№ 2523
гр. София, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Галя Митова
Членове:Валентина А.а
Милен Евтимов
при участието на секретаря Мариана Д. Ружина
като разгледа докладваното от Милен Евтимов Въззивно гражданско дело №
20221100512704 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Б. А. С. срещу решението,
постановено по гр.д.№ 47792/2021 г. на СРС, ІІІ ГО, 92 състав, в частта, в
която е оставена без уважение молбата на въззивника за промяна на бащиното
му име от „А.“ на „И.“. В жалбата се твърди, че решението в обжалваната
част е неправилно, като подробно са изложени съображенията за това.
Въззивникът моли да се отмени решението в обжалваната част и да се
постанови друго, с което да се промени бащиното му име от „А.“ на „И.“.
Община Х. е подала становище за неоснователност на молбата за
промяна на бащиното име на въззивника.
Столична община не взема становище по жалбата.
Представителят на Софийска градска прокуратура - прокурор Радослав
Стоев, счита, че въззивната жалба е неоснователна, тъй като
първоинстанционното решение в обжалваната част е правилно и
законосъобразно.
1
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК, от
молителя в първоинстанционното производство, имащ правен интерес от
обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е
валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и
доводи, приема за установено следното:
С решението по гр.д. № 47792/2021 г. Софийският районен съд, ІІІ ГО,
92 състав, е допуснал промяна на фамилното име на Б. А. В. от „В.“ на „С.“,
но е оставил без уважение молбата на лицето за промяна на бащиното му име
от „А.“ на „И.“.
Наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на
първоинстанционното решение в обжалваната част са неоснователни.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗГР промяната на собствено, бащино или
фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на
заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено
неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. В
решение № 77 от 16.02.2012 г. по гр.д. № 344/2011 г., Г.К., ІV Г.О. на ВКС, е
прието, че важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР се явяват
онези, които създават преди всичко затруднения при общуването в
обществото, включително и с държавните институции; тези важни
обстоятелства не трябва обаче да са в нарушение на изискванията на чл. 9, чл.
13 и чл. 14 от ЗГР, и на други императивни разпоредби на посочения закон.
Аналогично е разрешен въпросът и в решение № 680 от 11.01.2011 г. по гр.д.
№ 1164/2009 г., Г.К., ІV Г.О. на ВКС – предвид основните принципи на
гражданското право и обществения морал, важни по смисъла на чл. 19, ал. 1
от ЗГР са такива лични и обществени обстоятелства, които правят носенето
на името лично или обществено неудобно или неподходящо; тази преценка
обаче винаги следва да бъде обвързана с императивните изисквания на чл. 13
и чл. 14 от ЗГР (и посочените в тях възможни отклонения) относно начина на
образуване на бащиното и фамилното име на физическото лице.
Според чл. 13 от ЗГР бащиното име на всяко лице се образува от
собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание
съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не
позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните,
2
етническите или религиозните традиции на родителите.
В настоящия случай въззивникът желае да носи като бащино име
собственото име на съпруга на майка му – И.Т. С., с което име „И.“ е известен
в обществото. Изложените в молбата по чл. 19, ал. 1 от ЗГР важни
обстоятелства обаче са в противоречие с горепосоченото императивно
правило, въз основа на което се образуват бащините имена на българските
граждани. Отклоненията (изключенията) в разпоредбата на чл. 13 от ЗГР се
отнасят само до наставките и окончанията. При заявените от въззивника
твърдения бащиното му име може да бъде само А., защото той е с известен
баща, чиито имена са А.Б. В.. Допуснатата от районния съд промяна на
фамилното име на въззивника не задължава настоящия съд да промени
бащиното име на лицето, щом с тази промяна ще се наруши императивното
правило на чл. 13 от ЗГР.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в обжалваната
част е правилно, постановено е при спазване на материалния и процесуалния
закон, и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението по гр.д. № 47792/2021 г. по описа на
Софийския районен съд, ІІІ ГО, 92 състав, в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3