Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 20.03.2017
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, І-6 състав
в публичното заседание на двадесет
и осми февруари
две хиляди и седемнадесета година
в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря А.С. и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр.
дело № 5163 по описа
за 2015 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от М.А.М. срещу „Г.Ф.”***,
с която са предявени активно, субективно и обективно, кумулативно съединени
искове с правно основание чл.288, ал.1, т.1 във вр.с чл.288, ал.11 от КЗ /
Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 12.10.2014
г. около 23,30 часа в гр. Б. на ул. „*****.“ в района на МГТ № 2683, настъпва
ПТП между неизвестно МПС и пешеходката-ищцата М.М.. Твърди се, че вина за
настъпилото ПТП има водача на неизвестното ПТП, който блъска стоящата на
пътното платно пред автобусната спирка М.М.. Вследствие на ПТП-то на ищцата е
причинено счупване на тялото /диафаза/ на бедрената кост. Извършена е
оперативна интервенция по открито наместване на фрактурата. Предстои поне още
една оперативна интервенция за изваждане на заключващите винтове и поставената
метална плака. Поддържа се, че лечебният и възстановителен период на ищцата
продължава и към настоящия момент, като функционалният капацитет и мускулният
дисбаланс на бедрото й остават далеч извън нормите. Твърди се, че вследствие на
процесното ПТП се влошило и психическото здраве на ищцата-страда от нарушения
на съня, понижено настроение, тревожност, нарушения на паметта и вниманието,
постоянно се връща към спомена за случилото се. Постоянно се притеснява, че за
да извършва ежедневните си битови и хигиенни нужди се нуждае от придружител,
което налага мъжът й ежедневно да отсъства от работа, за да може да й помага. Твърди
се, че ответникът е отказал да заплати застрахователно обезщетение.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 50 000
лв.-обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху главницата считано от 12.02.2015 г. до окончателното изплащане на дължимото
обезщетение. Претендира разноските по делото.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му представител юрисконсулт К.
надлежно упълномощена с пълномощно приложено към отговора. Ответникът оспорва
предявените искове по основание и размер с твърдението, че спрямо пострадалата
не е налице фактическия състав на непозволеното увреждане. Твърди се, че
посочените от ищцата травматични увреждания могат да се получат и при битов
инцидент и няма доказателства за ПТП. Алтернативно заявява възражение за
съпричиняване от страна на пострадалата, която се е намирала неправомерно на
пътното платно в тъмната част на денонощието, въпреки наличието на тротоари на
мястото на ПТП. Оспорва претенцията по размер като завишена. Оспорва
претенцията за лихва с твърдението, че ответникът е бил поставен от ищцата в
обективна невъзможност да се произнесе по претенцията й. Твърди се, че ищцата
не е представила никакви писмени доказателства към молбата си, въз основа на
която е образувана преписка по щета при ответника.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищцата е депозирала допълнителна искова молба чрез процесуалния си
представител. Оспорва възраженията на ответника, както и това за причинено
съпричиняване от страна на ищцата.
В срока за допълнителен отговор
ответникът заявява, че поддържа всичките си оспорвания направени с отговора.
В съдебно заседание ищцата
поддържа иска чрез своя процесуален представител. Подробни съображения са
изложени в депозирани по делото писмени бележки. Претендира направените по
делото разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът,
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявените
искове. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер,
както и направените разноски, съобразно представен списък.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе
предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е приет като
доказателство констативен протокол № К1063 от 13.10.2014 г., от който се
установява, че по данни на пешеходеца М.А.М. на 12.10.2014 г. в гр. Б. около
23,30 часа неизвестен автомобил с неустановена марка и водач се движил по ул. «*****.»***«Детелина»
към ул. «Захари Попов» и в района на спирка МГТ № 2683 «ул.Захари Попов»
участва в ПТП с намиращата се на пътното платно пешеходка М., след което
водачът с автомобила напуска местопроизшествието в неизвестна посока без да
уведоми и изчака на място пристигане на компетентните органи на МВР.
С молба с вх. № 24-01-581 от
20.11.2014 г. ищцата е сезирала ответника с искане за заплащане на обезщетение,
като последният е отказал заплащането му с писмо изх. № 24-01-581/14/12.02.2015
г.
Пред настоящата инстанция е
разпитан свидетеля П.Х.Б., който установява, че работи в една пречиствателна
станция, като през месец октомври 2014 г. бил нощна смяна и към 22,30 часа
слезал до денонощния
магазин да си вземе нещо за ядене. При тръгването нещо в багажника на колата
започнало да дрънчи. Когато спрял пред магазина и отворил багажника на
паркинга, за да види какво дрънчи, чул спирачки, някакъв удар, нещо казало
„туп“. От мястото, където се намирал свидетеля има две ленти за движение, канал
и оттатък две ленти. Свидетелят се провикнал на отсрещната страна и попитал
„колега нещо проблем има ли?“, човекът отговорил, че няма нищо. Колата била
тъмна, а човека висок с тъмни дрехи. Мястото представлява автобусна спирка и е
тъмно. След няколко дни един от колегите казал, че с жена му се е случило
произшествие и след като обяснил къде точно се е случило, свидетелят направил
връзка, че за това събитие става въпрос. Не е чул охкане, пъшкане или някой да
вика за помощ.
Разпитана свидетелката Т.Х.М.
установява, че на 12.10.2014 г. в 5,40 часа тръгвала за работа от Б. в посока последната спирка на автобус № 90.
Видяла, че от лявата страна, в посока към последната спирка лежи жена и вика за
помощ. На въпроса какво се е случило, жената казала, че я е блъснала кола-черна
и лъскава. Жената помолила свидетелката да се обади на „Спешна помощ“ и казала,
че се е изпуснала в гащите. Не говорела чист български език. Свидетелката разбрала,
че е пияна. Жената лежала спокойно и много говорела, нямала видими наранявания
и видимо не изпитвала болка.
Изготвената по делото САТЕ се базира само на
показанията на ищцата и свидетеля П.Х.Б. и въз основа на тях е посочила
вероятен механизъм на ПТП.
От приетото по делото САТЕ се
установява, че ищцата е получила счупване на лява бедрена кост, за лечението на
което е проведено болнично лечение от 13.10.2014 г. до 22.10.2014 г., по време
на което е извършено открито наместване и фиксация с метални импланти и
домашно-амбулаторно лечение от 22.10.2014 г. до не повече от 6 месеца. Няма
медицинска документация, от която да е видно колко е продължил и как е протекъл
възстановителния период при ищцата. Счупването на бедрената кост на ищцата не е
зарастнало. Няма медицинска документация, от която да е видно кога и по какви
причини е настъпило счупването на металните винтове и отделянето на металната
пластина от костта, което е причинило несрастването й. Понастоящем ищцата има
постоянни болки, тъй като левият крак е по-къс и счупването на бедрото не е
зарастнало. Лявото бедро е по-дебело от дясното, лявата подбедрица е по-дебела
от дясната. Лявата колянна става извършва движения в обем по-малък от нормата с
10%.
От показанията на свидетеля И.М.М.-съпруг на ищцата, се
установява, че някъде 10-12 на месец октомври 2014 г. станало ПТП-то. Видял
ищцата на другия ден в болницата, на болнично легло. Била в много лошо
състояние, не ставала. След като била изписана от болницата около 5-6 месеца свидетелят
се грижел за ищцата, тя не можела да ходи. След 6 месеца започнала да се опитва
да стъпва на крака си с помощта на два бастуна, но било много трудно. И до
момента пие обезболяващи. Изпитва големи болки и сега. Ищцата използва бастуни
за придвижване, не може да се качва по стълби. Не е възстановена напълно. Трябва
да се направи нова операция, но нямат средства за това.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, който съдът квалифицира по чл.288, ал.1, т.1 от КЗ /Обн.,
ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./.
С оглед
установената по-горе фактическа обстановка, Съдът намира, че не са установени елементите от фактическия състав на
чл. 288, ал. 1, т. 1 от Кодекса за
застраховането
/отм./, а именно: наличие
на увреждане настъпило на територията на Р.Б., причинено от неидентифицирано моторно
превозно средство, противоправното
поведение и вината на водача на неидентифицираното моторно превозно средство, както и причинно-следствената връзка
между деянието и причинените на ищеца неимуществени вреди от телесните увреждания.
С така
ангажираните от ищцата доказателства не се доказаха главно и пълно противоправното
поведение и вина на неизвестния водач.
Липсват
обективни данни, въз основа на които да се стигне до заключение, че увреждането
на ищцата е резултат и се намира в пряка, причино-следствена връзка с
пътно-транспортно произшествие. Посочените в констативен протокол № К1063 от
13.10.2014 г. обстоятелства и причини за ПТП, всъщност се базират единствено и
само на данни на самата ищца. Липсват обективни находки на мястото на
произшествието-следи от автомобил, части от счупени детайли и др. От своя
страна заключението на САТЕ се базира само на обясненията дадени от ищцата и
показанията на свидетеля П.Б., поради което съдът не кредитира заключението на
изготвената експертиза.
Съдът
не кредитира показанията на свидетеля Б., тъй като те противоречат на другите
ангажирани по делото писмени и гласни доказателства. Свидетелят сочи, че
произшествието е станало около 22,30 часа на 12.10.2014 г., което противоречи с
показанията на свидетелката Т.М., която установява, че намерила жената в 05,40
часа на 13.10.2014 г., когато са уведомени и компетентните органи и изготвен
констативния протокол. Т.е. налице е един значителен период от време от около
шест часа, в които би трябвало ищцата да е лежала на пътното платно до
автобусната спирка не забелязана от никого. Това обстоятелство влиза в
противоречие с твърдението на ищцата в исковата молба, че веднага след пътния
инцидент е откарана по спешност в УМБАЛ «Царица Йоана-ИСУЛ» ЕАД. Видно от
приетата по делото екпикриза, ищцата е постъпила на 13.10.2014 г., 10,09 часа.
В единствената медицинска документация представена от ищцата, а именно
епикризата няма данни за следи, белези и наранявания по тялото и крайниците на
ищцата от съприкосновение с превозно средство.
Въпреки разпределената й доказателствена
тежест и с така ангжираните по делото писмени и гласни доказателства, ищцата не
доказа главно и пълно наличие
на увреждане настъпило
на територията на Р.Б., което да е причинено от неидентифицирано моторно
превозно средство,
противоправното поведение и вината на водача на неидентифицираното моторно превозно средство,
поради което искът й подлежи на отхвърляне.
Предвид
недоказаността на главната претенция, недоказана и неоснователна се явява и
претенцията за обезщетение за забава, поради което същата подлежи на
отхвърляне.
По разноските в настоящия процес:
При този изход на процеса и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата ще следва да бъде осъдена да заплати на
ответника разноските направени от него пред настоящата инстанция в размер на
530 лв.
Ответникът е направил разноски в
размер на 230 лв.-депозити за вещи лица и свидетел, и 300 лв. юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 от (Изм. – ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.) във
връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, съобразно която за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв.
Предвид отхвърляне на исковите
претенции изцяло, не се дължи адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2
от Закона за адвокатурата
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и
недоказани, предявените от М.А.М., родена на *** г., с паспорт № ********, гражданин
на Ф.Р., с адрес в Р.Б.: гр. Б., ул. „*****.“ № 7, ап.3, със съдебен адрес:***
против Г.Ф., *** обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.288,
ал.1, т.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано
от 01.01.2016 г./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата от 50 000 лв. /петдесет хиляди лв./-обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди-болки и страдания от счупване на тялото
на бедрената кост, получено в пряка, причинно-следствена връзка от ПТП
реализирано на 12.10.2014 г. около 23,30 часа в гр. Б. на ул. „*****.“ от неидентифицирано
моторно превозно средство, ведно със законната лихва върху главницата считано
от 12.02.2015 г. до окончателното изплащане на дължимото обезщетение
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3
от ГПК М.А.М., родена на *** г., с паспорт № ********, гражданин на Ф.Р., с
адрес в Р.Б.: гр. Б., ул. „*****.“ № 7, ап.3, със съдебен адрес:*** да заплати
на Г.Ф., *** сумата от 530 лв. /петстотин и тридесет лв./ направени от
ответника разноски пред настоящата инстанция, съобразно отхвърлената част от
исковете.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: