№ 1135
-, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:И.Р.
при участието на секретаря В.П.
като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20225530100958 по
описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН.
Ищцата - твърди в поправената си искова молба, че била - и наследник на -, починал
на - г., с последно местожителство -, и на -, починала на - г., с последно местожителство -, а
ответницата също била наследник на тези им родители и нейна -. На - г. наследодателите им
дарили на ответницата следния техен имот, придобит -, а именно - самостоятелен обект в
сграда с идентификатор -, с предназначение - жилище, апартамент на едно ниво, със -ни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: -, под обекта: -, над обекта: -. Това се
установявало от н.а. за дарение от - г. След една седмица, на - г., наследодателите им
продали на ответницата подробно описаното в исковата молба дворно място в -, О., цялото с
площ от - кв.м, в т.ч. 20 кв.м, придаваеми от ПИ -, - кв.м придаваеми от ПИ - и - кв.м
придаваеми от ПИ -, по актуална скица, а по н.а. с площ - кв.м, представляващо УПИ -, в кв.
23 по ПУП на селото, заедно с всички постройки подобрения и приращения в него, в т.ч. и
едноетажна паянтова жилищна сграда, две паянтови стопански постройки и навес с оградни
стени. Това се установявало от н.а. за покупко-продажба. С тези две сделки (дарение на
апартамента и продажба на дворното място с къщата) наследодателите им прехвърлили
цялото си имущество на ответницата, а на нея не били оставили нищо. От удостоверения за
наследници № - г. и № - г. на О. било видно, че се явявала наследник по закон на родителите
си и имала право на запазена част от наследството им. С дарението на недвижимия имот
наследодателите й накърнили запазените й части от наследственото имущество. Като
наследник по закон имала право на запазена част от наследството, а наследодателите не
били правили дарения и завети в нейна полза. Искането е да се намали дарственото
разпореждане в полза на ответницата с н.а. № - г. на горепосочения самостоятелен обект в
1
сграда, до размера, необходим за допълване на запазената част на ищцата от наследството
на - и -. Претендира за разноски.
Ответницата - заема становище за неоснователност на предявените искове, които моли
съда да отхвърли, като неоснователни и й присъди сторените по делото разноски,
евентуално да включи в масата по чл. 31 ЗН твърдяното увеличение на наследството по чл.
12, ал. 2 ЗН, като иска приложение и на чл. 36 ЗН, с възражения и доводи, изложени
подробно в подадения в срок отговор и уточняващите го молби, в хода на делото по
същество и в представена от пълномощника й писмена защита.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите
след предявяване на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено
следното:
Страните по делото не спорят, че са сестри и техни родители са - и - (л. 9).
На - г., с представения н.а. № - г., тези им родители са дарили на ответницата следния
техен общ, придобит -, в режим на бездялова съпружеска имуществена общност между тях,
процесен самостоятелен обект в сграда, който е с идентификатор -, с адрес на имота: -, -,
който самостоятелен обект се намира на - в сграда с идентификатор -, с предназначение:
Жилищна сграда – многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с
идентификатор -, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, с брой
нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: - кв.м, с прилежащи части: -, със -ни
самостоятелни обекти -, като дарителите си запизили правото на пожизнено и безвъзмездно
ползване и обитаване върху дарявания имот (л. 5-6 и 21).
Възражението на ответницата в отговора й, че това дарение било привидно и
прикривало друг договор за прехвърляне от родителите й на същия имот срещу положение
от нея за същите минали издръжка и грижи през последните 10 години от сключването му и
поето от нея задължение за полагане на бъдещи такива грижи и издръжка на тези й
родители до смъртта им, е недоказано. Вярно е, че за доказването му същата представи с
отговора си обратно писмо от - г., в което е вписано, че родителите на страните са
прехвърлили на - г., с горепосочения нотариален акт за дарение, цитиран в същото писмо с
номер, том, регистър и дата, на своята - – ответницата, собствеността на процесния имот,
„..при условията на чл. 17 ЗЗД – относителна симулация..“, като дарителите си запазили
правото на пожизнено и безвъзмездно ползване и обитаване на същия имот, но исканата
воля „..на страните по това обратно писмо..“ била прехвърляне срещу задължение за грижи,
гледане и издръжка, а не дарение, като собствеността се прехвърлила за полаганите през
последните десет години от приобретателката грижи, гледане и ежемесечна издръжка, които
„…- ни продължи да поема по отношение на мен – прехвърлителката, и досега и се
задължава да поема и за в бъдеще и които грижи и гледане ще се изразяват в осигуряване на
ежемесечна издръжка, прехрана, почистване, подслон, при заболяване медицинска помощ и
медикаменти и въобще – всичко необходимо за един сносен и спокоен живот до края на
дните ни; грижата и гледането могат да се поемат лично или чрез трети лица; това беше, е и
2
си остава общата истинска воля на страните..“ (л. 33). Но също така е вярно, че това обратно
писмо е подписано само от - на страните и ответницата, а за - на страните е положен под
същото пръстов отпечатък, който не е приподписан от двама свидетели (л. 33).
Страните обаче не спорят, а пълномощникът на ответницата и призна в съдебно
заседание неизгодния за нея факт, че - на страните е бил с изцяло нарушено зрение към
момента на подписване на - г. на процесния нотариален акт за дарение (л. 85). Това
обстоятелство се потвърждава и от отбелязването му от самия нотариус на страница втора в
същия н.а. (л. 5). Поради това в последния, вместо подпис и саморъчно изписване на
имената му, - на страните е положил отпечатък от десния си палец, което нотариусът е
удостоверил в същия н.а. съгласно чл. 579, ал. 2, във вр. с чл. 189 и чл. 580, т. 6 ГПК (л. 6).
Поради това съдът намери за несъмнено установено по делото, че и към момента на
съставяне след този нотариален акт на представеното от ответницата с отговора й обратно
писмо, което е видно от цитирането в същото на номера, тома, регистъра и датата му, - на
страните е бил с изцяло нарушено зрение (чл. 175 ГПК).
При това положение обаче, тъй като същото обратно писмо не е нотариално
заверено, за да се приеме, че положилият пръстов отпечатък под него незрящ - на страните, е
бил запознат със съдържанието му и съгласен с него, същото е следвало да бъде
приподписано от двама свидетели (чл. 189, ал. 2 ГПК, ТР 71-1970-ОСГК и ТР 61-1973-
ОСГК). С това императивно законово изискване законодателят цели да създаде гаранции, че
съдържанието и на този в случая частен документ е било прочетено и станало известно на
същия незрящ - на страните, за да има същият този частен документ сега задължителна за
съда формална доказателствена сила, че изявленията, които се съдържат в него, са
направени от този грамотен, но незрящ - на страните (ТР 71-1970-ОСГК). Поради това
нормата на чл. 189, ал. 2 ГПК предвижда документ, подписан от сляп - дори и когато е
грамотен, да бъде приподписан от двама свидетели. Или казано иначе. Изискването в този
текст за поставяне на отпечатък от десния палец и приподписване на документа и от двама
свидетели е установено, за да се удостовери участието в съставянето му, не само при
невъзможност за подписването му, от този, от който изхожда, но и когато лицето не може да
узнае съдържанието му - какъвто е случаят със слепите, когато са грамотни, защото те не
могат да четат обикновено писмо. Поради това се нуждаят от повече гаранции от немия,
глухия и глухонемия, че им е станало известно съдържанието на частния документ, тъй като
за разлика от последните, слепите не могат да прочетат същия документ и да узнаят
съдържанието му без помощта на друго лице в издаването му, и да се гарантира, че му е
известно съдържанието и е съгласен с него - тъй като приподписването от двама свидетели
предполага, че документът е четен на същия незрящ, преди да го подпише чрез полагане на
отпечатък (ТР 71-1970-ОСГК и ТР 61-1973-ОСГК). Само при подписване с отпечатък на
такива лица пред нотариус или съд, участието на свидетели е ненужно, защото
удостоверителната функция на последните спрямо факта на това действие и узнаването на
съдържанието, се изпълнява от нотариуса, респективно съда (ТР 61-1971-ОСГК). Поради
това изходящ от грамотен, но незрящ/сляп, частен документ, върху който е положен само
3
отпечатък, без приподписване от двама свидетели, при липса на удостоверителна функция
на нотариус/съд, е извършен в нарушение на изискванията на чл. 189 ГПК и не удостоверява
надлежното запознаване на лицето със съдържанието му, респективно не съставлява
доказателство, че изявлението е направено от същото лице съобразно чл. 180 ГПК (в този
смисъл и Р 220-2015-- г.о.).
Такъв е и случая. При него представеното от ответницата с отговора й обратно писмо
е частен документ, подписите върху който не са нотариално заверени, а то носи отпечатък
от пръст на - на страните, без приподписването му от двама свидетели, както императивно
изисква чл. 189, ал. 2 ГПК. Поради това същото обратно писмо не съдържа валидно
изявление на незрящият - на страните за удостоверената в него привидност на процесното
дарение и прикриване със същото на друг договор за прехвърляне от родителите на страните
на процесния имот срещу положени от ответницата минали и бъдещи издръжка и гледане
на същите (чл. 180, във вр. с чл. 189, ал. 2 ГПК, в този смисъл и Р 220-2015-- г.о.). Доводите
за противното на пълномощника й в писмената му защита, че нямало такова възражение на
ищцата по делото за неспазване на чл. 189, ал. 2 ГПК при подписването на това обратно
писмо от - на страните, а само за нищожността му, поради липса на съгласие на същия със
съдържанието му, а съдът не можел служебно да се произнася по такова непредявено от
ищцата възражение, са неоснователни, защото в първото съдебно заседание пълномощникът
на ищцата оспори именно наличието на знание у - на страните на съдържанието на това
обратно писмо, върху което е положен негов отпечатък, защото е бил незрящ, а няма данни
някой да му е прочел същото писмо и запознал със съдържанието му преди да положи този
отпечатък (л. 84). А именно това удостоверява изискваното от чл. 189, ал. 2 ГПК
приподписване от двама свидетели на изходящия от грамотния, но сляп, частен документ, че
съдържанието му е било прочетено и станало така известно и той е съгласен с него преди да
положи вместо подпис отпечатъка си върху него, за да има този подписан по този начин
документ, задължителна за съда формална доказателствена сила по чл. 180 ГПК, че
изявленията, които се съдържат в него, са направени от това именно лице и то е съгласно с
тях (ТР 71-1970-ОСГК, Р 90-1970-I г.о. и Р 313-1985-I г.о.). А доводите след това на същия
пълномощник на ищцата в същото заседание, че това обратно писмо било нищожно, поради
липса на съгласие на - на страните, са само правна квалификация, от която съдът не е
обвързан. Съдът не е обвързан и от формалната доказателствена сила на този частен
документ/обратно писмо, издадено от сляп, но грамотен, защото не е приподписан от двама
свидетели (чл. 180, във вр. с чл. 189, ал. 2 и чл. 178, ал. 1 ГПК).
Поради това, въпреки неоснователните доводи за противното на пълномощника на
ответницата, съдът намери за установено по делото, че представеното от нея обратно писмо,
не съдържа валидно изявление на - на страните за наличие на твърдяната в него привидност
на процесното дарение и прикриване със същото на договор за прехвърляне от родителите й
на нея на процесния имот, срещу нейни минали и бъдещи грижи за тях. А разкриването на
симулацията и установяване на действителните отношения между страните става именно
чрез обратно писмо, а то се подписва от същите страни, които участват в явната сделка, и
4
ако не е подписано от някоя от тях, е неистинско и не доказва твърдяната симулация (Р 243-
2014-I г.о., Р 19-2014-- г.о., Р 120-2018-- г.о.). Поради това е несъстоятелно евентуалното
искане на пълномощника на ответницата в писмената му защита, ако съдът преценял това
обратно писмо за нищожно по отношение на - на страните, поради неспазване на
предписаната от чл. 189, ал. 2 ГПК форма, да приемел за действителен посоченият в него,
като прикрит от дарението, договор за прехвърляне на процесния имот срещу минали и
бъдещи издръжка и грижи, само между подписалите го - на страните и ответницата. В
случая по делото няма с оглед изложеното доказатества, представеното от ответницата с
отговора й обратно писмо, да изхожда и от - на страните, а той е е дарил съвместно с - й по
смисъла на чл. 24, ал. 3 СК процесния общ техен имот с процесното даренение, а
положеният в същото за него отпечатък в обратното писмо, не е приподписан от двамата
свидетели (чл. 189, ал. 2 ГПК). Поради това същото писмо не изхожда от всички страни по
процесното дарение и не доказва поради това въобще твърдяната от ответницата негова
привидност и прикриване със същото на друг договор между страните по това дарене - за
прехвърляне от родителите й на нея на процесния имот срещу минали и бъдещи нейни
грижи за тях и издържката им. И тъй като други доказателства в подкрепа на това си
възражение за относителна симулативност на процесното дариние, същата, чиято е тук
доказателствената тежест, не представи и липсват по делото, съдът намери същото й
възражение за недоказано, поради което неоснователно, а процесното дарение за валидно
(чл. 154, ал. 1 ГПК).
Неоснователно е и евентуалното възражение на ответницата в отговора й, ако съдът
не приемел за основателно възражението й за относителна симулация, да приемел, че е
спомогнала приживе на родителите на страните да се увеличат наследствата им, с
извършените от нея в процесния апартамент подобрения, посочени подробно в
уточняващата й молба от 12.07.2022 г. по делото. Вярно е, че от съвкупната преценка на
показанията на разпитаните по делото свидетели - - (-), - (-) и - (-), които съдът кредитира,
тъй като са последователни и логични, и не противоречат на останалите доказателства, се
установява, че след пенсионирането им около - г., родителите на страните са заживели в
къщата им в -, О., където са живели до - г., през който период в процесния апартамент са
останали да живеят само ответницата, - им, а през този период са извършени и твърдените от
същата в отговора й и уточняваща го молба СМР/подобрения на процесния апартамент, за
които свидетелят - дава показания, че са извършени с общи негови и на ответницата
средства, и негов личен труд, с изключение на тези в кухнята му, за които били ползвани
майстори. Вярно е също така, че от заключението на назначената по делото съдебно -
техническа експертиза, което съдът възприема, поради неоспорването му от страните и
липсата на противоречие с останалите доказателства, се установява още, че извършването на
тези подобрения е довело до увеличение на стойността на процесния апартамент със сумата
от 10 500 лева по времеоткриване на процесните две наследства (л. 61). Правото на
обезвъзмездяване по чл. 12, ал. 2 ЗН обаче възниква само доколкото наследникът не е бил
възнаграден по друг начин от наследодателя (с дарение, завещание, ползване на имота за
определено време, независимо дали последните предхождат или следват във времето
5
осъществяването на приноса на наследника), а в случая ответницата не само е ползвала
бъзвъзмездно със семейството си процесния апартамент от - г. до - г., но е била и надарена
от родителите си с него с процесното дарение, а именно в него са били извършени преди
това всички горепосочени подобрения, от което следва, че същата е била възнаградена по
тези два начина от родителите си за същите, и съответно липсва неоснователно обогатяване,
приложение на принципа за недопустимост на което е възражението й по чл. 12, ал. 2 ЗН (Р
230-2012-II г.о., Опр. 52-2022-I г.о., Опр. 60338-2021-II г.о.). Ето защо и последното съдът
намери за неоснователно, най-малкото защото не е изпълнено изискването на чл. 12, ал. 2
ЗН наследникът да не е възнаграден по друг начин. А тъй като неоснователността на това й
възражение следва от липсата на този отрицателен елемент от фактическия му състав по чл.
12, ал. 2 ЗН, то не следва в настоящото решение да се обсъждат и наличието и на останалите
кумулативни елементи от същия състав, нито доводите на пълномощникът на ищцата в
писмената му защита, за недоказаност на средствата за извършване на тези подобрения и
неправилното им оценяване от вещото лице, като такива към момента, с оглед овехтяването
им, защото това се явява безпредметно (Р 230-2012-II г.о.). И тъй като други твърдения и
доказателства в тази насока липсват по делото, съдът намери за установено, че липсва и
увеличение по чл. 12, ал. 2 ЗН на процесните две наследства, което да се включи в масата по
чл. 31 ЗН.
На - г., с представения н.а. № - г., родителите на страните са продали на ответницата
и другият техен общ, придобит -, в режим на бездялова съпружеска имуществена общност
между тях, недвижим имот, а именно – подробно описаното в този нотариален акт дворно
място в -, О., заедно с всички постройки, подобрения и приращения в него, срещу цена от -
лева, която страните по тази продажба заявили пред нотариуса, че ответницата е платила
изцяло и в брой на родителите си в деня на подписването му (л. 7-8).
На - г. е починал - на страните, като за свои наследници по закон при равни права е
оставил преживялата го съпруга - и страните по делото – техни - – чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1
ЗН (л. 9). На - г. е починала и - на страните – -, като за свои наследници по закон при равни
права е оставила страните по делото – нейни - - чл. 5, ал. 1 ЗН (л. 9).
По делото ответницата, чиято е тук доказателствената тежест, не е представила и
липсват други доказателства, от които да се установява, родителите на страните да са
притежавали към момента на своята смърт някакво друго имущество, което да следва да се
включи в масата по чл. 31 ЗН (чл. 154, ал. 1 ГПК, Р 1144-2008-V г.о., Р 1180-2000-II г.о.).
Липсата на такова е видна и от представената от ищцата с исковата й молба справка от
Службата по вписванията (л. 10). Поради това съдът намери за установено по делото, че
наследството на всеки от родителите на страните се изчерпва с дарения на ответницата имот
с процесното дарение, респективно с дарената й с него от всеки от родителите й по 1/2
идеална част от същия имот, която се полага при прекратяване на СИО върху общия имот с
прекратяването на брака със смъртта на един от съпрузите (чл. 27, ал. 1, във вр. с чл. 44, т. 1
и чл. 28 СК). А според ВКС, в такива случаи, като процесния, при които завещаното или
подарено имущество изчерпва изцяло наследството, и не е установено да е налице принос за
6
увеличаването му по чл. 12, ал. 2 ЗН (какъвто е случая с оглед изложената неосноваелност
на това евентуалното възражение на ответницата по чл. 12, ал. 2 ЗН), нито извършено в
полза на предявилата иска ищца дарение или завет, то намалението се извършва в идеална
част от имота, съответна на запазената част от наследството, без да се формира наследствена
маса по чл. 31 ЗН, защото такава се формира само ако в наследството са останали и други
имущества, от които претендиращият възстановяването може да получи съответна част, с
която да допълни запазената си част, както и ако се извършва приспадане на направени в
негова полза завети или дарения, за които също се приема, че допълват запачената част, но
не и в случая, при който наследството включва само дарения имот/принадлежащата на
всеки наследодател 1/2 идеална част от него, при които извършеното дарение се приравнява
на разпореждане с цялото наследствено имущество. А в тази хипотеза, както при
универсално завещание, запазената част се възстановява като дробна част от наследството,
определена по чл. 29 ЗН, от единствения дарен имот/дарената от всеки наследодател
идеална част от него, като правилата на чл. 36 ЗН не намират приложение, поради което се
явява неоснователно и евентуалното искане на ответницата в отговора й за прилагането им,
защото те се отнасят само до завет или дарение на отделни наслествени имоти, а не и до
разпореждане с цялото наследство/идеална част от имот, която го изчерпва, и същият няма
изцяло наследствен характер, какъвто е случая, тъй като всеки от родителите е дарил на
ответницата своята ½ идеална част от процесния имот, с която се изчерпва наследството му
(така Р 229-2013-II г.о., Р 28-2014-II г.о., Р 1279-2009-II г.о., Р 187-2002-I г.о.). Понеже в
случая се касае до две наследства на всеки от родителите на страните, изчерпващи се с
дарената от всеки от тях с процесното дарение по ½ идеална част от процесния имот, то
запазените и разполагаеми части се определят поотделно за всяко едно от тези наследства с
оглед броя на наследниците със запазена част към момента на откриване на всяко от тях,
като се започне с това, което е открито първо (Опр. 337-2009-II г.о.). Други релевантни
доказателства не са представени по делото.
При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че предявените искове
по чл. 30, ал. 1 ЗН са основателни и следва да се уважат, като накърнената с процесното
дарение запазена част на ищцата от наследството на всеки от родителите й, се възстанови,
чрез отделяне на идеална част от процесния имот, съответна на запазената й част от
наследството на всеки от тях, без да се формира наследствена маса, тъй като с дарението се
изчерпват тези наследства (Р 93-2015-II г.о., Р 229-2013-II г.о., Р 28-2014-II г.о., Р 1279-2009-
II г.о., Р 187-2002-I г.о.). В случая нормата на чл. 36, ал. 2 ЗН е неприложима с оглед
изложеното, а искането на ответницата за прилагането й е неоснователно, защото има
предвид само тези случаи, при които е завещан или подарен цял имот, а не и идеална част от
него, с която се изчерпва наследството, какъвто е случая (Р 187-2002-I г.о., Р 1279-2009-II
г.о.). Понеже в случая предмет на дарението на всеки от родителите на страните е ½ идеална
част от процесния имот, накърнената със същото дарение запазена част на ищцата от
наследството на всеки от родителите й, следва да се извърши чрез отделяне на идеални
части от същия имот, съответни на запазената й част от наследството на всеки от тях (така и
Р 93-2015-II г.о. и Р 229-2013-II г.о.).
7
Така след смъртта си на - г. - на страните е оставил за свои наследници по закон -
преживялата го съпруга - и страните по делото – техни -. Всички те са негови наследници по
закон със запазена част от наследството му (чл. 28, ал. 1 ЗН). Съгласно чл. 29, ал. 3 ЗН, в
този случай запазената им част е общо 3/4, съответно разполагаемата част е 1/4, а запазената
за ищцата част от наследството му е 1/4, а последното се изчерпва с дарената от - на
страните с процесното дарение 1/2 идеална част от процесния имот. Следователно.
Запазената част на ищцата от наследството му е накърнена с това дарение и на същата
следва поради това да се възстанови 1/4 от дарената 1/2 идеална част или 1/8 идеална част,
респективно 3/24 идеални части от имота, а за ответницата остават 3/4 от дарената 1/2
идеална част или 3/8 идеални части, респективно 9/24 идеални части от имота. При това
положение този обективно съединен иск на ищцата по чл. 30 ЗН е основателен и следва да
се уважи, като дарението на 1/2 идеална част от процесния имот, извършено от - й - в полза
на ответницата, следва да се намали с 1/4 и се възстанови на ищцата запазената част от
наследството му с отделяне на 3/24 идеални части от този имот за нея (Р 93-2015-II г.о. и Р
229-2013-II г.о.).
След смъртта си на - г. - на страните е оставила за свои наследници по закон страните
по делото – нейни -, всяка от които има запазена част от наследството й (чл. 28, ал. 1 ЗН).
Съгласно чл. 29, ал. 1 ЗН, в този случай запазената им част е общо 2/3, съответно
разполагаемата част е 1/3, а запазената за ищцата част от наследството на - й е 1/3, а
последното се изчерпва с дарената от нея с процесното дарение на ответницата 1/2 идеална
част от процесния имот. Следователно. Запазената част на ищцата от наследството й е
накърнена с това дарение и на същата следва поради това да се възстанови 1/3 от дарената
1/2 идеална част или 1/6 идеална част, респективно 4/24 идеални части от имота, а за
ответницата остават 2/3 от дарената 1/2 идеална част или 2/6 идеални части, респективно
8/24 идеални части от имота. При това положение и този обективно съединен иск на ищцата
по чл. 30 ЗН е основателен и следва да се уважи, като дарението на 1/2 идеална част от
процесния имот, извършено от - й -, в полза на ответницата, се намали с 1/3 и се възстанови
на ищцата запазената част от наследството на - й с отделяне на 4/24 идеални части от този
имот за нея (Р 93-2015-II г.о. и Р 229-2013-II г.о.).
При този изход на делото, само ищцата има право да й се присъдят сторените по
същото разноски в общ размер от 2170 лева (от които 160 лева внесена за предявените
искове държавна такса, 10 лева внесена държавна такса за издаване на удостоверения и 2000
лева платено адвокатско възнаграждение), които следва да се възложат в тежест на
ответницата (чл. 78, ал. 1 ГПК). В тежест на последната обаче не следва да се възлагат и
посочените в списъка по чл. 80 ГПК на пълномощника на ищцата – 20 лева внесена по
сметка на АГКК такса за снабдяване със схема на процесния имот, 10 лева внесена по
сметка на О. такса за данъчна оценка на същия имот и 83.33 лева внесена по сметка на АВ
такса за вписване на исковата молба в СВ С., защото нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК не
предвижда възможност тези разноски да се присъдят на ищцата, а според задължителните за
съда разяснения в т. 1 от мотивите на ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, същата норма на чл. 78, ал.
8
1 ГПК регламентира и кои от вече заплатените от страната разноски същата може да
претендира в хипотезата на уважения й иск, а сред тях не са и тези платени от ищцата
такива (чл. 78, ал. 1 ГПК). При този изход на делото, ответницата няма право на разноски,
поради което такива не й се й присъждат с надстоящото решение (чл. 78, ал. 3 ГПК).
Воден от горните мотиви, С. районен съд
РЕШИ:
НАМАЛЯВА, по предявения от -, с ЕГН **********, с адрес -, -, против -, с ЕГН
**********, с адрес -, бул. -, иск по чл. 30, ал. 1 ЗН, извършеното от наследодателя -, ЕГН
**********, б.ж. на -, починал на - г., с нотариален акт за дарение на недвижим имот -, том
-, рег. № -, дело № -/- г. на нотариус - в регистъра на Нотариалната камара и район на
действие – района на С. районен съд, в полза на - с п.а., дарение на 1/2 идеална част от
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, който е с идентификатор -, с адрес на имота: -, -,
който самостоятелен обект се намира на - в сграда с идентификатор -, с предназначение:
Жилищна сграда – многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с
идентификатор -, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, с брой
нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: - кв.м, с прилежащи части: -, със -ни
самостоятелни обекти -, с 1/4 част, необходима за допълване на запазената част на - от
наследството на -, КАТО ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на - с п.с., от наследството на -,
ЕГН **********, б.ж. на -, починал на - г., с 3/24 идеални части от същия
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, който е с идентификатор -, с адрес на имота: -, -,
който самостоятелен обект се намира на - в сграда с идентификатор -, с предназначение:
Жилищна сграда – многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с
идентификатор -, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, с брой
нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: - кв.м, с прилежащи части: -, със -ни
самостоятелни обекти -.
НАМАЛЯВА, по предявения от - с п.с., против - с п.с., иск по чл. 30, ал. 1 ЗН,
извършеното от наследодателката -, ЕГН **********, б.ж. на -, починала на - г., с
нотариален акт за дарение на недвижим имот № -/- г. на нотариус - в регистъра на
Нотариалната камара и район на действие – района на С. районен съд, в полза на - с п.а.,
дарение на 1/2 идеална част от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, който е с
идентификатор -, с адрес на имота: -, -, който самостоятелен обект се намира на - в сграда с
идентификатор -, с предназначение: Жилищна сграда – многофамилна, която сграда е
разположена в поземлен имот с идентификатор -, с предназначение на самостоятелния
обект: Жилище, апартамент, с брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: - кв.м, с
прилежащи части: -, със -ни самостоятелни обекти -, с 1/3 част, необходима за допълване на
запазената част на - от наследството на -, КАТО ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на - с
п.с., от наследството на -, ЕГН **********, б.ж. на -, починала на - г., с 4/24 идеални части
от същия САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, който е с идентификатор -, с адрес на
9
имота: -, -, който самостоятелен обект се намира на - в сграда с идентификатор -, с
предназначение: Жилищна сграда – многофамилна, която сграда е разположена в поземлен
имот с идентификатор -, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, с
брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: - кв.м, с прилежащи части: -, със -ни
самостоятелни обекти -.
ОСЪЖДА - с п.с., да заплати на - с п.с., сумата от 2170 лева за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните по делото.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
10