Решение по дело №166/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, вр. чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. И. А., чрез адв. Д. П. от АК - Търговище, против решение № 855/18.12.2023 г., постановено по а.н.д. № 1920/2023 г. на Районен съд – Русе, с което e изменено НП № 38-0005915/21.08.2023 г. на директора на РД ”Автомобилна администрация” - гр. Русе /РДАА/ при Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". С НП на жалбоподателя за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "а" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ /Наредбата/ и на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 3000 лв. С въззивното решение е изменено НП, като е намален размерът на глобата от 3000 лв. на 2000 лв. В касационната жалба се сочи, че решението на РС - Русе е постановено при нарушение на материалния закон по отношение на размера на санкцията, тъй като наложеното наказание се явява явно несправедливо. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се намали наложеното наказание към предвидения от закона минимум.

Ответникът – директор на РД „Автомобилна администрация“ – Русе, не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе изразява становище за неоснователност на жалбата.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, събраните по делото доказателства и след извършена служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в законоустановения срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

РС - Русе е приел за установено от фактическа страна, че на 19.07.2023 г., около 07:29 ч. в гр. Русе касаторът, в качестовото му на „водач“, управлявал т.а. [Марка], категория N 3 с рег. № [рег. номер] с две оси и прикачено към него полуремарке [Марка], категория О4 с рег. № [рег. номер] с три оси, като извършвал обществен превоз на товар – фракция – от с. Лиляк, обл. Търговище до гр. Русе. В района на КПП Русофили, бил спрян от служители на РД „АА“ гр. Русе за проверка на документите на ППС и товара. В хода на проверката било установено, че при допустима максимална маса на състава от ППС в размер на 40 000 кг., управляван от водача, същата е в размер на 45 700 кг., т.е. налице е превишение от 5 700 кг. За констатираното нарушение бил съставен АУАН, а въз основа на него АНО издал обжалваното НП, с което на нарушителя било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 лв. за нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2, вр. чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, вр. чл. 6, ал. 1, т. 3, б.“а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

За да постанови оспорения в настоящото производство съдебен акт, Районен съд - Русе е обсъдил становищата на страните и всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, въз основа на които е приел, че наказаното лице е осъществило от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение, но при индивидуализиране на предвиденото от санкционната норма наказание, АНО не е спазил изискванията на чл. 27 от ЗАНН, несъобразявайки имущественото състояние на санкционираното лице, като необосновано е наложил санкция на предвидения максимален размер по закон. Счел е също така, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до цялостното опорочаване на НП. По тези съображения, съдът е изменил оспореното пред него наказателно постановление в частта досежно наложеното административно наказание, като е намалил същото малко над средата на предвидения законов минимум.

Решението е правилно.

Касационната инстанция напълно споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона, към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Съгласно приложената санкционната норма на чл. 177, ал. 3, т. 1 пр. 2 от ЗДвП наказанието за извършеното нарушение е глоба в размер от 500 лв. до 3000 лв.

Напълно обосновано съдът е приел, че АНО не е индивидуализирал правилно наложеното наказание „глоба“ на максимума от 3000 лева. и го е намалил на 2000лв. Неоснователно е възражението на касатора за явна несправедливост на определеното от РС – Русе наказание и съответно искането му за редуциране на същото до законовия минимум по чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП от 500 лева.

Изменяйки оспореното пред него НП относно размера на наложеното наказание, първата съдебна инстанция е съобразила критериите по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Основателно е отчетено като отегчаващо обстоятелство високата стойност на надвишаване на нормите за масата на управляваното от касатора ППС. Претоварването е с 5 700 кг., което надвишава максимално допустимата маса с 14% и се квалифицира като много тежко нарушение, по см. на т. 4 от Приложение № 1 "Категория на тежестта на нарушенията от Регламент (ЕС) 2016/403 на Комисията от 18 март 2016 година за допълнение на Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на класификацията на тежките нарушения на правилата на Съюза, които могат да доведат до загуба на добрата репутация на автомобилния превозвач, и за изменение на приложение III към Директива 2006/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. На следващо място, правилно от съда като отегчаващо обстоятелство е отчетено и това, че от приложените по делото товарителници се установява, че водачът регулярно извършва превози с маса, надвишаваща разрешената, което сочи на трайно установена практика за нарушение на изискванията на ЗДвП, касателно режима на натовареност на управляваното от касатора ППС. При определяне конкретния размер на глобата на 2000 лева, съдът е съобразил и смекчаващото вината обстоятелство - ниската стойност на доходите на касатора. Неоснователни са доводите в касационната жалба за наличието и на други смекчаващи вината обстоятелства, който евентуално районният съд не е съобразил. Недоказано е твърдението, относимо към имущественото състояние на касатора, че той е единственият човек в семейството, който полага труд и го издържа, вкл. двете си дъщери. По делото не са ангажирани доказателства жалбоподателят да е задължен за издръжка към низходящи по смисъла на чл.143 и чл.144 от СК – две дъщери. Напротив, от дадените показания на разпитания по негово искане свидетел М. М. се установява, че касаторът има две големи деца и две внучета. По делото липсват и доказателства, че съпругата му е била болнични и в момента е безработна, поради което издръжката на семейството е само от неговия доход.

В този смисъл, като е изменил НП № 38- 0005915/21.08.2023 г. на директора на РД ”Автомобилна администрация” - гр.Русе и е намалил размера на наложеното на жалбоподателя административно наказание „глоба“ от 3000 лева на 2000 лева, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 855/18.12.2023 г., постановено по а.н.д. № 1920/2023 г. на Районен съд – Русе.

Решението е окончателно.