Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 21.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Наказателно отделение,
IX въззивен състав, в публично заседание
на тридесети септември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА
АНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при секретаря Зоя
Пандурска и в присъствието на
прокурор Чавдар Пастованов, като разгледа докладваното от младши съдия Углярова ВНОХД № 2617 по описа за 2019г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда
от 31.01.2018 г. по НОХД № 13796/2017 г., СРС, НО, 97- ми състав, подсъдимият П.Д.С.
е признат за невиновен в това, че на 06.05.2017г. около 01:05ч. в гр.Нови
Искър, обл.София, по ул.******“ пред № 5, с посока на движение от ул.“Чавдар Войвода“
към ул.“Копривщица“, е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил,
марка „Мицубиши“, модел „Паджеро“ с рег.№ *******, с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,8 на хиляда, установено по надлежния
ред – с протокол за химическа експертиза № 467/08.05.2017г. на УМБАЛ „Св.Анна –
София“ АД, поради което и на основание чл.304 е оправдан по така повдигнатото
му обвинение за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.190, ал.1 от НПК, съдът е постановил
сторените по делото разноски да останат така, както са направени, за сметка на
държавата.
Недоволство
от присъдата е изразил представителят на Софийска районна прокуратура, който в
срочно депозиран протест и допълнение към него, е поискал първоинстанционната
присъда да бъде отменена. Релевирани са доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на атакувания акт на първостепенния съд, като се твърдят
отменителните основания - нарушения на материалния и процесуалния закон, както
и необоснованост. Посочва се, че районният съд е изградил неправилен извод за
невиновност на подсъдимия, като се изтъква вътрешно противоречие в мотивите на
постановената присъда относно наличието или липсата на извършено деяние и
съставомерния му резултат, при неточно интерпретиране на съставомерните факти и
обстоятелства. Отправени са твърдения за безкритична, респективно неправилна
оценка на събраната по делото доказателствена съвкупност.
Въз
основа на гореизложеното е и отправеното до въззивната съдебна инстанция искане
първоинстанционната присъда да бъде отменена, а Софийски градски съд да издаде
нова, осъдителна по характер, по отношение на подсъдимия П.С..
С протеста не е поискано събиране на нови
доказателства.
Въззивният
съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели и вещи лица.
Пред
въззивния съд представителят на Софийска градска прокуратура се присъединява
изцяло към изложеното в депозирания протест и допълнение към него, като въз
основа на изложените в тях обстоятелства моли протестираният съдебен акт да
бъде отменен, като вместо него бъде постановен осъдителен такъв.
В
съдебното заседание пред СГС защитникът на подсъдимия адв. Б.К., оспорва
протеста изцяло като поддържа, че постановената от СРС присъда е
законосъобразна и правилна, а протестът срещу нея – неоснователен и
немотивиран. Сочи се, че правилно първоинстанционният съд е приел, че не са
налице доказателства от обективна страна и особено такива, свързани с
изпълнителното деяние на престъплението, за което П.С. е предаден на съд, поради
което моли присъдата да бъде потвърдена изцяло.
При
последната си дума подсъдимият поддържа тезата, изложена от процесуалния му
представител. Моли да бъде потвърдена присъдата на първата инстанция, с която е
признат за невиновен и оправдан.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на
обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намери за
установено следното:
За да
постанови присъдата си, районният съд е провел съдебно следствие по общия ред.
Съобразил е депозираните в хода на съдебното производство обяснения на
подсъдимия П.Д.С., а също и показанията на свидетелите А.Л.Д., Д.Д. П., Е.А.С.(включително
и приобщените от досъдебното производство по чл. 281, ал. 5, вр. ал.1, т.2,
предл.2 от НПК), Ц. Д.Д. (включително и приобщените от досъдебното производство
по чл. 281, ал. 4, вр. ал.1, т.2, предл.2 от НПК), Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 17-4332-002512 от 09.05.2017г., Акт за
установяване на административно нарушение № 127478 от 06.05.2017г., талон за
медицинско изследване № 0048526, протокол за химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта №
467/08.05.2017г., както и всички писмени доказателства, събрани на досъдебното
производство и приети по реда на чл. 283 от НПК; справка за съдимост на
подсъдимия Ц.С.Т..
Към
дейността по събиране на доказателства районният съд е подходил отговорно и
професионално. Разпитани са всички свидетели, които са възприели факти от
значение за главния факт, предмет на доказване в производството. По искане на
страните е използвана и процесуалната техника на прочитане на показанията от
досъдебното производство, по отношение на които е имало законно основание за
това. Обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите са обследвани
внимателно в контекста на собствената им логическа последователност и при
съпоставката им едни с други.
Въззивният
съд счита, че вътрешното убеждение на Софийския районен съд по фактите е
формирано на основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени
материали, като в хода на производството пред въззивната съдебна инстанция не
бяха установени нови факти и обстоятелства. Възприетата от първостепенния съд
фактическа обстановка изцяло се споделя и от настоящата инстанция, като не са
налице основания за промяна във фактическите изводи на първоинстанционния съд,
нито е налице основание за различна оценка на събрания по делото доказателствен
материал. Въз основа на ангажираните в производството доказателства и
доказателствени средства, районният съд е приел за установена следната
фактическа обстановка, която се споделя изцяло и от въззивния съд, а именно:
Подсъдимият
П.Д.С. е роден на ***г. в гр.София, българин, български гражданин, женен, със
средно образование, трудово ангажиран, неосъждан, с адрес в гр.София, бул.“********с
ЕГН **********.
На
06.05.2017г. вечерта, подсъдимият П.Д.С. с компания, в която бил и свидетелят Д.П.,
се намирали в заведение, находящо се в гр.Нови Искър, където подсъдимият
употребил значително количество алкохол. След полунощ, подсъдимият и св.П. си
тръгнали от заведението, като решили първо да откарат тяхна позната до дома й,
тъй като същата живеела наблизо. Тримата се качили в двуврат лек автомобил
марка „Мицубиши“, модел „Паджеро“ с рег.№ *******, същият управляван от св.П., като
подсъдимият С. седнал на задната седалка зад шофьорското място. Наближавайки
адреса, на който живеела тяхната позната, същите се разминали с полицейски
автомобил, в който се намирали свидетелите Е.С.и Ц. Д. – служители при 02 РУ –
СДВР. Пристигайки на адреса, свидетел П. паркирал управлявания от него лек
автомобил на ул.“********, изгасил двигателя му, слязъл от колата и заедно с
жената се отправили към дома й. Междувременно полицейските служители при 02 РУ
– СДВР, след като изгубили визуален контакт с разминалия ги л.а. марка „Мицубиши“, модел „Паджеро“, решили да го последват, за която
цел обърнали управлявания от тях автомобил. Впоследствие същите установили процесното
МПС паркирано със загасен двигател на ул.“********.
По същото време от задната седалка на л.а. марка „Мицубиши“, от страната на
шофьорското място и избутвайки шофьорската седалка напред, от визирания
автомобил излязъл подсъдимият С.. На същия полицейските служители извършили
проверка, като доколкото С. миришел на алкохол, на място бил извикан св. А.Л.Д.
– служител на ОПП – СДВР, патрул при същото полицейско управление. На
подсъдимия била извършена проверка за алкохол с техническо средство Алкотест
„Дрегер 7510+“ с фабричен № 0212. След като при проверка с проба № 6524 бил
установен положителен резултат от 2,26 на хиляда, на подсъдимия С. бил съставен
акт за установяване на административно нарушение и бил издаден талон за
медицинско изследване № 0048526 за кръвна проба в МБАЛ „Св.Анна – София“ АД. На
място в болничното заведение подсъдимият предоставил кръвна проба за
сравнително изследване, при която била установена концентрация на алкохол в
кръвта му от 1,8 на хиляда.
От
съвкупната преценка на ангажираните по делото гласни доказателствени средства,
конкретно показанията на свидетеля П., свидетелите Ц. Д.Д., Е.А.С.и А.Л.Д., се
установява по безспорен начин времето и мястото на инкриминираното с
обвинителния акт деяние. Показанията на разгледаните свидетели настоящата
инстанция намира за последователно, обективно и достоверно изнесени, като
същите се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал, ценен
поотделно и в съвкупност. Като допринасящи за изясняване на елемент от
обективната страна на процесното деяние, въззивният съд оценява и акт за
установяване на административно нарушение № 127478 от 06.05.2017г., талон за
медицинско изследване № 0048526, протокол за химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта №
467/08.05.2017г., същите приобщени към делото по надлежния за това ред,
съобразно изискванията на НПК.
Спорно в
производството се явява наличието, респективно липсата на съставомерност от
обективна страна на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, а именно –
управлението на моторно превозно средство, след употреба на алкохол в
инкриминираните в съответната правна норма стойности. Относно тази част от
процесните събития районният съд е избрал да се довери на обясненията на
подсъдимия, че не е управлявал процесния лек автомобил. С този анализ на
доказателствата въззивната инстанция изразява съгласие по следните съображения:
Най-напред
обясненията на подсъдимия, освен доказателствено средство, са и средство за
защита. Поначало неспорно е, че заради качеството си на главна страна в
процеса, подсъдимият е заинтересован делото да завърши по начин, който не го
уврежда. Като ясно проявление на правото на защита, чл. 55, ал. 1 от НПК дава
право на подсъдимия да депозира обяснения, каквито намери за нужно, без да
държи сметка за тяхната истинност. Двойствената природа на обясненията
задължава решаващия орган да обсъди това доказателствено средство в контекста
на показанията на останалите свидетели, на другите обективни доказателства по
делото, на собствената им логичност и вътрешна убедителност и едва след това да
прецени дали да ги отхвърли или възприеме - изцяло или в отделни техни части.
Съобразявайки
изтъкнатите критерии Софийски градски съд прие, че версията на подсъдимия за
случилото се на инкриминираната дата и място е убедителна и подкрепена от другите
проверени доказателствени източници.
На първо
място, следва да се отчете, че в конкретния случай присъствието на подсъдимия в
л.а. марка „Мицубиши“, модел „Паджеро“, е безусловно доказано от собствените му
обяснения и от показанията на свидетелите П., Д., С. и Демиров, в което
отношение противоречия не са налице.
На
следващо място обстоятелството, че към инкриминирания момент подсъдимият С. не
е бил сам в процесния лек автомобил се доказа по безспорен начин от показанията
на свидетелите Д. и С. – служители при 02 РУ – СДВР, като последните изнасят личните
си възприятия относно това, че разминавайки се с л.а. марка „Мицубиши“, модел
„Паджеро“, са възприели наличието на повече от едно лице в него. Последното
изцяло кореспондира и с обясненията на подсъдимия, и с показанията на свидетеля П..
От показанията на разпитаните свидетели Д. и
С. се доказа по безспорен и категоричен начин, че подсъдимият П.С. не е бил установен
от тях в процесното МПС, зад волана му, а слизайки от лява предна врата със
свалена напред шофьорска седалка, респективно не са събрани каквито и да било
доказателства по посока на това той лично да е управлявал процесния автомобил.
Напротив, визираните показания на полицейските служители, преценени и
съпоставени с показанията на свидетеля П., водят до единствено възможен извод,
че подсъдимият е бил пасажер във, а не шофьор на л.а. Всеки един от свидетелите
– служители при 02 РУ – СДВР е посочил, че е възприел подсъдимия извън
автомобила, както и че към момента на установяването му двигателят на МПС не е
работил. Факт, потвърден и от депозираните обяснения на подсъдимия. Обстоятелството,
че нито един от свидетелите не е възприел подсъдимия да управлява МПС се
установява и от показанията на свидетеля П., който изрично е посочил, че
последния се е возил на задната седалка зад шофьорското място в управлявания
лично от него лек автомобил.
Непротиворечиво
и също безусловно се доказва, че на подсъдимия била извършена проверка за
алкохол с техническо средство Алкотест „Дрегер 7510+“ с фабричен № 0212, като
при проверка с проба № 6524 бил установен положителен резултат от 2,26 на
хиляда, както и че му е съставен акт за установяване на административно
нарушение и издаден талон за медицинско изследване № 0048526 за кръвна проба в
МБАЛ „Св.Анна – София“ АД. На място в болничното заведение подсъдимият
предоставил кръвна проба за сравнително изследване, при която била установена
концентрация на алкохол в кръвта му от 1,8 на хиляда.
Липсата
на доказателства, които да подкрепят тезата на прокуратурата, че подсъдимият е управлявал
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда
означава, че подобно фактическо положение не може да бъде изведено по начина,
изискуем от разпоредбата на чл. 303 от НПК. Липсата
на каквито и да е убедителни доказателства за управление на лек автомобил в
посоченото нетрезво състояние означава също така, че въззивният съд няма
основание да промени решаващия извод на първата инстанция. Крайният извод на
районния съд, че събраните доказателства не могат да обосноват осъдителна
присъда, е резонен. В случая не се доказа елемент от изпълнителното деяние на престъплението по
чл.343б, ал.1 от НК, за което П.С. е предаден на съд, а именно – управление на
МПС.
Изводите
на първата инстанция, че доказателствата по делото не установяват с
необходимата категоричност подсъдимият да е извършил от обективна страна
престъплението по чл. 343б, ал.1 от НК, са обосновани, поради което и
наведените възражения в протеста на СРП в този смисъл, настоящата инстанция
намира за неоснователни. За да бъде постановена осъдителна присъда следва да е
достигнато до единствения възможен и законосъобразен правен извод, че
инкриминираната от държавния обвинител деятелност се субсумира както от
обективна, така и от субективна страна под престъпния състав, визиран в
обвинението, а също така и че деянието е извършено по несъмнен начин от
подсъдимия. Когато не са налице горните обстоятелства съдът е длъжен да признае
подсъдимия за невиновен с оглед разпоредбата на чл. 304 НПК, тъй като присъдата
не може да почива на предположения за съпричасността на подсъдимия към
деянието. Правните изводи на съда, постановил контролирания съдебен акт, са
съобразени с доказателствата по делото, установената фактическа обстановка и
със закона. В протеста не се излагат други доводи, извън вече обсъдените при
излагането на фактическата и правната страна, поради което съдът не обсъжда
такива.
С оглед
изложеното и след като служебната проверка на присъдата не констатира
неправилно приложение на материалния закон или съществени нарушения на
процесуалните правила, СГС прие, че обжалваният пред него съдебен акт следва да
бъде потвърден.
Така
мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Софийски градски
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 31.01.2018 г. по н.о.х.д. № 13796/2017 г. по описа на Софийски
районен съд, НО, 97-ми състав.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.