Присъда по дело №1821/2021 на Районен съд - Пазарджик
| Номер на акта: | 27 |
| Дата: | 7 март 2022 г. (в сила от 23 март 2022 г.) |
| Съдия: | Таня Петкова |
| Дело: | 20215220201821 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 24 ноември 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ:
Производството е образувано въз основа на внесен ОА e за престъпление по 313
ал.1 от НК, а именно за това, че на 22.03.2021 г. в гр. П. е потвърдил неистина, а
именно, че е изгубил свидетелството си за управление на МПС на 19.11.2020 г. в
Германия, в писмена декларация по чл. 17 ал.1 от Правилника за издаване на
българските лични документи, която по силата на чл.160 ал.1 от Закона за движение по
пътищата се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства, като я е представил пред Ц.Н.К.М. - системен оператор в Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. П., за удостоверяване истинността на горните
обстоятелства.
Производството пред първата инстанция е по реда на глава ХХVІІ от НПК, в
хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура- П. поддържа
повдигнатото обвинение, като предлага съдът да освободи подсъдимия от наказателна
отговорност и му наложи адм. наказание глоба в размер ориентиран към минималния
предвиден в закона, обосновавайки становището си с наличието на материално
правните предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл.78а от НК.
Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и със защитника си, като се
признава за виновен по предявеното му обвинение, признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират
доказателства за тези факти. Лично и чрез защитника си пледира да му бъде
определено наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства.
Районният съд като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Подс. Д.Д. е правоспособен водач на МПС. Той притежавал валидно издадено
СУМПС с №*********. На 17.10.2020 г. подс. Д. управлявал седлови влекач DAF/XF с
ДК№ РВ 1155 СК по автомагистрала А3 в посока гр. Франкфурт, ФР Германия, където
бил спрян за проверка от контролните органи. При проверката било установено, че
управлява влекача след употреба на алкохол. Във връзка с извършеното от Д.
престъпление по германския наказателен закон, му било отнето горецитираното
СУМПС.
Въпреки, че знаел, че свидетелството му за управление на МПС е отнето във
връзка с извършеното от него деяние, на 22.03.2021 г. подс. Д. решил да се снабди с
ново СУМПС. За целта посетил сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
гр.П., където пред служителя на гишето- св.Ц.К.М.- системен оператор в сектора,
заявил, че е изгубил свидетелството си за управление на МПС и заявил желание да му
бъде издаден дубликат. Св. М. обяснила на Д., че следва да попълни заявление за
издаване на ново СУМПС, към което съгласно чл.160 ал.1 от ЗДвП да попълни и
представи декларация по чл.17 ал.1 от ПИБЛД. Подс. Д. попълнил и подписал
представената му бланка на декларация, в която декларирал, че е изгубил
свидетелството си за управление на МПС на 19.11.2020 г. в Германия, след което я
представил на св. М.. Въз основа на подаденото заявление и приложените към него
1
документи на подс. Д. било издадено ново СУМПС с № 28489835, което той получил
лично на 29.03.2021 г.
През м. юни 2021 г. в сектор ПП при ОД на МВР гр.П. постъпило писмо с рег.
№3286р-25838/07.06.2021 г. от ГД „Национална полиция“, в което се съдържала
информация относно обстоятелствата по отнемането на СУМПС № *********,
издадено на подс. Д.. След извършена проверка в информационните масиви било
установено, че на подсъдимия било издадено ново СУМПС, след като той декларирал,
че издаденото му СУМПС с № ********* било изгубено.
По тази причина било отпочнато настоящето наказателно производство със
съставянето на протокол за първото действие по разследването- разпит на свидетел.
От заключението на изготвената по ДП почеркова експертиза, което съдът цени
като обективно, се установява, че подписът за декларатор в горепосочената декларация
е положен от подс. Д..
Гореизложената фактическа обстановка се установява от самопризнанието на
подс. Д. за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
доказателствата от досъдебната фаза на процеса, които подкрепят самопризнанието, а
именно: показанията на свидетелите Ц.К.М. и Р.С., а също и от писмените
доказателства и експертното заключение, инкорпорирани в доказателствения материал
по делото.
Съдът изцяло дава вяра на събраните писмени и гласни доказателства, т.к. те са
абсолютно непротиворечиви и взаимно се допълват, като по категоричен начин
подкрепят направеното от подсъдимия самопризнание и очертават гореописаната
фактическа обстановка. Освен това същите са събрани и по предвидения в
процесуалния закон ред.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че от обективна и
субективна страна подс. Д.Д. е осъществил престъплението по чл.313 ал.1 от НК, като
на инкриминираната дата и място, е потвърдил неистина, а именно че е изгубил
СУМПС в Германия на 19.11.2020 г. в писмена декларация, която по силата на ПИБЛД
се дава пред орган на властта, за удостоверяване истинността на горните
обстоятелства.
Декларацията по чл.160 ал.1 от ЗДвП и чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на
БЛД задължително се подава при изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на
български личен документ в срок до три дни в най-близкото структурно звено на
Министерството на вътрешните работи. В същата подателят е задължен да декларира,
че за вписването на неверни данни в тази декларация носи наказателна отговорност.
В този смисъл част от състава на престъплението е осъществен, а именно че по
изрична законова разпоредба, подс. Д. е задължен да удостовери истината в подаваната
пред ОД на МВР гр. П.- Сектор „ПП“ декларация.
Не е спорно по делото обстоятелството, че декларацията е подписана и подадена
от подсъдимия. Следователно същият е употребил документа, като доказателство за
удостоверите в нея обстоятелства.
Безспорно се установи по делото от писмените и гласни доказателства, че
българското СУМПС не е изгубено, а е било иззето от Д. от германските власти заради
извършеното от него престъпление. Следователно декларираното от обвиняемия
обстоятелство, че е изгубил българското си свидетелство за управление на МПС е
2
невярно.
Авторството на деянието и д.угите обстоятелства за времето, мястото и начина
на извършване се доказват по един несъмнен начин. Престъплението е осъществено
при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, тъй като обвиняемият
е съзнавал, че въпросната декларация се подава въз основа на ПМС № 13/08.02.2010 г.,
с което е приет ПИБЛД, както и че съгласно чл.17 ал.1 от този правилник и ЗДвП се
подава процесната декларация. Съзнавал е че декларацията се дава пред орган на власт
по смисъла на чл.93 т.2 от НК- служител в сектор „ПП” при ОД на МВР П., натоварен
с осъществяване на властнически функции. Съзнавал е още, че декларира неверни
обстоятелства, вместо да удостовери истинността на конкретни обстоятелства, а
именно отнемане по съответния ред от германските власти, декларира изгубване на
СУМПС в Германия на 19.11.2020 г., като е съзнавал, че в резултат на това невярно
деклариране, ще му бъде издадено СУМПС.
Съдът съобрази обстоятелството, че за умишленото престъпление по чл.313 ал.1
от НК се предвижда наказание до три години лишаване от свобода, както и фактът, че
обвиняемият е пълнолетен. Съобрази се и обстоятелството, че към датата на деянието
подсъдимият е неосъждан, поради настъпилата реабилитация по право по предходното
му осъждане по НОХД № 485/2015 г. по описа на ПзРС с влязла в сила на 28.05.2015 г.
присъда, с която ме е било наложено наказание 4 месеца ЛС, чието изтърпяване е било
отложено за изпитателен срок от 3 години и лишаване от правоуправление за срок от
11 месеца, което е изтърпяно на 15.05.2016 г. Изпитателният срок е изтекъл на
28.05.2018 г. и тъй като в този срок не е извършено от подсъдимия д.уго престъпление,
поради което да изтърпи и отложеното наказание на ос. Чл.86 ал.1 т.1 и т.3 от НК на
28.05.2018 г. е настъпила реабилитация по това осъждане.
Взе се предвид на следващо място и това, че подсъдимият не е и освобождаван
от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от общата част на НК към
датата на деянието. Това е така, тъй като по постановеното освобождаване от
наказателна отговорност с решение по АНД № 1200/2015 г. на ПзРС, с което му е
наложена глоба в размер на 1 000 лева е настъпила реабилитация, защото това вземане
е било присъединено по образувано изп. дело на 25.08.2015 г. и от тази дата тече
срокът за изпълнение на това наказание в размер на две години съгласно чл.82 ал.1
бук.а от ЗАНН и след изтичането му, което е станало на 25.08.2017 г. се погасява по
давност изпълнението на наказанието. От справките от НАП става ясно, че в този
двегодишен период не са били предприети действия по принудително събиране на
вземането, с което не е прекъснат давностния срок. От цитираната дата на погасяване
на изпълнението на задължението по давност съгласно чл.88а ал.1 във вр. с чл.82 ал.1
т.5 от НК приложими по силата на чл.84 от ЗАНН към 25.08.2019 г. подсъдимият се е
реабилитирал по право.
На следващо място съдът прецени и обстоятелството, че от престъплението няма
настъпили съставомерни материални щети, които да не са възстановени. Не са налице
и отрицателните предпоставки на чл.78а ал.7 от НК.
При това положение съдът намира, че са налице материалноправните
предпоставки за приложението на императивната разпоредба на чл.78а ал.1 от НК
относно вида на отговорността и вида и размера на наказанието, като обвиняемият
следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи
административно наказание глоба.
При индивидуализация на наказанието глоба съдът отчете подбудите за
3
извършване на деянието, които се коренят в личността на обвиняемия, в
недостатъчното правосъзнание и култура.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства се отчетоха направените
самопризнания на ДП, добрите характеристични данни по местоживеене, оказаното
съдействие на полицейските и разследващите органи, както и факта че е трудово
ангажиран. Чистото съдебно минало не се отчете като смекчаващо обстоятелство, т.к.
то е материалноправна предпоставка за приложението на диференцираната процедура
по Глава ХХVІІІ от НПК.
Като отегчаващо обстоятелство, съдът отчете факта, че в резултат на
престъплението на подс. Д. е било издадено СУМПС и той е продължил да управлява
МПС, макар че практически е бил лишен от това право по съответния ред от
румънските компетентни власти.
С оглед на изложеното и като съобрази наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, съдът даде пълен
превес на първите и на основание чл.78а ал.1 от НК освободи от наказателната
отговорност подсъдимия, като му наложи административно наказание глоба в размер
на 1 000 лева, платими в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС- П..
За да определи този размер на глобата съдът изходи освен от наличните
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, но и от семейното, материално
положение и имотно състояние на извършителя, съобразявайки и степента на вината
му, като счете че размерът това наказание е съответно на извършеното и с него ще се
постигнат целите на наказанието.
При този изход на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс.
Д.Д. да заплати в полза на ОД на МВР-П. сторените по делото разноски за
извършената експертиза в размер на 240 лв.
По изложените съображения Районен съд- П. постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4