РЕШЕНИЕ
№ 20.09.2019
г. гр. K.
В ИМЕТО НА НАРОДА
K. районен съд, І-ви граждански състав
На 18.09. 2019 година,
В открито съдебно заседание,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА
при участието н.секретаря Елена
Стоилова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Валентина Тодорова
гражданско дело № 742 по описа за
2019 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба от „А.з.с.на
в.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, ***,
представлявано от Н.С. и М.Д. срещу Г.Д.А., ЕГН **********, с адрес: ***.
Ищецът твърди, че на 01.07.2017г. бил сключен Договор за цесия между „И.А.М.“
АД, ЕИК ********* и „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ********* /с предишно наименование „П. Ф.Б.“
ООД/, по силата н.който вземането, произтичащо от сключен договор за
потребителски кредит № ***/*** г.,между „П. Ф.Б.“ ООД и ответницата било
прехвърлено в полза н.„И.А.М.“ АД ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски.
На 01.03.2018 г. било подписано Приложение 1 към Допълнително споразумение от
дата 01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне н. вземания
/цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между „И.А.М.“ АД и „А.з.с.н.в.“ ООД
/понастоящем „А.з.с.н.в.“ ЕАД/, по силата на което „И.А.М.“ АД прехвърлило в
полза на „А.з.с.на в.“ ЕАД вземането, произтичащо от договор за потребителски
кредит № ***/*** г., ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски. „А.з.с.на в.“
ЕАД била упълномощена, в качеството си на цесионер по Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г. да изпраща
уведомления за извършената цесия съгласно изрично пълномощно от законния
представител на „И.А.М.“ АД. В изпълнение на изискванията на закон.и по реда на
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника било изпратено Уведомително писмо с Изх. №
УПЦ-П-ИАМ-ФН/*** от 07.03.2018 г. от страна на „И.А.М.“ АД чрез „А.з.с.н.в.“
ЕАД з. станалата продажба на вземания. Също така било изпратено до ответника и
Уведомително писмо Изх. № ЛД-П-ИАМ-ФН/*** от 07.03.2018 г. от страна на „П. Ф.Б.“
ООД чрез „А.з.с.н.в.“ ООД за извършената на дата 01.07.2017 г. цесия между „Ф.Б.“
ЕООД и „И.А.М.“ АД. Двете писма се върнали в цялост като неполучени. Ищцовото
дружество изпратило повторно до ответника Уведомително писмо с Изх. №
УПЦ-С-ИАМ-ФН/*** от 28.02.2019 г. от страна н.„И.А.М.“ АД чрез „А.з.с.на в.“
ЕАД и Уведомително писмо с Изх.№ ЛД-С-ИАМ-ФН/*** от 28.02.2019 г. от страна на
„П. Ф.Б.“ ООД чрез „А.з.с.на в.“ ЕАД. Твърди, че към момента на подаване на
настоящата искова молба изпратените уведомителни писма все още не се били върнали
с резултат от връчването. Ищцовото дружество счита, че ако към исковата молба
по иск на цесионера, било приложено уведомление на цедента до длъжника за
извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис
от исковата молба, съставлявало надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.
99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането пораждало действие за
длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и същото следвало да бъде съобразено
от съда, като факт от значение за спорното право. В случай, че ответникът не
бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено
по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК и в настоящето производство безспорно се
установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за
паричен заем не е погасено, моли съда да приеме, че получаването на
уведомлението за извършена цесия лично от длъжника било ирелевантно за
основателността на предявените искове. Длъжникът можел да възрази за липсата на
уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърдял, че вече
бил изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до
момента на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого било връчено
уведомлението за прехвърленото вземане не било от значение за основателността
на иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с
исковата молба задължение не било погасено. Ако съобщението бъде надлежно
връчено по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК и съдът назначи на основание чл. 47, ал. 6 ГПК на ответника особен представител и последният възрази относно редовността
на уведомяването за извършената цесия с връчването на препис от исковата молба,
моли съда да има предвид, че с назначаването на особен представител на
ответника по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК възниквало представителство по закон, не
договорно представително за назначения адвокат и до назначаването му се стигало
след като съдът приеме, че връчването на книжата било станало редовно, т. е.
връчването на исковата молба и книжата към нея предхождали назначаването на
особения представител и последващото получаване на исковата молба и книжата към
нея от особения представител не засягали редовността на връчването на
ответника. Получаването на уведомлението било факт, настъпил в хода на процеса,
който бил от значение за спорното право и поради това следвало да бъде
съобразен при решаването на делото на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. Твърди,
че на *** г. Г.Д.А. в качеството на кредитополучател сключила Договор за
потребителски паричен кредит № *** с „П. Ф.Б.“ ООД, при спазване на
разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Кредитополучателят
удостоверил, че преди сключването на договора за кредит получил Стандартен
европейски формуляр, описващ вида на кредита, както и че от страна на „П. Ф.Б.“
ООД му бил предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация относно
условията на договора и стойността на всички разходи по кредита, с които кредитополучателят
се съгласил с факта на подписване на договора за кредит. Също така, подписвайки
договора за кредит, кредитополучателят потвърдил, че бил прочел договора преди
неговото подписване, разбирал неговите разпоредби и подписването му било акт на
неговата свободна воля. При условията на Договора за потребителски кредит, кредитодателят
се задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит за лични
нужди в размер на 1750,00 лева, като сумата била предоставена от страна на
кредитен консултант в брой по местоживеенето на кредитополучателя, който
потвърдил, че получил в пълен размер кредита с факта на подписване на договора
за кредит. Усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора
се олихвявала с договорна лихва, месечния размер на която бил фиксиран за целия
срок на договора и която се начислявала от датата на отпускане на кредита. Подписвайки
договора за кредит, страните постигнали съгласие договорната лихва за срока на
договора да бъде в размер на 345,20 лв. Общата стойност на усвоената главница и
договорната лихва по кредита била в размер на 2095,20 лв., които се заплащали
на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 34,92 лв.
Първата погасителна вноска била платима на 24.09.2016 г., а последната
погасителна вноска била с падеж: 11.11.2017 г. Кредитополучателят
изразил съгласието си да заплати такса за оценка на кредитно досие, която била
в размер на 87,50 лв. Съгласно клаузите на сключения договор, таксата за оценка
на досие била платима при подписване на договора, но страните постигнали
съгласие таксата да бъде включена в седмичните погасителни вноски с цел
улеснение на Кредитополучателя. Така, таксата за оценка на досие била разделена
на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 1,46 лв., които били платими на падежните
дати на погасителните вноски. Кредитодателят се задължил да предоставя на
Кредитополучателя допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната
сума в брой по неговото местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските
по кредита също по местоживеенето на кредитополучателя, наречена в договора
услуга „Кредит у дома“. Съгласно чл. 25 от договора за кредит, кредитополучателят
се съгласявал, че сумата „Кредит у дома“ била допълнителна и по негово желание
и се предоставяла срещу такса, която била дължима при подписването на договора,
но се заплащала на равни вноски през периода на кредита. В конкретния случай
таксата „Кредит у дома“ била в размер на 447,81 лв. и била разделена на 60 броя
равни вноски, всяка в размер на 7,46 лв., които били платими на падежните дати
на погасителните вноски. Останалата част от таксата „Кредит у дома“ която била
в размер на 1044,89 лв. била свързана с разходите на Кредитодателя за събиране
на седмичните вноски в дома на Кредитополучателя и била дължима през срока на кредита,
като също била включена в седмичните вноски. Тази такса също била разделена на
60 броя равни вноски, всяка в размер на 17,41 лв., платими на падежните дати на
погасителните вноски. Описаните такси „Кредит у дома“ били посочени като обща
сума в буква „Д“ на първата страница на договора за кредит, а именно: 1492,70
лв. Съгласно чл. 26 от договора за кредит, кредитополучателят имал право по
всяко време да се откаже от услугата „Кредит у дома“, като подаде писмено
уведомление за това до кредитодателя. Общата сума, която кредитополучателят се
задължил да върне на кредитодателя при сключване на договора за кредит била в
размер на 3675,40 лв., която включвала: главница в размер на 1750,00 лв.,
договорна лихва в размер на 345,20 лв., такса за оценка на досие в размер на
87,50 лв., такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене в размер н.447,81 лв. и такса услуга „Кредит у дома“ за събиране
на погасителните вноски по местоживеене в размер на 1044,89 лв. Крайният срок
за издължаване на всички задължения по кредита бил 11.11.2017
г. Предвид изложеното з.„А.за с.на в.“ АД възникнал правен интерес от подаване
на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК
срещу длъжника Г.Д.А., по което било образуваното ч.гр.д. № *** г., V състав по
описа на РС-K. и била издадена Заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение
била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което обуславяло
правния интерес н.ищцовото дружество от подаване н. настоящата искова молба.От
съда се иска да постанови решение, по силата на което да признае з.установено
по отношение на длъжника Г.Д.А., ЕГН **********, че същият дължи на „А.за с.на в.“
ЕАД сумите, както следва: 1550,77 лева (хиляда петстотин и петдесет лева и
седемдесет и седем стотинки) – главница; 254,49 лева (двеста петдесет и четири
лева и четиридесет и девет стотинки) - договорна лихва за период от 19.11.2016
г. до 11.11.2017 г.; 74,27 лева (седемдесет и четири
лева и двадесет и седем стотинки) - такса за оценка на досие за периода от
26.11.2016 г. до 11.11.2017 г.; 380,67 лева (триста и
осемдесет лева и шестдесет и седем стотинки) - такса за услуга „Кредит у дома“
за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя за
периода от 26.11.2016 г. до 11.11.2017 г.; 888,20
лева (осемстотин осемдесет и осем лева и двадесет стотинки) - такса услуга
„Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя
за периода от 26.11.2016 г. до 11.11.2017 г.; 180,37
лева (сто и осемдесет лева и тридесет и седем стотинки) - обезщетение за забава
за периода от 20.11.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда, законната
лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до
окончателното изплащане на задължението. Претендира за присъждане на сторените
по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен
отговор от адв. С. Т., в качеството ѝ на особен представител на ответника
Г.Д.А.. Заявява, че не признава иска и моли да бъде отхвърлен. Съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД предишният кредитор бил длъжен да съобщи
на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него
документи, които установявали вземането, както и да му потвърди писмено
станалото прехвърляне. Съгласно ал. 4 на същия текст на закона, прехвърлянето
имало действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде
съобщено на последния от предишния кредитор. Нормата била императивна, като не
била предоставена възможност на цедента да делегира това свое задължение на
цесионера, което кореспондира и с дадената в ал. 4-та регламентация за това от
кой момент цесията имала правно действие по отношение длъжника и третите лица.
Съдебната практика също била непротиворечива по този въпрос, като било прието в
редица решения, че когато старият кредитор не бил уведомил длъжника за цесията,
то по отношение на него тя не пораждала правно действие - Решение №
150/26.03.2009 год. на ВКС, гр.д. № 147/2008 год. Що се отнасяло до твърдението
на ищеца относно установената фикция в чл. 47, ал. 1 и ал. 5 от ГПК, същата
била неприложима, тъй като нямало представени никакви доказателства по делото,
от които да било видно, че ответникът не живеел на адреса, нямало приложена
справка от управителя на етажната собственост и кмета на общината. Нямало данни
по делото, книжата да били оставени в канцеларията на съда или общината и
поради това не можело да се счита, че съобщението било връчено с изтичане срока
за получаване на съобщението. Твърди, че установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД
задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането имало за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на
неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не било носител на
вземането. Доколкото прехвърленото вземане възникнало от правоотношение между
длъжника и стария кредитор (цедента), напълно логично било въведеното от
законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде
извършено именно от стария кредитор (цедента). Само това уведомяване щяло да
създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му
кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е.
изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75 ал.1 ЗЗД. При
договора за цесия носителят на едно вземане го отстъпвал на трето лице, ставала
промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор ставал
цесионерът, комуто цедентът прехвърлил вземането си. Вземането преминавало от
предишния кредитор върху новия кредитор в момента на сключване на договора,
като правото на цесионера било все още неконсолидирано до момента на съобщаване
на длъжника за цесионния договор. Тъй като длъжникът не знаел за цесията, за
него не съществувало задължение да престира на цесионера, а задължението му
спрямо последния щяло да възникне едва след получаване на съобщението от
предишния кредитор. За да имала цесията действие спрямо длъжника по
прехвърленото вземане, тя трябвало да му се съобщи от цедента. Съгласно чл. 99,
ал. 3 ЗЗД, за да породи действие, цесията трябвало да бъде съобщена на длъжника
и прехвърлянето имало действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня,
когато съобщението бъде получено от длъжника. До този момент титуляр на
вземането оставал цедентът. Твърди, че от така събраните доказателства по
делото не се доказвало изрично, че цесията била съобщена на длъжника или че той
бил получил такова.
В съдебно заседание, ищцовото дружество,
редовно призовано, не изпраща представител. Депозира писмено становище, в което
поддържа изложените в исковата молба доводи за основателност н.исковите
претенции.
В съдебно заседание ответникът, редовно
призован, не се явява, но чрез назначения му особен представител, поддържа
изложеното в отговора.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът
приема з.установено от фактическа страна
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № *** г. по
описа на Районен съд-K., съдът е издал в полза на „А.за с.на в.“ ЕАД, ЕИК *********, срещу Г.Д.А., ЕГН **********, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
за сумите в размер на: 1550,77 лева /хиляда петстотин и петдесет лева и 77
стотинки/ - главница по цедирано вземане
по договор за потребителски кредит №***/***; 254,49 лева – договорна лихва от 19.11.2016 г. до 11.11.2017
г.; 74,27 лева – такса за оценка на досие от 26.11.2016 г.
до 11.11.2017 г.; 380,67 лева – такса
услуга „Кредит у дома“ за предоставяне
на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя от 26.11.2016 г. до 11.11.2017 г.; 888,20 лева – такса
услуга „Кредит у дома“ за събиране на
погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя от 26.11.2017 г. до
11.11.2017 г.; 180,37 лева –
обезщетение за забава за периода от 20.11.2016 г. до датата на подаване на
заявлението в съда; законна лихва от 01.11.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и 141,58 лв. разноски по делото. Заповедта за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на
чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което по арг. н.чл. 415, ал. 2 от ГПК на заявителя
е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен
срок, като довнесе дължимата държавна такса. В изпълнение указанията на съда и
в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК
„А.за с.на в.“ ЕАД е предявило против Г.Д.А. установителен
иск за сумите по издадената заповед за изпълнение.
Видно от Договор за потребителски кредит №
*** от *** г., „П. Ф.Б.“ ООД, в качеството на кредитодател е отпуснало паричен
заем на ответницата Г.Д.А., в качеството ѝ на кредитополучател в размер на
1750,00 лева, платими на 60 седмични вноски, за периода от 24.09.2016 г. до 11.11.2017 г.,което е видно и от представения погасителен
план. Уговорен е лихвен процент от 31,82%
годишно и годишен процент на разходите 48,00%.
С подписването на договора за кредит, кредитополучателят изразил
съгласието си да заплати такса за оценка на кредитно досие, която била в размер
на 87,50 лв., която била разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на
1,46 лв., които били платими на падежните дати на погасителните вноски. Съгласно
чл. 25 от договора за кредит, кредитополучателят се съгласявал, че сумата
„Кредит у дома“ била допълнителна и се предоставяла по желание. При тази услуга
кредитът се предоставял на кредитополучателя в брой по неговото местоживеене и
погасителните вноски се събирали седмично, също по местоживеене на кредитополучателя.
С подписването на договора за кредит, кредитополучателят удостоверил, че
разбира, че 30% от таксата била равна на разходите, свързани с организирането
на допълнителната услуга „Кредит у дома“ и предоставянето на кредита в брой по
местоживеене на кредитополучателя, както и че тази такса била дължима от кредитополучателя
при подписването на договора, но се заплащала на равни вноски през периода на
кредита за улеснение на кредитополучателя. Таксите „Кредит у дома“ били посочени като
обща сума в буква „Д“ на първата страница на договора за кредит, а именно в
размер на 1492,70 лв.
На същата дата, *** г., страните са
подписали и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация на
потребителски кредити.
На 01.07.2017г. бил сключен Договор за цесия между „П.
Ф.Б.“ ООД, в качеството на цедент и „И.А.М.“ АД, в качеството на цесионер, по силата н.който
вземането, произтичащо от сключен договор за потребителски кредит № ***/***г.,
видно от подписано потвърждение от цедента, между „ П. Ф.Б.“ ООД и Г.Д.А.
било прехвърлено в полза н. „И.А.М.“ АД.
Представено е пълномощно от 04.07.2017г., с което
цедентът „П. Ф.Б.“ ООД е упълномощил цесионера – „И.А.М.“ АД да уведоми по
законоустановения ред, длъжниците за сключения на 01.07.2017г. договор за
цесия, както и да извършва всички необходими правни и фактически действия с
оглед надлежното уведомяване на длъжниците по вземанията, предмет н.същия договор
з.цесия.
Видно от Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., „И.А.М.“ АД, в качеството си
на цедент е прехвърлило вземането си срещу ответницата на „А.з.с.н.в.“ ООД , в
качеството му на цесионер. Цедентът подписал
потвърждение за сключената цесия на осн. чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Представено е пълномощно, с което цедентът „И.А.М.“ АД е упълномощил
цесионера – „А.за с.н.в.“ АД да уведоми по законоустановения ред,
длъжниците за сключения н. 16.11.2010 г. договор з.цесия, както и да извършва
всички необходими правни и фактически действия с оглед надлежното уведомяване
на длъжниците по вземанията, предмет на същия договор за цесия.
Н. 01.11.2017г. „И.А.М.“ АД е сключило с „А.за с.на в.“ ЕАД Допълнително
споразумение към Рамков договор з.продажба
и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., по
силата на което „И.А.М.“ АД прехвърлило в полза н.„А.за с.на в.“ ЕАД вземането,
произтичащо от договор з.потребителски кредит № ***/*** г., сключен между „П. Ф.Б.“
ООД и Г.Д.А., ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително
и всички лихви, такси, комисионни и други разноски, което се установява и от Приложение
1 от 01.03.2018 г. към Допълнително споразумение.
По делото са представени заверени копия от
Уведомление за извършено прехвърляне на вземания (цесия) с изх. № ЛД-П-ИАМ-ФН/***
от 07.03.2018 г. и 28.02.2019г., адресирани до ответницата Г.Д.А. от името н.„Ф.Б.“ ЕООД (с предишно наименование
„П. Ф.Б.“ ООД), чрез„А.за с.на
в.“ ЕАД, с които я уведомяват, че вземането, произтичащо от Договор за кредит № ***
от *** г. е прехвърлено на „И.А.М.“ АД, ЕИК *********, на основание сключен
Договор за цесия от 01.07.2017 г., ведно с лихвите, привилегиите и
обезпеченията, визирани в договора з.кредит.
По делото са представени заверени копия от
Уведомление за извършено прехвърляне на вземания (цесия) с изх. № УПЦ-П-ИАМ-ФН/***
от 07.03.2018 г. и 28.02.2019г., адресирани до ответницата Г.Д.А. от името „А.за
с.на в.“ ЕАД, по пълномощно от „И.А.М.“ АД, с които я уведомяват, че вземането,
произтичащо от Договор за кредит № *** от *** г. е прехвърлено на „И.А.М.“ АД,
ЕИК *********, на основание сключен Договор з.цесия, ведно с лихвите,
привилегиите и обезпеченията, визирани в договора за кредит, като впоследствие „И.А.М.“
АД прехвърля вземанията на „А.за с.на
в.“ ЕАД.
Видно от представеното известие от
Български пощи за доставяне на уведомително писмо изх. № УПЦ-П-ИАМ-ФН/*** с
получател Г.Д. А.,*** е, че същото е върнато на подателя с
отбелязване, че „пратката не е потърсена от получателя“.
По
делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице И.М.Н., което
съдът кредитира като своевременно и обективно изготвено. Видно от експертното
заключение, остатъкът от задължението на ответницата по Договор за паричен заем
№ *** от *** г., е както следва: 1550,77 лв. –
главница; 254,49 лв. – договорна лихва; 74,27 лв. – такса за оценка на досие;
380,67 лв. – такса „Кредит у дома“, за предоставяне на кредита по местоживеене
на Кредитополучателя; 888,20 лв. – такса за услуга „Кредит у дома“, за събиране
на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя. С извършените
плащания в размер на 527,00 лв. са погасени суми, както следва: 199,23 лв. –
главница; 90.71 лв. – договорна лихва; 13,23 лв. – такса за оценка на досие;
67,14 лв. – такса „Кредит у дома“, за предоставяне на кредита по местоживеене
на Кредитополучателя; 156,69 лв. – такса за услуга „Кредит у дома“, за събиране
на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя. Размерът на лихвата
за забава, която ответникът дължи, вследствие на забавено плащане по посочения
Договор за потребителски заем за периода от 20.11.2016 г. до 31.10.2018 г.
следва да бъде 274,83 лева. Паричната сума, предмет на процесния договор за
заем е предоставена на ответника на *** г. Изслушано в съдебно заседание вещото
лице поддържа изготвената съдебно-счетоводна експертиза.
При
опит за връчване на длъжника Г.Д.А. на исковата молба с приложенията,
включително и на Уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания (цесия), връчителят е установил, че ответникът не живее на регистрирания
постоянен и настоящ адрес и не е извършено връчване по месторабота, тъй като на
посочения адрес не е отрит управител или служител на фирмата, който да получи
съобщението. С оглед на установеното съдът е назначил на ответника особен
представител на осн. чл. 47, ал. 6 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание: чл. 422 от ГПК
във вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и
чл. 99 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства се установи, че
цедентът „П. Ф.Б.“ ООД и ответникът са
сключили договор за потребителски кредит. Страните не спорят, че в срока по чл.
4 от договора кредиторът е предоставил на кледитополучателя
договорената сума. Процесният договор е
сключен в писмена форма, на хартиен носител по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се съдържат в него, в два екземпляра – по един за
всяка от страните по договора. Ответникът
не ангажира доказателства отпуснатата сума да е била върната. Крайната дата, на
която това е следвало да стане е 11.11.2017 г.,
датата на последната погасителна вноска съгласно приложения към договора
погасителен план. Вземането е било
изискуемо към датата на подаване на заявлението.
Представените като доказателства по делото договори за
прехвърляне на вземания, с които е индивидуализирано извършеното прехвърляне на
вземането са четливи и съдържат всички елементи по договора за цесия. От приложените доказателства по делото
се установи безспорно фактът, че ищцовото дружество е упълномощено от „И.А.М.“
АД да уведомява длъжника за извършената цесия с изрично пълномощно представено
като доказателство.
За да произведе цесията действие спрямо длъжника на
основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД предишният кредитор /цедентът/ трябва да
съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. Целта на задължението на
цедента за уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане е длъжникът да бъде
защитен при изпълнение на неговото задължение - да изпълни задължението си
точно като плати на надлежно легитимирано лице, което е носител на вземането.
Правно релевантно за действието на цесията е съобщението до длъжника, извършено
от предишния кредитор /цедента/, но не и съобщението, извършено от новия
кредитор /цесионера/, освен ако
цесионерът не е изрично упълномощен от цедента да извърши уведомяването,
както е и в настоящия казус. Получаването на уведомлението за цесията в рамките
на исковото производство с връчване на приложените към исковата молба
доказателства, едно от които е изходящото от пълномощник на цедента съобщение
по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД не може да бъде игнорирано./ в този смисъл е
съдебната практика решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т.д. № 2352/2013 г.,
II т.о; решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т.
о/. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на
спорното право, получаването на уведомлението, макар и като приложение към
исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването
на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Спорно по
делото е достигнало ли е до длъжника
уведомлението за извършената цесия. В конкретния случай по делото няма данни да
е налице надлежно връчване на съобщение на длъжника за извършеното прехвърляне
на вземането преди образуване на исковото производство. Обстоятелството, че
пратката не е потърсена от получателя не е автоматично свързано с настъпването
на неблагоприятни правни последици за последния, а именно приемане, че е налице
редовно връчване на същата. Доставката на препоръчани пощенски пратки е услуга,
подробно регламентирана с Общите условия на Договора с потребители на
универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от
"Български пощи" ЕАД /ОУ на ДПУПУППП/ - чл. 44 и чл. 53. Задължение
на доставчика е да връчи пратката, а в предвидените в ОУ хипотези - да остави
писмено служебно известие в пощенската кутия с покана получателят да се яви в
пощенската служба. Оставянето на известие в пощенската кутия от пощенския
оператор не е равнозначно на връчване, тъй като няма законодателно предвидена
фикция, че непотърсената пратка е връчена. / в този смисъл Решение от
12.07.2019г., постановено по въззивно търговско дело № 1163/2019г. по описа на
ОС – Стара Загора /.
Уведомлението за сключения договор за цесия с предмет
процесното вземане представлява приложение към исковата молба. При опит за
връчването му връчителят
е установил, че А. не живее на регистрирания постоянен и настоящ адрес и не е
извършено надлежно връчване по месторабота. На ответницата е бил
назначен особен представител, който притежава особено процесуално качество да
защитава интересите на длъжника в хода на съдебното производство. Настоящият
съдебен състав счита, че не е осъществено и връчване на уведомление до
ответника за прехвърляне на вземанията в хода на производството с
материалноправния ефект по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, същото като част от приложенията
към исковата молба е получено от назначения от съда особен представител и
предаването му не може да се приравни на нотифициране на длъжника предвид
особения характер на представителството от назначения от съда по чл. 47, ал. 6 ГПК процесуален представител и обема на неговите правомощия. Длъжникът не е
валидно уведомен за прехвърлянето на вземанията към него н.нов кредитор -
ищцовото дружество, поради което правата му да търси вземанията си от него са
непротивопоставими на длъжника, спрямо който цесията има действие от момента, в
който прехвърлянето на вземанията бъде съобщено от предишния кредитор или от
упълномощено от него лице. /в този смисъл Определение № 567/18.09.2018 г. по
дело № 3153/2017 г. на ВКС, ТК, II т.о.; Решение от 05.03.2019г.,
постановено по в.т.д. № 1387/2018г. по описа на ОС – Стара
Загора; Решение от 22.01.2019г.,
постановено по в.т.д. № 1342/2018г. по
описа на ОС-Стара Загора; Решение от 12.07.2019г., постановено по
въззивно търговско дело № 1163/2019г. по описа на ОС – Стара Загора /.
След като не е налице надлежно връчване на
уведомлението з.извършената цесия, тя все още не е произвела действието си
спрямо ответника и исковете като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на делото ищецът няма право на разноски
нито в заповедното, нито в исковото производства, като изричен диспозитив за
това не следва да се постановява, тъй като претенцията за разноски не е иск и
по нея се дължи изрично произнасяне само, когато е основателна.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.за с.на в.“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, ***, представлявано от Н.С.
и М.Д.
против Г.Д.А., ЕГН **********,
с адрес: *** за признаване за установено в отношенията между страните, че в
полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за сумите, както следва:
1550,77 лева, представляващи главница по Договор
за паричен заем № *** от *** г., вземанията по който са прехвърлени с Договор за цесия и заместване в дълг от 01.07.2017г., Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г. с Допълнително
споразумение към него от
01.11.2017г. и приложение от 01.03.2018 г.; 254,49 лева, представляващи договорна лихва за
периода от 19.11.2016 г. до 11.11.2017 г.; 74,27
лева, представляващи такса за оценка на досие за периода от 26.11.2016 г. до
11.11.2017 г.; 380,67 лева, представляващи такса
услуга „Кредит у дома“ за предоставяне
на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя за периода от 26.11.2016
г. до 11.11.2017 г.; 888,20 лева, представляващи
такса услуга „Кредит у дома“ за събиране
на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за периода от
26.11.2017 г. до 11.11.2017 г.; 180,37 лева,
представляващи обезщетение за забава за периода от 20.11.2016 г. до датата на
подаване на заявлението в съда, както и законна лихва от 01.11.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1637/02.11.2018 г. по ч.гр.д. № *** г. по описа
на РС-K., на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. 240, ал. 1 и
ал. 2 от ЗЗД, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване пред
ОС-Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: