Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 44
гр. Варна, 10.02.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на двадесет и първи
януари, през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Р. СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
при секретаря ЕЛИ ТОДОРОВА,
като разгледа докладваното от съдия
М.Христова
в.т.д.№706 по описа за 2019г. на ВОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба от Р.Д.Д., чрез адв.С., срещу постановеното решение №54/05.08.2019г. по
т.д.№12/2019г. на ОС – Разград в частта, с която въззивникът е осъден да
заплати на „Мелон България“ ЕАД, гр.София сумите, както следва: 1/ 30 000лв.,
представляваща главница по договор за кредит „Бизнес овърдрафт“
№2014/05.12.2006г., на основание чл.430, ал.1 от ТЗ и чл.99 от ЗЗД, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска –
01.03.2019г. до окончателното й изплащане, както и 2/ сумата от
3 942,46лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата
за периода от 26.03.2016г. до 03.08.2017г., на основание чл.86 от ЗЗД.
Решението се обжалва и в частта за разноските.
В жалбата се твърди,
че решението е неправилно , незаконосъобразно и постановено в противоречие с
материалния закон. Излага се, че вземанията по процесния договор са погасени по
давност, тъй като поради неплащане на задълженията по него банката е обявила
кредита за предсрочно изискуем преди да прехвърли вземанията си на ищеца, с
договора за цесия. Дори да се приеме, че такива действия не са предприети, то
вземанията по договора са погасени с абсолютната десетгодишна давност.
След направените с
отговора възражения, в тежест на ищеца е да установи основанието и размера на
претенцията си, както и това, че изискуемостта на вземането е настъпила на
02.02.2019г. Тези факти са останали неустановени в хода на производството,
въпреки разпределената доказателствена тежест. Въпреки оспорването, ответникът
е осъден да заплати главницата в пълен размер, без да се установи има ли
извършени плащания по договора и какви.
В съдебно заседание
въззивникът, редовно призован, не се явява и не се представлява. С писмено
становище твърди, че по делото е установено неизпълнение на поетите задължения
за връщане на отпуснатия кредит, но вземанията на ищеца са погасени по давност.
Спирането на плащанията датира от 23.02.2009г., от която дата кредиторът не е
предприел никакви действия по събирането им. Едва на 25.02.2019г. въззивникът е
бил уведомен за прехвърлянето на вземанията и за предсрочната изискуемост на
същите. Предвид изложеното и доколкото по договора за банков кредит се
извършват периодични плащания, то вземанията за същите се погасяват с кратката
три годишна давност. Дори да не се приеме това, то същите следва да се считат
погасени с петгодишната давност.
По същество се
претендира отмяна на решението, отхвърляне на предявените искове и присъждане
на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна
„Мелон България“ ЕООД, гр.София с писмен отговор, писмено становище и в съдебно
заседание, чрез ю.к.Д., оспорва жалбата като неоснователна.
Твърди, че решението
в обжалваната му част е правилно, законосъобразно и постановено въз основа на
събраните по делото доказателства. Сочи, че вземанията по договора за кредит не
са периодични плащания, а са начин на разсрочено погасяване на едно общо
задължение на отделни части, поради което същите се погасяват с общата
петгодишна давност. По отношение началния момент на срока, следва да се вземе
предвид разпоредбата на чл.430 от ТЗ, съгласно която с изтичане срока по
кредита, кредитополучателят е длъжен да върне цялата сума, ведно с уговорената
договорна лихва, като ако не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита,
вземането на кредитора става изискуемо след изтичане на уговорения срок. От
този момент тече и давностният срок.
В конкретния случай,
изискуемостта на вземането за главница е настъпило на 25.02.2019г., датата на
предсрочната изискуемост, от която дата започва да тече и давността.
Предсрочната изискуемост не настъпва автоматично, като това е само право, а не
задължение на банката и неупражняването му не представлява злоупотреба с право.
По същество моли съда
да отхвърли жалбата, потвърди решението в оспорената му част и му присъди
направените по делото разноски.
Съдът намира производството за редовно и допустимо –
подадената ВЖ е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на
решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.
Съдът не констатира процесуални пропуски от страна на
първоинстанционния съд. Постановеното решение е валидно и допустимо.
Съдът по предмета на
спора съобрази следното:
Производството пред
ОС - Разград е образувано по предявени искове от „Мелон България“ ЕАД,
гр.София, срещу Р.Д.Д., ЕГН **********, в качеството му на правоприемник на
заличения ЕТ “Р.Д.-РД“, ЕИК *********, за заплащане на дължимите суми по Договор
за кредит „БИЗНЕС ОВЪРДРАФТ“ №2014/5.ХІІ.2006г., както следва: 1/ 30 000,00лв.
– главница; 2/ 9 781,59лв. - договорени и неизплатени на падеж възнаградителна
и наказателна лихви, начислени съгласно чл.5 и чл.6 от кредитния договор за
периода 21.VІІІ.2008 до 25.ІІІ.2016г, включително; 3/ 3 942,46лв. - обезщетение
за забава на главницата, в размер на законната лихва, за времето от 26.ІІІ.2016
до 3.VІІІ.2017г.
В исковата молба се
твърди, че на 03.08.2017г. между „Юробанк България“ АД /с предишно наименование
„Българска пощенска банка“ АД/ и ЕТ „Р.Д. – РД“, гр.Разград е сключен договор
за банков кредит „Бизнес овърдрафт“ №2014/05.12.2006г., с който банката е
отпуснала, а кредитополучателят е усвоил сума в размер на 30 000лв. за
посрещане на краткосрочни оборотни нужди. С договора кредитополучателят е поел
и задължение за заплащане на годишна лихва в размер на 11,5% /л.5/, както и
наказателна надбавка /неустойка/ при просрочие на задълженията за връщане на
кредита в размер на сбора от действащия БЛПБ по чл.5 от договора, увеличен с
наказателна надбавка в размер на 11,5 пункта. Въпреки поетите задължения,
кредитополучателят е преустановил обслужването на кредита от 04.03.2009г.
Неизпълнението е налице и към датата на подаване на исковата молба.
Сочи се още, че между
ищеца и „Юробанк България“ АД /с предишно наименование „Българска пощенска
банка“ АД/, в качеството му на кредитор на вземането, е сключен договор за
цесия от 03.08.2017г., по силата на който на ищеца е прехвърлено вземането на
банката срещу ЕТ „Р.Д. – РД“, гр.Разград. При извършената справка по партидата
на кредитополучателя е установено, че търговецът е заличен, поради което
единствен длъжник е ответникът Р.Д.Д.. Същият е надлежно уведомен за
прехвърлянето на вземането и обявяване на предсрочната изискуемост със
съобщение получено на 25.02.2019г. Въпреки уведомлението, плащане на
задължението не е настъпило, което обосновава интереса от предявените искове.
Оспорва твърдението
за погасяване на вземанията по давност, тъй като със сключения договор
кредитополучателят се е задължил да върне кредита в срока, уговорен в чл.3,
ал.1 от договора, а именно 240 месеца от датата на откриване на заемната сметка
/11.12.2006г./, като същият изтича на 11.12.2026г. С оглед трайното
неизпълнение на задълженията, вземанията по договора са обявени за предсрочно
изискуеми с нотариалната покана, посочена в исковата молба.
Сочи още, че съгласно
чл.15, ал.3, изр.1 от ТЗ при прехвърляне на предприятие и липса на споразумение
с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника
до размера на получените права. В случая, с оглед заличаването на едноличния
търговец, задължено остава физическото лице – ответник. Съобразно чл.122 от ЗЗД
кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от който и да е от
солидарните длъжници. За кредитора е ирелевантно обстоятелството, че в договора
за прехвърляне на предприятие е уговорено погасяване на задължението да се
извърши от приобретателя.
В съдебно заседание
ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковете. По същество моли
същите да бъдат уважени и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът Р.Д.Д., с
писмени отговори и в съдебно заседание, чрез адв.Д., оспорва исковете като
неоснователни. Не оспорва представените писмени доказателства. Твърди, че с
Договор за прехвърляне на търговско предприятие от 11.05.2009г. с
рег.№1817/11.05.2009г. на нотариус Р. К. с рег.№380 на НК, се е разпоредил с
търговското предприятие в полза на „Алцена Комерс“ ЕООД, гр.София, като
съвкупност от права, задължения и фактически отношения, след което
кредитополучателят – едноличен търговец е заличен. Ангажимента за погасяване на
кредитното задължение, като част от прехвърлените пасиви, е поет от
приобретателя на предприятието. Ето защо, претенциите на ищеца следва да се
насочат към „Алцена Комерс“ ЕООД, гр.София. Прави възражение за погасяване на
вземанията, предмет на исковете по давност, на основание чл.110 и чл.111 от ЗЗД.
По същество моли
предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и да му бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Предявените искове са
с правно основание чл.430 от ТЗ, чл.92 и чл.86 от ЗЗД.
РЕШЕНИЕ
№54/05.08.2019г. по т.д.№12/2019г. на ОС – Разград в частта, с която е
отхвърлен предявеният от „Мелон България“ЕАД, ЕИК130550702, гр.София срещу Р.Д.Д.,
ЕГН********** иск за заплащане на сумата от 9 781,59лв., представляваща
дължими възнаградителна и наказателни лихви по Договор за кредит „БИЗНЕС
ОВЪРДРАФТ“ №2014/5.ХІІ.2006г., за периода от 21.VІІІ.2008 до 25.ІІІ.2016г. е
влязло в законна сила.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
Между страните по
делото не е налице спор относно фактите, установени надлежно при разглеждане на
производството пред ОС - Разград, както следва:
На 5.ХІІ.2006г. между
„Българска пощенска банка“ АД /с ново наименование „Юробанк България“ АД/ и ЕТ "Р.Д.-РД“,
ЕИК116007816, гр.Разград е сключен Договор за банков кредит "Бизнес
овърдрафт" №2014. Въз основа на него
Банката е предоставила на кредитополучателя сумата от 30 000 лева,
предназначени за посрещане на краткосрочни оборотни нужди със срок от 240
месеца, считано от откриване на заемната сметка по кредита. Последната е
открита на 11.12.2006г., съобразно подписаното между страните Приложение към
договора /л.43/, поради което крайната падежна дата за погасяване на
задължението е 2026г. Предвидено е, че при изтичане на уговорения срок,
усвояването на кредита се прекратява и кредитополучателят е длъжен да осигури
средства по разплащателната сметка за покриване на всяка усвоена и непогасена
сума от разрешения кредит, както и на всички дължими лихви, такси, комисионни и
други разноски по договора, освен ако при наличие на предпоставките на
договора, не е длъжен да погаси кредита преди изтичане на този срок.
В чл.3, ал.2 е
предвидено, че преди изтичане на всяка година банката преразглежда изпълнението
на задълженията по договора и финансовото състояние на кредитополучателя, както
и начина и погасяването на кредита и има право едностранно да го прекрати или
да промени или запази което и да е друго условие по кредита, вкл. и максималния
му размер, за което уведомява кредитополучателя. При изменение на условията по
договора, банката кани кредитополучателя да сключат анекс към договора преди
изтичане на съответната година, в който да уредят новите условия на договора /
ал.3/. В случай, че при наличие на описаните предпоставки банката уведоми
длъжника, че прекратява договора за овърдрафт или го кани да сключат анекс към
него, но такъв не бъде сключен преди изтичане на съответната календарна година
от откриване на заемната сметка, усвояването на кредита се прекратява и
кредитополучателят е длъжен да: А/ осигури средства по разплащателната сметка
за погасяване на всяка усвоена и непогасена сума от кредита, както и на всички
дължими лихви и такси, комисионни и други разноски или Б/ погаси всички дължими
лихви и такси по главницата на 12 равни месечни вноски, дължими на всяко 21-во
число на месеца, следващо датата на прекратяване на усвояването, с ежемесечно
изплащане на дължимата лихва по чл.5. Изборът на начина на погасяване по б. А
или б.Б се прави от банката, която е длъжна да го уведоми с уведомлението по
ал.2 от договора.
В чл.28, ал.1, б.“в“
от договора е предвидено, че при неизпълнение на което и да е от поетите
задължения, банката има право да направи кредита предсрочно и изцяло изискуем,
да се удовлетвори за главницата, лихвите, таксите и комисионните, чрез
принудително изпълнение по предвидения в закона ред.
Не е спорно между
страните и от заключението по допуснатата пред настоящата инстанция съдебно –
счетоводна експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и не оспорено,
се установява, че размерът на усвоената, дължима и незаплатена главница по
процесния договор за кредит е в размер на 30 000лв., който е формиран чрез
многократни усвоявания на суми до разрешения размер и извършвани погасителни
вноски в рамките на кредитния лимит, подробно посочени в таблица 1. Извършените
погасявания са в общ размер на 26 728,42лв., от които: 5 440,40лв. –
възнаградителна лихва за ползваната сума при условията на разрешен овърдрафт от
падеж до падеж; 21 288,02лв. – за периодични връщания на суми по кредита
до разрешения размер. Сумарно усвоената сума по кредита е 51 288,02лв., а
непогасения остатък е 30 000лв. Плащанията по дълга са посочени в таблица
№2.
Общия размер на
начислената възнаградителна лихва за периода от 21.03.2007г. до 07.03.2012г. е
15 221,99лв., като останалата непогасена лихва е в размер на
9 871,59лв. За периода след 07.03.2012г. възнаградителни лихви не са
начислявани. Начисляването и плащането на лихвите е отразено в таблица №3.
След 25.03.2016г. до
03.08.2018г. „Юробанк България“ АД задбалансово е начислявала законна лихва
върху невърната главница в размер на 3 942,46лв.
След 23.02.2009г.
погашения по дълга не са извършвани. За периода от 04.03.2009г. до 07.03.2012г.
е извършвано единствено начисляване на възнаградителна лихва по договора.
С договор за продажба
на търговско предприятие от 11.V.2009г., с нотариална заверка на подписите,
рег.№ 1817 по описа на нотариус Р.К., с рег.№380НК и р-н на действие при РРС (л.58-61), ответникът Р.Д.Д., в
качеството му на собственик и управител на ЕТ “Р.Д. –РД“, е прехвърлил на „АЛЦЕНА
КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК *********, гр.София предприятието на регистрирания от него
търговец, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения по реда
на чл.15, ал.1 от ТЗ, с фирмата на едноличния търговец, заедно с правото на
собственост върху движимите вещи, собственост на едноличния търговец, срещу
предварително заплатената продажна цена в размер на 500лв.
В чл.4.2 от договора
е посочено, че купувачът е запознат с пасива на търговското предприятие, а
именно тегленият кредит /овърдрафт/ от „Райфайзен банк“ АД и след придобиване
на търговското предприятие поема неговото погасяване.
Прехвърлянето на
търговското предприятие е отразено в Търговския регистър, като
кредитополучателят ЕТ "Р.Д.Д.-РД“, ЕИК116007816 е заличен като търговец на
13.V.2009г.
С договор за
прехвърляне на вземания №5300/1946/21.06.2017г. и приложението към него „Юробанк
България“ ЕАД, гр. София е прехвърлил на ищеца „Мелон България“ ЕАД вземанията
си по процесния договор за кредит.
В чл.7 от него
банката, в качеството си на цедент, е дала съгласието си и упълномощава цесионера
с дължимите по чл.99 от 33Д действия по уведомяването на длъжника за
извършеното с договора за цесия прехвърляне на вземания, както и за предприемане
на действия по обявяването му за предсрочно изискуем, за което ще бъде
извършено и надлежно упълномощаване. Пълномощното за извършване на посочените
действия от ищеца, с нотариална заверка на подписите, е приложено на л.12 от
делото.
С уведомление,
връчено от ЧСИ лично на ответника Р.Д.Д., на 25.ІІ.2019г. /л.14-19/, същият е
бил уведомен за извършеното прехвърляне на вземането по процесния Договор за
банков кредит, Продукт „Бизнес овърдрафт“ на ищеца с договора за цесия от
21.06.2017г. В уведомлението ищецът се е позовал на разпоредбата на чл.28,
б.“в“ от Договора за овърдрафт, като е дал на длъжника 5 дневен срок от получаване
на поканата за плащане на задълженията по договора, както следва:
30 000лв. – главница; 9 781,59лв. – просрочени договорни и
наказателни лихви и 3942,46лв. – законна лихва върху главницата към
03.08.2017г. В уведомлението е посочено, че при неизпълнение в срок, кредиторът
обявява кредита за предсрочно изискуем и ще предприеме действия по
принудителното му събиране.
Спорните пред
настоящата инстанция въпроси са: 1/ какъв е размерът на
останалите неизплатени задължения по договора за кредит; 2/ кога е настъпила
предсрочната изискуемост на вземанията; и 3/ погасени ли са същите по давност
по реда на чл.110 от ЗЗД.
От съвкупния анализ
на събраните по делото доказателства се установява, че страните по делото са
обвързани от договор за кредит – „бизнес овърдрафт“ за оборотни нужди, по който
кредитополучателят е усвоил предоставения лимит в пълен размер от
30 000лв. Спрял е осигуряване на средства по разплащателната сметка,
необходими за погасяването му, считано от 04.03.2009г. /според ищеца/ и от 23.02.2009г.,
според заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.
Съобразно уговореното
в договора и с оглед спецификата на предоставения кредит – овърдрафт,
погасяването на същия се извършва чрез осигуряване на средства по
разплащателната заемна сметка, с която се покрива всяка усвоена сума, както и
всички дължими лихви, такси, комисионни и други разноски по договора. По този
начин е било осъществявано погасяването на кредита в периода от отпускането му
– 11.12.2006г. до спиране на плащанията, съобразно заключението на вещото лице.
По делото липсват
наведени твърдения и доказателства за наличие на сключени между страните
допълнителни споразумения за преминаване към погасяване на задълженията на
равни месечни вноски, поради което към датата на сключване договора за цесия
/21.06.2017г./ и към датата на отправяне на изявлението за прекратяване на
договора и обявяване на предсрочната изискуемост на вземанията, падежът на
задължението за връщане на главницата от 30 000лв. не е настъпил.
С Тълкувателно решение
№4/18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС в т.18 е прието, че
вземането, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит
става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при
други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, но и след като банката е упражнила правото си да направи
кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.
Правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е
надлежно упражнено, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване
на предсрочната изискуемост на вземанията си по кредита.
С оглед на така
дадените разрешения моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на
кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за
предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател, и то ако към
този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на
преимуществото на срока. В този момент целият или неплатеният остатък по
кредита е изискуем.
В настоящия случай ответникът/длъжник
е получил лично изявлението на ищеца за обявяване на предсрочната изискуемост
на вземанията по процесния договор за кредит, на 25.02.2019г. Изявлението,
ведно с уведомлението за прехвърляне на вземането изхожда от ищеца, в
качеството му на цесионер и въз основа на изричното му упълномощаване, поради
което и на основание чл.28, ал.1, б.“в“ същият надлежно е упражнил правото да
обяви вземанията за предсрочно изискуеми, поради неизпълнение от страна на
длъжника на задълженията по договора за заплащане на уговорената
възнаградителна лихва. Установена е и дължимостта на останалото неизплатено по
задължение за главница в размер на 30 000лв., което прави предявения иск
основателен и доказан.
По силата на чл. 15,
ал. 3 от ТЗ между прехвърлителя/ответник Р.Д.Д. и приобретателя на
предприятието /“Алцена Комерс“ ЕООД, гр.София/ е възникнала солидарна
отговорност, поради което осъдителният иск срещу отчуждителя на предприятието
се явява основателен и предявен при условията на чл.15, ал.3, изр. последно от ТЗ. По делото не са наведени твърдения, нито са представени доказателства за
наличие на предвидените в закона предпоставки за изключване на отговорността на
ответника, а именно „друго споразумение с кредиторите“.
По възражението за
погасяването му по давност:
Процесният договор е
за банков кредит и като такъв обхваща задължението за връщане на отпуснатата
сума, поради което не се касае за периодично плащане, макар да е уговорено
изпълнение на части. Приложима към същото е общата петгодишна давност, по
смисъла на чл.110 от ЗЗД, която тече за всяко просрочено задължение. В
конкретния случай задължението за връщане на главницата е станало изискуемо на
25.02.2019г., поради което същото не е погасено по давност.
По отношение
претенцията за заплащане на законната лихва върху главницата за периода от 26.03.2016г.
до 03.08.2017г.:
Съобразно
разпоредбата на чл.86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Съобразно уговореното
в процесния договор и с оглед неговия характер на „бизнес овърдрафт“,
кредитополучателят може да тегли и внася предоставената му главница през целия
срок на неговото действие. В чл.5, ал.4 от него е предвидено, че ежемесечно се
начислява и е платимо на всяко 21-во число на всеки месец, след месеца на
откриване на заемната сметка, единствено задължението за заплащане на
договорената лихва, определена по размер в ал.1 и ал.2 на чл.5. Погасяването й
се извършва от разплащателната сметка на кредитополучателя по чл.1 и/или която
и да е друга сметка на кредитополучателя при банката, за което
кредитополучателят е дал неотменяемото си и безусловно съгласие и оправомощава
банката.
С оглед на горното,
настъпилата изискуемост на главницата на 25.02.2019г. и липсата на
доказателства за други уговорки, съдът намира, че задължението за заплащане на
законна лихва върху нея е възникнало именно от посочената дата.
Искането за
присъждане на законна лихва за по-ранен период от 26.03.2016г. до 03.08.2017г е
неоснователен поради липса на доказателства и твърдения за изискуемост на
вземането, респ. забава за погасяването му към посочения период.
Предявеният иск за
заплащане на сумата от 3 942,46лв. е неоснователен и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
На основание чл.86 от ЗЗД главницата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба – 01.03.2019г. до окончателното й изплащане.
Предвид частичното
несъвпадане изводите на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде
отменено в частите, с които въззивникът Р.Д.Д. е осъден да заплати на „Мелон
България“ ЕАД, гр.София сумите, както следва: 1/ 3942,46лв., представляваща
законна лихва върху главницата от 30 000лв. за периода от 26.03.2016г. до
03.08.2017г. и 2/ за разликата над 1302,92лв. до присъдените 1 507,69лв.,
представляваща направените по делото разноски, съразмерно уважената част от
исковете.
На основание чл.78 от ГПК и направеното искане Р.Д.Д. следва да бъде осъден да заплати на „Мелон
България“ ЕАД, гр.София сумата от 486,12 лв., представляваща направените пред
настоящата инстанция разноски, съразмерно отхвърлената част от жалбата.
На основание чл.78 от ГПК и направеното искане „Мелон България“ ЕАД, гр.София следва да бъде осъдено
да заплати на Р.Д.Д. сумата от 291,14лв.,
представляваща направените пред двете инстанции разноски, от които 212,29лв.
за адвокатско възнаграждение при разглеждане на делото пред ОС – Разград и
78,85лв. - държавна такса за разглеждане на делото пред настоящата инстанция,
съразмерно отхвърлената част от исковете.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №54/05.08.2019г.
по т.д.№12/2019г. на ОС – Разград в частите, с които Р.Д.Д., ЕГН **********, в
качеството си на правоприемник на заличен ЕТ “Р.Д.-РД“ ЕИК ********* е осъден
да заплати на „Мелон България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Мария Луиза“№100, ет.3, сумата от
3 942,46лв.(три хиляди деветстотин четиридесет и два лева и
четиридесет и шест стотинки),
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 30 000лв.
по Договор за кредит „БИЗНЕС ОВЪРДРАФТ“ №2014/5.ХІІ.2006г., в размер на
законната лихва, за времето от 26.ІІІ.2016 до 3.VІІІ.2017г., както и за
разликата над 1302,92лв. до присъдените 1 507,69лв., представляваща
направените по делото разноски, съразмерно уважената част от исковете, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Мелон България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр.София, бул.“Мария Луиза“№100, ет.3 срещу Р.Д.Д., ЕГН **********,
в качеството си на правоприемник на заличен ЕТ “Р.Д.-РД“ ЕИК ********* за
заплащане на сумата от 3 942,46лв.(три хиляди деветстотин четиридесет и
два лева и четиридесет и шест стотинки), представляващо обезщетение за забавено
плащане на главницата от 30 000лв. по Договор за кредит „БИЗНЕС ОВЪРДРАФТ“
№2014/5.ХІІ.2006г., в размер на законната лихва, за времето от 26.ІІІ.2016 до
3.VІІІ.2017г., на основание чл.86 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№54/05.08.2019г. по т.д.№12/2019г. на ОС – Разград в частта, с която Р.Д.Д.,
ЕГН **********, в качеството си на правоприемник на заличен ЕТ “Р.Д.-РД“ ЕИК *********
е осъден да заплати на „Мелон България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.“Мария Луиза“№100, ет.3, сумата от 30
000,00лв.(тридесет хиляди лева), дължима главница по Договор за кредит „БИЗНЕС
ОВЪРДРАФТ“ №2014/5.ХІІ.2006г. , ведно със законна лихва върху нея, считано от
дата на иска -1.ІІІ.2019 до окончателното й изплащане, на основание чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Р.Д.Д., ЕГН **********
да заплати на „Мелон България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Мария Луиза“№100, ет.3, сумата от 486,12 лв.,
представляваща направените пред настоящата инстанция разноски, съразмерно отхвърлената
част от жалбата, на основание чл.78 от ГПК.
ОСЪЖДА „Мелон
България“ЕАД, ЕИК130550702, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Мария Луиза“№100, ет.3, да заплати на Р.Д.Д., ЕГН **********, сумата от 291,14лв.,
представляваща направените пред двете инстанции разноски, от които 212,29лв. за
адвокатско възнаграждение при разглеждане на делото пред ОС – Разград и
78,85лв. за държавна такса за разглеждане на делото пред настоящата инстанция,
съразмерно отхвърлената част от исковете, на основание чл.78 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в 1-месечен срок от връчването на страните пред ВКС на РБългария при
условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
РЕШЕНИЕ №54/05.08.2019г.
по т.д.№12/2019г. на ОС – Разград в останалата му част е влязло в законна сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: