Р Е Ш Е Н И Е
Гр. Габрово, 23.03.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровски районен съд в открито
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ПЕТРАКИЕВА
При секретаря В.М., като разгледа
докладваното от съдията, АНД №1459 по описа за 2015г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на “ЕНЕРГО ПРО МРЕЖИ”АД гр. Варна,
представлявано заедно от всеки двама от
членовете на управителния съвет : Петр Тесарж, Павел Ваня, Михеил Боцвадзе и
Радослав Цветков, против Наказателно постановление № НП-417 от 17.12.2014г.
издадено от председателя на ДКЕВР, с което на осн. чл. 206 ал.1 от ЗЕ е
наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лева.
В жалбата се твърди, че наказателното
постановление е издадено от ДКЕВР при
липса на материална компетентност и като такова е незаконосъобразно. Деянието, за което ДКЕВР е наложило
санкция представлява непредставяне на
доказателства за извършена последваща метрологична проверка на средство за
търговско измерване, от което е направен извод че описаното в наказателното
постановление СТИ е с изтекъл срок на метрологична проверка. СТИ на
електрическа енергия подлежат на метрологичен
контрол, включително и на последващи проверки по реда на Закона за
измерванията., компетентни да извършват проверки и да установяват нарушения по
ЗИ били длъжностни лица от Главна
дирекция “Метрологичен надзор”, определени
от Председателя на ДАМТН.
Сочи се, че наказателното постановление е издадено
след изтичане на сроковете по чл. 34 ал.1 от ЗАНН. Видно от описанието на нарушението, същото е
извършено с изтичане на 2011г., а нарушението е установено на 18.03.2014г.,
като е съставен АУАН на 07.07.2014г. Изтекли са преклузивните срокове – тримесечен от откриване на
нарушителя и една година от извършване на нарушението. Наказателното
постановление било издадено при съществено нарушение на разпоредбата на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН,
съобразно която задължителен
реквизит на наказателното постановление
трябва да бъдат описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е било
извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Наказателното постановление било издадено в
противоречие на чл. 2 ал.2 във вр. с чл. 31 от ЗАНН и при липса на
санкционна норма за твърдяното нарушение в специалния закон.
Претендира се отмяна на
наказателното постановление.
В проведеното съдебно заседание
процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата.
Процесуалният представител на
ответната КЕВР гр. София оспорва жалбата, счита същата за неоснователна и моли,
като такава да бъде оставена без уважение, а обжалваното наказателно
постановление, като правилно и законосъобразно да бъде изцяло потвърдено.
Съдът, като
прецени доводите наведени в жалбата и атакуваното наказателно постановление,
намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59
ал.2 от ЗАНН и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
По
делото се събраха гласни и писмени доказателства, от съвкупната преценка на
които съдът намира за установено следното:
На
18.03. 2015 г. свидетелите Г.П. – главен експерт в ГД “КРС” – ДКЕВР и Д.Г. –
външен експерт, в присъствието на К.З. и
Ц.Ц. - специалисти измерване РОЦ Г.
Оряховица и Габрово извършили проверка в
обект в гр. Габрово, ул. “******” № 38,
абонатен № **********, в изпълнение на правомощията по чл. 76 ал.4 във вр. с
чл. 78 ал.2 т.1-2, чл. 80 ал.1 от ЗЕ и чл. 166 ал.1 от Наредба № 3 от
21.03.2013г. за лицензиране на дейностите в енергетиката длъжностните лица извършили оглед на обекта за установяване на
техническото му състояние. Извършен бил
оглед на обект – средство за техническо измерване /СТИ/, /електромер/, с
фабричен № А *********, тип 5225Е на фирма AMPY за установяване на техническото
му състояние, съгласно Наредба за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, приета, с ПМС
№ 239 от 24.10.2003г., посл. Изм. ДВ бр. 54 от 22.07.2011г., и съгласно
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /обн. ДВ бр. 98 от
12.11.2013г/. На длъжностните лица от ДКЕВР не бил предоставен протокол за
последна извършена метрологична проверка на описаното СТИ. В извадка от
регистъра на СТИ, поддържана от „Енерго Про мрежи” АД като година за следваща
метрологична проверка била посочена 2011 г. Констатирано било, че СТИ е с изтекъл срок на последваща
метрологична проверка.
За
направената констатация бил съставен АУАН № КРС – 1010 от 07.07.2014 г. Същият
бил надлежно връчен и подписан. Въз основа не него било издаден и обжалваното
Наказателно постановление.
Съгласно
т.3 Специални условия, т.3.5 Измерване на електрическата енергия, г. 3.5.2 от
Лицензия № Л-130-07/13.08.2004г., лицензиантът е длъжен да поддържа
средствата за търговско измерване на
електрическата енергия, доставяна на потребителите в състояние, съответстващо
на изискванията на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия,
както и да извършва редовни проверки, изпитания и контрол върху тях.
Съгласно
чл. 41 от Правилата, всички средства за търговско и контролно измерване
подлежат на първоначална и последващи проверки по реда на Закона за
измерванията, Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол и Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на
средствата за измерване. Съгласно чл. 26 ал.1 от Закона за измерванията,
контролът на средствата за измерване се извършва чрез одобряване на типа,
първоначална проверка и последваща проверка. Съгласно чл. 43 ал.4 от Закона за
измерванията, периодичността на
последващите проверки се определя със заповед на председателя на ДАМТН, която
се обнародва в Държавен вестник, и се обявява в официалния бюлетин на
агенцията. Съгласно Заповед № А-10 от 05.03.2010г. на Председателя на ДАМТН /
обн. ДВ бр. 85 от 2011/, последваща проверка на еднофазни електромери се
извършва на период шест години.
Като
лицензирано дружество, “Енерго Про Мрежи” АД е било длъжно да поддържа средствата за търговско измерване на
електрическата енергия, доставяна от потребителите, в състояние, съответстващо
на изискванията на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия
, включително и да предприеме действия за извършване на редовни проверки, изпитания
и контрол върху тях, тоест и действия за подмяна на гореописаното СТИ за
извършване на последваща метрологична проверка на СТИ в определения срок.
По
делото са изслушани показанията на свидетеля
Г.П., извършил проверката на дружеството жалбоподател. Същият изцяло
потвърди констатациите изложени, както в съставения констативен протокол
отразяващ резултата от проверката, както и в съставения АУАН.
Приложени
са: съпроводително писмо изх.№
Е-13-45-199/18.12.2015 година на КЕВР с входящ номер за РС - Габрово
9766/23.12.2015 година; жалба от “Енерго - Про Мрежи” АД, копие от наказателно
постановление № 480/17.12.2014 година на ДКЕВР с разписка за получаването му,
АУАН, лицензия, копие от наказателно
постановление № 417/17.12.2014 година на ДКЕВР с разписка, копие от наказателно постановление №
475/17.12.2014 година на ДКЕВР, АУАН № КРС – 1010/07.07.2014 година, лицензия,
копие от наказателно постановление № 407/17.12.2014 година, копие от наказателно постановление №
408/17.12.2014 година, копие от наказателно постановление № 409/17.12.2014
година, копие от наказателно постановление № 410/17.12.2014 година, копие от
наказателно постановление № 411/17.12.2014 година, копие от НП № 412/17.12.2014
година, копие от НП № 413/17.12.22014 година, Наказателно постановление №
417/17.12.2014 година, ведно с разписка за получаването му, АУАН № КРС – 1010/07.07.2014 година,
констативен протокол № 138-З-Е-2, протокол № 49/17.03.2014 година, писмо от
Енерго Про до ДКЕВР, свидетелство за калибриране, извадка от система за
администриране на СТИ, заповед № А-441813.10.2011 година, заповед № А-
102/05.03.2010 година, заповед № А – 441/13.10.2011 година, Заповед №
З-Е-4/02.01.2014 година, заповед № З-Е-63/11.02.2014 година, Заповед на
ДКЕВР-София № З-Е-2/02.01.2014 година; заповед № З-Е 113-/09.04.2014 година,
заповед № З – Е – 7/03.01.2104 година ,заповед № З – Е – 17/14.01.2014 година,
заповед № З – Е – 41/03.02.2014 година, заповед № З – Е – 90/13.03.2014 година,
заповед № З – Е – 105/24.03.2014 година, Решение № ПАМ-5/20.12.2013 година на
ДКЕВР, копие от Решение № ПАМ-5/20.12.2013 година на ДКЕВР; копие от извлечение
от протокол № 67/12.05.2014 година от проведено заседание на ДКЕВР; копие от
одитен доклад вх.№ Е-Дк-169/12.05.2014 година на ДКЕВР; правила за измерване на
количеството електрическа енергия; Приложение към чл. 24,35,44 и 46 – Обща
точност.
Нарушението за което е ангажирана административно
наказателната отговорност на жалбоподателя е установено при извършена на
18.03.2014г. проверка, в хода на която е констатирано, че дружеството жалбоподател не е поддържало
средството за търговско измерване (СТИ, електромер) на абонатен номер на
абонатен № **********, с фабричен № А100551322, тип 5225Е /
еднофазен/, на фирма AMPY, пломба за първоначална метрологична проверка,
производство 2005г., съгласно изискванията на чл. 41 от Правилата за измерване
на количеството електрическа енергия, с което
е нарушило т. 3.5.2 от издадената му лицензия, съдържаща задължение за
лицензиантът да подържа средствата за търговско измерване, в състояние
съответстващо на Правилата за измерване, както и да извършва редовни проверки,
изпитания и контрол върху тях.
За извършената
проверка е съставен Констативен протокол. № 138-З-Е-2 от 18.03.2014г. За установеното
нарушение е съставен АУАН № КРС-1010 от 07.07.2014г. от св. Г.П. - главен
експерт в отдел "Контрол и решаване на спорове – електрически мрежи,
търговия и пазари" в Главна дирекция "Контрол и решаване- на
спорове" при Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР),
срещу "Енерго-Про Мрежи"АД.
При това положение, АУАН се явява съставен след
изтичане на давностните срокове,
регламентирани в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
В АУАН липсва пълно и точно описание на
констатираното нарушение /неизпълнение на възложено по закон задължение / – по
място и време на неговото извършване. Отразен е моментът на извършване на
проверката, който с оглед останалите факти изложени от актосъставителя, не
съвпада със датата на извършване на нарушението. В случая не се касае за
продължено нарушение, а се касае за неизпълнение на задължение поето по
издадената лицензия, което е обвързано със срок във времето – в случая краен
срок за представяне на СТИ за метрологична проверка до края на 2011г.
Следователно ако е налице нарушение, то е осъществено, чрез бездействие в
момента на изтичане на срока, в който е следвало да се осъществи дължимото
поведение, тоест към 01.01.2012г.
Изводът който
се налага, е че от една страна АУАН е съставен извън тримесечния срок от
откриване на нарушителя, тъй като нарушението е установено на 18.03.2014г., а
актът е съставен на 07.07.2014г., и от друга
считано от извършване на нарушението – 01.01.2012 г., до съставянето на
акта е изтекъл предвидения в чл. 34, ал.1 от ЗАНН и едногодишния срок.
Като не е отчел изтичането на предвидения давностен
срок, за който е длъжен служебно да следи, а е предприел санкциониране на
дружеството, наказващият орган е допуснал нарушение и е издал незаконосъобразно
наказателно постановление.
Съгласно изискванията на чл. 34 ЗАНН съдът служебно
следи за изтичането на преклузивния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
В случая, приложение ще намери общата разпоредба на
чл. 34, ал. 1, от ЗАНН, тъй като твърдяното за извършено нарушение, към момента
на извършване на деянието (01.01.2012 г.) не попада в установените в ал. 2 на
цитираната разпоредба хипотези. Този извод се налага от обстоятелството, че в
един последващ период, с редакцията на чл. 34, ал.2 от ЗАНН, в сила от
17.07.2012 г. (ДВ. бр. 54), е регламентирано, че за нарушение на Закона за
енергетиката, Закона за енергията от възобновяеми източници и подзаконовите
нормативни актове по прилагането им, не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на шест месеца от откриване на нарушителя или ако са изтекли повече
от пет години от извършване на нарушението.
В тълкувателната си дейност по ЗАНН, ВС
последователно е застъпвал тезата за давностен характер на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В т. 2 на ТР № 48/28.12.1981
г. по н. д. № 48/1981г. на ОСНК на ВС е прието, че тази разпоредба предвижда
два давностни срока за наказателно преследване - тримесечен и едногодишен. С ТР
№ 112/16.12.1982 г. по н. д. № 96/1982 г. на ОСНК на ВС пък е възприето, че
институтите на спиране и прекъсване на давността за наказателно преследване -
чл. 81 от НК, се прилагат и за давността по чл.
34 от ЗАНН. В такъв смисъл е и ТР № 44/29.12.1983 г. по н. д. № 29/1982 г. на ОСНК на ВС. По подобие с наказателното
право, с изтичане на давностните срокове по чл.
34 от ЗАНН се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на
наказващия орган по административнонаказателното правоотношение.
Давността погасява възможността за реализирането на
отговорността, следователно изключва възможността за реализиране на
материалното санкционно правоотношение изобщо. Давността е материалноправен
институт с процесуални последици, тъй като погасява възможността за реализиране
на отговорността. Тя е свързана с идеята, че продължителното бездействие на
правоимащия субект (административно наказващия орган) създава неоправдано
положение на несигурност в правния мир. Сроковете по чл. 34 от ЗАНН, имат
давностен характер (ТП № 1 от 27.02.15 г., на ОСС на НК на ВКС и ОСС на ВАС),
поради което нормите които ги уреждат са материални и имат действие само
занапред.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал.2 от ЗАНН, ако до
влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни
разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.
Като не се е съобразил с изложеното, контролният орган незаконосъобразно е
започнал административнонаказателно производство срещу дружеството жалбоподател
за процесното нарушение, което е довело до опорочаване на издаденото
наказателното постановление, във степен обективираща незаконосъобразността му и
предпоставяща неговата отмяна.
На следващо място следва да се отбележи, че не посочването, в АУАН, на датата на
извършване на нарушението и конкретизирането на конкретно деяние (неизпълнение
на вменено задължение), представлява липса на описание на обстоятелствата, при
които е извършено нарушението, съобразно установените в закона (чл. 42, т. 4 от ЗАНН) изисквания. Това са обстоятелства, което е следвало да се установят още
при съставяне на акта и с оглед пълното описание на нарушението е следвало да
бъдат посочени в него.
Съдът намира, че в случая е неприложима разпоредбата
на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, според която наказателното постановление се издава и
когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението и на неговото авторство. Като не е отразил правилно
и в пълнота обстоятелствата по нарушението и дата му на извършване,
актосъставителят е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила,
което е довело до накърняване правото на защита на дружеството - жалбоподател,
доколкото е било лишено от възможността да се разбере конкретно какво нарушение
се твърди, че е извършено, и да се защитава пълноценно по него. От друга страна не посочването на датата,
на която е извършено нарушението, е достатъчно основание за цялостна отмяна на
атакуваното наказателно постановление, тъй като не може да се провери, в хода
на съдебното производство дали е било допустимо ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя. Това от своя страна
обективира извод за допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
С оглед констатираните нарушения, които са абсолютно
основание за отмяна на наказателното постановление, не следва да се обсъждат въпросите касаещи по
същество наличието или не на извършване на административно нарушение. Тези
въпроси следва да бъдат обсъждани само при законосъобразно протекъл процес на
административно наказване.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
ИЗЦЯЛО Наказателно постановление
НП-417 от 17.12.2014г., издадено от председателя на ДКЕВР, с което на “ЕНЕРГО
ПРО МРЕЖИ” АД със седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна Тауърс- Е,
бул. “Владислав Варненчик” № 258, представлявано от Петр Тесарж, Павел Ваня,
Михеил Боцвадзе и Радослав Георгиев Цветков, в качеството им на членове на
Управителния съвет на дружеството, на осн. чл.206 ал.1 от ЗЕ е наложена имуществена
санкция в размер на 20 000 лева, като НЕПРАВИЛНО
и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред Административен
съд Габрово в 14 дневен срок от получаване на съобщението, че същото е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: