Р Е Ш Е Н И Е №
1031
гр.
Сливен, 07.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на тринадесети
септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА
при секретаря АНДРЕАНА
СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2471 по описа за 2019 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Д.Д.П., ЕГН: **********, с
адрес *** срещу ОДМВР - Сливен, с която са предявени
обективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация чл. 187, ал. 6, вр.
ал. 5, т. 2 ЗМВР за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
521,56 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен от ищеца 68
часа извънреден труд в периода 01.04.2018 г. - 30.06.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното
й изплащане и с правна квалификация чл.
86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 42,45 лева,
представляваща мораторна лихва върху вземането, начислена за периода от
26.07.2018 г. до 14.05.2019 г.
В исковата молба ищецът твърди, че е служител на ответната дирекция, на
длъжност командир на отделение в РУ - Нова Загора, като осъществява служебните
си задължения на сменен режим съгласно предварително утвърден месечен график на
смените, а работното му време се изчислява в часове за отчетен тримесечен
период. Твърди се, че в периода от 01.04.2018 г. до 30.06.2018 г. ищецът е
положил по график труд в размер на 516 часа при индивидуална норма за периода
от 448 часа, като разликата от 68 часа се явява извънреден труд, който следва да
бъде заплатен с 50 % увеличение върху основната му заплата за посочения период.
Излагат се твърдения, че часовете извънреден труд за периода били надлежно
протоколирани от съответното длъжностно лице като за целта бил съставен
протокол с рег. № 306р-10859/03.07.2018 г. Въпреки това се твърди, че
ответникът отказал плащането на положените часове извънреден труд, които според
ищеца са в размер на 531,56 лева, изчислени съобразно правилото на чл. 187, ал.
6 ЗМВР и след преобразуване на нощните часове в дневни от нощните му смени с
коефициента 1,143 за нуждите на сумарното изчисляване на работното време. Тъй
като претендираното възнаграждение за положен извънреден труд е било дължимо
със заплатата, която ищецът е получил през месеца, следващ отчетния тримесечен период,
то се твърди, че от 26.07.2018 г. ответникът е изпаднал в забава и до момента
на подаване на исковата молба дължи мораторна лихва в размер на 42,45 лева.
Ищецът претендира и направените по делото разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК ответната ОДМВР - Сливен е подала отговор на исковата
молба, в който излага становище за неоснователност и недоказаност на
предявените искове. Твърди се, че полагането на извънреден труд става по
разпореждане на директорите на областните дирекции с писмена заповед или устно,
но в последния случай писмена заповед се издава в първия работен ден, следващ
деня, в който е положен трудът, но не по-късно от 5 дни от полагането му, а в
случая липсват такива писмени заповеди. Твърди се, че към настоящия момент
цитираният от ищеца протокол с рег. № 306р-10859/03.07.2018 г. е регистриран в
деловодството на РУ - Нова Загора, но не е представен във финансова служба на
ОДМВР - Сливен, не е утвърден от Зам. директора и часовете положен труд не са
въведени в системата ТРЗ, поради което ответникът не е изпаднал в забава.
Оспорва се и преобразуването на положения от ищеца труд в нощните часове в
дневни такива при твърдения от ищеца коефициент 1,143 като се твърди, че не
следва да се извършва такова приравняване поради приложимостта в случая на разпоредбите
на ЗМВР, а не тези на КТ.
След
допуснато в съдебно заседание на 13.09.2019 г. изменение на иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД, същият е предявен за
осъждане на ответната ОДМВР - Сливен да заплати на ищеца сумата от 37,17 лв., представляваща
мораторна лихва върху вземането, начислена за периода от 26.07.2018 г. до
14.05.2019 г.
В
съдебно заседание ищецът, чрез своя пълномощник - адвокат, поддържа предявените
искове и моли съда да ги уважи и да присъди направените по делото разноски.
Ответната
дирекция, чрез своя пълномощник -
юрисконсулт, оспорва исковете като неоснователни. Претендира юрисконсултско
възнаграждение и релевира възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ищеца.
Като взе предвид събраните по делото
доказателства и становищата на страните, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Не се спори между страните, а и от
приетите по делото писмени доказателства се установява, че ищецът и ответната
дирекция са се намирали в служебно правоотношение през исковия период, което не
е прекратено и към настоящия момент, като от 20.03.2017 г. ищецът е назначен на
длъжност Командир на отделение в участък „Квартал шести“ при РУ Нова Загора.
На тази длъжност през исковия период ищецът
е изпълнявал служебните си задължения на сменен режим при сумирано изчисляване
на работното време за тримесечен отчетен период.
Видно от заключението на изготвената съдебно-икономическа
експертиза по делото, което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено в тази му част, ведно с допълнението към него, направено от вещото
лице в съдебно заседание, за периода от 01.04.2018 г. до 30.06.2018 г. ищецът е
положил 68 часа извънреден труд, които не са му заплатени и за които му се
дължи допълнително възнаграждение в размер на 521,56 лева.
Видно от Писмо рег. №
4576р-7030/05.09.2019 г., издадено от Дирекция „Планиране и управление на
бюджета“ към МВР, до 25.07.2017 г. в МВР са действали Вътрешни правила за
работната заплата, съгласно които заплатите са се изплащали два пъти месечно -
авансово и окончателно, без да са определени конкретни дати. От 31.01.2019 г.
са утвърдени нови Вътрешни правила, съгласно които периодичността за изплащане
на заплатите отново е два пъти месечно - авансово до 12-то число на месеца и
окончателно до 27-мо число на месеца.
Въз основа на установеното от фактическа страна
съдът направи следните правни изводи:
Предявените
искове са процесуално допустими, а по същество съдът ги намира за основателни и
доказани в пълните им предявени размери.
Съгласно чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР работата извън работното време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
за служителите, работещи на смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на
сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
От заключението на съдебно-икономическата
експертиза се установи, че през исковия период ищецът е положил извънреден труд,
който не е заплатен, в размер на 68 часа, като дължимото за него възнаграждение,
изчислено съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 6 ЗМВР, е в размер на 521,56
лв., поради което предявеният главен иск се явява изцяло основателен и доказан
и следва да бъде уважен.
Основанието за дължимост на възнаграждението
за извънреден труд е самото законосъобразно полагане на труда от служителя,
поради което е ирелевантно за дължимостта на възнаграждението за извънреден
труд дали съответните документи за заплащането му са редовно оформени и навременно
предадени от едни на други служители на работодателя, различни от служителя,
положил извънредния труд.
Що се отнася до предявения иск по чл. 86 ЗЗД за обезщетение за забава върху главницата, съдът намира следното. Видно от
Писмо рег. № 4576р-7030/05.09.2019 г., издадено от Дирекция „Планиране и
управление на бюджета“ към МВР, до 31.01.2019 г., когато са утвърдени
действащите Вътрешни правила за работната заплата в МВР, според които
периодичността за изплащане на заплатите е два пъти месечно - авансово до 12-то
число на месеца и окончателно до 27-мо число на месеца, не е имало определена
конкретна дата, до която е било дължимо окончателното изплащане на заплатата за
текущия месец. Следователно при липса на друга подзаконова уредба за исковия
период от 01.04.2018 г. до 30.06.2018 г. е била приложима общата норма на чл.
270, ал. 2 КТ, съгласно която заплатата се изплаща авансово или окончателно
всеки месец на два пъти доколкото не е уговорено друго. Съдът намира, че за
дата, на която ответната дирекция е изпаднала в забава да заплати дължимото
възнаграждение за извънреден труд, следва да се приеме именно 28.07.2018 г.,
тъй като след регламентирането на датата 27-мо число на месеца с Вътрешните
правила за работната заплата в МВР, считано от 31.01.2019 г., може да се съди,
че това е била обичайната крайна дата за изплащане на възнагражденията в
системата на МВР и преди тази дата, съответно и през исковия период.
Възнаграждението за положен от ищеца през периода от 01.04.2018 г. до
30.06.2018 г. е дължимо със заплатата за месеца, следващ отчетното тримесечие
или със заплатата за м. юли
Следва да се отбележи обаче, че
корекцията в периода, за който се дължи обезщетение за забава, считано не от
26.07.2018 г., а от 28.07.2018 г. до 14.05.2019 г. не води до изменение на
извода на съда за основателността на иска по чл. 86 ЗЗД в пълния му предявен
размер от 37,17 лв., тъй като дължимата законна лихва върху главницата от
469,40 лв. (521,56 лв. след облагането й с ДОД в размер на 52,16 лв.) за
периода от 28.07.2018 г. до 13.05.2019 г., вкл., е 37,81 лв. Съдът не кредитира
заключението на вещото лице в частта му за дължимото обезщетение за забава, тъй
като съгласно Приложение № 2 от експертизата (л. 64 от делото), вещото лице е
определило размера му на база общо 288 лихвоносни дни за исковия период, когато
в действителност за същия период от 26.07.2018 г. до 13.05.2019 г. вкл., те са
общо 292 дни. Тъй като за изчисляването на законната лихва върху определена
парична сума, дължима за конкретен период, не са необходими специални знания, с
които съдът да не разполага, то и съдът изчисли, че за периода от 28.07.2018 г.
до 13.05.2019 г., вкл., или за общо 290 лихводни през периода, върху главницата
от 469,40 лв. се дължи обезщетение за забава в размер на 37,81 лв.
Ето защо предявеният акцесорен иск по чл.
86 ЗЗД следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 37,17 лв., който е
по-нисък от реално дължимото обезщетение за забава, както и за периода от
28.07.2018 г. до 14.05.2019 г., като следва да бъде отхвърлен като
неоснователен единствено за периода от 26.07.2018 г. до 28.07.2018 г.
С оглед изхода на
спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответната дирекция следва да бъде осъдена
да заплати на ищеца направените от него разноски по делото. Възражението на ответната дирекция за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца, съдът намира за основателно. В случая интересът, за който ищецът търси защита с исковата
молба, е един, в общ размер от 558,73 лв., тъй като претендираните вземания са
за парични суми, представляващи задължение за заплащане на положен извънреден
труд и обезщетение за забавеното плащане. Производството по делото не се
отличава с фактическа и правна сложност, поради което разноски за него следва
да се присъдят в минималния размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения,
определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 върху общия размер на материалния
интерес, а именно 300 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответната дирекция следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на СлРС дължимата държавна такса върху уважените
искове, която съгласно чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, е в размер на по 50 лева за всеки от предявените искове
или общо 100 лева, както и разноските за съдебно-икономическата експертиза,
които са направени от бюджета на съда в размер на 200 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните
работи Сливен, с адрес гр. Сливен, бул. „Ген. Скобелев“ № 5, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Д.П., ЕГН: **********, с адрес ***, на
основание чл. 187, ал. 6, вр. ал. 5, т.
2 ЗМВР сумата от 521,56 лв. /петстотин двадесет и един лева и петдесет и шест
стотинки/, представляваща дължимо и незаплатено допълнително възнаграждение за
положен от ищеца 68 часа извънреден труд за периода от 01.04.2018 г. до 30.06.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба - 14.05.2019 г. до окончателното й изплащане; на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумата от 37,17 лв. /тридесет
и седем лева и седемнадесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за периода от 28.07.2018 г. до 14.05.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за периода от 26.07.2018
г. до 28.07.2018 г. като неоснователен; както и на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 5 ГПК сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща
направените по делото разноски.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи Сливен, с
адрес гр. Сливен, бул. „Ген. Скобелев“ № 5, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд - Сливен сумата от 300 лева /триста лева/, представляваща държавна такса върху
уважените искове и разноски за съдебно-икономическа експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: