Р Е Ш Е Н И Е
№ 52
гр. Разград, 27.05.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
в открито съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена Михайлова
и прокурора ИВА РАНГЕЛОВА като разгледа адм. дело № 37 по описа за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 1,
ал. 1 ЗОДОВ.
Постъпила е искова молба от А.
П. Б. от гр.
И. против Областна дирекция на МВР -
Разград за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение при защитата срещу
отмененото Наказателно постановление № 19-1075-000274 от 25.03.2019 г., издадено
от Началник група ОДМВР-Разград, сектор „Пътна полиция“. Ищецът претендира и
законна лихва от датата на предявяване на иска, както и разноските по
настоящото дело.
Ответникът Областна дирекция на
МВР - Разград оспорва иска и моли да бъде отхвърлен като недоказан. Алтернативно
предлага да бъде уважен в размер, който да съответства на критериите по чл. 36,
ал. 2 от Закона за адвокатурата. Прави и възражение за прекомерност на заплатеното
по настоящото дело адвокатско възнаграждение.
Разградската окръжна прокуратура
заключава, че искът е допустим, основателен и доказан, и следва да бъде уважен.
Разградският административен съд,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно е по делото, че с
Наказателно постановление №
19-1075-000274 от 25.03.2019 г., издадено от Началник група ОДМВР-Разград,
сектор „Пътна полиция“, на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 461,
ал. 1 КЗ на ищеца е била наложена глоба в размер на 250 лв.
Ищецът е обжалвал наказателното
постановление пред Районен съд – Исперих и с Решение № 64/27.09.2019 г.,
постановено по АНД № 172/2019 г. по описа на РС-Исперих, то е било отменено
като незаконосъобразно. Решението е влязло в сила на 17.10.2019 г.
В производството пред РС -
Исперих ищецът е бил представляван от адв. К. Х.
от АК – Русе по силата на Договор за правна защита и съдействие от 15.04.2019
г. Видно от съдържанието на договора, договореното адвокатско възнаграждение е
в размер на 300 лв., което е било заплатено в брой.
Въз
основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският
административен съд намира следното:
Искът е
допустим. Предявен е от активно легитимирана
страна против надлежен ответник – юридическото лице, в чиято структура е
органът, издал отменения акт.
Разгледан
по същество, искът е основателен и доказан.
Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят
за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност. Възникването на тази отговорност е
обусловено от наличието на следните предпоставки: незаконосъобразен
административен акт, отменен по съответния ред; вреда от такъв акт и причинна
връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда.
Горният фактически състав е
доказан по делото. Наказателно постановление
№ 19-1075-000274 от 25.03.2019 г., издадено от Началник група
ОДМВР-Разград, сектор „Пътна полиция“, е било отменено като незаконосъобразно с
влязло в сила съдебно решение. В съдебното производство пред въззивната
инстанция ищецът е ползвал адвокатска защита, за която е заплатил адвокатски
хонорар в размер на 300 лв. и тази сума представлява имуществена вреда за него.
Плащането на разноските се установява от представения договор за правна помощ,
в който е вписан договорения размер на адвокатското възнаграждение и начина на
плащането му – в брой. В тази посока съдът съобрази мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, че когато възнаграждението е заплатено в
брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият
договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с
която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила
адвокатското възнаграждение. Следователно при наличието на писмен договор за
правна защита и съдействие, подписан от двете страни, с уговорки за плащане в
брой на договореното адвокатско възнаграждение, извършването на тези разходи е
доказано.
Съгласно чл. 4 ЗОДОВ държавата
дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Както е указано в Тълкувателно решение
№ 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, при
предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за
имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените
адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им
представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този
закон.
Изхождайки от указанията, дадени
в посоченото ТР № 1/2017 г. на ВАС, съдът прецени, че претендираният размер на
обезщетението е справедлив и съразмерен. Съгласно чл. 36, ал. 2, пр. 2 от
Закона за адвокатурата размерът на адвокатското възнаграждение трябва да бъде
справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в предходната
редакция на разпоредбата е било предвидено, че за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на
чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не
по-малко от 300 лв. Последното ограничение – не по-малко от 300 лв. е било
въведено с § 13, т. 2 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази част
тя е била отменена с Решение № 13062 от 3.10.2019 г. на ВАС по адм. д. №
3586/2016 г., II о., оставено в сила с Решение № 5419 от 8.05.2020 г. на ВАС по
адм. д. № 14384/2019 г., 5-членен с-в, обн., ДВ, бр. 45 от 15.05.2020 г. Но
разглежданото адвокатско възнаграждение е било договорено и платено при
действието на отменената разпоредба и в минималния предвиден размер, поради
което не може да бъде намалено.
Претенцията
за присъждане на законна лихва е основателна. В исковата молба лихвата е
поискана от датата на предявяване на иска и от този момент следва да бъде присъдена.
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ в тежест на ответника
следва да бъдат присъдени разноските по производството, в които следва да се
включат внесената държавна такса в размер на 10 лв. и 100 лв. възнаграждение за
един адвокат, или общо 110 лв. По делото е представен договор за правна защита
и съдействие от 02.03.2020 г. за платени 300 лв., но в случая следва да намери
приложение чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Съгласно
чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Заплатеното от ищеца възнаграждение
е в размер три пъти по-висок от допустимия по чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., тъй като съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., бр. 28 от 2014 г.;
изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020
г.) при интерес до 1000 лв. възнаграждението е 100 лв. Делото не се отличава
нито с фактическа, нито с правна сложност, а участието на адвоката се свежда
единствено до изготвяне на исковата молба. Ответникът е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е основателно, и тези
разноски следва да се присъдят в размер от 100 лв.
По изложените
съображения Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР - Разград да заплати на А. П. Б. от гр. И., ЕГН **********, сумата 300 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от
незаконосъобразен административен акт – наказателно постановление №
19-1075-000274 от 25.03.2019 г., издадено от Началник група ОДМВР-Разград,
сектор „Пътна полиция“, ведно със законната лихва, считано от 05.03.2020 г. до
окончателното изплащане, и за разноски по делото – сумата 110 лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.