№ 3511
гр. София, 01.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20241110159513 по описа за 2024 година
Предявен е от И. Б. Т. срещу „ВИВУС.БГ“ ЕООД установителен иск с правно
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че клаузата,
предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане от Договор за паричен заем №
********** от 22.06.2023г. е нищожна, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 73,81 лева, представляваща
платена без основание по нищожната договорна клауза такса за експресно разглеждане на
заема /съгласно допуснато изменение на предявения иск чрез увеличение на размера му на
основание чл. 214 ГПК с протоколно определение от 27.02.2025г./, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на исковата молба - 08.10.2024г., до окончателното й
изплащане.
Ищецът твърди, че на 22.06.2023г. с ответника сключили Договор за паричен заем №
**********, по силата на който му била предоставена сумата от 300 лева при лихвен
процент 40,96 % и ГПР 49,60 %, като заемът следвало да бъде погасен в срок до 22.07.2023г.
В договора била обективирана клауза, предвиждаща заплащането от него на такса за
експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 73,81 лв.
Твърди, че към настоящия момент изцяло бил погасил всички дължими суми по договора с
плащане в общ размер от 374,15 лв., вкл. таксата за експресно разглеждане. Намира, че
клаузата от договора, предвиждаща възможността за начисляването й заобикаля
изискванията на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, тъй като не представлявала такса за допълнителна
услуга, а такса, свързана с усвояването на кредита и администрирането му, чието
начисляване било изрично забранено. Ето защо, включената в съдържанието на договора за
паричен заем клауза била недействителна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Наред с това,
1
ищецът счита, че по своя характер тази такса представлява начин за получаване на
допълнително възнаграждение от кредитора, наред с договорната лихва, което
противоречало на добрите нрави и водело до заобикаляне на императивната разпоредба на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, което било в пряко нарушение с разпоредбата на чл. 143, т. 19 ЗПК.
Поддържа се, че в процесния договор за кредит бил посочен грешен размер на ГПР, а
действителният такъв надвишавал с пъти допустимия максимален праг, установен в чл. 19,
ал. 4 ЗПК. Твърди, че при посочване на ГПР в договора от 22.06.2023г. не били взети
предвид таксите за допълнителните услуги, в това число за експресно разглеждане, които по
същността си били разходи по кредита. По този начин било налице заобикаляне на
изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника.
Следователно, грешното посочване на ГПР било равнозначно на липса на този съществен
компонент от съдържанието на договора съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което обуславяло
извод за недействителност на целия договор за паричен заем на основание чл. 22 ЗПК, в
частност на процесната оспорена клауза. Навежда и доводи за нищожност поради
накърняване на добрите нрави, тъй като бил нарушен принципа за недопускане на
неоснователно обогатяване и умишлено се въвеждал потребителя в заблуждение. Поради
това счита, че платената от него такса за експресно разглеждане била платена без основание.
По изложените в исковата молба доводи и съображения ищецът обуславя правния си
интерес от предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва, че между страните бил
сключен договор за кредит, както и че по него били начислени договорна лихва в размер на
10,10 лева и такса за допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане в размер на
73,81 лева. Общият размер на кредита, който следвало да се погаси до падежната дата, бил
на стойност 383,91 лева. Сочи, че ищецът доброволно бил кандидатствал за отпускане на
кредита, като бил попълнил желаните параметри, включително желанието да ползва
услугата за експресно разглеждане на кредита, и бил одобрил Общите условия на ответника,
като към договора се прилагали и Специални условия. Оспорва таксата за експресно
разглеждане да е нищожна. Излага, че при приемане на искането за отпускане на кредит
предоставил на ищеца пълна и ясна преддоговорна информация, като по всяко време при
кандидатстването били посочени параметрите на процесния договор за кредит -
възнаградителна лихва, размер на таксата за експресно разглеждане и общия размер на
кредита, и ищецът имал възможност да се откаже, включително в 14-дневен срок след
сключването на договора, без да обосновава отказа си. Поддържа, че на 24.06.2023г.
задължението по кредита било погасено като по сметка на дружеството ищцата била
заплатила сумата от 374,15 лева, осчетоводена по пера, както следва: 300 лева, главница,
0,34 лева, договорна лихва и 73,81 лева, такса за използване на допълнителна услуга бързо
разглеждане. Счита, че бил безспорен факта, че задължението по кредита било погасено,
както и разпределението на сумата по пера, вкл. и факта, че ищцата била заплатила сумата
от 73,81 лева, представляваща такса за бързо разглеждане. Счита, че ГПР бил формиран
изцяло в съответствие със законовата формула, като оспорва таксата за експресно
2
разглеждане да подлежала на включване в него, след като тя не се заплащала във връзка с
договора, а била дължима за самостоятелна услуга, която не касаела усвояването или
управлението на кредита, а се предоставяла преди да се стигне до сключване на договор за
кредит, и щом ползването на услугата не било задължително условие или гаранция за
получаване на кредита или за получаването му при предлаганите условия. Поради
изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира
разноски. Релевира възражение за прекомерност на разноските на ищеца.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По предявените искове в тежест на ищеца е да установи сключването на договора за
заем със соченото в исковата молба съдържание на оспорената клауза, както и извършеното
плащане на процесната сума в полза на ответника на основание оспорената договорна
клауза.
В тежест на ответника е да докаже наличие на основание за получаване на платените
от ищеца искови суми, а именно валидно обвързващи страните договорни клаузи,
предвиждащи погасяване на отпуснатия заем в размерите на така извършеното плащане.
В конкретния случай с определението от 06.01.2025г., в което е обективиран проектът
за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 27.02.2025г., съдът на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че
между страните е бил сключен на 22.06.2023г. Договор за кредит № **********, както и че
на 24.06.2023г. задълженията по договора са били погасени изцяло чрез заплащане на сумата
от 374,15 лева, с която са били погасени следните суми: 300 лева, главница, 0,34 лева,
договорна лихва и 73,81 лева, такса за използване на допълнителна услуга бързо
разглеждане.
Освен безспорния характер на горните обстоятелства същите се установяват и от
приетия препис от Договор за кредит № ********** от 22.08.2023г. с предмет предоставяне
в заем на сума в размер на 300 лева за срок от 30 дни, при ГЛП- 40,97 % и ГПР- 49,6 %. В
договора е посочено, че лихвата за срока на кредита е в размер на 10,10 лева, както и че е
начислена такса за бързо разглеждане на кредита в размер на 73,81 лева. Общо дължимата
сума по договора за кредит е в размер на 383,91 лева.
По делото е прието извлечение № ********** от 22.07.2023г. от „Вивус.БГ“ ЕООД, в
което е посочено, че по Договор за кредит № ********** общата сума за плащане е 383,91
лева, формирана както следва: 300 лева- главница; доп. услуга- 76,89 лева – 3,08 лева,
отстъпка и 10,10 лева, лихва.
По делото е приета и разписка № 0400019062828732 от 23.06.2023г. за сумата от
377,70 лева с наредител И. Б. Т. в полза на „Вивус. БГ“ ЕООД с номер на кредита
**********.
С оглед на приетите по делото доказателства съдът намира, че по делото е установено
3
наличието на облигационно правоотношение между страните по гореописания договор за
потребителски кредит, в който изрично е посочено, че е начислена такса за бързо
разглеждане в посочения в исковата молба размер, а именно 73,81 лева.
Относно изложените в исковата молба съображения за нищожност на клаузата,
регламентираща такса за бързо разглеждане съдът намира следното.
В Общите условия, приложими към договора за кредит, е предвидено, че такса за
бързо разглеждане е такса за предоставяне на допълнителна незадължителна услуга по
искане на кредитополучателя, която гарантира обработка на искането за кредит и отговор в
рамките на 15 минути от подаването му по електронен път, по телефон или на хартиен
носител в офис на партньор. Таксата за бързо разглеждане може да бъде заявена при
подаване на искането за отпускане на кредит и/или допълнителна сума по кредит при
срокове и условия, посочени в ОУ и съгласно Тарифа на кредитора.
Съгласно представените общи условия такси по кредита са такси за предоставяне на
допълнителни незадължителни услуги, които са заявени от кредитополучателя като такса за
бързо разглеждане и такса за удължаване.
В чл. 4 от ОУ е посочено, че кредиторът се задължава да даде отговор на
кредитополучателя дали искането за отпускане на кредит е одобрено в срок от 7 календарни
дни, считано от датата на получаването му, като изпрати кратко текстово съобщение, имейл
и/или се свърже по телефон.
В чл. 4.1 е регламентирана таксата за бързо разглеждане.
Съгласно чл. 4.2 кредиторът предоставя възможност на кредитополучателя да заяви
изрично бързо разглеждане на подаденото искане за отпускане на кредит. Услугата бързо
разглеждане е допълнителна незадължителна услуга, която се предоставя при изрично
искане от страна на кредитополучателя и гарантира обработка на искането и предоставяне
на отговор до 15 минути от изпращането му. Когато искането за отпускане на кредит
постъпи извън работното време на кредитора, в неработен ден или на официален празник, се
допуска забавяне в обработката извън посочените 15 минути, но при всички случаи се
гарантира приоритетно разглеждане и ускорена процедура за отговор в срок до 2 часа от
началото на първия следващ работен ден. Кредиторът не може да бъде държан отговорен за
забавяния, възникнали поради технически проблеми или по вина на кредитополучателя
/например при изключен мобилен телефон/. Кредиторът се задължава да изпълни услугата в
първия възможен момент. Съгласно чл. 4.4 за заявката на допълнителната незадължителна
услуга за бързо разглеждане на искането за кредит, кредитополучателят дължи такса за
бързо разглеждане, която се изчислява спрямо сумата на кредита и срока на договора за
кредит. Дължимата сума за тази допълнителна незадължителна услуга е посочена в
Специалните условия на договора за кредит и е включена в Тарифа на кредитора, налична
на началната страница. Съгласно чл. 4.5 допълнителната незадължителна услуга за бързо
разглеждане не е задължително условие за отпускането на сумата по заявения кредит и не
увеличава възможностите на кредитополучателя да получи кредит.
4
По действителността на уговорената клауза съдът намира следното:
Действително в чл. 10а ЗПК законодателят е допуснал събирането на такси за
покриване на административни разходи при предоставяне на допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит, но различни от основната услуга по усвояване и управление на
кредита. Целта на таксите и комисионните по смисъла на цитираната разпоредба е да се
покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по
предоставяне на кредит. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация
на заемодателя. Макар законодателят да не е предвидил съдържанието на действията по
усвояване и управление на кредита по чл. 10а от ЗПК, съдът счита, че тези действия
включват типичните и присъщи такива за дейността по предоставяне на кредита, както и
тези по управлението му. Разпоредбата на чл. 10а от ЗПК ограничава възможността в тежест
на потребителя да бъдат възлагани такси за такива действия, които кредитодателят е длъжен
да извърши преди и по време на сключването на договора за кредит. Самите действия по
усвояване на кредита са свързани с получаване на сумата от кредитодателя, но и с
действията на кредитодателя по предоставянето й, както и с неговите задълженията преди и
при сключване на договора – за преценка на кредитоспособността, за предоставяне на
задължителната предварителна информация.
В случая уговорената такса за експресно разглеждане на заявката за кредит
представлява такса, свързана с предоставянето на кредита, тоест с усвояването му, поради
което спрямо нея се прилага установената в чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забрана. Видно от
гореописаните ОУ същата се дължи само при одобряване на кредита, зависи от размера на
заетата сума и периода на договора. С оглед на което размерът на таксата се преценява във
всеки конкретен случай спрямо параметрите на договора за кредит, т.е. е пряко свързана с
предоставянето на самия кредит. На следващо място, по делото липсват доказателства, от
които да се направи извод, че при разглеждане на документите за отпускане на кредит
кредиторът прави допълнителни и неприсъщи разходи, за които да събира отделна такса.
Сам по себе си фактът, че искането за отпускане на кредит ще се разгледа бързо /в смисъл
по-бързо от другите искания за кредит/ не представлява допълнителна услуга, която следва
да се заплаща от потребителя отделно. Ако тази услуга оскъпява продукта, то разходите
следва да се компенсират с увеличаване на цената му, а не с начисляване на такси по чл. 10а
от ЗПК. В този смисъл е и практиката на съдилищата, намерила отражение в Решение №
1441 от 12.03.2024г. на СГС по в. гр. д. № 5977/2023г., Решение № 4067 от 20.07.2023г. на
СГС по в. гр. д. № 9689/2022г., Решение № 5621 от 03.11.2023г. на СГС по в. гр. д. №
6095/2022г., Решение № 3609 от 04.07.2023г. на СГС по в. гр. д. № 8049/2022г.
Предвид гореизложеното предявеният установителен иск е основателен и следва да
бъде уважен.
С оглед основателността на иска за нищожност на атакуваната клауза и при липса на
други основания за имущественото разместване, предявеният осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД също е основателен. Между страните не е спорно, че
5
ищецът е заплатил сумата от 73,81 лева за погашение на процесната такса за бързо
разглеждане, поради което предявеният иск за връщане на така посочената сума като платена
при начална липса на основание следва да бъде уважен изцяло.
Законна лихва следва да бъде присъдена върху първоначално предявения размер от 50
лева, считано от датата на подаване на исковата молба- 08.10.2024г., до окончателното
плащане, а върху увеличения размер от 23,81 лева /73,81 лева – 50 лева/ от датата на
подаване на молбата за увеличение на размера на иска по чл. 214 ГПК- 24.02.2025г., до
окончателното изплащане на сумата.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът. Същият е сторил
разноски за държавна такса в размер на 100 лева, които следва да му се присъдят. В
производството ищецът е бил представляван безплатно от Еднолично адвокатско дружество
„Д. М.“ съгласно Договор за правна защита и съдействие, намиращ се на л. 70 от делото.
Поради което и на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, в полза на Еднолично адвокатско дружество
„Д. М.“ следва да бъде определено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, към
което следва да се прибави ДДС в размер 80 лева, доколкото по делото са представени
доказателства за регистрация по ДДС. При определяне на размера на дължимото адвокатско
възнаграждение съдът взе предвид изводите в Решение на СЕС по дело С-438/22 от
25.01.2024г., като намира, че с оглед горепосоченото решение на СЕС следва да откаже
приложението на националната правна рамка, определяща размера на адвокатските
възнаграждения /НМРАВ/ и да определи размер на адвокатско възнаграждение съобразно
фактическата и правна сложност на делото. Съдът отчете обстоятелството, че делото е
приключило в едно съдебно заседание без изслушване на свидетели и без изслушване на
вещо лице, както и че се касае за дело с обичайна за този тип дела сложност, като в
проведеното съдебно заседание не са присъствали представители на страните. С оглед на
което съдът намира, че възнаграждение в размер на 400 лева отговоря на фактическата и
правна сложност на делото, както и на извършените от процесуалния представител правни
действия, изразяващи се в подаване на искова молба и молба-становище. Поради
гореизложеното на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ следва да се присъди
възнаграждение в размер от 480 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от И. Б. Т., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу
„ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Лозенец“, ул. „Д. Хаджикоцев“ № 52-54, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3
ЗЗД нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане
от Договор за паричен заем № ********** от 22.06.2023г.
ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
6
управление: гр. София, район „Лозенец“, ул. „Д. Хаджикоцев“ № 52-54, да заплати на И. Б.
Т., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД сумата от 73,81
лева, представляваща платена без основание по нищожната договорна клауза такса за
експресно разглеждане на Договор за паричен заем № ********** от 22.06.2023г., ведно със
законната лихва върху сумата от 50 лева от датата на подаване на исковата молба -
08.10.2024г., до окончателното й изплащане, и ведно със законната лихва върху сумата от
23,81 лева за периода от 24.02.2025г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Лозенец“, ул. „Д. Хаджикоцев“ № 52-54, да заплати на И. Б.
Т., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 100 лева,
представляваща сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Лозенец“, ул. „Д. Хаджикоцев“ № 52-54, да заплати на
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под № *********,
фирмено дело № 24/2021г. по описа на 24 св. СГС на основание чл. 38 ЗАдв. сумата от 480
лева, представляваща адвокатско възнаграждение с включено ДДС за осъществено
безплатно процесуално представителство по делото на И. Б. Т..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7