Р Е Ш Е Н И Е
№ 8
гр. Сливен, 15.02.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН в открито съдебно заседание на двадесет
и шести януари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ
БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
СТЕЛА ДИНЧЕВА
при участието на секретаря Николинка Йорданова и прокурора
Красимир Маринов като разгледа докладваното от съдия Динчева КАНД № 202 по описа за 2021 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208
от АПК.
Образувано е по касационна жалба на С.С.П.
против Решение № 272 от 18.11.2021 год., постановено по АНД № 20212230200734/2021
год. по описа на Районен съд - Сливен, с което е потвърдено като
законосъобразно НП № 632/10.02.2021 год., издадено от Началника на РУ – Сливен,
с което на С.С.П. на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.
264, ал. 1 от ЗМВР е наложено наказание „Глоба“ в размер на 500 лева и С.С.П. с ЕГН **********,***, е осъден да заплати на ОД на МВР
– Сливен сумата от 120 лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение в производството пред районния
съд.
В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен
е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Заявява, че не е установено
по безспорен начин извършването на посоченото в НП нарушение, съдът се бил мотивирал изцяло от
показанията на полицейските служители, без да коментира показанията на свидетеля
Р.. Не били изложени мотиви, защо се дава вяра на едни показания, а на други -
не. Твърди, че не е установена посочената в НП фактическа обстановка и
неправилно бил приложен материалният закон. Заявява, че НП страдало от
недостатъци като нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Моли съдът да
постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Сливен, както и наказателното
постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, се представлява от адв. С.К.,***, който
поддържа касационната жалба. Счита решението на първоинстанционния
съд за неправилно и незаконосъобразно и моли съда да го отмени и да реши спора
по същество, като отмени наказателното постановление. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касация ОД на МВР – Сливен, редовно призован, не
изпраща представител. По делото е постъпило писмено
становище от пълномощник, в което заявява, че оспорва касационната жалба като
неоснователна. Твърди, че по безспорен начин е установено извършването на
административното нарушение, че не били допуснати съществени процесуални
нарушения при налагането на наказанието и нямало основания за приложение на чл.
28 от ЗАНН. Моли съдът да остави в сила решението на Районен съд – Сливен. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора.
Представителят на Окръжна прокуратура Сливен дава заключение, че първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила,
а оспорването с касационната жалба да бъде отхвърлено.
Настоящата съдебна инстанция, след като обсъди направените в
жалбата оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на
оспорения съдебен акт за наведените в жалбата касационни основания и относно
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон,
приема за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения
срок по чл.
211, ал.1 от АПК, от легитимирано лице,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.
210, ал. 1 от АПК и при спазване на
изискванията на чл. 212
от АПК.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:
С
потвърденото от районния съд НП № 632/10.02.2021 год. на С.С.П.
на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 264, ал. 1 от ЗМВР е наложено наказание
„Глоба“ в размер на 500 лева за
нарушение на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР – за това, че на 30.01.2021 год. около
21.30 часа, след надлежно предупреждение и отдадено законно полицейско
разпореждане, изразяващо се в това да представи документ за самоличност и да
отиде до патрулния автомобил за установяване на същата, лицето категорично
отказва да го изпълни, с което съзнателно пречи на полицейските органи да
изпълняват задълженията си по служба – по установяване на неговата самоличност.
За
да потвърди наказателното постановление, РС – Сливен е приел, че НП е
процесуално и материално законосъобразно. В АУАН и в наказателното
постановление, както е необходимо по закон, е описано нарушението, датата и
мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено и
доказателствата, които го потвърждават. Посочени са законовите разпоредби,
които са били нарушени. АНО правилно, след като е установил състава на
конкретното нарушение го е подвел под конкретна правна норма.
Решението
на районния съд е правилно.
Обосновано
съдът е приел, че в НП са описани всички релевантни обстоятелства по извършване
на деянието, за което лицето е санкционирано. Съгласно разпоредбата на чл. 64,
ал. 1 от ЗМВР, полицейските органи имат право да издават разпореждания до държавни
органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за
изпълнение на възложените им функции. Дадените полицейски разпореждания,
независимо от тяхната форма – писмено, устно или чрез действия, чийто смисъл е
разбираем за лицата, за които се отнасят, са задължителни за адресатите си по
силата на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР, освен ако налагат извършването на очевидно за
лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му. Съгласно
нормата на чл. 264 от ЗМВР, който противозаконно пречи на орган на МВР да
изпълнява функциите си, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако извършеното
не съставлява престъпление.
Въз
основа на събраните писмени и гласни доказателства, съдът е установил, че са
дадени многократни устни полицейски разпореждания да се представи лична карта,
с цел установяване на самоличност на нарушителя, да бъде спряна музиката, която
нарушава спокойствието на живущите в близост и заради която е бил подаден
сигнал и полицейските служители са направили опит да преустановят извършеното в
този смисъл нарушение от страна на жалбоподателя, както и разпореждане
жалбоподателят да отиде до служебния автомобил на полицейските служители за
извършване на проверка. Според показанията на служителите на ОД на МВР,
посетили адреса на касатора по сигнал за висока
музика, същият е отказал да изпълни дадените му устни полицейски разпореждания,
в резултат на което служителите не успели да преустановят
нарушението, за което били изпратени да извършат контрол, а именно спиране на
музиката. Жалбоподателят заявил изрично, че няма да спре музиката, отказал е да
даде лична карта за проверка на самоличност и не е отишъл до служебния
автомобил.
Неоснователно
е наведеното в касационната жалба твърдение за липсата на мотиви относно
кредитираните свидетелски показания и тези, на които съдът не е кредитирал. Районният
съд подробно е анализирал тезата на АНО и на жалбоподателя, като аргументирано
е обосновал причините, по които дава вяра на показанията на полицейските
служители – актосъставител, свидетел при съставяне на
акта и на преките очевидци на извършване на нарушението, мотивирайки се защо не
кредитира показанията на останалите свидетели.
При
това положение правилно районният съд е приел, че атакуваното наказателно
постановление се явява законосъобразно и като такова го е потвърдил. Изложените
от районния съд съображения изцяло се споделят от настоящата инстанция, поради
което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не е необходимо да ги
преповтаря и препраща към тях.
Предвид изложеното, Административен съд Сливен намира, че не са
налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение, последното като
валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, следва да
бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63в
от ЗАНН, Административен съд
Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 272 от
18.11.2021 год., постановено по АНД № 20212230200734/2021 год. по описа на
Районен съд - Сливен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ