Р Е Ш Е Н И Е № 61
гр.
Сливен 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на четиринадесети март, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
при секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 13/2022 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на В.И.В., ЕГН**********,***, чрез адв. Л.К., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1670-000188 от 25.12.2021 г. на Началник РУ към ОД на МВР - Сливен, РУ – Сливен, с която на оспорващия, на основание чл. 171, т.2а, б.а от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца до една година, а именно за 180 дни и са отнети СРМПС № ********* и 2 бр. рег. табели № ********.
В жалбата си оспорващият твърди, че оспорената заповед е постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необоснована. Сочи, че на посочената дата, 25.12.2021 год., личният му автомобил, марка „Ауди А 4", peг. № ******** е бил паркиран пред дома му в ***. Оспорва, че е управлявал автомобила на посочената дата и час. Моли съда да отмени оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка изцяло като незаконосъобразна.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се явява лично и с адв. Л.К. ***, който поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Моли съда да обяви за нищожна, алтернативно за незаконосъобразна оспорената заповед. Подробни съображения излага в писмени бележки. Претендира за направените по делото разноски.
Административният орган, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от упълномощен п. п. гл. юриск. К. Б., която оспорва жалбата. Моли да бъде оставена без уважение.
Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи и събраните по делото относими към спора доказателства, и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:
На 25.12.2021 г. на В.И.В. с ЕГН: **********, е съставен от служител на ОД на МВР – Сливен, РУ Сливен, АУАН Серия AД бл. № 009176, за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, в присъствието на свидетели – очевидци, за това че на 25.12.2021 г. около 19,30 ч., в с. Б. на у. „Л.“ – до № *** посока у.“Т.“ като водач на МПС - Ауди А4 с per. № ********, управлява горепосоченото МПС лична собственост. При направена справка с ОДЧ се установило,че СУМПС е отнето на 03.08.2020 год. по съдебен ред. Лицето отказва да подпише АУАН, удостоверено с подпис на свидетел.
На 25.12.2021 г. от Началник РУ към ОД на МВР – Сливен, РУ - Сливен е издадена оспорената в настоящото производство Заповед № 21-1670-000188. С нея на оспорващия, с правно основание чл. 171, т. 2А, б. „А” от ЗДвП е наложена ПАМ – прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца до една година, а именно за 180 дни, като са отнети СРМПС № ********* и два броя рег. табели с № ********, затова че В.И.В. управлява МПС, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред, с което виновно е нарушил чл. 150а, ал.1 от ЗДвП. В мотивите на заповедта са възпроизведени констатациите в съставения АУАН Серия AД бл. № 009176, с посочване, че при допълнително извършена проверка се установило, че водачът има присъда №1019/12.08.2020год. на РС-Сливен лишаване 18 месеца,считано от 03.08.20г. - 03.02.22год. Заповедта е връчена лично на оспорващия на 05.01.2022г.
Не се спори, че към датата на издаване на оспорената заповед – 25.12.2021 г., МПС - Ауди А4 с per. № ******** е р. на името на оспорващия като с.
В хода на съдебното дирене е представена Справка за нарушител/водач на името на В.И.В.; препис от Определение, постановено на 12.08.2020 г. по НОХД № 1019/2020 г. по описа на СлРС, с което В.И.В., ЕГН ********** е о. на 1 година и шест месеца „Лишаване от право да управлява МПС“ влязло в сила на 12.08.2020 г., от които е видно, че СУМПС е отнето на 03.08.2020 г.; Съдебномедицинско удостоверени № 579/2021 г.; Заповед за з. рег. № 1670зз-765/25.12.2021 г.; протокол за о. от 25.12.2021г.; справка за съдимост на лицето В.И.В. и Заповед № 343з-86/20.01.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Сливен, с която Началник РУ е оправомощен да прилага принудителни административни мерки по ЗДвП.
По делото по искане на оспорващия са разпитани като свидетели М. П. М. – б. на оспорващия и Й. Н. Й.. Свидетелката М. посочва, че когато са дошли полицаите са си били л.; В. е бил в къщи с е. м.; служителите се качили при В., р. го, в. го с тях, а когато го в. В. бил о., б.; единият от служители твърдял, че е карал колата, тъй като двигателя бил топъл; посочва, че през деня В. запалвал колата, за да не му падне „двигателя“; сочи, че бил правил през деня някаква част на колата; твърди, че автомобила през целия ден е бил пред дома им; след това незнаела какво се е случило; на другия ден отишла в Полицията вечерта към 21.00 часа да го п.. Свидетелят Й. посочва, че през деня е бил заедно с В.; поправяли автомобила до около 14.00 часа, след което пили; към 18,30 – 19,00 часа го завел до тях, във видимо н. с.; автомобила бил пред В.; не бил виждал той да кара автомобила.
Разпитани по делото са свидетелите Я.Р.З. – а. и С.Т.К. и К.Н.К. – о..
А. З. изрично уточнява, че а. е с. по "с. п. на д. с.“, че В. е управлявал автомобила; вечерта на 25.12.2021 г. е бил д. като К. на о. в Г. „О. на о. р.“ към Р. у. – С.; заедно с д. по Р., посетили с. Б., във връзка с п. с. за б. с н.; пристигайки на място, в к. на м. и ж. – р. на м., същите заявили, че В. е карал собствената се колата, преди тяхното пристигане, като е з. д. им до тях; В. заявил, че не е карал и че колата няма двигател; при извършена проверка се установило, че двигателят си е на място и е топъл; по с. п. на д. с., които са заявили, че В. е з. д. им до тях, с. АУАН, тъй като от направена справка в системата е установил, че същият е с отнето свидетелство. А. не е к. л. оспорващия да е управлявал лек автомобил.
От с. п. на С.Т.К. и К.Н.К. се установява, че оспорващият, е бил в д. им; след като пийнали се с. със с. им; д. им го завeла у тях, след това се върнали с колата, която управлявал В., постояли и се прибрали; след 15-20 минути, най-много половин час с полицейската кола по п. с., д. д. им И. М.. И д. с. категорично заявяват, че са видяли В. да шофира колата.
При горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със своя Заповед № 343з-86/20.01.2017 г. директорът на ОДМВР – Сливен на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП е оправомощил различни служители при ОДМВР – Сливен да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", и т. 6 и т.7 от ЗДвП, като в т. 1.2 от заповедта е посочен началник РУ - Сливен при ОДМВР - Сливен. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
Обжалваният административен акт е издаден и в предвидената от закона съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП форма – мотивирана заповед, като в нея са изложени фактическите и правни основания за издаването. Извършено е позоваване на съставения АУАН. Описаните в АУАН фактически обстоятелства относно извършено нарушение по ЗДвП – управление на МПС от водач, който е лишен от право да управлява МПС по съдебен ред, съответстват на фактическите основания, които се съдържат в оспорената заповед. Заповедта е издадена на основание по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. В нея са посочени и правните разпоредби, които са нарушени, както и тези, на основание на които е наложена ПАМ. Правните констатации на административния орган съответстват на изложените обстоятелства, поради което и съдът намира, че при издаване на заповедта са спазени законовите изисквания за форма.
При издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. На жалбоподателя е връчен АУАН, при отказ, което е удостоверено с подписа на свидетел.
При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът съобрази следното:
Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН, както е и в настоящия случай. Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. По делото доказателствената сила на съставения АУАН не бе оборена. АУАН и издадената въз основа на него ЗППАМ са съставени на основание с. п. на лицата С.Т.К. и К.Н.К.. И двамата са категорични, че В. е шофирал собствената си кола вечерта на 25.12.2021 г. Съдът намира, че въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, е доказано безспорно по делото, че на 25.12.2021 г. жалбоподателят В. е управлявал описания в АУАН и в ЗППАМ лек автомобил.
В оспорения административен акт е посочено правилно и относимото правно основание – чл. 171, т.2а, б. а от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Приета е за установена третата хипотеза, а именно МПС управлявано от лице, което е лишено от това право по съдебен ред.
За пълнота на изложеното следва да бъде посочено също така, че ПАМ се налагат отделно от административните наказания по чл. 13 от ЗАНН, които имат различна цел, посочена в чл. 12 от ЗАНН. Наложената принудителната административна мярка е в минималния размер от 6 месеца, предвиден в чл. 171, т.2а б.а от ЗДвП.
Процесната принудителна административна мярка не цели да санкционира/накаже нарушителя и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигане правно определен резултат - подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на ПТП, на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Това въздействие върху субекта е преценено от законодателя като превенция срещу извършването на определен вид правонарушения. Крайният резултат от мярката по чл. 171, т.2а от ЗДвП е временно "отнемане" на средството за извършване на нарушението, тъй като макар ППС да остава под властта на неговия собственик/собственици, прекратяването на регистрацията, чрез сваляне на регистрационните табели, препятства възможността за движението му по пътищата, респ. възможността да бъде извършено ново и/или повторно нарушение. Превес тук следва да се даде на обществения интерес, тъй като последният несъмнено е с по-висок интензитет, а съразмерността /чл. 6 от АПК/ винаги следва да се съобразява с основната цел на закона.
По изложените съображения съдът приема, че са били налице основания за издаване на обжалваната заповед. Налагането на принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство", с оглед установеното от фактическа страна, е било задължително. Срокът на действие на тази принудителна административна мярка е ограничен – от шест месеца до една година. Административният орган е съобразил това ограничение и е наложил мярка в предвидения от закона минимален размер, а именно 180 дни.
С оглед изложеното съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна, поради което жалбата като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. Разноски са поискани своевременно само от оспорващия, каквито, с оглед изхода на процеса, не следва да бъдат присъждани.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 4 от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.И.В., ЕГН **********, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1670-000188 от 25.12.2021 г. на Началник РУ към ОД на МВР - Сливен, РУ – Сливен, с която на В.И.В., на основание чл. 171, т.2а, б.а от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца до една година, а именно за 180 дни.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: