№ 959
гр. С., 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:И.Р.
при участието на секретаря В.П.
като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20245530104783 по
описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Ищецът - твърди в поправената си искова молба, че между страните
били налице търговски отношения - търговска продажба на стоки, в
изпълнение на които, продавачът - ищец продавал и доставял, по заявка на
купувача – ответник, - от предлагания асортимент, срещу заплащането на
продажна цена. Ищецът доставил на 22.11.2023 г. закупеното от ответника
9,76 тона - -, за което в деня на доставката била издадена приложената и
подписана от управителя на купувача фактура № 80642/22.11.2023 г. за - на
стойност 6051.20 лева с ДДС. След това на 11.01.2024 г. ищецът доставил
закупеното от ответника 10.08 тона - -, за което в деня на доставката била
издадена приложената и подписана от управителя на купувача фактура №
80863/11.01.2024 г. на стойност 6048 лева с ДДС. Описаните и приложени към
исковата фактури съдържали подробно вида, количеството и цената на
продадените и доставени от ищеца стоки. Доставките били приети от
ответника, което било видно от приетите и подписани от управителя на
дружеството - купувач фактури и предавателни протоколи. От същите се
установявало основанието и размера на вземанията на ищеца от ответника за
неплатената цена на продадените и доставени стоки. До момента обаче цената
1
на доставените - по фактура № 80642/22.11.2023 г. на стойност 6051.20 лева и
по фактура № № 80863/11.01.2024 г. на стойност 6048 лева, или общо 12099.20
лева, била изцяло неплатена. Съобразно чл. 327 ТЗ, купувачът бил длъжен да
плати продажната цена при предаване на стоката или на документите, които
му давали право да я получи. При липсата на друга уговорка между страните,
падежът за плащане на доставките по гореописаните фактури бил настъпил на
деня на предаването на -та по фактурите, който съответно бил и денят на
издаване на фактурите. Така за длъжника било налице и акцесорно
задължение за обезщетение за забавено плащане на продажната цена в размер
на законната лихва по описаните фактури, както следвало: по фактура №
80642/22.11.2023 г., считано от деня след настъпване на падежа - 23.11.2023 г.,
до 30.09.2024 г. – 773.64 лева обезщетение за забавено плащане, и по фактура
№ № 80863/11.01.2024 г., считано от деня след настъпване на падежа -
12.1.2024 г., до 30.09.2024 г. – 606.83 лева обезщетение за забавено плащане.
Тъй като задължението, чието изпълнение се търсело, било парично и
съществувала вероятност при образуването на исков процес длъжникът да се
разпоредял с наличните си активи и да затруднял или да осуетял
изпълнението на евентуално осъдително решение срещу него, ищецът
поискал и получил от Р. приложената в препис обезпечителна заповед №
3/1.10.2024 г. по ч.г.д. 966/2024 г. срещу ответника. Било видно от изложеното,
че ищецът имал правен интерес от предявяването на искове за осъждането на
ответника да му заплатял сумата от 13 479.67 лева, от които главница в размер
на 12099.20 лева, която представлявала неплатената продажна цена за
доставени - по фактури №№ 80642/22.11.2023 г. и № 80863/11.01.2024 г., както
и обезщетение за забавено плащане размер на 1380.47 лева законна лихва от
датата на падежа на съответното задължение до 30.09.2024 г. От приетите от
ответника доставки, описани в издадените от продавача и подписани от
купувача фактури, както и от подписаните от страните предавателни
протоколи, можел да се обоснове извод за наличие на убедителни
доказателства, че ищецът доставил на ответника продукцията, описана в
приложените фактури и предавателни протоколи, но насрещното задължение
за плащане на цената било неизпълнено. Искането по същество е да се осъди
ответникът, да заплати на ищеца, сумата 6051.20 лева за главница от
неплатена цена на доставено - по фактура № **********/22.11.2023 г., със
773.64 лева мораторна лихва от 23.11.2023 г. до 30.09.2024 г., сумата от 6048
2
лева за главница от неплатена цена на доставено - по фактура №
**********/11.01.2024 г., с 606.83 лева мораторна лихва от 12.01.2024 г. до
30.09.2024 г., и законната лихва върху главниците от 28.10.2024 г. до
изплащането им, както и сторените по делото и в обезпечителното и
изпълнително производства за налагане на обезпечението разноски.
Ответникът -, редовно призован, не е подал писмен отговор, като в
първото съдебно заседание, чрез пълномощника си, оспорва иска и заявява, че
водел преговори с ищеца за постигане на спогодба, а във второто съдебно
заседание не изпраща представител, и не взема становище по предявените
искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно
и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе предвид
и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното
право, намери за установено следното:
На 22.11.2023 г. и на 11.01.2024 г., страните са сключили два договора за
продажба съответно на 9.760 тона и 10.080 тона - -, видно от представените от
ищеца и неоспорени от ответника данъчни фактури №№
**********/22.11.2024 г. и № **********/11.01.2024 г., в които са
материализирани (л. 7 и 9). Тези договори представляват търговски сделки
(чл. 318, ал. 1, във вр. с чл. 286, ал. 1 и 3 ТЗ). По силата им ищецът продал на
ответника на 22.11.2023 г. и на 11.01.2024 г. посочените съответно във всяка
фактура 9.760 тона и 10.080 тона - -, на цена от 6051.20 лева по първата
фактура № **********/22.11.2024 г., и от 6048 лева по втората фактура №
**********/11.01.2024 г. Тези цени ответникът се задължил да му заплати на
датите на предаване на -то, съвпадащи с издаването на съответната фактура,
доколкото в същите фактури не е посочен друг уговорен от страните падеж за
плащането им (чл. 327, ал. 1 ТЗ).
На 22.11.2023 г. и на 11.01.2024 г., ищецът е изпълнил договорните си
задължения по чл. 187, изр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ, като на същите дати
предал на ответника продаденото му с всяка фактура -. Това обстоятелство се
установява от подписите на представител на ответника за получаването му във
всяка от тези фактури и в приемо-предавателните протоколи от същите дати -
22.11.2023 г. и 11.01.2024 г. (л. 6-9). Това обстоятелство се установява и от
заключението на служебно назначената по делото съдебно – икономическа
3
експертиза, което съдът възприема, поради неоспорването му от страните и
липсата на противоречие с останалите доказателства (чл. 202 ГПК). От
същото е видно, че тези издадени от ищеца фактури, и ответникът е
осчетоводил в счетоводството си, и ги е включил след това в дневника си „за
покупки”, и в справките си декларации по ЗДДС в месеца на издаването им (т.
1 и 2 от ЗСИЕ, л. 71). А тези му действия представляват недвусмислено негово
признание не само на факта, че е получил от ищеца, без възражения,
продаденото му и предадено по същите фактури -, но и на горепосочените
парични задължения за плащане на цената му по всяка от тези фактури, и
доказват тяхното съществуване (чл. 182 ГПК, Р 427-2007-I т.о., Р 42-2010-II
т.о. и Р 46-2009-II т.о.).
При това положение, тежестта да докаже по делото пълно и главно,
тоест несъмнено, че е изпълнил точно своето насрещно задължение по чл.
200, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, и е платил на ищеца, изцяло и без забава, тези уговорени
във фактурите цени на това -, най-късно на датата на издаването на всяка от
тях, когато е и получил същото -, лежи по делото върху ответника (чл. 154, ал.
1 ГПК). Последният обаче не е възразил и представил по делото доказателства
да е платил тези цени, въпреки настъпването съответно на 22.11.2023 г. и на
11.01.2024 г. на падежите за тяхното плащане. От т. 2 на подписаният
извънсъдебно от пълномощниците на страните и представен по делото с
молбата от 16.04.2025 г. на пълномощника на ответника проект за съдебна
спогодба (л. 46), и т. 4 на ЗСИЕ е видно още, че на 09.04.2025 г., в хода на
настоящото дело, ответникът е платил по банков път на ищеца, сумата от 2000
лева, с посочено основание: „По фактури -“ (л. 71). С това плащане, ищецът е
осчетоводил в счетоводството си, че погасява 773.64 лева натрупани лихви и
1226.36 лева от главницата по фактура № **********/22.11.2023 г. (л. 71).
Поради това, след това частично плащане, ищецът осчетоводил, че ответникът
му дължи 4824.84 лева главница по същата фактура (т. 4 ЗСИЕ, л. 71). В
случая ответникът има към ищеца две еднородни лихвоносни парични
задължения за цените по горепосочените фактури, а частичното му
изпълнение от 2000 лева не е достатъчно да погаси изцяло нито едно от тях.
Поради това изборът му в основанието за плащане - „по (тези две – б.р.)
фактури -“, не е обвързал ищеца, и той правилно е погасил, в поредността по
чл. 76, ал. 2 ЗЗД, първо изтеклата мораторна лихва и след това част от
главницата – на най-обременителното за ответника задължение, което в случая
4
е най-старото му задължение по фактура № **********/22.11.2023 г. (т. 1 ТР
№ 3-2019-ОСГТК). В случая обаче изтеклата за исковия период от 23.11.2023
г. до 30.09.2024 г. за забава в плащането му мораторна лихва, е в размер на
707.14 лева според т. 5 от ЗСИЕ, а не в отразените от ищеца в счетоводството
му, като погасени с това частично плащане от ответника - 773.64 лева (л. 80).
Поради това, с това частично плащане на ответника от 2000 лева, следва да се
приеме за погасена първо изтеклата за исковия период от 23.11.2023 г. до
30.09.2024 г. мораторна лихва от 707.14 лева и след това част от 1292.86 лева
от цената от 6051.20 лева по същата фактура № **********/22.11.2023 г.
Поради това негопасена по нея след същото плащане остава единствено
непогасената с него част от 4758.34 лева от цената по същата фактура, която
ответникът няма данни да е платил на ищеца до приключване на съдебното
дирене (чл. 235, ал. 3 ГПК). Поради това, след това частично плащане, и тъй
като по делото няма данни ответникът да е извършвал други такива плащания
за погасяване на процесните си главни и акцесорни задължения към ищеца по
процесните фактури, остава да му дължи по тях към датата на приключване на
съдебното дирене по делото, неплатената цена от 4758.34 лева за главница по
фактура № **********/22.11.2023 г. и изцяло неплатената цена от 6048 лева за
главница по другата процесна фактура № **********/11.01.2024 г., с
изчислената от вещото лице в т. 5 ЗСИЕ 597.64 лева мораторна лихва за забава
в плащането на последната за исковия период от 12.01.2024 г. до 30.09.2024 г.,
и законната лихва върху тези главници от подаване на исковата молба в съда
на 28.10.2024 г. до изплащането им, които няма данни да му е платил до
приключване на съдебното дирене (чл. 235, ал. 3 ГПК).
Това неизпълнение на ответника е виновно, защото по делото няма
данни да се дължи на причина, която да не може да му се вмени във вина (чл.
81 ЗЗД). Поради това ищецът има право да иска изпълнението/плащането,
заедно с обезщетение за забавата, което е и сторил с предявените по делото
искове (чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД). Поради това същите, съдът намери за
напълно доказани по основание, а по размер - до неплатените от ответника на
ищеца към датата на приключване на съдебното дирене по делото - 4758.34
лева за главница по фактура № **********/22.11.2023 г. и 6048 лева за
главница по фактура № **********/11.01.2024 г., с 597.64 лева мораторна
лихва за забава в плащането на последната от 12.01.2024 г. до 30.09.2024 г., и
законна лихва върху тези главници, считано от подаване на исковата молба в
5
съда на 28.10.2024 г., до изплащането им (чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД).
Поради това исковете на ищеца за плащането им по делото, следва да се
уважат, като основателни, до тези им размери, а в останалата им част, над
сумата от 4758.34 лева до предявените 6051.20 лева за главница по фактура №
**********/22.11.2023 г., със 773.64 лева мораторна лихва от 23.11.2023 г. до
30.09.2024 г., и над 597.64 лева до предявените 606.83 лева за мораторна лихва
от 12.01.2024 г. до 30.09.2024 г. по фактура № **********/11.01.2024 г., следва
да бъдат отхвърлени, като неоснователни, като над сумата от 4758.34 лева до
предявените 6051.20 лева по фактура № **********/22.11.2023 г., с до 707.14
лева мораторна лихва от 23.11.2023 г. до 30.09.2024 г. - поради горепосоченото
им плащане от ответника в хода на делото, което съдът следва да вземе
предвид (чл. 235, ал. 3 ГПК).
При този изход на делото, ищецът има право да му се присъдят
сторените по същото разноски в общ размер от 1140 лева (от които 540 лева
внесена за производството държавна такса и 600 лева внесено възнаграждение
на вещото лице), които поради това следва да бъдат възложени в тежест на
ответника, съразмерно с уважената част от исковете (за каквато в случая
следва да се приеме сумата от общо 13403.98 лева, от която 6051.20 лева
главница по фактурата от 22.11.2023 г., със 707.14 лева мораторна лихва за
забава в плащането й съгласно т. 5 ЗСИЕ, 6048 лева главница по фактурата от
11.01.2024 г., с 597.64 лева дължима се за забава в плащането й мораторна
лихва, съгласно т. 5 ЗСИЕ, от която обща сума не следва да се приспадат
платените от ответника 2000 лева, защото са платени в хода на делото, поради
което същият е дал повод за завеждането му и за тях, поради което дължи на
ищеца направените и за тях разноски по делото и в обезпечителното
производство), или сумата от 1133.60 лева (чл. 78, ал. 1 ГПК). С оглед
даденото в т. 5 от ТР № 6/2012 на ВКС разрешение, следва да бъде уважено и
искането на ищеца, и му се присъдят и сторените от него в обезпечителното
производство по приложеното ч.гр.д. № 966 по описа за 2024 г. на К. районен
съд разноски в общ размер от 124 лева (от които 40 лева внесена за
производството държавна такса и 84 лева внесена такса за налагане на
допуснатата обезпечителната мярка в изпълнителното производство – л. 12-
13), които поради това следва да бъдат възложени в тежест на ответника,
съразмерно с уважената горепосочена част от исковете по настоящото дело,
или сумата от 123.30 лева (чл. 78, ал. 1 ГПК и т. 5 от ТР № 6/2012 на ВКС).
6
При този изход на делото и ответникът има право да иска да му се присъдят
сторените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, но
по делото няма негово или на пълномощника му искане за присъждането им,
поради което такива не му се присъждат с оглед диспозитивното начало в
процеса (чл. 6, ал. 2 и чл. 78, ал. 3 ГПК).
Воден от горните мотиви, С. районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА -, с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, да заплати,
по банкова сметка с -: -, на -, с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -,
сумата от 4758.34 лева за главница от неплатена цена на доставено - по
фактура № **********/22.11.2023 г., сумата от 6048 лева за главница от
неплатена цена на доставено - по фактура № **********/11.01.2024 г., с
597.64 лева мораторна лихва от 12.01.2024 г. до 30.09.2024 г., и законната
лихва върху главниците от 28.10.2024 г. до изплащането им, както и сумата от
123.30 лева за разноски в обезпечителното производство по частно
гражданско дело № 966 по описа за 2024 г. на К. районен съд, и сумата от
1133.60 лева за разноски по настоящото дело, съразмерно с уважената част от
исковете по настоящото дело, КАТО ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни,
предявените от - с п.а., против - с п.а., искове за главница по фактура №
**********/22.11.2023 г. и за мораторна лихва за забава в плащането на
главницата по фактура № **********/11.01.2024 г., В ОСТАНАЛАТА ИМ
ЧАСТ, съответно над сумите от 4758.34 лева и 597.64 лева, до претендираните
6051.20 лева и 606.83 лева, КАКТО и предявения от - с п.а., иск за
осъждането на - с п.а., да му заплати и 773.64 лева мораторна лихва за забава
от 23.11.2023 г. до 30.09.2024 г. в плащането на главницата по фактура №
**********/22.11.2023 г.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред С. окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
7