Р
Е Ш Е Н И Е
№
12 30.03.2018 год. гр.Чирпан
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Чирпански
районен съд, първи състав
На
06.03.2018 год.
В
публично заседание в състав:
Председател: АТАНАС ДИНКОВ
Секретар:
МИЛЕНА ТАШЕВА
сложи
за разглеждане докладваното от председателя Атанас Динков гр.дело № 685 по
описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени обективно съединени искове с
правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът В.Л.В. твърди в исковата
молба /ИМ/, че по силата на граждански договор бил назначен на
длъжността „Търговски представител“ в ответното дружество „Мидалидаре естейт“
ЕООД. С пълномощно издадено от тогавашния управител на ответното дружество
Стела Любчева Костова бил упълномощен да управлява в страната МПС, собственост
на ответното дружество, а именно: Фолксваген Поло с рег.№ ***. Когато получил
МПС от ответника му било казано, че за него има валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ в ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, като на предното стъкло на
автомобила бил залепен съответния стикер от застрахователя. На 27.12.2012г. в
гр.Ст.Загора по време на движение по бул.Св.Патриарх Евтимий, ищецът
управлявайки гореописаното МПС, собственост на ответника, виновно причинил ПТП
при което били нанесени имуществени вреди на л.а. Ауди А 8 с ДК№ *****. Събитието било
удостоверено от Протокол за ПТП рег.№ 1446057/27.12.2012г. на сектор Пътна
полиция на МВР - Ст.Загора. В този протокол било посочено, че управляваното от
ищеца МПС притежава застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД. В
ИМ се твърди, че ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ в качеството си на
застраховател по застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ на л.а. Ауди А 8 с ДК№
КН 0444 ВВ образувало щета по повод подаденото заявление за изплащане на щета. За
ремонта на увредения автомобил ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ изплатили
5543.62лв. след което изпратили на ЗК“ЛЕВ ИНС“ АД регресни покани за възстановяване
на сумата от 5543.62лв. С писмо до ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЗК „ЛЕВ
ИНС“ АД отказало възстановяване на застрахователното обезщетение с аргумента, че
към датата на ПТП, полицата по застраховка „Гражданска отговорност“ за
Фолксваген Поло с рег.№ *** /собственост на ответника/ била невалидна. За
събиране на посочената сума ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ подало срещу ищеца искова молба в РС - Ст.Загора, въз
основа на която било образувано гр.д. № 2862/2016г. С Решение № 1035/14.11.2016г.
по гр.д.№ 2862/2016г. на РС - Ст.Загора, ищецът бил осъден да заплати на ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ сумата от 5543.62лв. главница, ведно със
законната лихва от 20.06.2016г. до изплащане на вземането, 1505.69лв. мораторна
лихва и 1483лв. разноски по делото. В ИМ се твърди, че след ПТП органите на С-р
Пътна полиция на МВР-Ст.Загора разбирайки, че автомобила който ищецът
управлявал нямал валидна застраховка „Гражданско отговорност“ му съставили два
акта – единият на стойност 420лв., а другия на стойност 200лв. Сумите издължил
на 04.04.2013г. за което представя 2 бр. вносни бележки от същата дата. След
влизане в сила на Решение № 1035/14.11.2016г. по гр.д.№ 2862/2016г. на РС
Ст.Загора, ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ се снабдили с изпълнителен лист
срещу ищеца и образували изпълнително дело при ЧСИ Стиляна Стефанова с рег.№
859 на КЧСИ. На 07.03.2017г. ищецът получил от ЧСИ Стефанова покана за
доброволно изпълнение за обща сума в размер на 10841.05лв., включваща главница
от 5543.62лв., законната лихва върху главницата от 20.06.2016г. до изплащане на
вземането, 1505.69лв. мораторна лихва и 1483лв. разноски по гр.делото, такси на
ЧСИ по изп.дело и адвокатски хонорар и такси по изп.дело. От всичко изложено
по-горе, ищецът счита, че ответника „Мидалидаре естейт“ ЕООД умишлено го е
въвел в заблуждение, че управляваното от ищеца МПС Фолксваген Поло, с рег.№ ***
към 27.12.2012г. е имало валидна сключена застраховка „Гражданска отговорност“,
като по този начин му е нанесъл имуществени щети в общ размер на 10841.05 лева -
сумата която бил задължен да плати по изпълнителното дело на ЧСИ Стиляна
Стефанова с рег.№ 859 на взискателя ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“. Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника „Мидалидаре естейт“ ЕООД
да му заплати сумата от 10841.05лв., включваща главница от 5543.62лв.,
законната лихва върху главницата от 20.06.2016г. до изплащане на вземането, 1505.69лв.
мораторна лихва и 1483лв. разноски по гр.дело № 2862/2016г. на РС Ст.Загора,
такси на ЧСИ Стиляна Стефанова, с рег.№ 859 по изп.дело и адвокатски хонорар и
такси по изп.дело. Претендира и за законна лихва върху сумата от 10841.05 лв.,
считано от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане на задължението.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от
ответника с който оспорват предявения иск и молят същия да бъде отхвърлен по
наведените в отговора съображения.
След като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
Не е спорно между страните, че ищецът е бил в договорно
правоотношение с ищцовото дружество „Мидалидаре естейт” ЕООД, на длъжността
„Търговски представител“.
От приетата по делото Заповед за използване на служебен
автомобил № 15/24.04.2012г. издадена във връзка с изпълнение на задълженията на
ищеца по граждански договор от 23.04.2012г. се установява, че В.В. е бил оторизиран
от Стела Костова - управител на „Мидалидаре Естейт” ЕООД да управлява
процесното МПС в страната, като носи отговорност за пътното
транспортно средство, пътниците и имуществена отговорност въз основа на
законите на Република България.
Не се спори, а и от представените по делото
свидетелството за регистрация и договор за покупко-продажба на МПС се установи,
че МПС Фолксваген Поло с рег.№ *** е било собственост на „Мидалидаре Естейт”
ЕООД през периода от 20.04.2012г. до 01.03.2017г., като свидетелството за
регистрация на автомобила е било валидно към 27.12.2012г. - датата на процесното
ПТП.
От заключението по приетата по делото и неоспорена от
страните съдебно-икономическа експертиза се установява следното:
1/ Видно от протокол за ПТП регистрационен №1446057/27.12.2012г., към датата на
настъпване на ПТП – 27.12.2012г. в 02.45 часа, МПС марка „Фолксваген”, модел
„Поло” с рег.№ *** е нямало валидно сключена застраховка ГО.
2/ Съществува разлика между стикер издаван за
застрахователна полица, включително за разсрочено застрахователно плащане и за
такъв издаван за полица с еднократно плащане за срок от 1 /една/ година, която е, че
при първия случай се издават 12 стикера и всеки ще бъде перфориран на
датата на падежа на разсроченото плащане на застрахователната премия т.е. на
17.05.2012г. и следващите дати, а във втория случай ще се издаде един стикер и
ще бъде перфориран на датата на изтичането на едногодишния срок на полицата т.е.
на 17.04.2013г., и отрязъка за МПС ще
залепен на предното стъкло най-долу вляво.
3/ Застрахователната полица за горепосоченото МПС не е сключена от името на собственика „Мидалидаре
естейт” ЕООД, а от името на друг собственик ЕТ ПАМ –Пламен Пенчев с БУЛСТАТ
********* и адрес: гр.София п.к.1750 Гео Милев бл.153 вх.А ап.11 обявен тел.за
контакти **********. Няма приложен сключен на датата или на по-късна дата
/датата на прехвърляне на собственост 20.04.2012г./ допълнителен Анекс за
промяна на собственост или изготвен от „Лев инс” АД гр.София добавък към
полицата с който се променя собственика и с този документ се управлява
автомобила в страната или извън нея.
4/ Ответникът е придобил собствеността върху това МПС на
20.04.2012г. и ответника не е сключил застрахователна полица за ГО за това МПС.
Има сключена застрахователна полица за ГО за това МПС от името на друг
собственик на 18.04.2012г.
5/ По застрахователна полица №22112001106353 от
18.04.2012г собственик ЕТ ПАМ – Пламен Пенчев с БУЛСТАТ ********* е платил в
брой една вноска при сключването на застраховката и не е платил следващите
дължими разсрочени вноски, съгласно сключен от него Анекс за разсрочено плащане
на 12 /дванадесет/ вноски. Няма платени вноски от ответника.
6/ Застрахователната полица №22112001106353 от
18.04.2012г. за това МПС е прекратена на 18.05.2012г. поради неплатена поредна
вноска от договорните условия на застраховката от собственика на това МПС.
7/ Застрахователят „Лев инс” АД гр.София е уведомил Гаранционен
фонд за развалянето /прекратяването/ на застрахователния договор „Гражданска
отговорност” от 18.04.2012г. за процесното МПС, поради неплащане на просрочена
вноска от премията. Поради автоматично генериране на информационните файлове
специалист от компанията обяснил, че електронният файл не се разпечатва на
хартиен носител и няма информация оставаща в компанията за точната дата на
подаване на уведомлението. Не е възможна проверка за точната дата на изпращане
на съобщение до Гаранционен фонд. След изтичане на срока за изчакване от 14
календарни дни се изпраща уведомление, като за тази полица предполагаемата дата
на изпратеното съобщение е 01.06.2012г.
По делото не се спори, че на 27.12.2012г. в гр.Ст.Загора
по време на движение по бул.Св.Патриарх Евтимий, ищецът управлявайки
гореописаното МПС, собственост на ответника, виновно е причинил ПТП, при което са
били нанесени имуществени вреди на л.а. Ауди А 8 с ДК№ КН 0444 ВВ, което се
удостоверява и от Протокол за ПТП рег.№ 1446057/27.12.2012г. на сектор Пътна
полиция на МВР - Ст.Загора.
Не е спорно, че ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ в
качеството си на застраховател по застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ на л.а.
Ауди А 8 с ДК№ КН 0444 ВВ образувало щета по повод подаденото заявление за
изплащане на щета, като за ремонта на увредения автомобил ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ изплатили 5543.62лв.
Не се спори, че ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“
изпратили на ЗК“ЛЕВ ИНС“ АД регресни покани за възстановяване на сумата от
5543.62лв., като с писмо до ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД
отказало възстановяване на застрахователното обезщетение с аргумента, че към
датата на ПТП, полицата по застраховка „Гражданска отговорност“ за Фолксваген
Поло с рег.№ *** /собственост на ответника/ била невалидна.
Не се спори, че за събиране на посочената сума ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ подало срещу ищеца искова молба в РС - Ст.Загора, въз основа на която било образувано гр.д. № 2862/2016г. по което с Решение № 1035/14.11.2016г. ищецът бил осъден да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ сумата от 5543.62лв. главница, ведно със законната лихва от 20.06.2016г. до изплащане на вземането, 1505.69лв. мораторна лихва и 1483лв. разноски по делото.
Не се спори между страните, че след влизане в сила на
Решение № 1035/14.11.2016г. по гр.д.№ 2862/2016г. на РС Ст.Загора, ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ се снабдили с изпълнителен лист срещу ищеца и
образували изпълнително дело при ЧСИ Стиляна Стефанова с рег.№ 859 на КЧСИ,
както и че на 07.03.2017г. ищецът получил от ЧСИ Стефанова покана за доброволно
изпълнение за обща сума в размер на 10841.05лв., включваща главница от
5543.62лв., законната лихва върху главницата от 20.06.2016г. до изплащане на
вземането, 1505.69лв. мораторна лихва и 1483лв. разноски по гр.делото, такси на
ЧСИ по изп.дело и адвокатски хонорар и такси по изп.дело.
С ИМ са представени 2 бр. вносни бележки от 04.04.2013г. за сумите от 200 и 420 лв. платени в полза на С-р Пътна полиция на МВР - Ст.Загора.
При така установените факти съдът намира от правна
страна следното:
Предявени са обективно съединени иск с правно основание
чл.45, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Непозволеното увреждане е
сложен юридически факт, който включва следните елементи: деяние, вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Необходимо е да са
осъществени всички тези елементи на фактическия състав, за да е налице
непозволено увреждане. Според т.2 от Постановление № 7 от 1959 г. на Пленумът
на ВС отговорността за непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД се поражда при
наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на
дееца и настъпилите вреди. Причинната връзка трябва да бъде доказана във всеки
конкретен случай. Тя не се предполага, а следва да се докаже от увредения
(Решение № 370 от 11.11.2011г. на ВКС на IV
г.о. по гр.д. № 1740/2010г. постановено по реда на чл.290 от ГПК). Вината се
предполага до доказване на противното. Чрез пълно и главно доказване
ищецът следва да установи истинността на твърденията си за релевантните факти
(Решение № 147 от 19.06.2012г. по гр. д. № 582/2011г. на ВКС).
По отношение на първия елемент от състава на
непозволеното увреждане – деянието, в ИМ се въвежда фактическото твърдение, че
ищецът умишлено е бил въведен в заблуждение от ответното дружество, че по
отношение на процесния автомобил е имало сключена застраховка „Гражданска
отговорност”.
От фактическа страна се установи, че ищецът е
управлявал процесния автомобил, почти 8 месеца преди настъпване на ПТП, видно от
приложената Заповед за използване на служебен автомобил № 15/24.04.2012г.
издадена във връзка със сключеният между В.В. и Стела Костова - управител на
„Мидалидаре Естейт” ЕООД, граждански договор от 23.04.2012г. съгласно която
заповед е бил задължен да носи отговорност за пътното транспортно средство,
пътниците и имуществена отговорност въз основа на законите на Република
България.
Установи се също така, че автомобилът е бил собственост
на „Мидалидаре Естейт” ЕООД и към 27.12.2012г. - датата на процесното ПТП.
Видно от справка от Гаранционен фонд, застрахователна
полица № 22112001106353 по застраховка „Гражданска отговорност” за процесното
МПС е била сключена на 18.04.2012г. с начална дата на покритие 18.04.2012г. и
крайна дата на покритие 17.04.2013г. Следователно към 24.04.2012г. датата на която
на ищеца е било наредено да управлява процесния служебен автомобил, със Заповед
за използване на служебен автомобил № 15/24.04.2012г. на Стела Костова -
управител на „Мидалидаре Естейт” ЕООД, собственикът „Мидалидаре Естейт” ЕООД е
разполагал с валидно сключена застраховка с клауза за разсрочено плащане на
вноските от застрахователната премия и същата е била прекратена на 18.05.2012г.
Това обстоятелство се установява и от заключението на приетата съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, съобразно което към момента на фактическото предаване на процесното МПС на 24.04.2012г. е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” от ЕТ ”ПАМ-Пламен Пенчев” на 18.04.2012г., съгласно сключена застрахователна полица № 22112001106353 по застраховка „Гражданска отговорност” за процесното МПС на 18.04.2012г., с крайна дата на покритие 17.04.2013г. при разсрочено плащане на вноските по застраховката, която е била валидна до 17.05.2012г.
От приложеното гр. дело № 204/2017г. на РС – Чирпан се
установи, че впоследствие и по трудово
правоотношение между ищеца В.В. и „Мидалидаре Винеярдс” ЕООД,
същият е продължил да управлява процесния автомобил, а като негово задължение
съгласно т.2.3 от длъжностната му характеристика на търговски представител /подписана
от В., с дата 01.12.2012г./ е носил отговорност за повереното му превозно
средство /разходна норма, техническо състояние в външен вид, срокове на ГТП и
ГО/.
Съгласно чл.100,
ал.1, т.3 от ЗДвП, водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи
документ за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за МПС, за превозното което управлява.
Т.е. ищецът е знаел и е бил длъжен да знае, че
застраховката е сключена при условията на разсрочено плащане, поради което не
може да се приеме, че е бил въведен в заблуждение от ответното дружество - собственик
на автомобила. Неслучайно, в чл.315, ал.1 от КЗ (Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., в сила от 1.01.2006 г., отменен на 01.01.2016 г.) приложим към 27.12.2012г.
- датата на процесното ПТП е предвидено, че лице, което не изпълни задължението
си да сключи задължителна застраховка по чл.249, т.1 или 2 или което управлява
МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се
наказва с глоба от 400 до 600 лв. за физически лица. С оглед на тази
административно наказателна разпоредба пък, става ясно, че за ищеца е налице
задължението да следи за наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилите, което потвърждава извода, че той няма как да е
бил въведен в заблуждение.
Още повече, че от неоспорената от страните СИЕ се установи, че съществува разлика между стикер издаван за застрахователна полица за разсрочено плащане и такъв за еднократно плащане за срок от 1 година. При разсроченото плащане се издават 12 стикера и всеки се перфорира на датата на падежа на разсроченото плащане на застрахователната премия, т.е на 17.05.2012г. Отрязъка на стикер за застраховка ГО за МПС залепен на предното стъкло най-долу вляво на МПС-то е бил с перфорация на 17.05.2012г. - датата на падежа на разсроченото плащане на застрахователната премия или казано с други думи пред очите на ищеца.
На следващо място, съгласно чл.154 , ал.1 от ГПК, доказателствената тежест се разпределя в зависимост от доводите на всяка една страна, като всяка от тях е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В случая ищецът за да установи обстоятелството, че умишлено е бил въведен в заблуждение от ответното дружество, че по отношение на процесния автомобил е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност” се позовава на показания, дадени от Стела Любчева Костова /сестра на ищеца/ и тогавашен управител на ответното дружество, дадени по приложеното гр. дело № 204/2017г. на РС – Чирпан.
Следва да се отбележи, че е недопустимо да се ползват
свидетелски показания, събрани по друго дело, тъй като редът за събиране на
гласните доказателства е устния разпит по реда на чл.170 - чл.171 от ГПК.
Свидетелските показания се представят устно, лично и пред съдията по делото.
Изключенията от това правило са уредени в чл.25 (съдебни поръчки), чл.232 (при
оттегляне на иск и предявяването му наново) и чл.207 (обезпечение на
доказателствата) от ГПК, каквито в случая не са налице. Т.е. не е налице процесуална
възможност по ГПК дадени от свидетел показания в друго производство да бъдат
ползвани като свидетелски показания по настоящото дело.
Тъй като, ищецът не доказа, че умишлено е бил въведен в
заблуждение от ответното дружество, че по отношение на процесния автомобил е
имало сключена застраховка „Гражданска отговорност”, съдът приема, че не е
осъществен един от елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане (деянието), поради което и не следва
да се обсъжда наличието на останалите елементи на състава – вреди и причинна
връзка между вредите и противоправното поведение, а предявените обективно
съединени иск с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД,
следва да се отхвърлят като недоказани по основание и поради това
неоснователни.
При този изход от делото ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответника направените разноски в размер на 610.80 лева, адвокатски
хонорар, съгласно представеният списък по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от В.Л.В., ЕГН:********** ***, чрез адвокат М. ***, адрес
за получаване на съдебни книжа: гр.Казанлък, ул.Йордан Стателов № 1 против „МИДАЛИДАРЕ
ЕСТЕЙТ” ЕООД, вписан в ТР към АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: област Стара Загора, община Чирпан, с.Могилово, представлявано
заедно и поотделно от управителите Е.Ю. и А.С.А., съдебен адрес:***, офис 11,
тел./факс 62-33-30, чрез адвокат М.И., обективно съединени искове с
правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата
от 10841.05лв., включваща главница от 5543.62лв., законната лихва върху
главницата от 20.06.2016г. до изплащане на вземането, 1505.69лв. мораторна
лихва и 1483лв. разноски по гр.дело 2862/2016г. на РС Ст.Загора, такси на ЧСИ
Стиляна Стефанова, с рег.№ 859 по изп.дело и адвокатски хонорар и такси по
изп.дело, ведно със законната лихва върху сумата от 10841.05 лв., считано от
датата на подаване на настоящата ИМ до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА В.Л.В., ЕГН:********** ***, чрез адвокат М.Д. от
АК Ст.Загора, адрес за получаване на съдебни книжа: гр.Казанлък, ул.Йордан
Стателов № 1 да заплати на „МИДАЛИДАРЕ ЕСТЕЙТ” ЕООД, вписан в ТР към АВ с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: област Стара Загора, община Чирпан,
с.Могилово, представлявано заедно и поотделно от управителите Е.Ю. и А.С.А.,
съдебен адрес:***, офис 11, тел./факс 62-33-30, чрез адвокат М.И., направените
разноски в размер на 610.80 лева, адвокатски хонорар, съгласно представеният
списък по чл.80 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд град Стара Загора, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: