумата от 63,75 щатски долара, представляваща
обезщетение за забава за периода 18.10.2015 г. - 07.06.2018 г., изчислено
върху обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за 2015 г. ВЕДНО
със ЗАКОННАТА ЛИХВА върху посочените суми, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 11.06.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 128, т. 2 КТ;
чл. 224 КТ, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ДА ЗАПЛАТИ „В.И.“
ЕООД, ЕИК *,със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ в
полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на РАЙОНЕН СЪД ВАРНА СУМАТА от ОБЩО 330,08 лева (триста и
тридесет лева и осем стотинки ) – дължима държавна такса по
предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както и СУМАТА от 5,00 лева (пет лева ) – дължима
държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.242, ал.1 ГПК предварително изпълнение
на Решението.
РАЗПОРЕЖДА издаване на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ в полза на ищеца за
всички присъдени суми,т.к.Решението влиза в сила в деня на постановяването му. Против Разпореждането за
издаване на изпълнителен лист ответната страна може да депозира Частна жалба
пред ОС Варна съгласно чл.407 ГПК, в едноседмичен срок, считано от получаване
на поканата за доброволно изпълнение .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :