РЕШЕНИЕ
№ 124
гр. Силистра, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на деветнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Людмил П. Хърватев
Членове:Анелия Д. Великова
Натали Яс. Жекова
при участието на секретаря Ели Ст. Николова
в присъствието на прокурора Г. В. Й.
като разгледа докладваното от Анелия Д. Великова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20243400600303 по описа за 2024 година
прие за установено следното:
С присъда № 15 от 26.06.2024 г. постановена по НОХД № 285/23 г.
Тутракански районен съд е признал подс. С. Г. А. за виновен в извършване на
престъпление по чл.325в, ал.2 във вр. с ал.1 от НК като му е наложил наказание „лишаване
от свобода“ за срок от една година и десет месеца и глоба в размер на три хиляди лева.
Със същата присъда е осъдил подсъдимия да заплати и съответните разноски,
направени в хода на ДП и съдебното производство.
Въззивното производство е образувано по жалба на подс.А., депозирана в СОС
чрез адв. Н..
В жалбата са изложени мотиви за неправилен и незаконосъобразен съдебен
акт, постановен в нарушения на материалния закон и при допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Изразява се становище за несъставомерно деяние, както от
обективна, така и от субективна страна. Излагат се съображения, че деянието е субективно
съставомерно само при форма на вина „евентуален умисъл“, но не и при непредпазливост –
по арг. от чл.11, ал.4 от НК, както е приел ТРС.
Отделно се твърди присъдата да е необоснована и постановена при изначална
непълнота досежно дължимите грижи, които е следвало подс. А. да положи, а той не го е
направил като този порок се дължи на обстоятелството, че липсва фактическо и правно
1
обвинение предвид бланкетния характер на нормата на чл. 325в от НК, а това от своя страна
е довело до нарушаване на процесуалните права на подсъдимия, изразяващи се в нарушено
право на защита.
Прави се искане за отмяна на ревизираната присъда и постановяване на нова, с
която подс. А. да бъде признат за невинен, алтернативно – присъдата да бъде изменена като
наложеното наказание бъде намалено.
Постъпило е и възражение, от процесуалния представител на частните
обвинители, срещу въззивната жалба на подсъдимия. Декларативно се твърди присъдата
да е обоснована и справедлива, поР. което следва да бъде потвърдена.
В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа изцяло.
Съответно се оспорва от частните обвинители.
Държавният обвинител приема обвинителната теза за изцяло доказана и
предлага присъдата да бъде потвърдена.
Силистренски Окръжен съд след като се запозна с материалите по делото и
изнесеното от страните, прие за установено следното:
Жалбата на подс. А. е допустима, разгледана по същество – основателна.
Ревизираната присъда е постановена при допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, привнесени от ОА и довели до нарушаване правото на защита на
подсъдимия. Констатираните нарушения са неотстраними в хода на въззивното
производство и са от рода на абсолютните такива, водещи до отмяна на проверявания
съдебен акт.
Депозираният в ТРС ОА страда от пороци, за които решаващият съд е бил
сезиран от защитника на подс. А. при обсъждане на въпросите, визирани в чл. 248 от НПК в
разпоредително заседание.
Вместо да отчете липсата на фактическо обвинение, ТРС е предприел действия
за установяване на факти, които да запълнят бланкетния характер на нормата на чл. 325в,
ал.2 от НК. Едва в мотивите към присъдата става ясно какво е било бездействието на подс.
А. и от къде би могло да произтича задължението му да полага достатъчно грижи за
гръбначното животно, като се изреждат няколко хипотетични версии за наличието на норма,
която го задължава да стори това, а той не го е направил.
Липсата на фактическо обвинение води до невъзможност за организиране на
съответна защита срещу фактите, а от там последващите опити на съда за допълване и то
едва в мотивите към присъда е абсолютно недопустимо и противоречи на процесуалните
правила.
Видно от обвинителния акт , единственото относимо към изпълнителното
деяние на престъпния състав по чл. 325в, ал. 2 от НК е „…обв. А. впрегнал в каруца женския
2
кон, …Обвиняемият не контролирал животното си, поР. което то избягало.“ Какво е
следвало да бъде дължимото поведение на подсъдимия и кое е неговото бездействие – нито
дума!!!
Следва изключително подробно описание на действията на коня и настъпилия
вредоносен резултат!
Не би трябвало да има спор,/предвид правната доктрина и наложилата се съдебна
практика/ ако и в мотивите си ТРС да е направил собствена интерпретация на волята на
законодателя, че нормата на чл. 325в от НК е бланкетна и като такава препраща към
текстове на други нормативни актове. В този случай следва да се съобразят най-напред
нарочните писани правила за поведение /в съответните законови и подзаконови нормативни актове/ а
после общоприетите в обществото правила за безопасност, т.е. стопанинът на гръбначното
животно е длъжен да полага необходими грижи за него, за да не причини то някои от
престъпните резултати по чл. 325в от НК.
Горното от своя страна означава, че тези задължения не произтичат от
престъпната норма на НК, а от специални норми - чл. 149 и чл.150 /най-вече т.3 на този / от
Закона за ветеринарната помощ, Наредби за условията и реда на отглеждане на
селскостопански животни, издадени от Министъра на земеделието и храните, както и
наредби, издадени в тази връзка от съответните Общински съвети. Тук следа отново да се
посочи, че горните разпоредби са коментирани за първи път в мотивите на присъдата, като
по този начин едва тогава за подс. А. е станало известно, че чрез евентуалното си
бездействие вероятно е нарушил конкретни разпоредби и по този начин е осъществил
изпълнително деяние на чл. 325, ал.2 от НК.
Пак в тази връзка, ПИС категорично е отхвърлил наличието на конкретни
правила в Наредби, издадени от ОС на община Главиница и Община Тутракан, без да е ясно
от къде е почерпена тази информация , при липса на кореспонденция или прилагане на
доказателства в подкрепа на този извод.
Във връзка с изложеното следва да се подчертае, че за да е осъществен
престъпния състав на това инкриминирано деяние е необходимо да са налице от обективна
страна няколко елемента:
Правно задължен субект, който по силата на дадена норма /посочена по-горе/
да е длъжен да полага достатъчно грижи за гръбначно животно;
Изпълнителното деяние следва да е довършено чрез бездействие, т.е лицето да
не е положило достатъчно грижи при наличие на задължение и обективна възможност за
това;
Настъпване на вредоносен резултат, съгл. ал.1 или ал.2 на чл. 325в от НК;
Причинно-следствена връзка между бездействието на задълженото лице и
настъпилите последици, което означава поведението на гръбначното животно да е
предопределено от бездействието на стопанина му и да стои в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилата телесна повреда или смърт. Или казано по друг начин, ако стопанинът
3
на гръбначно животно бе положил действително законоизискуемите и обективно възможни
грижи за своето животно, щяха ли да настъпят травматичните увреждания в този им вид, по
това време и на това място?
Що се отнася до субективната съставомерност, за която спори защитникът
трябва да се поясни, че тук говорим за непредпазливост като субективно отношение на
дееца към престъпния резултат на деянието му. Последната може да се прояви в две форми -
небрежност и самонадеяност.
Предвид изложеното, настоящата инстанция приема да са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, визирани в чл. 348, ал.3, т.1 от НПК, които е следвало
да бъдат установени от ПИС още в хода на разпоредителното заседание, а не допуснатият от
прокурора порок да се прехвърля и задълбочава в присъдата и мотивите към нея.
С оглед горното и на основание чл. чл. 335, ал.2 от НПК, Силистренски
окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 15 от 26.06.2024 г. постановена по НОХД № 285/23 г. по
описа на Тутракански районен съд ИЗЦЯЛО.
ВРЪЩА делото на ТРС за ново разглеждане, от друг състав, от фазата на
разпоредителното заседание.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4