№ 4033
гр. Варна, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Лефтерова
при участието на секретаря Димитричка Ст. И.а
като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело №
20213110117458 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано въз основа искова молба от
„Енерго-Про Продажби”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул.„Владислав Варненчик” №258, Варна Тауърс Г, с
която против И. С. И. с ЕГН **********, с адрес: гр.В., кв.В., ул.К. И. №**,
ет.*, ап.* са предявени искове по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК, за
установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №5042/17.09.2021 г. по
ч.гр.д. №13293/2021 описа на ВРС, а именно: 169,60 лева, представляваща
главница - задължение за незаплатена ел. енергия по фактури, издадени за
периода от 22.07.2019 г. до 21.10.2019 г., за обект с аб.№********, кл.
№*********, адрес: гр.В., кв.В, ул.К. И. №**, ап.*, ведно със законна лихва от
14.09.2021 г. до изплащане на вземането; 32,11 лева – мораторна лихва за
периода от 22.08.2019 г. до 03.09.2021 г. Претендират се сторените разноски в
исковото и в заповедното производство.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ответникът е
клиент на „Енерго - Про Продажби” АД, с кл.№*********, във връзка с
продажба на ел.енергия за обект на потребление заведен с аб.№********, с
1
адрес: с адрес: гр.В., кв.В, ул.К.И. №**, ап.* Ответникът консумирал ел.
енергия през процесния период, като са издадени фактури №№
***********,*************,*************,***********. След настъпване
изискуемостта на задължението /падеж на последна фактура – 11.11.2019 г./,
до момента на подаване на исковата молба същото не е заплатено.
Въз основа заявление на ищеца по чл.410 ГПК, пред ВРС е образувано
ч.гр.д № 13293/2021 г. по описа на съда. Издадена е заповед за изпълнение на
парично задължение. Заповедта е връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5
ГПК, поради което на заявителя е указано, че може да предяви иск за
установяване на вземането си в срока по чл.415, ал.1 ГПК. В изпълнение
разпореждането на заповедния съд, ищецът е представил искова молба, с
която предявява иск за установяване на вземането си по издадената заповед.
Ищцовото дружество излага правни доводи за дължимостта на исковите
суми, като цитира нормите на чл.17, т.2, чл.26, ал.6 и чл.38 ОУПЕЕ.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът, чрез особен представител, оспорва
предявените искове. Намира същите за неоснователни и недоказани. Оспорва
ответникът да е клиент на ищеца и качеството си на потребител. Твърди, че не
е собственик или ползвател на обекта, до който се твърди, че е доставена ел.
енергия. Оспорва да е потребил количеството електроенергия, претендирана
за плащане от ищеца, както и че същото не е било доставено от оператора.
Оспорва представените от ищеца писмени доказателства, като твърди, че
доколкото същите изхождат от насрещната страна и удостоверяват изгодни за
нея факти, те не го обвързват.
В проведено по делото открито съдебно заседание, страните, чрез
упълномощени процесуални представители поддържат заявените писмени
становища.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна,
следното:
Исковата молба е подадена след успешно проведено производство по
чл. 410 ГПК. Въз основа на заявление на ищеца, е образувано ч.гр.д. №
12293/2021 г. и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
2
чл.410 ГПК №5042/17.09.2021 г., за следните суми: 169,60 лева,
представляваща главница - задължение за незаплатена ел. енергия по
фактури, издадени за периода от 22.07.2019 г. до 21.10.2019 г., за обект с аб.
№********, кл.№*********, адрес: гр.В., кв.В, ул.К. И. №**, ап.*, ведно със
законна лихва от 14.09.2021 г. до изплащане на вземането; 32,11 лева –
мораторна лихва за периода от 22.08.2019 г. до 03.09.2021 г., както и
сторените разноски в заповедното производство.
От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот ************************************. по описа на
нотариус Красимира Кангалова, №513 в НК, се установява, че на дата
20.06.2016 г., ответникът е придобил правото на собственост върху недвижим
имот с административен адрес: гр. *************************** Със
заявление №4215258/12.07.2016 г. за продажба на ел.енергия, И. И. е отправил
искане към ищеца за снабдяване с електроенергия на собствения му
недвижим имот с адрес: гр. *************************** като същият е
заявил, че е запознат с Общите условия за продажба на ел. енергия на „Енерго
– Про Продажби“ АД, както и че е физически ползвател на имота.
На 16.01.2020 г., след успешно проведена публична продан, правото на
собственост върху процесния имот с адрес: гр.
***************************е придобито от Е.Т.Ф. – обстоятелство, което
се установява от справка №1086087/10.09.2021 г. на Агенция по вписванията.
От представени писмени документи от трето, неучастващо по делото
лице - „Електроразпределение север“ АД, а именно: протокол №
1366982/21.01.2019 г. за монтаж/демонтаж на електромер и декларация за
съответствие № 125/2017-13, се установява, че електромерът е монтиран на
посочения адрес, на дата 21.01.2019 г., като към датата на изготвяне на
писмото, същият не е демонтиран. СТИ е произведено през 2018 г. и
монтирано като ново на място на потребление -
******************************** Електромерът е метрологично годен до
2024 г., когато същият следва да премине първата си последваща
метрологична проверка.
За доставената от ищеца и потребената в имота на ответника
електроенергия са издадени фактури №№
**********,***************,***************** и *************** -
3
описани в извлечение от сметка към 03.09.2021 г.
Ищецът представя и като писмени доказателства по делото са приети
следните документи: справка за потреблението /консумирана ел. енергия в
обекта на потребление на ответника за процесния период/, по клиентски
номер *********и извлечение за фактури и плащания /справка по партида на
ответника със списък на платените и неплатени фактури/ по клиентски номер
*********
По делото са приобщени Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“ АД.
По делото е допусната и изготвена СТЕ, заключението, на която, като
обективно, компетентно и неоспорено от страните е прието от съда. Видно от
същото, електроенергията в имота на ответника се отчита чрез електромер с
фабр. №*********** Същият е произведен през 2018 г., като срокът на
метрологичната му годност /6 г./ изтича в края на 2024 г. Към процесния
период електромерът е метрологично годно средство да измерва ел.енергията.
Процесното количество електроенергия, в размер на 804 kWh, е отчетено от
средство, специално създадено да отчита потребяваната електроенергия –
електромер, като е намерено, че след като то е регистрирано от уреда, това
означава, че е доставено до обекта на потребление. Начисленото по
издадените от ищеца фактури, количество ел.енергия може реално да бъде
доставено и потребено от абоната, с оглед пропускателната способност и
комутационните проводници в таблото - 6 кв.мм и тази на
присъединителното съоръжение - автоматичен предпазител. Според вещото
лице, количествата ел. енергия, отразени във фактурите са правилно и
аритметично точно изчислени, съобразно утвърдените от КЕВР цени на
ел.енергията и са само и единствено от редовно снети показания от
инкасатор. Начислените количества ел.енергия във фактурите са вследствие
редовно снети показания от отчетника на електромера, като не е извършвана
корекционна процедура.
От приетото заключение на проведена по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че остатъкът от неплатени задължения за
консумирана ел. енергия в обект с адрес**********************, аб. №
********* и кл. № **********, обективирани в издадените от ищеца
фактури№№ **********,***************,***************** и
4
***************, е в размер на 169,60 лв. Дължимата мораторна лихва за
периода от 12.08.2019 г. до 03.09.2021 г. е в размер на 32,11 лева.
Потребените количества ел.енергия са правилно остойностени, като цените са
идентични с утвърдените от КЕВР цени.
При така установените факти, съдът намира, от правна страна,
следното:
Предявените искове намират правно основание в разпоредбите на
чл.415, ал.1 вр. чл.422 ГПК, чл.318 ТЗ вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 91 и сл.
ЗЕ, при действие на Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“ АД, одобрени от ДКЕВР, с
решение №ОУ-061 от 07.11.2004 г. Налице е успешно проведено
производство по чл. 410 ГПК. Издадената заповед за изпълнение на парично
задължение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Като
процесуално допустими, съдът дължи произнасяне по основателността на
исковете.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса,
предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявения положителен
установителен иск, в тежест на ищеца е да установи, че през процесния
период е налице валидно възникнало правоотношение между страните,
елемент от съдържание, на което е задължението на ответника да престира
определена/определяема парична сума на сочените от ищеца основания, при
неизпълнението на това задължение от страна на ответника. Така ищецът
следва да установи: действащ сключен договор за доставка на ел. енергия, т.е.
че ответникът е бил потребител на ел. енергия през процесния период;
доставянето на електрическа енергия в имота на ответника и стойността на
използваната в имота електрическа енергия, съответно по съставените
фактури; настъпването на падежа на паричното задължение и размера на
обезщетението за неговата забава за посочения период; обстоятелствата по
изчисляване на претендираните суми. При възражение от страна на
ответника, в тежест на последния е да установи и докаже възражението си
против вземането.
Взаимоотношенията между страните следва да се регулират от
разпоредбите на договора за търговска продажба - чл. 318 ТЗ, при
5
субсидиарно прилагане на разпоредбите на ЗЗД. Договорът за продажба е
двустранен, възмезден, консенсуален. От него възникват права и задължения
в тежест и полза на всяка от страните, затова изпълнението на задължението
на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на
задължението на другата страна. Съществуването на облигационно
правоотношение между страните е уредено съгласно чл. 98а от Закона за
енергетиката, където е указано, че крайният снабдител продава електрическа
енергия при публично известни Общи условия, а публикуваните ОУ влизат в
сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния
снабдител, без изрично писмено приемане. Безспорно по делото е
съдържанието и влизането в сила на Общи условия за продажба на
електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби” АД и Общи условия на
договорите за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на „Енергоразпределение Север” АД,
валидни към посочения период. Съгласно §1, т.27г ДРЗЕ, „краен клиент“ е
клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за собствено
ползване. Именно крайният клиент е страна по сделките с електрическа
енергия, съгласно чл.92 ЗЕ, като същият е потребител на енергийни услуги по
смисъла на §1, т.41б, б. „а“ДРЗЕ.
Разпоредбата на чл.17, ал.2 от Общи условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“ АД /ОУДПЕЕ/, одобрени
с решение №ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР, въздига в задължение на
потребителя да заплаща стойността на използваната в имота електрическа
енергия, в сроковете и по начина определени в ОУ. На основание чл.26, ал.1
ОУ, клиентът е задължен ежемесечно да заплаща на крайния снабдител –
„Енерго-Про Продажби” АД, стойността на фактурираната електрическа
енергия, като фактурата съдържа данните изчерпателно изброени в чл.18а
ОУ.
Въведеното от ответника възражение, че не е собственик на имота,
поради което не е потребител на ел.енергия, респективно – между страните не
съществува облигационно правоотношение е неоснователно. Съгласно чл.4,
ал.1 ОУ, потребител за битови нужди е физическо лице - собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на
„Електроразпределение Север” АД, което ползва електрическа енергия за
6
домакинството си, и е снабдявано и закупува същата от „Енерго-Про
Продажби” АД. Към процесния период, ответникът е собственик на
недвижим имот с адрес: гр.В., кв.В.,ул.К.И. №** като анализът на събраните
по делото доказателства обосновава извод, че ответникът е потребител на
електроенергия по смисъла на §1, т.42 ДР на ЗЕ, за този обект, както и че
страните по делото се намират във валидно облигационно правоотношение,
по силата на което ответникът доставя, а ищецът заплаща доставената
електроенергия - валиден договор за продажба и доставка на електрическа
енергия.
Начисленото количество ел.енергия е отчетено от монтираното в СТИ в
обекта на ответника. Към процесния период електромерът е в метрологична
годност, поради което преминалата през уреда ел. енергия е изцяло и
правилно отчетена. Съгласно заключението на СТЕ, електроенергията, чиято
стойност се претендира, може да бъде реално потребена в имота на ответника,
за периода по процесните фактури.
При горните доводи, съдът намира за неоснователни възраженията на
ответника, че до имота му не е доставено количеството ел. енергия, чиято
стойност се претендира за плащане, както и че същото не е потребено от него.
Неоснователно е и възражението на последния, че вземането на ищеца е
обективирано в издадени от него частни документи, поради което посоченото
в тях не го обвързва. Съгласно чл.16, ал.3 ОУ, потребителят има право да
получава срещу заплащане, писмени справки за количеството използвана от
него електрическа енергия до 36 месеца преди датата на искането. Отделно,
при несъгласие с вписаното потребление в сметката за консумирана
електрическа енергия, потребителят има право да подаде писмено
възражение, като ищецът се задължава да извърши проверка по възражението
/чл.20, ал.6 ОУ/. По делото не се представят доказателства, а и не се твърди
потребителят да се е възползвал от своите права и при несъгласие с
отразеното в издадените фактури, да е заявил своите възражения. Като не е
сторил това, следва да се приеме, че ответникът е признал вземането на
ищеца за доставена и потребена ел. енергия, в имота му, за процесния период.
Ищецът успешно доказа, че е изправна страна по сключения договор с
ответника. До имота на потребителя е доставено и потребено количеството
ел.енергия, посочено във фактури№№
7
**********,***************,***************** и ***************
Установи се, че извършените изчисления са правилни, при съобразяване с
цените, определени от КЕВР. По делото не се доказа ответникът да е
изпълнил своето задължение, като заплати стойността на доставеното до
собствения му обект, количество ел. енергия.
Съдът намира за установена дължимостта на сумата от 169,60 лева,
представляваща главница - задължение за незаплатена ел. енергия по
фактури, издадени за периода от 22.07.2019 г. до 21.10.2019 г., за обект с аб.
№********, кл.№*********, адрес: гр.В., кв.В, ул.К. И. №**, ап.*, ведно със
законна лихва от 14.09.2021 г. до изплащане на вземането.
Съгласно разпоредбата на чл. 38 ОУДПЕЕ, валидни към процесния
период, потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на
дължими към „Енерго-Про Продажби” АД суми, дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. В процесния
случай, ищецът претендира мораторна лихва върху главница в размер на
32,11 лева, за периода от падежа на задължението по всяка от фактурите до
03.09.2021 г. Съгласно заключението на ССчЕ, дължимата мораторна лихва за
периода от 12.08.2019 г. до 03.09.2021 г. е в размер на 32,11 лева. При
установена основателност на главния иск, основателен се явява и акцесорният
иск за обезщетение за забава, поради което той също следва да бъде уважен
изцяло.
При горните доводи, съдът намира, че вземанията на ищеца към
ответника за сумите, вписани в заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №13293/2021 г. по описа на
ВРС, са доказани в пълния им претендиран размер, поради което и
предявените обективно съединени искове, предявени по реда на чл.422, ал.1
ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК, следва да бъдат уважени изцяло.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати сторените от ищеца разноски в общ размер
на 875 лева, за които е представен списък, на основание чл.80 ГПК /л.135/.
В съгласие с разрешението дадено с т.12 ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г.
на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.415,
ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в
заповедното производство. На ищеца се следват сторените от него разноски
8
ч.гр.д. №13293/2021 г. по описа на ВРС, в размер на 75 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415
ГПК, че И. С. И. с ЕГН **********, с адрес: гр.
*********************************** ДЪЛЖИ на „Енерго-Про
Продажби”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, бул.„Владислав Варненчик” №258, Варна Тауърс Г, вземанията, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК №5042/17.09.2021 г. по ч.гр.д. №13293/2021 описа на ВРС, а именно:
169,60 лева, представляваща главница - задължение за незаплатена ел.
енергия по фактури, издадени за периода от 22.07.2019 г. до 21.10.2019 г., за
обект с аб.№********, кл.№*********, адрес: гр.В., кв.В, ул.К. И. №**, ап.*,
ведно със законната лихва от 14.09.2021 г. до изплащане на вземането, както и
32,11 лева – мораторна лихва, начислена за периода от 22.08.2019 г. до
03.09.2021 г.
ОСЪЖДА И. С. И. с ЕГН **********, с адрес: гр.
*********************************** да заплати на
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, „Варна Тауърс-Е“,
сумата от 875 лева, представляваща разноските сторени от ищеца в
настоящото производство, както и сумата от 75 лева - разноски по ч. гр. дело
№ 13293/2021 г. по описа на Районен съд Варна.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано, с въззивна жалба, пред Окръжен
съд - Варна, в двуседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9